ПЕТО СЕМИНАРНО ОБСЪЖДАНЕ

Дорнах, 4 август 1922 г.

Х поставя за обсъждане проблема за валутата и нейните колебания. Той предполага, че зад тях стоят определени личности.

Рудолф Щайнер: Това го има, то спада към частичните причини. Много е трудно да се каже, че нещо е главната причина, защото през различните периоди това много се е променяло. Но в състоянието на валутите се съчетават най-различни причини. Главната причина за по-новите валутни загуби е, че в самата страна е могло да възникне несъответствие между златната и книжната валута.

По същество златните валути вече не играят решаваща роля в страните със слаба валута. Обратно, в страните с добра валута покритията още са налице, което, разбира се, поставя страните със златна валута в съществено по-различно положение по отношение на кредита от останалите. Първо, валутният въпрос е въпрос на кредит. После, разбира се, когато настъпи нещо като накърняване на кредита на една стопанска област, подобна причина може на свой ред да се използва за по-нататъшното му подкопаване. Чрез борсата кредитът може още да се понижи. Към това се прибавят и доста безсмислените начинания в собствената страна. Няма никакво съмнение, че понастоящем няма основание германската марка да се срине в размерите, в които това действително се случи, а съществена роля тук играе спекулата в самата страна, като страната допринася и с продажбите си в чужбина. Всичко това в един момент тласва валутата надолу по наклона. После става както в Австрия. Трудно е да се каже какво още е действало в Русия. В Австрия и Германия нещата започнаха от намаляването на златните запаси, от влошаването на кредитните отношения, от спекулата в собствената страна. В Германия се спекулира с износа, а в Австрия тъкмо сега спекулата се състои в задържане на запасите от чуждестранна валута, което я оскъпява още повече, така че намиращите се в самата Австрия франкове, долари и така нататък понижават курса на кроната. Това изобщо не би могло да стане, ако силните валути вече не бяха започнали да се покачват. После процесът може да бъде продължен дори в собствената страна и така нещата могат да стигнат до неизмерими размери. Но началото на злото беше, че по време на войната германското злато се събираше в толкова извънредно голям мащаб и се предаваше на държавата, която се погрижи то да излезе от страната. Сред населението няма никакво злато. Това е същественото. Днешният златен запас на Райхсбанк може да се сравнява само с общия златен запас на населението преди войната. Разбира се, прибавиха се и други фактори, но те изобщо не могат да бъдат обхванати. Достатъчно е само определена валута да бъде задържана в една страна и това на свой ред въздейства върху валутния курс. Според наличната в чужбина валута може да се предизвика ускоряване или забавяне на процеса; в зависимост от това валутата на страната с оскъдни валутни запаси се понижава и пада. От тази страна отделни личности лесно могат да навредят на другата държава. Трудно е да се установи каква част се дължи на собствената вина на страната. Сигурно ще е доста значителна сумата, която е участвала в спекулациите на отделни хора.

Въпрос: Някои казват, че вината за валутната беда е в промяната на платежния баланс на по-зле поставените страни спрямо другите страни. При Германия към това влошаване се прибавяли главно плащанията към чужбина, без да постъпват насрещни стойности. Така възниквало салдо в полза на Антантата. Това било решаващото.

Рудолф Щайнер: Това никога не би могло да доведе до такова обезценяване на валутата, каквото има в Германия и Австрия. Мнението, че несъответствието между златната валута и книжните пари било само външната страна, е неправилно поради простия факт, че преди войната книжната валута беше покрита със златна валута. Това е реален стопански факт. И тук има значение именно обстоятелството, че докато в общи линии съществува златно покритие на книжната валута, в общи линии няма инфлация. Такава е връзката. Когато златото го няма, настъпва инфлацията. И тогава, разбира се, с онази безсмислена инфлация, която беше възможна само защото вече не се чувстваше необходимост да се държи сметка за златната валута, можете да направите парите възможно най-евтини. Следователно, понеже имаме златната валута поради мощта на Англия, рязкото поскъпване на златото, когато го няма, все пак е по същество една от причините, които първо влизат в действие, а после подкопават кредита. И после, когато нещата преминат в кредитни пари, платежният баланс започва да играе своята роля. Нещата първо трябва да се задвижат.

