ПОДРОБНОСТИ ЗА ПРЕУСТРОЙСТВОТО НА СОЦИАЛНИЯ ОРГАНИЗЪМ

Публична беседа, Щутгарт, 16 май 1919 г.

Неведнъж вече имах възможност да говоря тук за така наречената тричленност на социалния организъм, която трябва да бъде пътят към изпълнението на настоящото изискване на времето, което се изразява в призива за социализиране. – Днес бих искал да си позволя да добавя някои отделни неща като допълнение и пояснение към казаното в предишните беседи. Зная много добре, че и онова, което днес ще съм в състояние да изложа, още няма да бъде за всекиго това, което той си представя под исканите отделни практически съвети. Но бих искал да кажа, че тъкмо това ще се разбира все повече и повече: че импулсите, които искат да се появят в света под името на тричленния здрав социален организъм, са до такава степен и от такова естество изцяло практически импулси, че както при всички действително практически импулси, е необходимо към изложеното да се подхожда с известен инстинкт за действителността. Защото тъкмо онова, което не иска да бъде предварително съставена програма, което от самото начало е така замислено и почувствано, че е оформено от действителността и мислено вложено в действителността, по същество може да бъде разбрано само от онзи, който си дава труда да се постави в положението да види как изглеждат такива неща, когато иска да се залови да ги превърне в действителност. По-лесно е да имаш някаква предварително съставена партийна програма и да изискваш осъществяването ѝ, отколкото да доловиш от самата действителност какво изисква тази действителност. Тричленният социален организъм иска да реши проблема за социализирането така, че всичко, което става в посоката на неговия импулс, да трябва тепърва да се докаже при прилагането, при непосредственото поставяне в действителността. Днешното време е, от една страна, толкова малко възприемчиво към импулси от такъв род, колкото, от друга страна, се нуждае от тях тъкмо поради най-съществените изисквания на времето. Този импулс към тричленния социален организъм иска честно и открито да се заеме с фактите, които могат да подлежат на действително социализиране. Той преди всичко не иска да направи невъзможни всички онези плодове на човешката култура, които са произлезли от големите напредъци в развитието през новото време. Той не иска да разгражда, иска да изгражда. Той например не иска да направи невъзможни определени отрасли на производството, които са възникнали и които съвсем сигурно отговарят на човешките потребности, като те бъдат премахнати от света чрез шаблонно социализиране, без това социализиране да се извършва въз основа на обективното познание на подробностите. За такава съобразена с действителността програма – ако имахме друга дума, не бих я нарекъл програма – все пак трябва да се прояви добра воля за разбиране, защото може много лесно да се сбърка какво всъщност се има предвид с този тричленен социален организъм. Има се предвид преди всичко онова, което може да се изведе мисловно от нашата житейска практика, такава, каквато се е оформила чрез техническия, чрез индустриалния напредък, чрез онова, което е създадено като средства за производство и познания за производството.

Но днес един наистина практически импулс в тази посока трябва да бъде даден и въз основа на нещо съвсем друго – той трябва да бъде даден въз основа на действително познание за същността на човека. Затова трябва отново и отново да подчертавам, че при тричленния социален организъм не става дума за установяването на някакви нови класи или други групи от хора и техните различия, а става дума само за това всичко онова, което се случва около човека в света, да бъде тричленно разчленено. В бъдеще трябва да имаме собствено стопанско управление, собствено правно управление, собствено духовно управление. Но в стопанския, в духовния и в правния или държавния организъм ще действат едни и същи хора. Тъкмо в този тричленен организъм непрекъснатото взаимодействие чрез човека ще може да създаде необходимото единство на човешкия обществен живот. Който иска да разбере нещо такова, което днес е съобразено с действителността, трябва преди всичко да знае, че има значение, когато човек бъде пренесен от една сфера на живота в друга сфера. Същите хора ще действат в стопанския организъм, който ще има за себе си свое собствено управление, своя собствена организация. Същите хора, разбира се, не по едно и също време, ще действат в правния, а също и в духовния организъм, поне чрез отношенията си с духовния организъм.

Би могло да се каже: ами какво значение има тогава това разчленяване? Такова възражение прави само онзи, който иска да затвори очи пред истинската действителност. Искам да ви приведа един съвсем близък пример от опита. За онзи, който е опознал малко живота, за него до съвсем неотдавна търговците бяха – по своя жизнен тип, бих казал, по начина, по който се проявяваха в живота – съвсем различни хора от, да речем, сковани бюрократи. И ето, напоследък под влиянието на така нареченото военно стопанство се случи нещо много забележително. Търговци бяха привлечени в бюрократичните правителствени служби и гледай ти, тези търговци станаха в бюрократичните правителствени служби най-прекрасните бюрократи. Е, това е един нежелателен пример за човешко приспособяване към онова, в което човек е поставен, но този може би несимпатичен пример сочи към едно общочовешко явление. Човек просто се държи така, както трябва да се държи, изхождайки от определен кръг на работа. Ако се преобрази целият човешки обществен живот така, че трите най-съществени клона на живота да имат свое собствено управление, да речем, свое собствено представителство, своя собствена организация, тогава човекът, който трябва да се вживее в такава сфера на някой от членовете на социалния организъм, ще действа, воден от духа на тази сфера. Той ще бъде в състояние да допринесе за целия човешки живот онова, което никога не може да допринесе, когато в обществения живот всичко действа безредно и е размесено едно с друго. Да се внесе яснота в такава област, това наистина изисква отдадено наблюдение на живота и житейска практика. И ако онова, към което се стремим за благото на човечеството в бъдеще, не почива на такова отдадено наблюдение на живота и на такава житейска практика, тогава само ще навлизаме все по-навътре в бъркотията и хаоса, а няма да излезем от тях. Преди всичко, тъкмо когато искаме да създадем нещо здраво в подробностите, трябва да можем да се посветим отдадено на онова, на което всъщност може да ни научи непосредственото настояще по отношение на социалния живот. Не бива да питаме: Какво сме мислили от десетилетия за социализма, за социалистическите програми? – и при това мислене да пропускаме напълно онова, което е около нас в непосредственото настояще, а трябва да имаме способността действително да погледнем към това непосредствено настояще. Това непосредствено настояще изведе на бял свят нещо, което би трябвало най-много да изненада всички онези, които още по-рано са мислили за социализма.

