Заключително слово след дискусията

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Уважаеми присъстващи, с бурните си аплодисменти изразихте благодарността си за изложението на уважаемия лектор. Сега предоставям за дискусия днешното изложение, въпроса за тричленността на социалния организъм и особено връчения ви призив и ви моля да ми предадете на листчета имената на желаещите да се изкажат.

Може би ще ми бъде позволено да отбележа, че призивите, които бяха раздадени днес, са разпространени от Съюза за тричленност на социалния организъм. Отговорност носи Съюзът, който ги е подписал. Същото е и с призива от днешната вечер.

Последваха изказвания на трима оратори.

Д-Р ЩАЙНЕР: Много уважаеми присъстващи! След всичко, което казаха моите уважаеми участници в дискусията, аз, разбира се, тази вечер нямам вече много какво да добавя. Бих искал – в никакъв случай не за да поправям, а само за да не възникне недоразумение – да обърна внимание, че с капитулацията пред утопията на Уилсън не съм имал предвид нищо друго освен онова, което каза самият участник в дискусията, господин С. Исках само да посоча същественото, а то според мен се състои в това, че в това западно предложение, по съдържанието му, както казах, имаме пред себе си утопия. Утопичното, както мисля, днес вече се показа достатъчно. Утопия е онова, което изрича красиви думи и думи, които уж трябва да са идеални, за осъществяването на които няма почва. В този смисъл всичко, което се появи в тези „Четиринадесет точки“, доколкото трябваше да доведе до идеални състояния, беше утопично. Също като уважаемия участник в дискусията мисля обаче, че зад това стои нещо съвсем друго, и съм го изразил в самата си беседа: Зад това стои извънредно реален западен интерес. Така че имаме работа с утопия, която по ловък начин прикрива една не-утопия, един съвсем реален интерес. А с това, че и в Германия през октомври 1918 г. са се поддали на тази утопия, исках да изразя, че в онези дни са вярвали – е, поне в определени кръгове все пак навярно са вярвали в това, – че при тези точки не става дума за утопия, а за нещо, което трябвало да се приема като не-утопия. Бих искал да знам защо иначе, така да се каже, биха се предали на тази утопия. Във всеки случай не са казали: Апелираме към извънредно реалните себични интереси, които стоят зад четиринадесетте точки, и им се предаваме, а са казали, че се предават на четиринадесетте точки, че апелират към тяхното осъществяване. И така, мисля, че в онова, което реално излезе наяве, напълно се усеща действителното капитулиране пред една действителна утопия. В това, че зад тази утопия е стояло нещо съвсем друго, аз, разбира се, съм на същото мнение като уважаемия участник в дискусията. И онова, което казах в беседата, според моето разбиране напълно съвпада с онова, което каза самият той.

Ако трябва да кажа няколко думи по повдигнатия въпрос за заводските съвети, ще посоча кратката забележка, която направих още в беседата: че заводските съвети като цяло трябва да произлязат единствено от стопанското тяло, така че заводските съвети първо трябва да бъдат изправени на крака просто в предприятията, от лица, които работят умствено и физически, не чрез нещо друго, а единствено чрез доверието, основано на съвместната работа. Тогава са налице заводските съвети, които имат доверието на своите сътрудници в предприятията. В отделните предприятия не може да се социализира. Тъкмо в това се състои непрактичното в този законопроект за заводските съвети, който наистина е достатъчно далеч от всякакво социализиране. Действително практичното ще се състои в това, че от тези заводски съвети ще възникнат междузаводските институции, които трябва да възникнат, като заводските съвети, избрани от отделните предприятия, образуват заводските съвети като цяло в рамките на една затворена стопанска система и първо сами си дадат конституция в нещо като първично събрание, а освен това посочат насоките за това как, изхождайки от общото социално управление на заводските съвети като цяло, отделните заводски съвети после на свой ред трябва да действат в предприятията. От самите сили на стопанския живот, на стопанския живот, поставен на собствени основи, трябва да произлезе онова, което от човешко-социални основания, а не от бюрократични, чужди на живота правителствени максими днес трябва – е, на служебен език това се нарича „да марширува“, макар че това маршируване в момента още доста се различава от старото военно маршируване и по-скоро прилича на мятане или може би на криене.

Онова, което беше изнесено в най-различни области от уважаемите участници в дискусията, ме подтиква само да добавя към казаното от мен, че в хода на историческото развитие на новото време сме навлезли в епохата, която ни поставя голямата задача да обединим хората, които дават умствени и физически постижения и които могат да оползотворяват своите постижения така, че социално да получат своето право в цялата социална общност, в която са включени. За това е необходимо да схванем с дълбока сериозност голямото изискване на времето, за да стигнем наистина най-сетне дотам да призовем човека към взаимно разбирателство от човек на човек в стопанската, в правната, в духовната област.

Че тези три области, когато става дума за действителната житейска практика, действат най-благоприятно, когато са разделени, това се вижда там, където днес човекът трябва да ги остави да действат заедно, като идват от много различни източници – в отделното семейство. Нещо повече, нека си представим какво би станало с днешното отделно семейство, ако в него хаотично бяха разбъркани правният, духовният и стопанският живот. За бъдещето, дори вече за настоящето, е нужно това: да сме в състояние онова, което от само себе си действа в семейството, да го прилагаме и към големите социални отношения. Тук погледът ни се обърква, тук от дърветата не виждаме гората: тогава ни упрекват, когато говорим за тричленността на социалния организъм, че искаме да разцепим този социален организъм на три части, докато всичко можело да живее само в единство. Тъкмо за да стане единството истински живо, социалният организъм трябва да бъде поставен върху своите три правилни основи. Аз не искам непрактично да разрежа коня; искам само да се опомнят онези, които твърдят, че единен е само онзи кон, който има не четири, а един крак. Такива ми изглеждат онези, които твърдят, че който иска да разчлени тричленно социалния организъм, той иска да го разреже на три части. Не, аз искам да положа основата на единството на социалния организъм, за да стои този социален организъм на трите си здрави крака – правния, духовния, стопанския. Но днес вече човек бива обявяван за утопист, ако говори за това, че конят стои на четири крака, а за практици днес минават онези, които твърдят, че истински кон, единен кон е само онзи, който стои и на един крак. Днес се нуждаем от това да поставим някои неща, които стоят на един крак, на здравия им брой крака. Нещо повече, нуждаем се дори от това да поставим на правилните им крака някои неща, които заради утопистите стоят с главата надолу.