Причината за обезценяването на валутата е още отпреди войната. Ще си спомните, че по време на войната непрестанно се казваше, че Германия щяла да загине от недостиг на пари. По време на войната това не можеше да стане. Но когато войната свърши и в стопанско отношение границите донякъде се отвориха, придоби значение онова, което се беше развило по време на войната. Именно то задвижи лавината. После се съчетаха всевъзможни причини. На платежния баланс би трябвало да се позоваваме чак когато сме превърнали числата в баланса в числа с конкретно значение. Докато са само балансови числа, не можем да се позоваваме на платежния баланс. Той първо трябва да означава нещо, а не само една разлика.

Х: Златото отива в чужбина и обезценява парите, докато съществува златната валута.

Рудолф Щайнер: При сегашните ни стопански отношения – при които златната валута е основата – страните без злато несъмнено са по същество напълно зависими от страните със златни запаси при оценяването на продуктите си, а от това после зависи стойността на парите. Нещата могат много добре да се разберат от огромните сътресения в света; но въздействията са толкова огромни, че ни се иска да открием и „съвсем тайни причини“. Ала тъкмо това обезценяване на валутата не е толкова скрито, колкото непрестанно ни се иска да твърдим; в основата му по-скоро е това, че по странен начин хората днес действително са такива, че изобщо не могат да оценяват събитията.

След като войната свърши, често съм казвал: Който разглежда нещата както подобава, открива, че от 1914 г. насам сме преживели по отношение на настъпилите промени приблизително толкова столетия, колкото години са изминали за нас по календар. И всъщност ни се струва анахронизъм, че някои неща са останали непроменени. Имаме чувството, че иначе след пет-шестстотин години езикът се е променил; изглежда като анахронизъм, че все още в общи линии се говори както през 1914 г. Но това не направи особено силно впечатление на хората.

Когато погледнем назад в историята, обикновено обхващаме с поглед по-големи периоди. Опитайте се например да изучите колебанията на цените на зърното в Англия през XV–XVI век и ще видите, че дори при промени, които съвсем не са протекли толкова бурно, цената на зърното се е колебаела и е достигала до двадесет пъти обичайната цена. От това можете да разберете как всъщност трябва да се оценяват нещата, които се случиха в живота от 1914 г. насам. Хората не вярват на това, защото нямат усет за качественото в живота. Така хората го забелязаха чак когато настъпи онова, което се прояви по-късно – защото парите са нечестен другар, – когато парите бяха разобличени. А именно хората имат инстинкт да оценяват само портфейла си. Чак когато нещата се проявят там – нали хората мислят само в пари, – ги забелязват по срива на валутата. Но ако сега разгледаме живота качествено – моля ви, вземете Русия, вземете цял комплекс от руския живот, от времето, когато е бил проникнат от нагласата „Бащицата цар“, до Ленин, – колко форми, преминаващи една в друга, трябва да вмъкнете между тях? Тук в основата си дори руското обезценяване на валутата е само един вид барометър за онова, което иначе се случи в живота. Следователно нещата не са толкова необясними. Просто въздействието е съвсем страшно и ще стане още по-страшно. Но нещата са разбираеми направо от хода на останалите събития.

Въпрос: Имаме ли днес вече действително световно стопанство?

Рудолф Щайнер: Мисълта не може да се формулира така. Първо трябва да вземете състоянието преди световната война. То до голяма степен се състоеше в това събитията да се насочват към световен, международен начин на стопанска дейност. Достатъчно е да вземете чековия оборот и ще имате мерило за високата степен, която световното стопанство вече беше достигнало. Мисленето на хората не следваше това възникване на световното стопанство. Оставаха още при формулировките на народното стопанство. Ако мисленето беше следвало фактите, изобщо не би било възможно още преди войната да се появят всички мъчения за човечеството, причинени от всевъзможни митнически прегради. Това вече беше в посоката на Версайския световен преврат. Не искаха мисленето им да следва фактите. Искаха да поправят фактите. Ако нещо не беше наред, въвеждаха някъде на границата мито. Но нещата все пак стоят така, че въпреки всички митнически прегради вече бяхме достигнали висока степен на световно стопанство. Когато вече има висока степен на световно стопанство, цената, която плащате, когато пътувате с трамвая от Дорнах до Базел, зависи от условията в Америка. Постепенно всичко вече до голяма степен беше намерило израз в цените на световното стопанство. Следователно това вече беше налице. Реалната парична оценка на много неща просто вече до голяма степен се беше оформила в резултат на световното стопанство. – А сега внезапно дойдоха преградите поради войната, които обусловиха стопански обмен, несъответстващ на онова, което вече се беше оформило.

