ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 3 август 1922 г.

Може би знаете, че определен брой икономисти са смятали за невъзможно световната война да е продължила толкова дълго, колкото продължи; защото въз основа на познанията си за народностопанските взаимовръзки тези икономисти обявиха, че при съществуващото положение стопанският живот не позволява една толкова широкообхватна война като тази световна война да продължи повече от няколко месеца. Както знаете, действителността много категорично опроверга това и ако днес разсъждавахме по същество, би трябвало да заключим от такъв факт, че дори само по тази причина е необходимо да преразгледаме науката за народното стопанство. Но ако днес си направехте труда да вникнете в основанията, които поне определени икономисти са имали за това свое твърдение, съвсем не във всеки случай бихте могли да твърдите, че всички те са били идиоти. Защото изобщо не са били такива. Напротив, бихте видели, че основанията им всъщност никак не са били лоши и че убедителната сила, която е произтичала от тези основания, не е била твърде слаба. Въпреки това действителността опроверга твърдението. Действителният резултат беше, че войната можеше да се води по-дълго, отколкото беше възможно според разсъжденията за народното стопанство. Следователно очевидно науката за народното стопанство не беше обхванала действителността, а тази действителност беше различна от онова, което науката за народното стопанство смяташе.

Такова нещо може да се разбере само ако си изясним какво изобщо е развитието на стопанския живот на Земята. Защото всъщност всеки отделен последователен стадий в развитието на стопанския живот се запазва и продължава да съществува редом с другите. Точно както можем да кажем, че днешните най-низши органични форми имат известна прилика с първите живи същества в земното ни развитие и че подобни на тях същества и днес все още съществуват – макар и малко по-различни, но все пак подобни – редом с онези, които до днес са се развили най-съвършено, така и явленията на по-примитивните състояния в народностопанския живот днес съвсем реално съществуват редом с онези, които са достигнали по-висока степен. – Само че тук се появява и още нещо съвсем своеобразно. Докато, да речем, в животинското царство по-примитивните форми могат да живеят и пространствено редом с по-развитите, в народното стопанство по-примитивните процеси непрекъснато се намесват в по-развитите. Това можем да сравним най-много със случаите, когато, да речем, бактерии се намесват в по-съвършени организми. Но в народното стопанство това е безкрайно по-сложно; въпреки това можем, бих казал, да си представим една негова основна структура и от нея отново да почерпим важен материал за онова, с което искаме да увенчаем цялото си разглеждане, както вече неведнъж казах.

В примитивните си форми народното стопанство трябва да се представя като селско частно стопанство с определена големина. Тази големина е относителна; но трябва да ни е ясно: Ако това селско частно стопанство е затворено, тогава то съдържа в себе си и другите членове на социалния организъм, тогава има свое собствено управление, при определени обстоятелства свои собствени въоръжени сили, своя собствена отбрана, също своя собствена полиция, и тогава има свой собствен духовен живот. Такова частно стопанство, което беше нараснало до доста грамадни размери, но все пак по същество беше запазило характера на примитивно селско частно стопанство, беше онова, което наричаха кралството на Меровингите. Кралството на Меровингите е кралство само ако разглеждаме това понятие съвсем външно, но съвсем сигурно не е било държава. Всъщност то е било едно голямо имение, което е обхващало само една много голяма площ. И цялата социална структура в кралството на Меровингите всъщност се е състояла просто в това: стопанското, така да се каже, е било в основата; съобразно тогавашните възгледи за правото се е изградил управленски апарат, който е трябвало и да прилага това право; и тъкмо тогава се е включил един извънредно свободен за тогавашните условия духовен живот. Защото чак под влиянието на либерализма видяхме как в по-новата цивилизация се надига голямата несвобода на духовния живот. Едва с появата на този либерализъм духовният живот всъщност ставаше все по-несвободен и по-несвободен, а духовният живот в Съветската република в Русия ще ви покаже върха на несвободата при осъществяването на всички държавни блаженства. Там могат да се продават само книги, одобрени от съветското правителство. Папата поне само забранява книгите; съветското правителство в Русия обаче не само определя забраните, а те се определят от само себе си, защото изобщо не могат да излизат други книги освен позволените.

Ако проследим развитието по-нататък, виждаме как в хода му частностопанското постепенно премина в народностопанското, което на свой ред в определен момент в началото на новата история се вля в държавното стопанство. Това става по много характерен начин: частното стопанство – инициативата на частното стопанство – постепенно преминава в управленските органи, а държавното финансово управление се разраства в стопанство. И така виждаме как стопанското преминава в държавния живот, как държавният живот поглъща духовния живот и как след това възниква съвременният стопански и духовен държавен организъм, който като държавен организъм ставаше все по-могъщ и по-могъщ и за който ни е ясно, че отново трябва да претърпи известно разчленяване, ако искаме стопанският живот да продължи.

