КАК СЕ ПОСТИГАТ ПОЗНАНИЯ ЗА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ?

Условия

Във всеки човек дремят способности, чрез които той може да си придобие познания за висшите светове. Мистикът, гностикът, теософът винаги са говорили за душевен свят и за свят на духовете, които за тях са също толкова налице, колкото и онзи, който може да се види с физическите очи и да се опипа с физическите ръце. Слушателят може във всеки миг да си каже: това, за което говори той, мога да го изпитам и аз, ако развия в себе си определени сили, които днес още дремят в мен. Може да става дума само за това как трябва да се започне, за да се развият в себе си такива способности. Указания за това могат да дадат само онези, които вече имат в себе си такива сили. Откакто съществува човешки род, винаги е имало и обучение, чрез което онези, които са имали висши способности, са давали указания на онези, които са търсели същите способности. Такова обучение се нарича окултно обучение; а преподаването, което се получава там, се нарича тайнонаучно или окултно преподаване. Такова наименование естествено поражда недоразумение. Който го чуе, лесно може да бъде подведен да вярва, че онези, които работят за такова обучение, искат да представляват особено привилегирована класа хора, която произволно скрива знанието си от своите ближни. Нещо повече, навярно си мислят и това, че може би зад такова знание изобщо не се крие нищо значително. Защото, ако то беше истинско знание – така човек се изкушава да мисли, – нямаше да има нужда да се прави тайна от него: би могло да се съобщи публично и ползата от него да стане достъпна за всички хора.

Онези, които са посветени в природата на тайното знание, ни най-малко не се учудват, че непосветените мислят така. В какво се състои тайната на посвещението, може да разбере само онзи, който сам до известна степен е изпитал това посвещение във висшите тайни на битието. Може да се попита: как тогава непосветеният при такива обстоятелства изобщо да придобие някакъв човешки интерес към така нареченото тайно знание? Как и защо да търси нещо, за чиято природа не може да си състави никаква представа? Но още в основата на такъв въпрос лежи съвсем погрешна представа за същността на тайното знание. В действителност с тайното знание нещата всъщност не стоят по-различно, отколкото с всяко друго знание и умение на човека. Това тайно знание е тайна за средния човек в никакво друго отношение освен в онова, в което писането е тайна за онзи, който не го е научил. И както всеки може да се научи да пише, ако избере правилните пътища за това, така всеки може да стане окултен ученик, дори окултен учител, ако търси съответните пътища за това. Само в едно отношение условията тук все пак са различни от тези при външното знание и умение. Някому поради бедност, поради културните условия, в които е роден, може да липсва възможността да усвои изкуството на писането; а за постигането на знание и умение във висшите светове няма пречка за онзи, който сериозно ги търси.

Мнозина вярват, че трябва да се търсят тук и там Учителите на висшето знание, за да се получат от тях разяснения. Но две неща са верни. Първо, онзи, който сериозно се стреми към висше знание, няма да се уплаши от никакъв труд, от никаква пречка, за да потърси един посветен, който може да го въведе във висшите тайни на света. Но от друга страна, всеки може да е наясно и с това, че посвещението при всички обстоятелства ще го намери, ако е налице сериозен и достоен стремеж към познание. Защото съществува един естествен закон за всички посветени, който ги кара да не отказват на никой търсещ човек знанието, което му се полага. Но съществува и един също толкова естествен закон, който гласи, че никому не може да бъде предадено каквото и да било от тайното знание, за което той не е призван. И посветеният е толкова по-съвършен, колкото по-строго спазва тези два закона. Духовната връзка, която обхваща всички посветени, не е външна, но двата споменати закона образуват здрави скоби, които държат заедно съставните части на тази връзка. Можеш да живееш в близко приятелство с един посветен: все пак ще бъдеш отделен от неговата същност дотогава, докато сам не станеш посветен. Можеш в най-пълния смисъл да се наслаждаваш на сърцето, на любовта на един посветен: своята тайна той ще ти довери едва когато узрееш за това. Можеш да го ласкаеш, можеш да го измъчваш: нищо не може да го накара да ти издаде нещо, за което знае, че не бива да ти бъде издадено, понеже на степента на своето развитие ти още не умееш да приготвиш в душата си правилния прием за тайната.

Пътищата, които правят човека зрял за приемането на една тайна, са точно определени. Тяхната посока е начертана с неизличими, вечни букви в духовните светове, в които посветените пазят висшите тайни. В древни времена, които предхождат нашата „история“, храмовете на духа бяха видими и външно; днес, когато нашият живот е станал толкова недуховен, те не съществуват в света, който е видим за външното око. Но духовно те съществуват навсякъде; и всеки, който търси, може да ги намери. Само в собствената си душа човек може да намери средствата, които ще отворят за него устата на посветените. Определени качества той трябва да развие в себе си до определена висока степен и тогава могат да му бъдат дарени най-висшите духовни съкровища.

