За живота на човека след смъртта

В изложението на тази книга стана дума за времето, през което след настъпването на смъртта на човека астралното тяло остава още свързано с етерното тяло. През това време е налице постепенно избледняващ спомен за целия току-що изтекъл живот (вж. „Сън и смърт“, с. 80 и сл.). Това време е различно за различните хора. То зависи от това колко силна е силата, с която у даден човек астралното тяло държи етерното тяло при себе си, каква власт има първото над второто. Свръхсетивното познание може да получи впечатление за тази власт, когато наблюдава човек, който всъщност според степента на своето душевно-телесно състояние би трябвало да спи, но който се държи буден чрез вътрешна сила. И тогава се оказва, че различните хора могат да се държат будни различно дълго, без междувременно да бъдат надвити от съня. Приблизително толкова дълго, колкото един човек в краен случай, ако се налага, може да се държи буден, толкова дълго трае след смъртта споменът за току-що изтеклия живот, т.е. връзката с етерното тяло.

* Когато след смъртта етерното тяло се отдели от човека (вж. „Сън и смърт“), от него все пак остава за цялото по-нататъшно развитие на човека още нещо, което може да се означи като екстракт или есенция от него. Този екстракт съдържа плодовете на изтеклия живот. И той е носителят на всичко онова, което по време на духовното развитие на човека между смъртта и новото раждане се разгръща като зародиш за следващия живот (вж. „Сън и смърт“).

Продължителността на времето между смъртта и новото раждане (вж. „Сън и смърт“) се определя от това, че „Азът“ като правило едва тогава се връща отново във физически-сетивния свят, когато този свят междувременно се е преобразил дотолкова, че „Азът“ може да преживее нещо ново. Докато „Азът“ е в духовните области, земното обиталище се променя. В едно отношение тази промяна е свързана с големите промени във Вселената; с промени в положението на Земята спрямо Слънцето и т.н. Но това са изцяло промени, при които настъпват известни повторения във връзка с нови условия. Те намират своя външен израз в това, че например точката на небесния свод, в която Слънцето изгрява в началото на пролетта, за около 26 000 години описва пълен кръг. Така тази пролетна точка се е придвижвала в течение на това време от една небесна област към друга. В течение на дванадесетата част от това време, т.е. за около 2100 години, условията на Земята са се променили дотолкова, че човешката душа може да преживее на нея нещо ново след едно предишно въплъщение. Но тъй като преживяванията на човека са различни в зависимост от това дали той се въплъщава като жена, или като мъж, в рамките на охарактеризирания период като правило се осъществяват две въплъщения, едно като мъж и едно като жена. Все пак тези неща зависят и от това какви са силите, които човек взема със себе си от земното съществуване през смъртта. Затова всички такива данни, като дадените тук, трябва да се разбират само така, че те важат по същество, но в подробностите се оказват изменени по най-различен начин. Колко дълго човешкият Аз пребивава в духовния свят между смъртта и новото раждане, зависи от посочените условия във Вселената именно само в едно отношение. В друго отношение това зависи от състоянията на развитие, през които човек преминава през това време. Тези състояния довеждат „Аза“ след изтичането на известно време до такова духовно състояние, което вече не намира удовлетворение в своя вътрешен духовен живот и което развива копнежа по онази промяна на съзнанието, която се удовлетворява в отразяването чрез физическото преживяване. От съвместното действие на тази вътрешна жажда за въплъщение и на дадената във Вселената възможност да се намери съответната телесност следва навлизането на човека в земния живот. То става – понеже трябва да действат съвместно две неща – веднъж дори когато „жаждата“ още не е достигнала своята висота, защото може да се постигне приблизително подходящо въплъщение; друг път дори когато „жаждата“ е надхвърлила своята нормална висота, защото в съответното време още не е имало възможност за въплъщение. Общото жизнено настроение, в което се намира един човек поради свойствата на своята телесна същност, е свързано с тези условия.