Който познава точно това мислене за социализма и у социалистите от изминалите десетилетия, той просто трябва да каже, че събитията на настоящето би трябвало да бъдат изненада, ако тъкмо днес искаме да приемаме нещата просто наистина според смисъла им и според истината, открито и честно. Нека се запитаме, ако не гледаме само външното, а сме в състояние да видим онова, което в едно явление съдържа зародиша за бъдещето, кое е всъщност най-забележимото, най-значимото явление в живота на социалните искания на настоящето? Който действително се е задълбочил, както изискват нещата, в онова, което всъщност става, той, мисля, не може да намери друг отговор на този въпрос освен: Най-забележимото явление е така наречената система на съветите. И би трябвало, бих казал, да проявим дарбата да можем да бъдем по подобаващ начин внимателни към изключително значимото симптоматично явление на системата на съветите. Защото в известно отношение може да се каже, че тъкмо възникването на тази система на съветите е онова, което би трябвало най-много от всичко да е изненадало традиционния социализъм. При тази система на съветите традиционният, старият социализъм би трябвало внимателно да е наострил уши, би трябвало да си е казал: това всъщност, по същество, е опровержението на много от онова, което съм си мислил. Опровержение на много стари представи за социализма е системата на съветите. Достатъчно е само, бих казал, в общи щрихи да си припомним какво от страна на традиционния социализъм отново и отново – за съжаление, това става и до днес – е било и бива подчертавано: Хората не правят социалните преврати, това го прави развитието. – Говореше се, че стопанските форми постепенно, преди всичко чрез събирането на средствата за производство в ръцете на малко капиталисти, ще се преобразуват така, че така да се каже, старият вид общество сам ще прерасне в новия.

И тогава дойде катастрофата на световната война, която разтърси човечеството. Тя се изля, от една страна, върху капитализма, който се носеше към собственото си унищожение. Но тя се изля и върху стремежите, наистина оправдани от човешката природа, които се наричат социалното движение. Какво всъщност възникна от това социално движение? Надигнаха се хора, хора, които по най-различен начин, като съвети, като човешки съвети, искат сега да вземат по-нататъшното развитие в ръцете си, които искат да се намесят в развитието, изхождайки от самите себе си, от своята човешка решителност, от своето човешко разбиране, от своята човешка воля. Ако днес хората имаха достатъчно голяма способност за различаване на фактите на действителността, тогава те биха почувствали загатнатото именно като огромна изненада. Но почти изглежда, че тъкмо в онези кръгове, които съвсем са се вживели в старите представи за социализма, тази способност за различаване се извоюва трудно. Настъпиха ноемврийските събития. Онова, което на Изток – не искам да говоря за него нито одобрително, нито неодобрително – се възвести като система на съветите, се появи и в Средна Европа. Поради онова, което ноемврийските събития бяха породили, хората бяха принудени да мислят за нещо, което можеше да се нарече: осъществяване на социалния стремеж, на който се бяха отдали от дълго време и от който от дълго време си обещаваха толкова много. Тогава излязоха наяве съвсем забележителни явления. Достатъчно е да си спомним само малко неща от това наше сегашно толкова забележително преходно време и веднага ще забележим колко малко старите мисловни навици бяха дорасли до новото явление, което всъщност би трябвало да е изненадало.

Искам да ви посоча един пример. Един много умен човек, изпълнен с въодушевление за социални идеи, изнесе в Берлин доклад за социализирането. Той разгледа определени, съвсем общи представи за социализирането, каквито хората просто имаха, когато социализмът още можеше да упражнява критика, оправдана, но все пак само критика, когато още не беше, както е от ноември насам, призван да се залови със събитията. Тогава той си беше създал съвсем определени общи представи за онова, което сега трябваше да настъпи като социализиране, и аз мисля – защото това напълно може да се извлече от изложението му за човек, който умее да разпознава човешката душа между редовете на изложеното, – че той е трябвало да си каже: Това, което съм си представял тук в общи програмни положения, не може да се направи! – Щом нещо, каквото и да е, не може да се направи, днес се казва – казвало се е и преди, но днес това е станало много характерно – е, хората още не са узрели за това, то ще дойде по-късно. Е, значи по-късно, според възгледите на този човек, ще дойде истинският социализъм. А какво ще има дотогава? Той е разработил обширна програма за социализиране, това е инженерът д-р Херман Бек от Берлин, и нарича онова, което трябва да бъде постигнато в преходното време, социален капитализъм. Значи щастливо сме стигнали дотам, че настъпилите събития не ни карат да виждаме пред себе си като идеал онова, което винаги е било искано, едно действително преодоляване на вредите от капитализма, а като идеал трябва да виждаме пред себе си един социален капитализъм. Все пак трябва да се научим да различаваме между действително социализиране и онова, към което днес често се стремят: превръщането на частния капитализъм в държавен и общински капитализъм. Това не е социализиране, това е фискализиране или нещо подобно. Социализирането не бива да се бърка с фискализирането. Онова, към което днес трябва да се гледа – който има усет за действителността, той и го прави, – е, както вече загатнах, надигането на хората, които искат да участват в социалните събития, а то се изразява в така наречената система на съветите. Със системата на съветите обаче няма да се справи никой, който иска да намери прехода от капитализма към социализма, изхождайки от абстрактни принципи, от някаква идеология, от някаква утопистка предпоставка.