Но от всичко това тук ни интересува не тази тричленност, а как частни стопанства се съединяват, както най-често е ставало, в един по-голям комплекс, така че от тях действително възниква нещо като стопанство в по-голям комплекс – народно стопанство, което създава нова социална структура, но все още запазва частностопанското, тоест все още включва в себе си примитивното. Какво възниква тук в същинския народностопански смисъл? Възниква обмен между отделните частни стопанства, обмен, който се регулира по най-различен начин. Но това регулиране виси като облак над цялото. А всъщност тъкмо обменът, тоест търговията между отделните частни стопанства, е онова, което преди всичко възниква чрез съединяването им в народно стопанство. Както видяхме вчера, при народностопанския обмен всеки има изгода, поне може да има изгода, и затова отделните стопанства, които се обединяват за обмен – а той е същественото в стопанско отношение, – имат изгода. Следователно виждаме, че отделните стопанства имат изгода от това обединение просто защото могат да обменят помежду си. И можем по чисто балансов път да изчислим колко печели едно частно стопанство от другите частни стопанства, с които е свързано в стопанско обединение. Всяко печели нещо, което после на свой ред има значение в народностопански смисъл.

Когато по най-различни начини беше поставена основата на съвременната наука за народното стопанство, развитието по същество беше стигнало дотам, че от частностопанските тела се бяха образували народностопанските тела. И ако искаме да разберем например народностопанските възгледи на Рикардо, на Адам Смит, трябва да разберем мислите им за народното стопанство, като изходим от това, че пред очите им е било това взаимодействие на частните стопанства. У Адам Смит навсякъде можете да видите как той често изхожда в мисленето и изводите си от частните стопанства. А другият образ е бил обединението в народно стопанство. Но в мисленето им за това обединение е останала значителна част от частностопанския начин на мислене и затова те са развили предимно възгледи, според които народното стопанство се разглежда подобно на частното стопанство: виждали са плодотворността му в това отново едно народно стопанство да влиза в обмен, във взаимодействие с друго и чрез това да придобива изгода. Меркантилната система например е била изградена въз основа на произтичащите оттук изгоди.

Но още при обединяването на отделни частни стопанства в едно голямо народно стопанство ще се очертае нещо като ръководство: най-могъщото частно стопанство, влязло в такъв комплекс, просто би го поело. Този факт, който несъмнено би настъпил при прехода от частното стопанисване към народностопанското, е бил именно замаскиран, прикрит, не се е проявил напълно тъкмо защото държавата е поела това ръководство. Иначе едно частно стопанство, а именно най-могъщото, щеше да стане водещото. Така че, бих казал, онова, което отделните частни стопанства са имали, постепенно се е преляло, претърколило се е в държавното стопанство.

Но по-късно, когато в хода на по-новото време обменът, взаимодействието между отделните народни стопанства, тоест световният обмен, действително ставаше все по-широкообхватен и по-широкообхватен, това ръководство наистина се прояви: в хода на стопанското развитие народното стопанство на Англия сякаш от само себе си се оформи като господстващото народно стопанство в по-новото време. И ако вече ви обърнах внимание от друга гледна точка, че Англия е имала непрекъснато развитие от търговията към промишлеността, то, от друга страна, трябва отново да се каже, че по време на придобиването на своите колонии Англия стана страната, която задава тона при определянето на валутата. Нейните колонии се обединиха в по-голям стопански комплекс, както иначе ставаше при частните стопанства. От това най-напред възникнаха вътрешните изгоди, които винаги възникват при обмена; но се прояви и онова могъщо стопанско ръководство, което по този начин успя да заеме господстващо положение в стопанския живот на света при усъвършенстването на световния обмен. Англия стана страната, която задава тона при определянето на валутата, защото единствено тя наложи златната валута в света там, където тя беше въведена, понеже при взаимния обмен с една богата страна със златна валута другата страна би била ощетена тъкмо поради това, ако нямаше златна валута, както лесно може да се изчисли. И така, можем да кажем: Под влиянието на световния обмен Англия стана водещата стопанска сила.