И понеже хората все още не бяха започнали да следват фактите с мисленето си, във Версай се опитаха да поправят нещата изцяло в стария стил. Цялото разпокъсване на Австрия абсолютно не съответства на никоя цена, например на цените в австрийското параходно корабоплаване, на цената на въглищата – на абсолютно нищо. Чак този конвулсивен опит да се овладеят фактите със старите мисли породи хаоса, докато световното стопанство вече до голяма степен съществуваше. С ограничено мислене би могло да се каже, че отново ще възникнат народни стопанства. Но това не е така. Онова, което допринася много за валутните колебания, доказва, че има световно стопанство: защото в Австрия има всевъзможни стойности от целия свят и следователно с тях може да се влияе върху световното стопанство. Това са неща, които все пак доказват, че днес не може просто да се пренебрегва световното стопанство.

Въпрос: Ако Америка отпуска заеми на Русия, за да я издигне – чрез строеж на железници и така нататък, – в резултат парите ще останат вложени в Русия, а американците ще имат само право на собственост, без по някакъв начин да си получат обратно вложеното.

Рудолф Щайнер: Ако Америка реши да предостави тези пари – в каквато и форма да стане това, – то би било дарение. От голямото даване назаем, което се осъществи, трябва да възникне даряване. Но Америка няма да реши да помогне на Европа – това още сега съвсем открито се застъпва в Америка, – докато Европа не даде гаранции, че няма да се забърка в по-нататъшни военни или стопански усложнения. Единствената причина Америка да не помага е, че видът на Европа внушава: каквото вложа тук, е загубено – а Америка би спечелила от помощта, защото собственото ѝ стопанство би оздравяло. В Америка хората се страхуват от всеки заем. Такъв заем няма да се осъществи, ако в Европа постепенно не започне отново да се дава повече кредит въз основа на доверие в личността, бих казал. Можете да видите колко лесно всъщност би било да се помогне на Европа от това, че в мига, когато се повярва, че Ратенау и Вирт са способни хора – макар това да е само привидно, защото Ратенау не беше способен човек, а и Вирт също, – се откриха перспективи. Но Европа би получила помощ в същия миг, ако на ръководните постове дойдеха нови хора, които нямат нищо общо с онова, което беше преди войната – особено и в страните от Антантата и в победените страни, – ако от обществения живот изчезнеха всички хора, които все още носят имената от миналото: тогава Европа би имала кредита въз основа на доверие в личността. Нещата стоят така, че реалният кредит вече го няма, че кредитът въз основа на доверие в личността трябва отново да издигне реалния кредит. Тогава би могло да се стигне до бавно покачване. Ако кроната и марката се повишеха малко, отново би настъпило съвсем друго настроение, тогава би имало отново всевъзможни причини за по-нататъшно покачване, които чак тогава биха се проявили. Но моралното равнище е паднало толкова ниско.

Възражение: Едно допитване за причините за валутната беда даде най-противоречиви отговори.

Рудолф Щайнер: Решението на този въпрос е, че всички са били прави, а не че всички са грешали; именно всички са улучили известни частични причини от кръга на своя опит. Това ви показва необходимостта от асоциативния живот. В стопанския живот изобщо няма възможност един човек да даде всеобхватна преценка. Следователно хората в повечето случаи са били прави. Но ми се струва, че най-прав е бил Едисон, който умее да мисли изцяло стопански: той е посочил най-дълбоката причина, наистина от областта на въпроси, сродни с моралните, като е казал: Главното е по какви принципи се приемат хората, които постъпват в предприятието. Опитният търговец задава на хората, които предстои да назначи, въпроси, съвсем несвързани с управлението на предприятието. Те ще се ориентират в управлението на предприятието, стига иначе да са способни: Затова като търговец им задавам такива въпроси, които ми доказват дали още знаят онова, което например са учили в училище, или са го забравили. Ако запитаният ми каже пълна безсмислица, за мен този отговор показва, че умът му не е достатъчно отворен. – Едисон е задавал цяла поредица такива въпроси, когато е искал да назначи някого. Когато подхождаме към нещата така практически, има разлика дали назначавам на работа зад бюро един човек, който не може да различи пшеницата от ръжта, или един, който може да различи двете. А именно на това хората днес не вярват. Те вярват, че можеш да бъдеш съвсем способен счетоводител, без да знаеш какво е слънчоглед. Това е казано с известна уговорка. Но подтикът, който Едисон е дал тук, ми се стори извънредно сполучлив. Той е стопански, показва доколко тук духът обхваща труда.

Въпрос: Какво изискват сегашните стопански необходимости от онези, които смятат, че трябва да обосноват ново учение за народното стопанство?