Днес е неуместно – това показва тъкмо стремежът към системата на съветите – да се предприема отгоре какъвто и да е опит за социализиране. Днес единственият път е – в обща работа с онези, които се стремят нагоре към системата на съветите – действително да се създаде обмяна на мнения и опит в непосредствено човешки идеи. Затова казах, когато говорих тук във вторник, че днес е необходимо да се научим да разбираме реалността на доверието, да се научим действително да работим с онези, които идват отдолу от трудещия се народ и се стремят към определени цели. Днес е много по-важно да потърсим какво има да каже онзи, който идва от труда, отколкото да размишляваме, изхождайки от някакви идеи, какъв трябва да бъде някой закон или нещо подобно. Това, което ни трябва днес, което днес трябва да бъде действителна реалност, е да признаем, че онова, което трябва да стане, трябва да стане, като произлезе от народа. Затова е по-важно да се създаде жива връзка с най-широките маси на народа, отколкото да се провеждат заседания помежду си горе. Провеждането на заседания горе ни води само към продължаване на старите вреди, защото онова, което днес иска да се осъществи, трябва да произлиза непосредствено от народа, а симптомът за това, че историята иска именно това, е системата на съветите. И към това се прибавя още, че тази система на съветите по същество още досега е възникнала в двояк облик, и както страдалческият път на пролетариата по необходимост е насочил към тричленността на социалния организъм, понеже пролетариатът е изпитал своята беда в трите области на живота с тялото и душата си, така и забележителното явление на системата на съветите още днес сочи към тричленността на социалния организъм. Отначало тази система на съветите се представя така, че от една страна, израстват така наречените работнически съвети, а от друга страна, вече се показва друга форма на съвети, онази форма на съвети, която сега се появява като искане за заводски съвети.

Който има инстинкт за онова, което се оформя от времето, може още днес да знае, че системата на общите работнически съвети сочи към политическата страна, към държавната страна, към правната страна и може да получи своето развитие само тогава, когато можем да вървим към един правен живот, отделен от стопанския и духовния живот. Такива неща излизат наяве, като се откъсват от човечеството, бих казал, с неизбежната историческа неяснота. Но трябва да се запитаме: как може на една здрава почва, която прави възможна действителна организация на човешкото общество, да се оформи онова, което по този начин заявява за себе си? Също както системата на работническите съвети сочи към самостоятелната правна почва, така институцията на заводските съвети сочи към самостоятелната стопанска почва, защото практиката на импулсите за тричленния социален организъм трябва да се търси в това, че тук не се строи във въздуха с програма, а се строи върху твърда земя, изхождайки от историческата действителност, която трябва само правилно да се наблюдава. Наистина няма нужда да се дискутира дали съветите са действителност, или не. Те отчасти са такава, все повече ще стават такава, никой човек няма да може да ги върне обратно, те ще възкръснат в още съвсем други форми от тези, в които вече съществуват. Съобразеното с действителността мислене изисква от нас да създадем почвата, на която може да се работи с тези съвети.

Едната от почвите, на които иска да твори тричленният социален организъм, е стопанската почва. Уважаемите слушатели, които са чули мои по-ранни беседи, ще знаят, че тук става дума за това тази стопанска почва да се оформи така, че върху самата нея да изчезне така нареченото наемно отношение, че регулирането на вида, времето и другите подобни страни на човешката работна сила да се изведе от стопанския кръговрат и да се пренесе в правовата държава, в която се решава за времето, вида и размера на човешката работна сила. На стопанската почва и занапред остава онова, което се проявява в действителността като производство на стоки, обращение на стоките, потребление на стоки. И това ще сте разбрали от по-ранните беседи: че за стопанския живот става дума за такава организация, която се състои от асоциации, главно в такива асоциации, които съвместно регулират отношенията на потреблението и отношенията на производството. Често е казвано от социалистическа страна: В бъдеще не може да се произвежда, за да се печели, а трябва да се произвежда, за да се потребява. Тогава се разбира от само себе си, че онова, което досега не е играло в значителна степен съзнателна роля в самия стопански процес, излиза на преден план в стопанската работа: интересът на потреблението. Ще трябва да се образуват кооперации, в които да са представени както интересът на потреблението, така и зависещото от него отношение на производството. При тези кооперации главното ще бъде в практическата работа непрекъснато да се открива колко голяма трябва да бъде една такава кооперация. Големината на една такава кооперация не може да произтича от границите на държавните образувания, които са възникнали в хода на новата история – по простата причина, че тези държавни образувания са възникнали като затворени административни тела от съвсем други съображения, а не от отношенията на производството и потреблението, и че се получават други граници, щом хората се обединят социално по отношение на потреблението и производството така, че чрез регулирането на отношенията на производството и потреблението да се получи онази взаимна стойност на стоките, която прави възможно здраво жизнено положение за най-широките слоеве на народа.