Едно определено основно настроение на душата трябва да бъде началото. Окултният изследовател нарича това основно настроение пътя на почитанието, на предаността към истината и познанието. Само който има това основно настроение, може да стане окултен ученик. Който има преживявания в тази област, той знае какви заложби още в детството могат да се забележат у онези, които по-късно стават окултни ученици. Има деца, които със свещен трепет гледат нагоре към определени лица, които почитат. Те изпитват пред тях благоговение, което в най-съкровената дълбина на сърцето им забранява да допуснат да възникне каквато и да е мисъл за критика, за противопоставяне. Такива деца израстват в юноши и девойки, които се чувстват добре, когато могат да гледат нагоре към нещо, достойно за почитание. От редиците на тези човешки деца излизат много окултни ученици. Ако някога си стоял пред вратата на почитан човек и ако при това свое първо посещение си почувствал свещен трепет да натиснеш дръжката, за да влезеш в стаята, която за теб е „светилище“, тогава в теб се е проявило чувство, което може да бъде зародишът на твоето бъдещо окултно ученичество. За всеки израстващ човек е щастие да носи в себе си такива чувства като заложби. Нека само никой не вярва, че такива заложби образуват зародиша на раболепие и робство. Първоначално детското почитание към хората по-късно се превръща в почитание към истината и познанието. Опитът учи, че тъкмо онези хора, които са се научили да почитат там, където почитанието е на място, умеят най-добре и да държат главата си високо. А на място то е навсякъде, където извира от дълбините на сърцето.

Ако не развием в себе си дълбокото чувство, че има нещо по-висше от нас, няма да намерим в себе си и силата да се развием нагоре към нещо по-висше. Посветеният е извоювал силата да издигне главата си до висините на познанието само като е отвел сърцето си в дълбините на благоговението, на предаността. Висините на духа могат да бъдат изкачени само ако се премине през портата на смирението. Истинско знание можеш да постигнеш само ако си се научил да уважаваш това знание. Човекът несъмнено има правото да обърне окото си към светлината; но той трябва да придобие това право. В духовния живот има закони също както в материалния. Потъркай стъклена пръчка с подходящо вещество и тя ще се наелектризира, тоест ще получи силата да привлича малки тела. Това отговаря на един природен закон. Ако човек е учил малко физика, той знае това. И също така, ако познава началните основи на тайната наука, човек знае, че всяко чувство на истинска преданост, развито в душата, развива сила, която рано или късно може да поведе по-нататък в познанието.

Който има в заложбите си изпълнените с преданост чувства или който има щастието те да му бъдат вложени чрез съответно възпитание, той носи много със себе си, когато в по-късния живот търси достъпа до висши познания. Пред онзи, който не носи със себе си такава подготовка, още на първата степен на пътя на познанието възникват трудности, ако той не се заеме енергично да създаде в себе си изпълненото с преданост настроение чрез самовъзпитание. В наше време е съвсем особено важно върху тази точка да се насочи цялото внимание. Нашата цивилизация е склонна повече към критика, към съдене, към осъждане и малко към преданост, към отдадено почитание. Дори децата ни критикуват много повече, отколкото отдадено почитат. Но всяка критика, всяка осъждаща преценка прогонва силите на душата за висше познание точно толкова, колкото всяко отдадено благоговение ги развива. С това изобщо не се има предвид нищо против нашата цивилизация. Тук изобщо не става дума за това да се упражнява критика към тази наша цивилизация. Именно на критиката, на самосъзнателната човешка преценка, на „Изпитвайте всичко и задържайте най-доброто“ дължим величието на нашата култура. Никога човекът не би постигнал науката, индустрията, съобщенията, правовите отношения на нашето време, ако не беше упражнявал навсякъде критика, ако не беше прилагал навсякъде мярката на своята преценка. Но онова, което сме спечелили чрез това откъм външна култура, трябваше да платим със съответна загуба на висше познание, на спиритуален живот. Трябва да се подчертае, че при висшето знание не става дума за почитание към хора, а за почитание към истината и познанието.

