Астралният свят

Докато човек наблюдава само физическия свят, Земята като обиталище на човека се представя като отделно световно тяло. Но когато свръхсетивното познание се издига към други светове, това обособяване престава. Затова можеше да се каже, че имагинацията заедно със Земята възприема и лунното състояние, развило се чак до настоящето. Светът, в който човек навлиза по този начин, е именно такъв, че към него принадлежи не само свръхсетивното на Земята, но в него са вградени и други световни тела, които физически са отделени от Земята. Тогава познаващият свръхсетивните светове наблюдава не само свръхсетивното на Земята, но най-напред и свръхсетивното на други световни тела. (Онзи, който се чувства подтикнат към въпроса защо пък свръхсетивно виждащите не съобщават как изглежда на Марс и т.н., нека вземе предвид, че най-напред става дума за наблюдение на свръхсетивното на други световни тела. В такъв случай питащият има предвид физически-сетивните условия.) Затова в изложението на тази книга можеше да се говори и за известни отношения на земното развитие към едновременно протичащите сатурново, юпитерово, марсово развитие и т.н. – Когато астралното тяло на човека бива обхванато от съня, то не принадлежи само на земните състояния, а на светове, в които участват още и други световни области (звездните светове). Нещо повече, тези светове въздействат върху астралното тяло на човека и в будно състояние. Затова наименованието „астрално тяло“ може да изглежда оправдано.