V. Физическият свят и връзката му с царството на душите и царството на духовете

Образуванията на душевния свят и на царството на духовете не могат да бъдат предмет на външно сетивно възприятие. Предметите на това сетивно възприятие трябва да бъдат прибавени към двата описани свята като трети. И по време на своето телесно съществуване човекът живее едновременно в трите свята. Той възприема нещата на сетивния свят и действа върху тях. Образуванията на душевния свят въздействат върху него чрез своите сили на симпатия и антипатия; а неговата собствена душа чрез своите склонности и неприязни, чрез своите желания и влечения поражда вълни в душевния свят. Духовната същност на нещата обаче се отразява в неговия мисловен свят; и самият той като мислещо духовно същество е гражданин на царството на духовете и събрат на всичко, което живее в тази област на света. От това става видно, че сетивният свят е само част от онова, което обкръжава човека. От общата околна среда на човека тази част се откроява с известна самостоятелност, защото могат да я възприемат сетивата, които оставят без внимание душевното и духовното, което също така принадлежи на този свят. Както парче лед, което плава по водата, е вещество от заобикалящата го вода, но се откроява от нея чрез определени свойства, така сетивните неща са вещество от заобикалящия ги душевен свят и свят на духовете; и те се открояват от тях чрез определени свойства, които ги правят сетивно възприемаеми. Те са – казано наполовина образно – сгъстени духовни и душевни образувания; и сгъстяването прави така, че сетивата могат да ги опознаят. Нещо повече, както ледът е само една форма, в която съществува водата, така сетивните неща са само една форма, в която съществуват душевните и духовните същества. Ако човек е разбрал това, той схваща също, че както водата може да премине в лед, така духовният свят може да премине в душевния, а той – в сетивния свят.

От тази гледна точка става ясно и защо човекът може да си създава мисли за сетивните неща. Защото има един въпрос, който все пак би трябвало да си постави всеки мислещ, а именно: в какво отношение се намира мисълта, която човекът си създава за един камък, към самия този камък? Пред духовното око на онези хора, които проникват с поглед особено дълбоко във външната природа, този въпрос застава с пълна яснота. Те усещат съзвучието на човешкия мисловен свят със строежа и устройството на природата. Прекрасно говори за тази хармония например великият астроном Кеплер:

„Вярно е, че божественият зов, който повелява на хората да изучават астрономия, е написан в самия свят, наистина не с думи и срички, а по същество, по силата на съответствието на човешките понятия и сетива със свързаността на небесните тела и състояния.“ – Само защото нещата на сетивния свят не са нищо друго освен сгъстените духовни същества, човекът, който чрез своите мисли се издига до тези духовни същества, може в своето мислене да разбира нещата. Сетивните неща произхождат от света на духовете, те са само друга форма на духовните същества; и когато човекът си създава мисли за нещата, тогава неговата вътрешност е само отвърната от сетивната форма и насочена към духовните първообрази на тези неща. Да разбереш едно нещо чрез мисли, е процес, който може да бъде сравнен с онзи, чрез който едно твърдо тяло най-напред се втечнява в огъня, за да може химикът после да го изследва в течната му форма.