Само едно обаче трябва всеки да си изясни: че онзи, който е изцяло потънал в отдадената на външното цивилизация на нашите дни, много трудно може да проникне до познанието на висшите светове. Той може да го направи само ако работи енергично върху себе си. Във време, когато условията на материалния живот бяха прости, и духовният подем се постигаше по-лесно. Достойното за почитание, онова, което трябва да се пази като свято, повече се открояваше от останалите условия в света. В една критична епоха идеалите биват принизявани. Други чувства заемат мястото на почитанието, на благоговението, на поклонението и възхищението. Нашата епоха все повече изтласква тези чувства, така че всекидневният живот вече ги дава на човека само в много малка степен. Който търси висше познание, трябва да ги създава в себе си. Той трябва сам да ги влива в душата си. Това не може да стане чрез изучаване. Това може да стане само чрез живота. Затова, който иска да стане окултен ученик, трябва енергично да се възпитава в изпълнено с преданост настроение. Той трябва навсякъде в своята среда, в своите преживявания да търси онова, което може да изтръгне от него възхищение и почит. Ако срещна човек и порицая неговите слабости, отнемам от себе си висша сила за познание; ако се стремя с любов да се вглъбя в неговите достойнства, събирам такава сила. Окултният ученик трябва непрекъснато да внимава да следва това указание. Опитните окултни изследователи знаят каква сила дължат на обстоятелството, че отново и отново по отношение на всички неща гледат към доброто и се въздържат от осъждащата преценка. Но това не бива да остане външно житейско правило. А трябва да завладее най-съкровеното на нашата душа. В ръцете на човека е сам да се усъвършенства, с времето напълно да се преобрази. Но това преобразяване трябва да се извърши в най-съкровеното му, в неговия мисловен живот. Не е достатъчно външно в поведението си да показвам уважение към едно същество. Трябва да имам това уважение в мислите си. С това трябва да започне окултният ученик: да приеме предаността в своя мисловен живот. Той трябва да внимава в съзнанието си за мислите на непочтителност, на пренебрежителна критика. И трябва направо да се стреми да отглежда в себе си мисли на преданост.

Всеки миг, в който човек сяда, за да забележи в своето съзнание какви пренебрежителни, осъждащи, критични преценки за света и живота се крият в него – всеки такъв миг ни доближава до висшето познание. И бързо се издигаме, ако в такива мигове изпълваме съзнанието си само с мисли, които ни изпълват с възхищение, уважение, почитание към света и живота. Който има опит в тези неща, той знае, че във всеки такъв миг в човека се събуждат сили, които иначе остават дремещи. Така на човека се отварят духовните очи. Така той започва да вижда около себе си неща, които по-рано не е могъл да види. Той започва да разбира, че преди е виждал само една част от заобикалящия го свят. Човекът, който застава пред него, сега му показва съвсем друг облик, отколкото преди. Наистина чрез това житейско правило той още няма да бъде в състояние да види онова, което например се описва като човешката аура. Защото за това е необходимо още по-висше обучение. Но тъкмо до това по-висше обучение той може да се издигне, ако преди това е преминал енергично обучение в преданост.*

Окултният ученик стъпва на „пътя на познанието“ безшумно и незабелязано от външния свят. Не е нужно някой да възприеме у него промяна. Той изпълнява дълга си както преди; върши работите си както някога. Преобразяването става единствено във вътрешната страна на душата, която е скрита от външното око. Отначало това едно основно настроение на преданост към всичко истински достойно за почит озарява целия сърдечен живот на човека. В това едно основно чувство целият му душевен живот намира своето средоточие. Както слънцето чрез лъчите си оживява всичко живо, така у окултния ученик почитанието оживява всички усещания на душата. Отначало на човека не му е лесно да повярва, че чувства като почит, уважение и т.н. имат нещо общо с неговото познание. Причината е, че човек е склонен да представя познанието като способност сама за себе си, която няма никаква връзка с онова, което иначе става в душата. При това обаче не се взема предвид, че душата е тази, която познава. А за душата чувствата са онова, което за тялото са веществата, съставящи неговата храна. Ако на тялото се дадат камъни вместо хляб, неговата дейност замира. Подобно е и с душата. За нея почитанието, уважението, предаността са хранителни вещества, които я правят здрава, силна; преди всичко силна за дейността на познаването. Неуважението, антипатията, подценяването на заслужаващото признание предизвикват парализиране и замиране на познаващата дейност. – За духовния изследовател този факт е видим в аурата. Една душа, която усвоява почитащи, изпълнени с преданост чувства, предизвиква промяна в своята аура. Определени духовни цветни тонове, които трябва да се обозначат като жълточервени, кафявочервени, изчезват и се заменят със синьочервени. Чрез това обаче се отваря способността за познание; тя получава вест за факти в своята среда, за които по-рано не е подозирала. Почитанието събужда в душата сила на симпатията и чрез нея привличаме качества на заобикалящите ни същества, които иначе остават скрити.

