VI. За мисловните форми и човешката аура

Беше казано, че образуванията на някой от трите свята имат действителност за човека само тогава, когато той има способностите или органите да ги възприема. Определени процеси в пространството човек възприема като светлинни явления само благодарение на това, че има добре устроено око. Колко от онова, което е действително, се разкрива на едно същество, зависи от неговата възприемчивост. Следователно човек никога не бива да казва: действително е само онова, което той може да възприема. Много неща могат да бъдат действителни, за чието възприемане му липсват органите. И така, душевният свят и царството на духовете са също толкова действителни, дори в много по-висш смисъл действителни, колкото сетивният свят. Наистина никое сетивно око не може да види чувства, представи; но те са действителни. И както човек чрез външните си сетива има пред себе си телесния свят като възприятие, така за неговите духовни органи чувствата, нагоните, инстинктите, мислите и т.н. стават възприятия. Точно както чрез сетивното око например пространствени процеси могат да се виждат като цветни явления, така чрез вътрешните сетива посочените душевни и духовни явления могат да станат възприятия, които са аналогични на сетивните цветни явления. Впрочем само онзи, който е вървял по пътя на познанието, описан в следващата глава, и така е развил своите вътрешни сетива, може напълно да разбере в какъв смисъл е казано това. За такъв човек душевните явления в обкръжаващия го душевен свят и духовните явления в духовната област стават свръхсетивно видими. Чувствата, които той преживява у други същества, лъчат за него като светлинни явления от чувстващото същество; мислите, към които той насочва вниманието си, заливат духовното пространство. За него мисълта на един човек, която се отнася до друг човек, не е нещо невъзприемаемо, а възприемаем процес. Съдържанието на една мисъл живее като такова само в душата на мислещия; но това съдържание предизвиква въздействия в духовния свят. За духовното око те са възприемаемият процес. Като фактическа действителност мисълта струи от едно човешко същество и потича към другото. И начинът, по който тази мисъл действа върху другия, се преживява като възприемаем процес в духовния свят. Така за онзи, чиито духовни сетива са отворени, физически възприемаемият човек е само част от целия човек. Този физически човек става средоточие на душевни и духовни излъчвания. За богато разнообразния свят, който се открива тук пред „ясновидеца“, може само да се загатне. Една човешка мисъл, която иначе живее само в мисловното разбиране на слушащия, се явява например като духовно възприемаемо цветно явление. Нейният цвят отговаря на характера на мисълта. Мисъл, която извира от сетивен нагон на човека, е оцветена иначе, отколкото мисъл, замислена в служба на чистото познание, на благородната красота или на вечно доброто. В червени цветни нюанси прекосяват душевния свят мислите, които извират от сетивния живот. (3) В красиво светложълто се явява мисъл, чрез която мислителят се издига до по-висше познание. В прекрасно розовочервено сияе мисъл, която произхожда от отдадена любов. И както това съдържание на една мисъл, така и нейната по-голяма или по-малка определеност намира израз в нейната свръхсетивна форма на проявление. Точната мисъл на мислителя се показва като образувание с отчетливи очертания; обърканата представа се явява като разливащо се, облачно образувание. И по този начин душевната и духовната същност на човека се явява като свръхсетивна част от цялата човешка същност.

Цветните въздействия, възприемаеми от „духовното око“, които лъчат около физическия човек, възприеман в неговата дейност, и го обгръщат като облак (приблизително с яйцевидна форма), са човешка аура. При различните хора големината на тази аура е различна. Все пак – средно – можем да си представим приблизително, че целият човек изглежда два пъти по-дълъг и четири пъти по-широк от физическия.