Рудолф Щайнер: До голяма степен се опитвам всеки ден да ви давам частични отговори на този въпрос. Защото същественото е действително да се разбере преходът от частичните народни стопанства към световното стопанство, който протича от около петдесет години, и да не се работи повече със старите народностопански категории, а да се разбере как днес трябва да се създадат определени неща, които по-рано ги нямаше и които могат да се създадат само чрез мисленето.

Вземете някогашните народни стопанства и ще видите, че те просто се намират едно до друго. Още по-ранното състояние беше онова, при което народните стопанства се намират съвсем отделени едно от друго. Това народностопанско състояние съществуваше по времето, когато все още можеше просто да се завладяват области. Разстоянията нямат значение. Можете да си представите още неразвитата в културно отношение Франция и преминаващите натам франки, които са намерили незаетите области. Това създава съвсем други народностопански условия, отколкото когато са навлизали в една сравнително затворена област с повече култура. Вестготите са имали друга съдба от франките, защото са навлезли в област, която вече не е трябвало тепърва да се издига стопански. А най-големият пример за тези отделени едно от друго народни стопанства, които после си въздействат взаимно, са отношенията на Англия с Индия и изобщо с колониите ѝ. Тук отделени едно от друго народни стопанства са били включени чрез завладяване, също и чрез мирно завладяване, в една обща област. Това е първото състояние. Второто е, когато областите граничат една с друга и са самостоятелни народни стопанства. А третото е онова, при което вече е създадена затворена област, понеже в народностопански смисъл нищо вече не може да съществува едно до друго – защото тук напълно необитаемите земи не се вземат предвид. Сега би трябвало да обърнем внимание именно на това, че се намираме във време на огромен преврат и че най-същественото е изискването на света за световно стопанство, към което трябва да се приспособим. Това преосмисляне на всички неща в народното стопанство е същественото.

В книгата на Шпенглер „Залезът на Запада“, в която има и глава за стопанството, имате много интересен пример колко малко умеят хората да преосмислят тези неща. Шпенглер действително изказва превъзходни, находчиви мисли, но няма представа какви са нещата в действителност. Понятията му никъде не съвпадат с действителността. В стопанската област положението е особено лошо сега, във втория том, защото Шпенглер има сравнително добра представа как са стопанисвали определени антични стопански области. Следователно, от една страна, разбира извънредно добре селското натурално стопанство, а от друга страна, съвсем нелошо разбира и съвременния стопански живот. Тук той различава – това е Шпенглерово кокетство! – фаустовското от омировското. Но извънредно значимото е, че дори толкова остроумен човек като Шпенглер изобщо не може да се досети, че онова, което някога привидно е било преодоляно, продължава да присъства в по-късното развитие, така че всичко, което той нарича антично народно стопанство, съществува като област сред нас.

Особено там, където имаме работа с онова, което нарекох пари за покупка, навсякъде навлиза онова, което Шпенглер приписва само на древността, само че формата малко се е променила. Той вярва, че днес имаме само функционални пари, докато по-рано според него сме имали веществени пари; всъщност обаче днешните ни пари трябва да доведат до разбиране на отношенията между веществените пари и функционалните пари. Той подхвърля такива кокетно скроени понятия и въпреки това не стига до понятия, които съответстват на действителността. Оттук е тази бляскавост в Шпенглеровите понятия. Това заслепяващо и от друга страна, отново объркващо въздействие – как той разбърква понятията – действително е опасност за онези, които не са защитени срещу това объркване. Нашата задача е с мисленето си да следваме отношенията във вида, който се изисква.

Имаме едновременно три форми: съвсем обикновеното завладяване, стопанисването в съседни области и първоначалното натурално стопанство; това се прикрива от използването на пари за всичко. Съществува този спор между номиналистите и металистите. Първите смятат, че парите са само знак, следователно веществото, от което се състоят, няма никаква стойност, а само числото, изписано върху тях; докато металистите смятат, че по същество стойността на веществото е онова, което съставлява парите. Хората спорят за подобни неща, а нещата стоят така: по отношение на функцията на парите в стопанството металистите са прави в областта, където все още имаме работа повече със земеделието и сродното с него, докато в индустрията и в свободния духовен живот са прави номиналистите; защото там парите играят ролята, която номиналистите им приписват. И после имаме преплитането на двете. Такива неща трябва да обхващаме! Хората се борят за твърде прости неща, докато животът ни е сложен.

Реплика: Сега обаче би трябвало да преименуваме нашия „Курс по национална икономика“ в „Курс по учение за световното стопанство“!