Всъщност можем да кажем: Докато това беше така, народностопанските понятия можеха да се развиват – може би все с известни промени и усъвършенстване – като пряко продължение на идеите на Хюм, Адам Смит и Рикардо, а всъщност в основата си и на развитите по-късно от Карл Маркс, който продължи техните идеи, само че до голяма степен ги обърна с главата надолу. Защото всичко това може да се разбере само ако зад мислите, които тези хора са си изградили, имаме образите на онзи стопански живот, възникнал под господстващото влияние на английската стопанска сила. А през последната третина на миналото столетие световният обмен премина в световно стопанство и този преход от световния обмен към световното стопанство е изключителен преход. Когато даваме определения, те, разбира се, не са точни, защото нещата са склонни постепенно да преминават едно в друго. Но трябва да кажем: При световния обмен стопанството на света се състои в това, че имаме отделни народни стопанства, които обменят помежду си. А обменните връзки увеличават обмена, подпомагат го и с това съществено променят всички цени, цялата структура на народното стопанство. Но става само следното: във всичко останало стопанската дейност всъщност се извършва в отделните области. Световно стопанство има тогава, когато отделните стопански тела не само обменят своите продукти помежду си, а и извършват съвместна стопанска дейност, тоест когато например полуфабрикати от една страна отиват в друга, където се дообработват. Тогава имаме краен пример за съвместно стопанисване. Ако става дума само за сурови продукти, от гледна точка на баланса все още се запазва чистият обмен. Това още не може да се нарече съвместно стопанисване. Но когато действително всички фактори на човешкия живот, доколкото са засегнати от стопанското, тоест цялото производство, целият обмен, цялото потребление, се захранват от целия свят – съвсем не само производството или потреблението, а всичко, преплетено едно с друго, се захранва от целия свят, – тогава възниква световното стопанство. Но тогава с възникването на световното стопанство се заличават определени изгоди, които народните стопанства са имали по-рано.

Нека погледнем още веднъж назад: Когато частни стопанства се обединяват в народни стопанства, те като цяло печелят, имат изгоди – всяко едно. Но какво още ги подтиква към това? Нали невинаги разбирането ги подтиква да осъществят това обединение. Всъщност обединението не се осъществява поради стопанското разбиране, защото чувството за свобода обикновено е твърде силно. На частните стопани изобщо не им е толкова до това да извлекат възникващите изгоди. Разгледани народностопански, тези изгоди тогава са налице; но работата все пак е още по-сложна. Отделните стопанства имат особеността на всеки организъм: животът им става все по-слаб и по-слаб. Това е просто всеобщ световен закон, също и за стопанския живот. Един стопански живот, който не се подобрява, запада. И обединенията възникваха по същество не защото се е искало частните стопанства, които първоначално са били на определена висота, да се обединят и да станат още по-плодотворни, а защото се е искало да бъдат предпазени от упадък. Така че можем да кажем: Изгодата от обединяването е налице, когато те се обединят. – Тя е различна и при отделните обединения. Така че можем да кажем: Обединяването на частните стопанства в народни стопанства във всеки случай предостатъчно компенсира онова, което отделните стопанства губят като вътрешна стойност; обикновено остава излишък. – Световният обмен и преходът към световно стопанство предостатъчно компенсират онова, което народните стопанства постепенно губят като вътрешни стойности. Но когато световното стопанство е налице, с кого тогава да обменя то? И действително видяхме как целият стопански живот на Земята постепенно се вля в световното стопанство. Тук вече няма възможност чрез обединения да се извличат още изгоди.

Онези хора, които казваха, че световната война не можела да продължи толкова дълго, колкото продължи, мислеха народностопански, а не световностопански; защото, ако световното стопанство беше народно стопанство, тогава това щеше да бъде вярно. Но тъй като световната война действително още отначало имаше тенденцията да се разпростира все повече и повече, тя имаше и по-дълъг живот. Ако в рамките на световното стопанство продължи да се мисли народностопански, то в определен момент световното стопанство трябва да рухне. То неизбежно щеше да рухне, ако хората бяха продължили да мислят народностопански, дори и да не бяха спомогнали за този крах още преди това под въздействието на всевъзможни тъмни сили.

Така в стопанския живот се намесват отношения, които могат ясно да се съзрат, но разбира се, по-трудно могат ясно да се изразят с числа. И това ще ви покаже, че е просто невъзможно да продължаваме да развиваме предишните народностопански понятия по права линия и че просто сме изправени пред необходимостта да кажем: Днес се нуждаем от наука за народното стопанство, която говори въз основа на непосредственото настояще и също разбира, че всички онези народностопански категории, създадени преди около едно столетие, днес вече не могат да бъдат валидни. Днес действително се нуждаем – вече трябва да кажем това – от стопанска наука, която може да мисли световностопански. И тук виждате един от най-големите ни исторически проблеми.