В аурата преливат най-различни цветни тонове. И това преливане е вярна картина на вътрешния човешки живот. Отделни цветни тонове са също толкова променливи, колкото и той. Но определени трайни свойства – таланти, навици, черти на характера – се изразяват и в трайни основни цветни тонове. У хора, които засега стоят далеч от преживяванията на „пътя на познанието“, описан в по-късна глава на тази книга, могат да възникнат недоразумения относно същността на онова, което тук се описва като „аура“. Може да се стигне до представата, че онова, което тук се описва като „цветове“, стои пред душата така, както физическият цвят стои пред окото. Но такъв „душевен цвят“ не би бил нищо друго освен халюцинация. С впечатления, които са „халюцинаторни“, духовната наука няма ни най-малко общо. И във всеки случай в настоящото описание не се имат предвид такива. До правилна представа се стига, ако се има предвид следното. При физическия цвят душата преживява не само сетивното впечатление, а има при него и душевно преживяване. Това душевно преживяване е едно, когато душата – чрез окото – възприема жълта повърхност, и друго, когато възприема синя. Нека наречем това преживяване „живот в жълто“ или „живот в синьо“. И така, душата, която е стъпила на пътя на познанието, има същото „преживяване в жълто“ спрямо активните душевни преживявания на други същества, а „преживяване в синьо“ – спрямо отдадените душевни настроения. Същественото не е в това, че при някоя представа на друга душа „ясновидецът“ вижда „синьо“ така, както вижда това „синьо“ във физическия свят, а в това, че има преживяване, което му дава право да нарече представата „синя“, както физическият човек нарича например една завеса „синя“. И по-нататък е съществено „ясновидецът“ да съзнава, че с това свое преживяване се намира в преживяване, свободно от тялото, така че получава възможността да говори за стойността и значението на душевния живот в един свят, чието възприемане не е опосредствано от човешкото тяло. Макар този смисъл на изложението непременно да трябва да се взема предвид, все пак за „ясновидеца“ е съвсем естествено да говори за „синьо“, „жълто“, „зелено“ и т.н. в „аурата“. Аурата е твърде различна според различните темпераменти и заложби на нрава на хората; различна е също според степените на духовното развитие. Човек, който изцяло се отдава на своите животински нагони, има съвсем различна аура от онзи, който живее много в мисли. Аурата на една религиозно настроена натура се различава съществено от аурата на такава, която е погълната от тривиалните преживявания на деня. Към това се прибавя и това, че всички променливи настроения, всички склонности, радости и болки намират своя израз в аурата.

Трябва да се сравнят помежду си аурите на различните видове душевни преживявания, за да се научим да разбираме значението на цветните тонове. Да вземем най-напред душевни преживявания, които са пронизани от силно изразени афекти. Те могат да се разделят на два различни вида: такива, при които душата бива тласкана към тези афекти главно от животинската природа, и такива, които приемат по-изтънчена форма, които, така да се каже, са силно повлияни от размисъла. При първия вид преживявания главно кафяви и червеникавожълти цветни течения от всички нюанси заливат аурата на определени места. При онези с по-изтънчени афекти на същите места се появяват тонове от по-светло червеножълто и зелено. Може да се забележи, че с нарастването на интелигентността зелените тонове стават все по-чести. Много умни хора, които обаче са изцяло погълнати от задоволяването на своите животински нагони, показват много зелено в аурата си. Но това зелено винаги ще има по-силен или по-слаб оттенък на кафяво или кафявочервено. Неинтелигентните хора показват голяма част от аурата си залята от огненочервени или дори тъмни кървавочервени течения.