Рудолф Щайнер: Е, названията остават. Виждате ли, имало е дори време, когато моралът се е причислявал към стопанството. През I, II век от християнската ера моралът е принадлежал към икономията.

Въпрос: Не мога да си изясня взаимното движение природен продукт – труд – капитал и така нататък. Средството за производство нали вече е претърпяло преобразуване.

Рудолф Щайнер: Но обръщането не се отнася до това, че средството за производство се произвежда, а че то произвежда. Преобразуването придобива значение чак в момента, когато средството за производство престане да бъде стока. То остава стока до момента, когато може да бъде пуснато да произвежда. Щом средството за производство започне да произвежда, потокът на народностопанските процеси се променя за него. От този момент то се изважда от връзките, в които се е намирало, докато е било стока. В „Основните точки“ посочих, че тогава то започва да придобива съвсем същия характер като природата, защото вече не може да има цена. То участва в стопанските процеси точно както самата природа. Следователно отново се връща към природата.

Въпрос: Намира ли това израз в баланса?

Рудолф Щайнер: Имате предвид това изчезване на стойността? То намира израз в баланса само в абнормни случаи. Намира израз само тогава, когато някой, да речем, създаде завод, тоест събере съвкупност от средства за производство, след това фалира, а друг, който е по-способен и постига успех, продължи работата. Тогава, ако съпоставите тези два баланса – при фалита и при продължаването на работата, – ще установите, че по този начин обезценяването се е проявило частично. Благодарение на фалита вторият – просто чрез процеса на фалиране – е купил съвкупността от средства за производство по-евтино, отколкото изобщо би могъл да я получи иначе. По този начин е получил една част като дарение. Така че това би могло тогава да намери израз чрез баланса. Ако след това проследите как последицата от такъв процес се отразява по-нататък в новия баланс, заводът би фигурирал в него на значително по-ниска цена, тоест като придобит отчасти без заплащане. Така това би могло да се докаже счетоводно още днес.

Забележка: Това, разбира се, са изключения. Днес ненормалното е нормално.

Рудолф Щайнер: Но това постепенно трябва да доведе до нещо чудовищно, защото средствата за производство се превръщат пряко в ренти, докато поземлената рента възниква чак когато вложа капитала в земята.

Въпросът не е записан.

Рудолф Щайнер: Не бива да забравяте: когато влагате капитал в едно начинание, това означава нещо съществено различно за народното стопанство, отколкото когато капиталът не е вложен в начинанието. Когато е вложен в него, действа съвсем друг фактор, отколкото когато не е вложен, при което невлагането му всъщност също е само привидност. Нещата водят до такива привидности. Можете да попитате: къде всъщност са капиталите, тоест, да речем, заемните капитали, които не са вложени в начинания? Те съществуват само като производство и като поземлена рента, само там ги има. И ако някой искаше да задържи някакви пари за себе си, би трябвало за известно време да ги изтегли напълно от народностопанския процес, така да създаде напрежение и после отново да ги предостави с друга стойност. При това би загубил, защото парите все пак постепенно се обезценяват – иначе е немислимо процесът да се осъществи радикално, а това променя съотношенията.

Ако стопанството се ръководеше на здрави начала, биха се установили правилни отношения. Днес често е забавно как например се разглежда въпросът за заплатите: искат се по-високи заплати, създават се условия, при които производството е по-скъпо. Тогава заплатите пак не стигат. Отново се искат по-високи заплати и така продължава, неизвестно докъде. С тези неща хората сами си хвърлят прах в очите. Докато в едно асоциативно стопанство просто възникват онези заплати, които могат да възникнат – ако запазим израза „заплата“, който всъщност не е правилен. Не възникват неправилни заплати.

Въпрос: Защо заплатите трябва да „възникват“?

Рудолф Щайнер: Опитайте да изследвате следното: един работник получава средно, да речем, тук или там по два франка на ден. Можете да кажете: това е много ниска заплата. – Как тази заплата може да стане много висока, без да надхвърля два франка?

Забележка: Като продуктите поевтинеят.

Рудолф Щайнер: Чак тогава ще получите крайните стойности. Тогава ще видите, че се получава всичко, което казах. Не бива постоянно да се започва отзад напред. Въпросът трябва да се постави така: двата франка му ги оставяме. Но при какви отношения два франка ще бъдат два пъти по-голяма заплата от днешната или три пъти? Трябва да изхождате от динамичните отношения. Винаги се изхожда от статичните. След това се иска неподвижните неща да породят движение. Всъщност, ако сложа пет сантима в джоба си, това само по себе си не е нищо, а е нещо само във връзка с цялото народно стопанство.