В различните области на царството на духовете (вж. с. 120 и сл.) се показват духовните първообрази на сетивния свят. В петата, шестата и седмата област тези първообрази се намират още като живи зародишни точки, в четирите долни области те се оформят в духовни образувания. Човешкият дух възприема тези духовни образувания в отблясък, подобен на сянка, когато чрез своето мислене иска да добие разбиране за сетивните неща. Как тези образувания са се сгъстили в сетивния свят, това е въпрос за онзи, който се стреми към духовно разбиране на своята околна среда. – За човешкото сетивно съзерцание тази околна среда най-напред се разчленява на четирите ясно отделени една от друга степени: минералната, растителната, животинската и човешката. Минералното царство се възприема чрез сетивата и се постига чрез мисленето. Ако човек си създаде мисъл за едно минерално тяло, той следователно има работа с нещо двойно: със сетивното нещо и с мисълта. Съобразно с това трябва да си представим, че това сетивно нещо е едно сгъстено мисловно същество. Едно минерално същество действа върху друго по външен начин. То се удря в него и го движи; затопля го, осветява го, разтваря го и т.н. Този външен начин на действие може да се изрази чрез мисли. Човекът си създава мисли за това как минералните неща действат външно и закономерно едно на друго. Така неговите отделни мисли се разширяват до една мисловна картина на целия минерален свят. И тази мисловна картина е отблясък на първообраза на целия минерален сетивен свят. Той може да бъде намерен като едно цяло в духовния свят. В растителното царство към външното действие на едно нещо върху друго се прибавят още явленията на растежа и размножаването. Растението се уголемява и произвежда от себе си същества, подобни на него. Към онова, което застава пред човека в минералното царство, тук се прибавя още животът. Простият размисъл върху този факт открива поглед, който тук внася светлина: растението има в себе си силата сама да си дава своята жива форма и да поражда тази форма в подобно на него същество. А между безформения вид на минералните вещества, както те застават пред нас в газовете, в течностите и т.н., и живата форма на растителния свят стоят по средата формите на кристалите. В кристалите трябва да търсим прехода от безформения минерален свят към живата способност за оформяне на растителното царство. – В този външно сетивен процес на оформяне – в двете царства, минералното и растителното – трябва да се види сетивното сгъстяване на чисто духовния процес, който се разиграва, когато духовните зародиши на трите горни области на царството на духовете се оформят в духовните форми на долните области. На процеса на кристализацията в духовния свят съответства като негов първообраз преходът от безформения духовен зародиш към оформеното образувание. Ако този преход се сгъсти така, че сетивата да могат да го възприемат в неговия резултат, той се представя в сетивния свят като минерален процес на кристализация. – Но и в растителния живот е налице един оформен духовен зародиш. Ала тук оформеното същество е запазило още живата способност за оформяне. В кристала духовният зародиш при своето оформяне е изгубил способността за формиране. Той се е изживял в създадената форма. Растението има форма и освен това още способност за оформяне. Свойството на духовните зародиши в горните области на царството на духовете се е запазило в растителния живот. Значи растението е форма като кристала и освен това още оформяща сила. Освен формата, която първосъществата са приели в растителната форма, върху нея работи и друга форма, която носи отпечатъка на духовните същества от горните области. Сетивно възприемаемо в растението обаче е само онова, което се изживява в готовата форма; формиращите същества, които дават на тази форма жизнеността, са налице в растителното царство по сетивно невъзприемаем начин. Сетивното око вижда малката лилия днес и порасналата след известно време. Формиращата сила, която изработва втората от първата, това око не я вижда. Това формиращо силово същество е онази част в растителния свят, която тъче сетивно невидимо. Духовните зародиши са слезли с една степен надолу, за да действат в царството на формите. В духовната наука може да се говори за елементарни царства. Ако означим първоформите, които още нямат форма, като първо елементарно царство, то сетивно невидимите силови същества, които действат като майстори на растителния растеж, принадлежат към второто елементарно царство. В животинския свят към способностите за растеж и размножаване се прибавят още усещане и нагон. Това са прояви на душевния свят. Едно същество, което е надарено с тях, принадлежи на този свят, получава от него впечатления и упражнява върху него въздействия. Всяко усещане, всеки нагон, които възникват в едно животинско същество, са извлечени от основата на животинската душа. Формата е по-трайна от усещането или нагона. Може да се каже: както изменящата се растителна форма се отнася към неподвижната кристална форма, така животът на усещанията се отнася към по-трайната жива форма. Растението, така да се каже, се разтваря във формосъздаващата сила; то през своя живот прибавя все нови форми. Първо развива корена, после листните образувания, после цветовете и т.н. Животното завършва с форма, завършена в самата себе си, и вътре в нея развива променливия живот на усещанията и нагоните. И този живот има своето битие в душевния свят. Както растението е онова, което расте и се размножава, така животното е онова, което усеща и развива своите нагони. За животното те са безформеното, което се развива във все нови форми. В крайна сметка те имат своите първообразни процеси в най-висшите области на царството на духовете. Но те се проявяват в душевния свят. Така в животинския свят към силовите същества, които като сетивно невидими ръководят растежа и размножаването, се прибавят други, които са слезли още една степен по-дълбоко – в душевния свят. В животинското царство като майстори, които предизвикват усещанията и нагоните, са налице безформени същества, които се обличат в душевни обвивки. Те са същинските строители на животинските форми. В духовната наука областта, към която те принадлежат, може да се означи като трето елементарно царство. – Освен със способностите, споменати при растенията и животните, човекът е надарен още и със способността да преработва усещанията в представи и мисли и да урежда своите нагони чрез мислене. Мисълта, която в растението се явява като форма, в животното – като душевна сила, при него се проявява като самата мисъл, в своята собствена форма. Животното е душа; човекът е дух. Духовното същество е слязло с още една степен по-дълбоко. В животното то е душеобразуващо. В човека то е навлязло в самия сетивен веществен свят. Духът присъства вътре в сетивното тяло на човека. И понеже се явява в сетивна дреха, той може да се яви само като онзи подобен на сянка отблясък на духовното същество, какъвто е мисълта. Чрез условията на физическия мозъчен организъм духът се явява в човека. – Но затова пък духът е станал и вътрешната същност на човека. Мисълта е формата, която безформеното духовно същество приема в човека, както в растението приема форма, а в животното – душа. Затова човекът, доколкото е мислещо същество, няма извън себе си елементарно царство, което да го изгражда. Неговото елементарно царство работи в неговото сетивно тяло. Само доколкото човекът е форма и усещащо същество, върху него работят елементарните същества от същия вид, които работят върху растенията и животните. Мисловният организъм обаче се изработва в човека изцяло от вътрешността на неговото физическо тяло.