Когато днешните водещи личности се събират във Версай, в Генуа, в Хага, науката засега им е дала само народностопанско мислене. Следователно те не могат да правят нищо друго освен онова, което неизбежно върви към гибел, докато не бъде проникнато от световностопанско мислене. Могат ли да отрекат, че продължават да разкъсват стопанството, че изграждат нови прегради и така забавят този преход към чисто световно стопанство? Оттук и тенденцията от най-ново време светът да се раздроби колкото може повече и в стопанско отношение, като на това раздробяване се слагат политически и национални маски. Но трябва да се премине към световно стопанство, към наука за световното стопанство или пък да се създаде земно образувание, невъзможно в стопанско отношение, което може да живее само ако едната част си осигурява стопански изгоди за сметка на другата чрез валутни разлики. Тук действително тъкмо по стопански път прониквате дълбоко в онова, което всъщност се случва непосредствено в настоящето.

Когато си представяме световностопанското, трябва да сме наясно, че така да се каже, на границите на световностопанската област се установяват отношения, различни от тези в една стопанска област, която граничи с други. А световностопанската област днес вече съществува до известна степен, но така, че и науката за световното стопанство трябва да я следва до известна степен. Световностопанската област не граничи с нищо друго и затова е необходимо още по-внимателно да се разгледат определени стопански процеси, които независимо от границите се проявяват вътре в затворената стопанска област. Днес като основен проблем на стопанската наука трябва да се реши проблемът на затворената стопанска област, на гигантската стопанска област. Защото и най-малкият въпрос, например и въпросът за цената на сутрешното ни кафе, днес се влияе от целия стопански живот на Земята. А ако още не е така, това означава, че нещата напредват до известна степен; но те са на път към това и мисленето ни трябва да ги следва.

Но за да изучаваме стопанските отношения в затворената стопанска област, трябва да ни е ясно следното: във взаимодействието между производство, потребление и обмен – всъщност обращение – в тази област имаме годна за потребление стока, стока, която може да се изразходва, може би и относително трайна стока, както и пари. По отношение на стопанската форма, на която нещата са подчинени, има съществена разлика дали разглеждаме например областта на хранителните продукти, които са краткотрайни, или областта на облеклото, където продуктите вече са по-дълготрайни, или, да речем, обзавеждането на стаите и самите къщи, които са още по-дълготрайни. Следователно между стопанските резултати има важни разлики в продължителността на употребата им. Траен продукт на стопанския живот би бил например, да речем, камъкът в короната на Англия или в други корони, който вече ви представих от друга гледна точка, или също „Сикстинската мадона“ и така нататък; в тях в известен смисъл би трябвало да виждаме един вид трайни резултати; особено в областта на изкуството често би трябвало да виждаме един вид трайни резултати. Но в социалния организъм, който е подчинен на разделението на труда и затова има и по-широко обращение, за всеки продукт трябва да съществува еквивалент. Стойността на парите, която е цената, трябва да съществува. Но и от един съвсем прост поглед върху стопанската област можете да видите, че тази еквивалентност между стоковата стойност и стойността на парите се колебае, изменя се. Един продукт тук струва едно, на друго място струва друго. Един продукт може да струва повече, ако е обработен по един начин, или повече, ако е обработен по друг начин. Но във всеки случай оттук може да ви стане ясно, че в целия стопански живот, с изключение на някои относително много дълготрайни блага, имаме работа с блага, които също така изчезват, обезценяват се и след известно време във всеки случай вече ги няма.

Тъкмо парите са нещо, което, колкото и да е странно, в народностопанския живот не се изхабява, макар да е напълно еквивалентно на другите народностопански елементи. Можете да си представите това в най-краен вид, ако например си помислите: Имам картофи за, да речем, петстотин франка. Ако имам картофи за тези петстотин франка, трябва да се погрижа да ги пласирам, тоест трябва да направя нещо, за да ги пласирам. И след известно време вече ги няма, изразходвани са, изчезнали са. Ако парите са еквивалентни на благата, на обработените блага, те би трябвало да се изхабяват. Парите би трябвало да се изхабяват точно както другите блага. Тоест, ако в народностопанското тяло имаме пари, които не се изхабяват, тогава при определени обстоятелства даваме на парите предимство пред благата, които се изхабяват. Това е извънредно важно. А то става наистина важно чак когато се помисли за следното: какво трябва да вложа, за да мога, да речем, след петнадесет години с цялата си дейност да постигна следното – чрез количеството картофи, което имам днес, да се сдобия с двойно количество от картофите, които ще има тогава; и колко малко трябва да направи някой като отделна личност, ако днес има петстотин франка в пари, за да има двойно повече след петнадесет години! Достатъчно е изобщо да не прави нищо, да оттегли цялата си работна сила от социалния организъм и да остави другите да работят, да дава в заем и да оставя другите да работят. Ако междувременно той самият не се погрижи да ги изразходва, парите нямат нужда да се изхабяват.