При спокойното, преценяващо, замислено душевно настроение аурата е съществено различна от тази при такива афектни състояния. Кафеникавите и червеникавите тонове отстъпват и изпъкват различни нюанси на зеленото. При напрегнато мислене аурата показва благотворен зелен основен тон. Така изглеждат главно онези натури, за които може да се каже, че умеят да се ориентират във всяко положение в живота. Сините цветни тонове се появяват при отдадените душевни настроения. Колкото повече човек поставя своето Себе в служба на една кауза, толкова по-значителни стават сините нюанси. И в това отношение срещаме два съвсем различни вида хора. Има натури, които не са свикнали да разгръщат своята мисловна сила, пасивни души, които, така да се каже, нямат какво да хвърлят в потока на световните събития освен своя „добър нрав“. Тяхната аура мъждука в красиво синьо. Така се показва и аурата на много отдадени, религиозни натури. Състрадателните души и онези, които с радост се разгръщат в живот, изпълнен с благодеяния, имат подобна аура. Ако такива хора освен това са интелигентни, зелени и сини течения се редуват или пък самото синьо приема зеленикав нюанс. Своеобразното на активните души за разлика от пасивните е, че тяхното синьо отвътре навън се пропива със светли цветни тонове. Изобретателните натури, онези, които имат плодотворни мисли, излъчват светли цветни тонове като че ли от една вътрешна точка навън. В най-висока степен това е така при онези личности, които се наричат „мъдри“, и особено при такива, които са изпълнени с плодотворни идеи. Изобщо всичко, което сочи духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, които се разпространяват отвътре, докато всичко, което произхожда от животинския живот, има формата на неправилни облаци, които заливат аурата. В зависимост от това дали представите, които извират от активността на душата, се поставят в служба на собствените животински нагони, или в служба на идеални, обективни интереси, съответните аурични образувания показват различни оцветявания. Изобретателният ум, който употребява всичките си мисли за задоволяване на своите сетивни страсти, показва тъмносиньочервени нюанси; онзи пък, който безкористно поставя мислите си в служба на обективен интерес – светлочервеносини цветни тонове. Животът в духа, съчетан с благородна отдаденост и способност за саможертва, позволява да се различат розовочервени или светловиолетови цветове.

Но не само основното състояние на душата, а и преходни афекти, настроения и други вътрешни преживявания показват своите цветни приливи в аурата. Внезапно избухнал силен гняв поражда червени приливи; накърнено чувство за чест, което се излива във внезапен изблик, може да се види как се появява в тъмнозелени облаци. – Но цветните явления се появяват не само в неправилни облачни образувания, а и в ясно ограничени, правилно оформени фигури. Ако у един човек се забележи пристъп на страх, той се вижда например в аурата отгоре до долу като вълнообразни сини ивици, които имат синкавочервеникаво сияние. У личност, у която се забелязва как с напрежение очаква определено събитие, могат да се видят червеносини ивици, които непрекъснато прорязват аурата като радиуси отвътре навън.

За точната духовна способност за възприятие всяко усещане, което човек получава отвън, може да се забележи. Личностите, които се възбуждат силно от всяко външно впечатление, показват непрекъснато проблясване на малки синкавочервеникави точки и петънца в аурата. У хората, които не усещат живо, тези петънца имат оранжевожълто или пък красиво жълто оцветяване. Т.нар. „разсеяност“ на хората се показва като синкави, преливащи в зеленикаво петна с повече или по-малко променлива форма.

За по-високо развитото „духовно съзерцание“ вътре в тази „аура“, която облива човека с потоци и с лъчи, могат да се различат три рода цветни явления. Най-напред има такива цветове, които повече или по-малко носят характера на непрозрачност и матовост. Наистина, ако сравним тези цветове с онези, които вижда нашето физическо око, те изглеждат спрямо тях мимолетни и прозрачни. Но в самия свръхсетивен свят те правят пространството, което изпълват, сравнително непрозрачно; изпълват го като мъгливи образувания. – Втори род цветове са онези, които са като че ли изцяло светлина. Те просветляват пространството, което изпълват. Чрез тях то самото става светлинно пространство. – Съвсем различен от тези два е третият вид цветни явления. Те имат именно лъчист, искрящ, блещукащ характер. Те не просто осветяват пространството, което изпълват: те го пронизват с блясък и с лъчи. В тези цветове има нещо дейно, подвижно в себе си. Другите имат нещо покоящо се в себе си, лишено от блясък. Тези пък като че ли непрекъснато се пораждат сами от себе си. – Чрез първите два рода цветове пространството се изпълва като с фина течност, която спокойно остава в него; чрез третия то се изпълва с постоянно разпалващ се живот, с никога непочиваща подвижност.