Като се посвещаваме на такива задачи, ще трябва да се издигнем до една истинска стопанска наука, при това обаче до наука, която не бива да бъде изсмукана от пръстите, нито от субективния човешки опит, а да е почерпена от опита на съвместния стопански живот. В рамките на този опит ще трябва да се наблюдава как твърде малките кооперации водят до това, че членовете на тези кооперации неизбежно закърняват по отношение на стопанското си положение; твърде големите кооперации също така неизбежно водят до закърняване в стопанския живот, който се снабдява от кооперациите. Когато един ден ясно се познае съответният закон, който лежи в основата на стопанския живот, тогава той ще бъде изразен със следните думи: Твърде малките кооперации способстват за гладуването на участниците в тези кооперации, твърде големите кооперации способстват за гладуването на другите хора, свързани с тези кооперации в стопанския живот. Затова целта ще бъде да се избегне това двойно закърняване на човешките потребности. Това ще бъде насоката, в която трябва да работят всички членове на народното цяло. Защото с никакво математическо пресмятане не може да се намери колко голяма трябва да бъде една такава кооперация; на едно място тя трябва да има определена големина, на друго място – друга. Тя трябва да урежда големината си според фактическите предпоставки. Тези фактически предпоставки трябва да се установяват от онези, които стоят вътре в самия стопански живот. Те не могат да се уреждат иначе, освен ако се откажем от всяко държавно законодателство за стопанския живот и предоставим този стопански живот на собствената му жизненост, така че чрез непрекъснатото живо съвместно действие на съветите този стопански живот да може да се оформя. Според условията в даден момент едната кооперация трябва да се увеличи, другата – да се намали. Защото социалният организъм не е нещо, което може да се закрепи с конституция, да се определи с веднъж установени закони, а е нещо, което е в непрекъснат живот, както по същество и природният организъм. Затова онова, което е мярка на стопанския живот, може да се изразява най-много в повече или по-малко краткосрочни или дългосрочни договори, които се сключват, но никога в някакво ограничаване или установяване на правомощията на съветите, които спадат към стопанския живот.

Днес с право можете все още да кажете: Той ни разказва за мярата на големината на една кооперация, но къде са доказателствата за това? Е, причината е тъкмо в това, че до днес още не сме стигнали до стопанска наука, която в най-висок смисъл трябва да почива върху стопанския опит, която не може да бъде конструирана, не може да бъде добита от идеята, а само от живота. Казвам ви, че никой, който безкористно и с отдаденост наистина е изучавал стопанския живот, не стига до друг възглед освен онзи, който ви изразих. Защото особеното на социалните закони е, че те никога не могат да се докажат така, както природните закони, а трябва да се доказват непосредствено в прилагането, и че затова само онзи може да има усет за тях, който има известен инстинкт за реалност по отношение на социалната действителност. Ето кое е толкова трудно в настоящето: стоим пред факти, пред които е необходим този инстинкт за реалност, а хората толкова силно се противят да развият този инстинкт за реалност, който е налице във всяка човешка душа.

Онова, което ще стане необходимо в бъдеще като втора задача, ще бъде регулиране на цените, което произтича от законите на стопанския живот и ще изразява взаимната стойност на стоките. Защото само тогава ще бъде възможно да се осъществи основният закон на всяко социализиране, когато такова регулиране на цените може да се възприема в стопанския опит. Така ще бъде възможно да се изпълни основният закон на всяко социализиране, който в крайна сметка по същество не се състои в нищо друго, освен в това, че онова, което един нормален човек може да постигне с нормален човешки труд, основан на неговите заложби, е равно на онова, което обществото, в което той се намира, постига за него, така че всеки да може да получи от обществото за онова, което произвежда, еквивалентното потребление. Към това, разбира се, трябва да се прибави онова, което общността трябва да дава за онези хора, които поради болест, старост или ненормалност трябва да бъдат издържани от самото общество. Това не се постига с никаква борба за заплати или нещо подобно, а единствено като стопанското обращение протича така, че да има здраво ценообразуване, цени, които не са нито твърде ниски, нито твърде високи. За самите цени, многоуважаеми присъстващи, може да се каже и че са безразлични. Важно е винаги само да се заработва толкова, колкото струват нещата. Това обаче би било така само в общества, които произвеждат единствено продукти на земята. В мига, в който в едно общество едновременно трябва да се фабрикуват продукти, за които са нужни средства за производство, на свой ред фабрикувани от човека, има необходима нормална цена, която не бива да бъде нито надхвърляна, нито недостигана.