* В обзорен вид „пътят на познанието“ може да се намери в последния раздел на моята „Теософия. Въведение в свръхсетивното познание на света и предназначението на човека“, която тъкмо сега излиза в 19-о издание („Дер Коменде Таг“, Щутгарт). Тук трябва да бъдат посочени подробно практически гледни точки.

Още по-действено става онова, което може да се постигне чрез предаността, когато се прибави друг вид чувство. То се състои в това, че човек се научава все по-малко да се отдава на впечатленията от външния свят и вместо това развива жив вътрешен живот. Човек, който препуска от едно впечатление на външния свят към друго, който постоянно търси „развлечение“, не намира пътя към тайната наука. Окултният ученик не бива да се притъпява към външния свят; но неговият богат вътрешен живот трябва да му дава посоката, в която той се отдава на впечатленията от него. Когато един богат на чувства човек с дълбоко сърце минава през красив планински пейзаж, той преживява нещо различно от човека, беден на чувства. Едва онова, което преживяваме във вътрешността си, ни дава ключа към красотите на външния свят. Единият плава по морето и само малко вътрешни преживявания минават през душата му; другият при това усеща вечния език на Световния дух; пред него се разкриват тайни загадки на сътворението. Човек трябва да се е научил да борави със собствените си чувства, представи, ако иска да развие богато на съдържание отношение към външния свят. Външният свят във всичките си явления е изпълнен с божествено великолепие; но човек трябва първо сам да е преживял божественото в своята душа, ако иска да го намери в обкръжението. – Окултният ученик бива насочван да си създава мигове в живота, в които тихо и самотно да се вглъбява в себе си. В такива мигове обаче той не бива да се отдава на работите на своя собствен Аз. Това би предизвикало обратното на онова, което се цели. Напротив, в такива мигове той трябва в пълна тишина да остави да отекне онова, което е преживял, онова, което му е казал външният свят. Всяко цвете, всяко животно, всяко действие ще му разкрие в такива тихи мигове неподозирани тайни. И така той се подготвя да гледа на нови впечатления от външния свят със съвсем други очи, отколкото преди. Който иска само да се наслаждава на впечатление след впечатление, притъпява своята способност за познание. Който след наслаждението оставя наслаждението да му открие нещо, той отглежда и възпитава своята способност за познание. Той трябва само да свикне не да оставя, да речем, само наслаждението да отеква, а като се откаже от по-нататъшно наслаждение, да преработи чрез вътрешна дейност онова, на което се е насладил. Подводният камък тук е много голям и носи опасност. Вместо да работи в себе си, човек лесно може да изпадне в обратното и да иска само впоследствие да изчерпи докрай наслаждението. Нека не се подценява, че тук за окултния ученик се откриват неизмерими извори на заблуждение. Защото той трябва да премине между цяло множество съблазнители на своята душа. Всички те искат да втвърдят неговия „Аз“, да го затворят в самия него. А той трябва да го отвори за света. Той наистина трябва да търси наслаждението; защото само чрез него външният свят стига до него. Ако се притъпи към наслаждението, той става като растение, което вече не може да привлича към себе си хранителни вещества от своята среда. Ако обаче спре при наслаждението, той се затваря в себе си. Той ще означава нещо само за себе си, нищо за света. Колкото и да живее тогава в себе си, колкото и силно да отглежда своя „Аз“, светът го изключва. За света той е мъртъв. Окултният ученик разглежда наслаждението само като средство, за да се облагороди за света. Наслаждението за него е съгледвач, който го осведомява за света; но след осведомяването чрез наслаждението той крачи напред към работата. Той не се учи, за да трупа наученото като свои съкровища на знанието, а за да постави наученото в служба на света.

Има един основен принцип във всяка тайна наука, който не бива да се нарушава, ако трябва да се постигне някаква цел. Всяко окултно обучение трябва да го внуши на ученика. Той гласи: Всяко познание, което търсиш само за да обогатиш знанието си, само за да натрупаш съкровища в себе си, те отклонява от твоя път; но всяко познание, което търсиш, за да станеш по-зрял по пътя на облагородяването на човека и на развитието на света, те отвежда една крачка напред. Този закон неумолимо изисква да бъде спазван. И човек не е окултен ученик, преди да е направил този закон ръководно правило на своя живот. Тази истина на духовното обучение може да се обобщи в краткото изречение: Всяка идея, която не става за теб идеал, убива в душата ти една сила; но всяка идея, която става идеал, създава в теб жизнени сили.