Тези три рода цветове в човешката аура не са, да речем, разположени изцяло един до друг; те не се намират, да речем, изключително в отделени една от друга части на пространството, а се проникват взаимно по най-разнообразен начин. На едно място в аурата може да се види как и трите рода се преплитат помежду си, както едно физическо тяло, например камбана, може едновременно да се вижда и да се чува. Поради това аурата става извънредно сложно явление, защото, така да се каже, имаме работа с три аури, които се намират една в друга и се проникват взаимно. Но човек може да си изясни нещата, ако насочва вниманието си последователно към една от тези три аури. Тогава в свръхсетивния свят той прави нещо подобно на това, което прави в сетивния, когато например – за да се отдаде изцяло на впечатлението от едно музикално произведение – затваря очите си. „Ясновидецът“ има, така да се каже, три вида органи за трите рода цветове. И той може, за да наблюдава необезпокояван, да отваря за впечатленията единия или другия вид органи и да затваря другите. У един „ясновидец“ най-напред може изобщо да е развит само единият вид органи, онези за първия род цветове. Такъв може да вижда само едната аура; другите две остават невидими за него. Също така някой може да е възприемчив за първите два вида, а за третия – не. По-високата степен на „ясновидската дарба“ се състои тогава в това, че човек може да наблюдава и трите аури и с цел изучаване да насочва вниманието последователно ту към едната, ту към другата. Тройната аура е свръхсетивно-видимият израз на същността на човека. Трите члена – тяло, душа и дух – намират израз в нея. Първата аура е огледален образ на влиянието, което тялото упражнява върху душата на човека; втората характеризира собствения живот на душата, който се е издигнал над непосредствено сетивно-дразнещото, но още не е посветен на служението на вечното; третата отразява властта, която вечният дух е спечелил над преходния човек. Когато се дават описания на аурата – както това стана тук, – трябва да се подчертае, че тези неща не само са трудни за наблюдаване, но преди всичко са трудни за описване. Затова никой не би трябвало да вижда в такива изложения нещо друго освен подтик. И така, за „ясновидеца“ своеобразието на душевния живот се изразява в устройството на аурата. Ако срещне душевен живот, който е изцяло отдаден на съответните сетивни нагони, влечения и на мигновените външни дразнения, той вижда първата аура в най-крещящи цветни тонове; втората обаче е развита само слабо. В нея се виждат само оскъдни цветни образувания; третата пък е едва загатната. Само тук-там се показва блещукаща цветна искрица, която сочи, че и при такова душевно настроение вечното живее в човека като заложба, но че то бива изтласкано назад от описаното въздействие на сетивното. – Колкото повече човек отхвърля от себе си своята нагонна природа, толкова по-ненатрапчива става първата част на аурата. Втората част тогава се уголемява все повече и повече и изпълва все по-пълно със своята светеща сила цветното тяло, вътре в което живее физическият човек. – И колкото повече човек се проявява като „служител на вечното“, толкова повече се показва чудната трета аура, онази част, която свидетелства доколко човекът е гражданин на духовния свят. Защото божественото Себе лъчи през тази част на човешката аура навътре в земния свят. Доколкото хората показват тази аура, те са пламъци, чрез които Божеството осветява този свят. Чрез тази част на аурата те показват доколко умеят да живеят не за себе си, а за вечно истинното, за благородно красивото и доброто; доколко са извоювали от своето тясно Себе способността да се принасят в жертва на олтара на великото световно действие.

Така в аурата намира израз онова, което човекът е направил от себе си в течение на своите въплъщения.