В това отношение дори от историята би могло да се научи извънредно много, ако днес вече можехме да разглеждаме историята така, че в основата на това разглеждане да лежат не стопански фантазьорства, както често в стопанските истории от изминалите години, а действителни познания за стопанските закони. Извънредно поучително е например за човека, който има честни намерения в тази област, че в най-съществените области на Средна Европа веднъж вече бяхме стигнали дотам, че на широки територии беше налице почти един вид нормално ценообразуване. Това беше приблизително през петнадесети век, към средата на петнадесети век. Това нормално ценообразуване – моля, прочетете за това в историите, които дават поне някои опорни точки по въпроса, – което тогава се простираше над голяма част от Европа, беше станало възможно само поради това, че старата крепостна зависимост и полуробските отношения, старата наследствена аренда и други подобни постепенно бяха отстъпили пред по-добри условия, по-добри условия, съвсем не идеални условия. След това обаче настъпи едно събитие, което отне почвата на това стопанско развитие. Никак не е лесно да се каже какво би означавало за европейското човечество, ако това събитие не беше настъпило. Разбира се, не искам да се занимавам с лошо конструиране на историята, не искам да се отдавам на критика на историята, а само да посоча тези неща за по-добро разбиране, защото онова, което стана, трябваше да стане. Човек изобщо не може да си представи какво стопанско развитие в благоприятна посока бихме поели, ако онова, което вече беше подготвено около средата на петнадесети век, беше намерило пряко продължение. Но то беше прекъснато от радикалното въвеждане на римските правни понятия; прекъснато поради това, че тъкмо от правната почва беше нарушен стопанският живот. Който познава това явление в неговите основи, той вече има в него един извънредно силен исторически довод за необходимостта от отделянето на същинския държавен живот от стопанския. Стари навици на човечеството доведоха до известна симпатия към тези римски правни понятия. В Прибалтика, от която са тръгнали толкова много реакционни неща, в ландтага се намериха хора, които казваха: Според римските правни понятия, които трябва отново да въведем, защото те са правилните, селяните всъщност би трябвало отново да станат роби.

Днес, когато, както вече казах, стоим не пред малката, а пред голямата равносметка, такива неща трябва по същество да бъдат прозрени със здраво душевно око, да бъдат прозрени във всичките им последици за настоящето. Но ако в тази посока и в още някои други искаме практически да оформим самостоятелния стопански живот, ще бъде нужна истинска организация тъкмо на системата на съветите. Важно ще бъде онова, за което днес се копнее, на което се надяват, което някои хора, водени от известно разбиране за времето, вече се стремят да поставят на крака – системата на заводските съвети, – да бъде поставено в предприятието, за да може да бъде посредник между работниците и ръководителите на труда на бъдещето в онзи смисъл, в който го охарактеризирах в последната си беседа тук и в който по-специално го изложих в книгата си „Основните точки на социалния въпрос“. Това ще бъде първата задача, до която ще трябва да стигнат заводските съвети: наистина да могат да бъдат посредници за онези договори за постиженията, които трябва да се сключват между работниците и ръководителите на труда на бъдещето, които вече няма да бъдат капиталисти. Но всички тези неща могат още днес да се подготвят. Всички тези хора, които стоят вътре в съветите, могат още днес да поемат функции, макар и да могат да бъдат само преходни функции. Освен това заводският съвет преди всичко ще трябва да посредничи при всичко онова, което произтича от предприятието и се проявява като общи интереси на живота в едно затворено стопанско тяло. Но за тази система на заводските съвети ще бъде нужно и още нещо, ако не искаме и занапред да индивидуализираме в стопанството – нещо, с което тъкмо работничеството след кратко време най-малко би се съгласило; ако искаме да социализираме целия стопански живот, взаимосвързаното стопанско тяло, тогава ще ни трябват някои други типове съвети. От видовете съвети бих искал да изтъкна само, че ще бъдат нужни съвети по обмена и освен това стопански съвети. Заводските съвети ще стоят близо до отношенията на производството и до потребностите на производството на трудещото се човечество. Стопанските съвети ще стоят близо до отношенията на потреблението.

Това ще даде едно стопанско тяло, което преди всичко ще представлява истинска система на съветите. Такава система на съветите, която не пречи – и тъкмо това ще бъде важното при практическото оформяне – в отделните случаи инициативата на отделния човек, който е деен в стопанския живот, да може да бъде решаваща. А това наистина може да се изгради, когато цари доверие. Ако тази инициатива на отделния човек бъде, да речем, подкопана от системата на съветите, тогава цялата интернационалност на стопанския живот би била премахната. Тази интернационалност на стопанския живот би била премахната съвсем особено – хората днес трудно си представят до каква степен, – ако вместо социализиране се допусне одържавяване, тоест държавен капитализъм, ако стопанският живот се смеси с държавния живот. Ако държавата стопанисваше, както искат някои – който познава фактическите отношения, знае това, – тогава би било невъзможно да бъдат овладени онези сложни отношения, които интернационалността на стопанския живот прави необходими. Ако се изгради една истинска, разчленена система от стопански съвети, съвети по обмена, заводски съвети и подобни съвети, които наистина няма да извадят от трудещото се човечество толкова много хора за ръководство, колкото днешната бюрокрация, тогава, ако при практическото осъществяване се стигне и дотам да не се подкопава инициативата на управителя, всички фини апарати на интернационализма ще могат да бъдат напълно запазени въпреки социализирането. Тогава, ако съветите са истински съвети, тоест такива институции, които ще дават насоките на живота, ще се постигне това, че тези съвети чрез съвместния живот с управителите ще стигнат дотам, че управителят, комуто те са оказали доверие, ще може и в отделните случаи да поема инициативата в техния дух. Големите линии на институциите винаги ще изхождат от съветите. Онова, което трябва да се предприема ден след ден, тъкмо поради това ще може да бъде изведено извън съветите. В това отношение онзи, който може да си представи стопанския живот като отделен, може, тъкмо като взема предвид всички отношения, които са налице днес, да пристъпи към институции, които не разрушават придобивките на старата култура, но които правят възможно в рамките на тези придобивки да се осъществи достойно за човека съществуване за всички хора.