В духовния организъм на човека, в неговата нервна система, изградена до съвършен мозък, имаме пред себе си, сетивно видимо, онова, което в растенията и животните работи като несетивно силово същество. Това прави така, че животното проявява чувство за себе си, а човекът – самосъзнание. В животното духът се чувства като душа; той още не се схваща като дух. В човека духът се познава като дух, макар и – поради физическите условия – като подобен на сянка отблясък на духа, като мисъл. – В този смисъл тройният свят се разчленява по следния начин: 1. Царството на първообразните безформени същества (първо елементарно царство); 2. царството на формосъздаващите същества (второ елементарно царство); 3. царството на душевните същества (трето елементарно царство); 4. царството на създадените форми (кристални форми); 5. царството, което става сетивно възприемаемо във форми, но върху което действат формосъздаващите същества (растително царство); 6. царството, което става сетивно възприемаемо във форми, но върху което освен това действат още формосъздаващите и душевно изживяващите се същества (животинско царство); и 7. царството, в което формите са сетивно възприемаеми, но върху което действат още формосъздаващите и душевно изживяващите се същества и в което самият дух се оформя във вид на мисъл вътре в сетивния свят (човешко царство).

Оттук става ясно как основните съставни части на живеещия в тялото човек са свързани с духовния свят. Физическото тяло, етерното тяло, усещащото душевно тяло и разсъдъчната душа трябва да се разглеждат като сгъстени в сетивния свят първообрази на царството на духовете. Физическото тяло възниква, като първообразът на човека се сгъстява до сетивно явление. Затова това физическо тяло може да бъде наречено и същество на първото елементарно царство, сгъстено до сетивна нагледност. Етерното тяло възниква, като така възникналата форма бива поддържана подвижна от същество, което простира своята дейност навътре в сетивното царство, но самото то не става сетивно съзерцаемо. Ако човек иска да характеризира напълно това същество, той трябва да каже, че то най-напред има своя произход в най-висшите области на царството на духовете и после се оформя във втората област в първообраз на живота. Като такъв първообраз на живота то действа в сетивния свят. По подобен начин съществото, което изгражда усещащото душевно тяло, има своя произход в най-висшите области на царството на духовете, оформя се в третата му област в първообраз на душевния свят и като такъв действа в сетивния свят. Разсъдъчната душа обаче се образува, като първообразът на мислещия човек се оформя в четвъртата област на царството на духовете в мисъл и като такава действа непосредствено като мислещо човешко същество в сетивния свят. – Така стои човекът в сетивния свят; така работи духът върху неговото физическо тяло, върху неговото етерно тяло и върху неговото усещащо душевно тяло. Така този дух се проявява в разсъдъчната душа. – Значи върху трите долни члена на човека първообразите работят съвместно във вид на същества, които в известен смисъл стоят срещу него външно; в своята разсъдъчна душа той самият става (съзнателен) работник над себе си. – И съществата, които работят върху неговото физическо тяло, са същите, които образуват минералната природа. Върху неговото етерно тяло действат същества от вида, който живее в растителното царство, а върху неговото усещащо душевно тяло – такива, които живеят в животинското царство; те живеят там по сетивно невъзприемаем начин, но простират своето действие навътре в тези царства.