И в трите части на аурата се съдържат цветове от най-различни нюанси. Но характерът на тези нюанси се променя със степента на развитие на човека. – В първата част на аурата може да се види неразвитият нагонен живот във всички нюанси от червеното до синьото. Тук тези нюанси имат мътен, неясен характер. Натрапчиво червените нюанси сочат сетивните влечения, плътските удоволствия, жаждата за насладите на небцето и стомаха. Зелени нюанси, изглежда, се намират тук главно у онези низши натури, които са склонни към тъпота, към равнодушие, които алчно се отдават на всяка наслада, но все пак се боят от усилията, които биха ги довели до задоволяване. Където страстите бурно копнеят за някаква цел, с която придобитите способности не могат да се справят, се появяват кафеникавозелени и жълтеникавозелени аурични цветове. Някои съвременни начини на живот впрочем направо отглеждат този вид аури. Лично чувство за себе си, което изцяло се корени в низши склонности, тоест представлява най-ниската степен на егоизма, се показва в неясно жълти до кафяви тонове. Е, ясно е, че животинският нагонен живот може да приеме и положителен характер. Има една чисто природна способност за саможертва, която се среща във висока степен още в животинското царство. В природната майчина любов това развитие на един животински нагон намира своето най-красиво завършване. Тези безкористни природни нагони намират израз в първата аура в светлочервеникави до розовочервени цветни нюанси. Страхливата боязливост, плашливостта пред сетивно възприемаеми дразнения се показват чрез кафявосини или сивосини цветове в аурата.

Втората аура отново показва най-различни цветови градации. Силно развитото чувство за себе си, гордостта и честолюбието се изразяват в кафяви и оранжеви образувания. И любопитството се проявява чрез червеножълти петна. Светложълтото отразява ясното мислене и интелигентността; зеленото е израз на разбирането за живота и света. Децата, които схващат лесно, имат много зелено в тази част на своята аура. Добрата памет, изглежда, се издава чрез „зеленожълто“ във втората аура. Розовочервеното сочи благосклонна, любяща същност; синьото е знак на набожност. Колкото повече набожността се приближава до религиозния плам, толкова повече синьото преминава във виолетово. Идеализмът и сериозното отношение към живота, разбирани в по-висш смисъл, се виждат като индигово синьо.

Основните цветове на третата аура са жълтото, зеленото и синьото. Светложълто се появява тук, когато мисленето е изпълнено с високи, обхватни идеи, които схващат отделното, изхождайки от цялото на божествения световен ред. Когато мисленето е интуитивно и му е присъща пълна чистота от сетивно представяне, тогава това жълто има златист блясък. Зеленото изразява любовта към всички същества; синьото е знак на безкористната способност за саможертва за всички същества.

Ако тази способност за саможертва се засили до силна воля, която дейно се поставя в служба на света, синьото се просветлява до светловиолетово. Ако въпреки по-високо развитата душевна същност все още са налице гордост и славолюбие като последни остатъци от личния егоизъм, до жълтите нюанси се появяват такива, които преливат към оранжевото. – Трябва впрочем да се отбележи, че в тази част на аурата цветовете са твърде различни от нюансите, които човек е свикнал да вижда в сетивния свят. Тук пред „виждащия“ застава красота и възвишеност, с които нищо в обикновения свят не може да се сравни. – Това описание на „аурата“ не може да прецени правилно онзи, който не придава първостепенно значение на това, че с „виждането на аурата“ се има предвид разширяване и обогатяване на възприеманото във физическия свят. Разширяване, което има за цел да се познае онази форма на душевния живот, която има духовна действителност извън сетивния свят. Цялото това описание няма нищо общо с тълкуването на характера или на мислите на един човек по халюцинаторно възприета аура. То иска да разшири познанието в посока към духовния свят и не иска да има нищо общо със съмнителното изкуство да се тълкуват човешките души по техните аури.

Бележки:

(1) [Бележка на издателя:] От 19-ото (Щутгарт, 1922) до 26-ото издание (Щутгарт, 1948) това място гласеше: ...а те биват освободени от него... От 27-ото издание (Щутгарт, 1955) насам е възстановен текстът на изданията от 1-во до 16-о. Не е сигурно, че промяната от 1922 г. произхожда от автора. Затова тук се привеждат и двете редакции.

(2) Че такива означения като „намерения“ също се имат предвид само като „сравнения“, се разбира от само себе си от казаното по-горе за трудностите на езиковия израз. Не става дума за претопляне на старото „учение за целесъобразността“.

(3) Дадените тук обяснения, естествено, са изложени на най-тежки недоразумения. Затова в това ново издание съвсем накратко ще се върнем към тях в една бележка в края. (Вж. с. 204 и сл.)