Можете да попитате: какви средства ще има отделеният от държавата стопански живот, за да проведе мерките, които взема, и то в известен смисъл дори срещу съпротивата на отделните хора? Днес наистина се смята, че такова провеждане е възможно само чрез принудителни средства. В това отношение хората все още не са се отдалечили много от старите мисловни навици. Не знам колко хора са забелязали, че такива стари мисловни навици продължават по странен начин. Ако днес например прочета едно определено място от една определена реч, някои ще се учудят. Това място – то е обръщение към една войскова част в Данциг – гласи: „Войските трябва да видят мъжа, който се застъпва за тяхното благо и тяхната неволя и се бори за военната дисциплина и ред. Ако правилният военен дух живее във войската, ще отвърна на вярността с вярност.“ Ще кажете: в коя стара императорска реч сте изровили това? – Не, това е от речта, която министърът на райхсвера Носке държа пред доброволческите войски в Данциг. Така се загнездват старите мисловни навици. Но важното е да надмогнем старите мисловни навици. Днес хората изобщо още не забелязват как продължават да се влачат по старите мисловни навици, колко малко са излезли от старите неща. Така, естествено, някой, който може да си представи единствено че взетите мерки се провеждат чрез някаква държавна или дори военна принудителна власт, пита: Какви средства има стопанското тяло, за да проведе онова, което се е родило от неговото лоно по описания начин? – В бъдеще то има едно много действено, но едновременно и много човешко средство: бойкота. Бойкотът, който при такива предпоставки, каквито описах, дори не е нужно да бъде налаган чрез принудителни средства, а който просто възниква от само себе си. Ако съществува кооперация за някакво предприятие и клон на потреблението и някой поиска да застане настрана, той няма да може да произвежда, тъкмо по силата на закона, че тогава кръгът, от който той произвежда, ще бъде твърде малък. И по подобен начин и други предпоставки за осуетяване на стопанските мерки ще могат да бъдат премахнати чрез естествения бойкот. Ако някой, да речем, повярва, че непокорният тогава сам би могъл да стигне до толкова голяма кооперация, че да може да се конкурира – той трябва само да помисли за действителните закони на стопанския живот и ще разбере, че докато стигне до тази конкуренция, той отдавна непременно ще е пропаднал.

Това трябва да търсите като житейска практика зад тричленността: че тази тричленност отчита действителностите и иска да създаде почва за тези действителности. Вярно е, че към някои неща, които днес все още силно противоречат на човешките мисловни навици, ще трябва да се отнасяме сериозно. Ще трябва да се отнасяме сериозно към онова, което вече изложих в по-ранни беседи – към еманципирането на духовния живот. С този духовен живот ще трябва да се осъществи нещо, което всъщност винаги се е съдържало в призива на социалистическите мислители, но тъкмо днес е зле разбрано. В него се е съдържало това, че трябва да се стигне до нещо ново от този род, но никога не се е мислило ясно за това. От страна на социализма отново и отново се е казвало: На мястото на конкуренцията, на печеленето трябва да застане обективното управление. Съвсем правилно. То трябва да се появи особено в областта на духовния живот. Там наистина ще е необходимо този духовен живот да може да се управлява сам от себе си. Изцяло въз основа на наблюденията върху човешката същност чрез масова педагогика ще може да се създаде нещо наистина плодотворно за бъдещето. Знам, че за мнозина днес може би казвам дори нещо налудничаво, като казвам: Ако искаме да социализираме по здрав начин, тогава трябва преди всичко да изразим човешката сила и заложби така, че човекът през целия си нормален жизнен срок да може да стои изпълнен със сила в действителността.

Това ще се прояви особено в свободното управление на учебното дело. В други области то вече се е проявило по не особено радостен начин, като редът на повишенията в старата държава е довел дотам, че на най-високите съветнически длъжности по правило са седели старите господа, които тогава са искали да имат колкото може по-малко общо с работата. От самоуправлението на духа в бъдеще ще произтече тъкмо необходимостта тези стари господа да имат най-различни ръководни задачи. Но за това те трябва да бъдат свежи като младежи. Нашето държавно училище подкопава младежката свежест. Тази младежка свежест наистина не се срещаше в Имперската служба за старците-железничари, пардон, Имперската служба за железниците – казваха „Имперска служба за старците-железничари“, защото местата в повечето случаи са заети от старци. Ще бъде необходимо да можем да оформим най-първата степен на училищното обучение, което може да се разгърне само в свободния духовен живот, въз основа на задълбочена антропология, за да не се развиват, както става сега, човешките сили на мисленето, на чувстването и на волята така, че по-късният живот да не е в състояние да ги поддържа, а да ги отслабва. През годините, в които човек трябва да развие мисленето, чувстването и волята, трябва да оформим всичко това така, че да създадем основа за живота. Онова, което трябва да се постигне в младежките години, човек вече никога не може да навакса. Но само тогава, когато училищният живот се управлява, като се изхожда от най-присъщите закони на човешкия живот, а не от държавната корпорация, само тогава може да е възможно през целия живот силата на човешката мощ да не бъде отслабена. И за социалния живот ще е необходимо в бъдеще да не усвояваме чрез училищните заведения само знание, а да се научим да учим, да се научим винаги да учим от живота. Днес все още изглежда странно, когато се каже, че едно училищно обучение, уредено наистина съобразно с нещата, ще ни дава в бъдеще съвсем други старци от онези, които имаме днес.