Така различните светове действат съвместно. Светът, в който живее човекът, е изразът на това съвместно действие.

*** Ако човек е разбрал сетивния свят по този начин, тогава се открива и разбирането за същества от друг вид, различни от онези, които имат своето битие в споменатите четири царства на природата. Пример за такива същества е онова, което се нарича Дух на народа (национален дух). Той не се проявява непосредствено по сетивен начин. Той се изживява в усещанията, чувствата, склонностите и т.н., които се наблюдават като общи за един народ. Той е същество, което не се въплъщава сетивно; а както човекът оформя своето тяло сетивно нагледно, така то оформя своето от веществото на душевния свят. Това душевно тяло на Духа на народа е като облак, в който живеят членовете на един народ и чиито въздействия се проявяват в душите на съответните хора, но който не произлиза от самите тези души. За онзи, който не си представя Духа на народа по този начин, той остава призрачен мисловен образ без същност и живот, празна абстракция. – И нещо подобно би трябвало да се каже по отношение на онова, което се нарича Дух на времето. Нещо повече, така духовният поглед се разширява и обхваща многообразие от други – по-низши и по-висши – същества, които живеят в околния свят на човека, без той да може да ги възприема сетивно. Онези обаче, които имат способност за духовно съзерцание, възприемат такива същества и могат да ги опишат. Към по-низшите видове такива същества принадлежи всичко, което възприемащите духовния свят описват като саламандри, силфи, ундини, гноми. Не би трябвало да е нужно да се казва, че такива описания не могат да се смятат за отражения на действителността, която лежи в основата им. Ако бяха такива, светът, който се има предвид с тях, не би бил духовен, а грубо-сетивен. Те са онагледявания на една духовна действителност, която може да бъде представена само по този начин, чрез сравнения. Ако онзи, който иска да признава само сетивното съзерцание, смята такива същества за рожби на необуздана фантазия и на суеверието, това е напълно разбираемо. За сетивни очи те, разбира се, никога не могат да станат видими, защото нямат сетивно тяло. Суеверието не се състои в това, че такива същества се смятат за действителни, а в това, че се вярва, че те се явяват по сетивен начин.

Същества от такава форма участват в изграждането на света и човек се среща с тях, щом навлезе във висшите области на света, затворени за телесните сетива. Суеверни не са онези, които виждат в такива описания образите на духовни действителности, а онези, които вярват в сетивното съществуване на образите, но също и онези, които отхвърлят духа, защото мислят, че трябва да отхвърлят сетивния образ. – Трябва да се отбележат и такива същества, които не слизат до душевния свят, а чиято обвивка е изтъкана само от образувания на царството на духовете. Човекът ги възприема, става техен събрат, когато отвори за тях духовното око и духовното ухо. – Такова отваряне прави разбираеми за човека много неща, които без него той може само да гледа втренчено, без да ги разбира. Около него става светло; той вижда причините на онова, което се разиграва в сетивния свят като следствия. Той схваща онова, което без духовно око или съвсем отрича, или пред което трябва да се задоволи с изречението: „Има повече неща на небето и на земята, отколкото вашата школска мъдрост може да сънува.“ По-фино – духовно – усещащите хора стават неспокойни, когато около себе си предчувстват друг свят освен сетивния, смътно го долавят и трябва да се движат опипом в него като слепец между видими предмети. Само ясното познание на тези висши области на битието, изпълненото с разбиране проникване в онова, което става в тях, може действително да укрепи човека и да го доведе до неговото истинско предназначение. Чрез прозрението в онова, което е скрито за сетивата, човекът разширява своето същество по такъв начин, че усеща своя живот преди това разширение като „сънуване за света“.