Вижте, тук е необходимо да се появят нови неща, неща, за които сега изобщо не се мисли. Хората днес все още гледат озадачено, когато им говориш, че би искал духовният живот да е такъв, че да може да следва собствените си закони. Те изобщо не могат да си представят нищо друго освен духовен живот, управляван от държавата, защото изобщо не подозират какво е самият човек в човешкото общество. Нещата днес са сериозни и онези, които искат да вземат нещата на леко, днес не стигат до онова, което ни е така необходимо – до оздравяването на социалния организъм. Отново и отново трябва да виждаме колко странно хората продължават по старите мисловни навици, как най-много намират сили да кажат: толкова ни е неясно това, което той казва. Разбира се, такива неща, които трябва да имат в себе си силата да родят една дълготрайна действителност, трябва първо да се приемат като нещо, което ни е неясно, защото трябва да свикнем, като се занимаваме с тях, да усвоим съобразно с действителността ново разбиране за живота. Днес наш дълг е да се вгледаме в своите дълбоки инстинкти. Когато се вгледаме в тях, тогава ще бъдем в състояние да познаем ясно онова, което привидно е неясно. Когато днес мнозина казват, че импулсите на тричленния социален организъм са неясни, тогава в основата на това често лежи именно старото превратно училищно образование, което е отклонило хората от това да стигнат до едно наистина концентрирано мислене, да стигнат до схващането на съобразни с действителността мисли. И така човек се оказва в положение, от една страна, да трябва да казва онова, което е необходимо, а от друга страна, да трябва да се бори срещу това всевъзможни предразсъдъци, произтичащи от стари мисловни навици, да искат да създават нови неща в света. Когато днес хората отново и отново казват: Кой е пътят? Как се прави това? – бих искал да знам кой път би бил по-ясен от този на тричленния организъм, стига само да искаме да вървим по него. Но помислете какво ще трябва да стане първо, ако искаме да вървим по него. Онова, което продължава като правителство от предишните етапи на развитието, ще трябва един ден да си каже: Ние запазваме всички онези ресори, които се отнасят до правния живот, до обществената сигурност и други такива. По отношение на духовния живот, на култа, обучението, техническите идеи, от една страна, и по отношение на стопанския живот, от друга страна – на индустрията, търговията, занаятите и така нататък, ставаме ликвидационно правителство. Това е нужно на нашето време като нещо непосредствено практическо: прозрението, че правителствата, които идват от старите обичаи и навици, могат да намерят сили да си кажат нещо такова, каквото току-що беше загатнато; да отхвърлят наляво и надясно духовния и стопанския живот, за да могат те сами да се оформят и управляват.

Само инициативата може да е в ръцете на досегашните правителства, защото те, така или иначе, са се развили от старите отношения, но те трябва да имат безкористието да станат наляво и надясно ликвидационни правителства. Това изисква голямата равносметка. Който нарича това непрактично, него мога да го разбера, защото той именно не може да преосмисли онова, което векове са набивали в главата му. Днес обаче стоим пред необходимостта да избием от главата онова, което векове са набивали в нея. Днес стоим пред необходимостта да вземаме нещата с най-голяма сериозност, защото само това най-сериозно отношение към нещата е наистина практичното. Тази сериозност ще се съедини тогава с такива познания, каквито са необходими и каквито ви изложих по отношение на оформянето на стопанския живот, големината или малкостта на тези или онези кооперации, определянето на цените и така нататък. Но това са задачи, които предстоят в конкретното, в практическото, за които трябва да се решим, защото това са основите на едно истинско социализиране, основите на едно наистина социално оформяне на човешкия живот. Това искат, макар и да не могат още да го кажат, общностите на съветите, които искат да се надигнат от голямата общност на народа. Затова хората трябваше да бъдат изненадани от системите на съветите, особено всички онези, които вярваха, че вече са се приближили достатъчно до онова, което се нарича социализиране. Днес човек преживява странни неща.

Днес следобед, понеже ми го донесоха, трябваше да прочета едно странно изречение, което, бих казал, трябваше да приема с най-особени чувства в това сериозно време. Там прочетох във връзка с импулсите на този тричленен организъм следното изречение. Човек всъщност не би искал съвсем да повярва:

„В сегашната борба изобщо не става дума за това да се намери идея или да се постави правилният човек начело, а за това как социалистическата идея трябва да се превърне в действителност. Не става дума за красиви планове, а за изпълнението.“

И така ви питам, многоуважаеми присъстващи, как може да се изпълнява, когато няма какво да се изпълнява? Такива неща днес се казват добросъвестно, от добри подбуди. Но те не са нищо друго освен симптом за това колко малко усет и разсъдък имат хората за онова, което трябва да стане. Някой показва плана на една къща и някой друг му възразява: Не планът на къщата е важен, а изпълнението. Тогава с право може да се попита: Къде е вашият план? Къде се показва той? Ние бихме мълчали, ако вашият план се покажеше, защото наистина говорим само призовани от фактите.

Това, че такива неща днес са възможни, че такова мислене е възможно пред сериозността на времето, е онова, което отново и отново те натъжава, когато мислиш за възможността и за необходимостта на онова, което трябва да стане. Днес сериозността на положението трябва да ни обхване, тъкмо нас тук, в Средна Европа. Защото само като се отучим днес да мислим и говорим извън нещата – понеже никога не поглеждаме вътре в нещата, – само така ще отклоним голямото бедствие. Днес е нужна възможността да се твори, като се изхожда от най-широката маса на човечеството. Ако някой опита тази възможност, му възразяват, че той внушавал нещо на масите, защото масите изобщо не разбирали това. Работата е там, че ръководните кръгове нямат и представа колко много неща разбират масите още днес с неизхабените си мозъци – неща, от които самите ръководни кръгове нищо не разбират, защото не искат нищо да разберат. Тези неща са проблем на времето и аз не се плаша да говоря за тях, колкото и възражения да се правят за внушение и други подобни, защото по същество казвам само онова, което тогава би излязло от сърцата и душите на самите хора, ако те стигнеха до яснота за онова, което живее в тези сърца и души. Бих искал само да изведа до яснота онова, което живее в сърцата и душите. Но за това днес мнозина не искат да знаят нищо, абсолютно нищо, защото се боят от съвместния живот с онези, които тъкмо носят ясно в сърцето си изискванията на времето. За това наистина научаваме доста неща от всевъзможни гласове на времето. Така наскоро един господин, воден от едно съвсем определено усещане, писа в широко четеното списание „Ди Хилфе“ (а то не е социалистическо, но иска да бъде социално списание; в социалистически списания днес също може да се прочете нещо подобно): Сега не можем да социализираме. – Той не се досеща, че всъщност не знае как се прави това, а приписва, естествено, не на себе си, а на другите причината, поради която той няма представа как трябва да се извърши социализирането. Тогава той казва съвсем наивно в статията си: „Капитализмът просто ни е развалил хората ... Е, който разполагаше с един народ от здрави, обичащи труда, весели, добросърдечни хора, за които братството би било пълно с живот понятие, а не, както за нас, само лозунг, той би могъл да се осмели от днес за утре да въведе комунизма.“

И така ви питам дали някой човек на света би имал нужда да въвежда комунизма, ако живеехме в обществен ред, в който хората са здрави, обичащи труда, весели, добросърдечни и в който живее единствено братството. Вижте, това е светът на мислите днес. Хората изобщо не подозират какво са казали преди малко. Те наистина не биха имали нужда да мислят за идеал на социализма, ако хората бяха такива, каквито тъкмо социализирането трябва да им даде възможност да бъдат.

Едно нещо хората все не вземат предвид: когато природният организъм е здрав, човек не усеща онова, което е здравето на природния организъм. Тогава той все пак тепърва трябва да търси в здравето – но тогава вече може – хармонията на душата си, ако щете, радостта на душата си. Но ако организмът е болен, тогава той усеща болката, тогава болката на организма е част от неговото душевно преживяване. Тогава никой не бива да дойде и да каже: не мога да те излекувам, защото бих могъл да направя това само ако първо се чувстваше здрав в душата си, ако имаше хармония, радост в душата си. – Трябва да се стремим към здравия социален организъм. Това е важното. Не бива да питаме като господина, за когото току-що говорих: Но откъде да вземем хора за това? Човечеството трябва първо да бъде възпитано за социализма! – Помислете за мюнхаузеновския герой, който иска сам да се издърпа за косите си във въздуха. Не, социализмът трябва да е налице, за да могат хората да бъдат възпитани.

Лесно е да наречеш хората незрели, когато самият ти не си в състояние да стигнеш до зрели импулси. Наша задача в настоящето е не да обвиняваме човечеството, а да създадем отношения, които да доведат дотам, че вече да няма нужда да обвиняваме човечеството в днешните размери. Затова импулсът, за който тук се говори, си поставя задачата да изследва условията на здравия социален организъм. Няма да се стигне по-нататък, докато не се събуди разбиране за този тричленен социален организъм. Тогава бих искал да видя, когато у достатъчно голям брой хора – а днес важното е това – има разбиране за онова, което трябва да стане, кое правителство може да се противи на такова разбиране! При други предпоставки няма да напреднем с никакви експерименти. Днес трябва да се положи усилието да се създаде разбиране в най-широки кръгове. Това може да стане по-бързо, отколкото се мисли. И това трябва да стане по-бързо, отколкото се мисли, защото празни фрази за незрелостта на хората изричат само онези, които самите са незрели. Нямаме време да мечтаем, че социализирането ще изисква дълго време. Ако се прозре практическата възможност да се застане на трите основи – на духовното, на правното, на стопанското, – тогава ще се познае, че на тези три основи може да се проведе едно истинско социализиране. Но трябва да се решим да не държим на старите предразсъдъци. Трябва да се решим наистина да преучим. Същият господин, за когото вече разказах, добавя към това и хубавото изречение: „Всяко обновление, което се опитва да изпревари това развитие“ – той има предвид развитието към добросърдечни, дружелюбни, доволни хора – „трябва да се провали, защото именно не намира опора в усещането на народа.“ – В усещанията на този господин то наистина не намира опора. Над такива усещания, ако не могат да се подобрят, трябва просто да се прекрачи, защото човечеството не бива повече да бъде задържано от стари предразсъдъци и стари мисловни навици. Днес имаме нужда да се вгледаме дълбоко в себе си, вътрешно да реформираме и революционизираме своето усещане и своето мислене. Тогава ще намерим у хората резонансната дъска. Не е нужно да внушаваме нищо на хората, нужно е само да намерим яснотата за онова, което те с право искат. Нужно е само да вършим работата на доверието и да не се боим от това сътрудничество с широките маси, тогава в истинския смисъл на думата ще служим на изискванията на днешното време.

Днес – и този път искам отново да го кажа – всеки трябва да се придържа към думата в цялото ѝ значение: Трябва да се науча да разбирам от явленията на времето, от гръмко говорещите факти какво трябва да се прави, преди да е станало твърде късно. А може много скоро да стане твърде късно, за което тогава най-много биха съжалявали онези, които не са склонили, изхождайки от умението, което са усвоили, да се преобразят така, че наистина да разберат тези нови изисквания на времето и да могат да застанат в тяхна служба. Да можем да застанем в служба на времето дори когато в най-дълбоката си вътрешност трябва да преучим – това трябва да стане задача на всички хора, преди да е станало твърде късно!