Но тъкмо по този начин в социалното тяло се внася много от онова, което после се усеща като социална, да речем, нередност. По същество разместванията и прегрупиранията в трудовите отношения и изобщо в условията за дейност – съвсем не в отношенията на собственост, за които изобщо не искам да говоря, – предизвикват в социалното тяло огромни промени и в народностопанско отношение, така че можем да попитаме: в каква връзка са тези преобразувания, тези размествания, които се извършват, с нещо друго, чрез което можем да ги схванем още малко по-добре? Все още остава нещо неопределено, когато ви описвам така емпирично, бих казал, разликата между парите и веществените блага в народностопанския организъм. Как можем да си представим това образно в подробности?

Можете да си го представите образно, ако най-напред си дадете сметка какво основополагащо значение за цялото народно стопанство на една затворена област трябва да има потреблението на всички хора, които живеят в нея. Това е първата предпоставка: потреблението на всички хора, които живеят в тази област.

Но и нещо друго има известно основополагащо значение. Физиократите например разбраха твърде погрешно това основополагащо значение. И все пак има нещо вярно в това, че другото, а именно земята, има основополагащо значение, макар и да се оказа, че сама по себе си тя трябва непрестанно да се обезценява. Тъкмо защото има основополагащо значение, тя трябва да се обезценява. Физиократите направиха следната грешка: живяха във време, когато земята имаше капиталова стойност, както е и до днес. Мисленето им беше под влияние на този факт; под негово влияние проследяваха и народностопанските връзки и дори си ги представяха доста нагледно – сред всички икономисти те всъщност бяха най-рационалните – и от своята гледна точка стигнаха до твърдението: вътрешната народностопанска стойност на една стопанска област всъщност се основава на обработването на земята, ако към обработването на земята причислим всичко, което трябва да схващаме като производство на блага, служещи по същество за изхранване на човечеството. Докато оставаме в областта на изхранването, действително трябва да виждаме в земята основата, повече или по-малко устойчивата основа на онова, което съставлява вътрешната стойност на една народностопанска област. Защото помислете само: хората, които обработват земята, тоест непосредствено влагат труд в онези природни продукти, които след това служат за изхранване на човечеството, изхранват и всички останали; останалите зависят от тях; те изхранват всички останали. Разбира се, останалите могат да си набавят средства, за да заплатят скъпо за това, но по същество можем да разгледаме този въпрос съвсем просто. Можем просто да си представим (Табло 9): има определен брой хора, които се хранят, A. В този брой A са включени всички селскостопански работници, промишлени работници, заемодатели, търговци и умствени работници, чак до онези, които работят в най-свободния духовен живот: това са хората, които търсят храна. А има и хора, които предлагат храна – B; със своя труд те действително предлагат нещо, което отива непосредствено за изхранването, тоест за онази част от потреблението, която е потребление на храна. Ако ${\text{A}}^{\text{1}}$ е по-голямо от A, а B остава същото, тогава просто трябва да се дели между повече хора, произведеното от B просто трябва да се разпределя между повече хора. И ако действително стойността на B също не може да се повиши по някакъв начин, тогава трябва да се заселят хора отвън и да се увеличат възможностите за обработване на земята.

Следователно в една стопанска област не можете произволно да увеличавате например броя на умствените работници, без да увеличавате и броя на хората от другата страна – онези, които по същество се грижат за производството на храна. Или трябва да стане другото: да се увеличат възможностите за обработване на земята. Тогава това може да тръгне от умствените работници. Но през епохата, в която възможностите за обработване на земята са по-големи, умствените работници трябва да са по-умни от предишните, да имат по-големи способности от предишните. Следователно в това отношение увеличаването на земеделския труд в известен смисъл е равностойно на задълбочаването на разбирането за обработването на онова, което идва от природата. Това може да стане по най-различни начини. Ако някой организира рационално отглеждане на птици, при определени обстоятелства може с това да подобри горското стопанство. Това може да стане по най-различни начини; тук се занимаваме с него само принципно.

Докато мислим само в рамките на народното стопанство, е ясно, че могат да възникнат такива отношения. В страна, в която познанията са по-ограничени, могат да се заселят хора от друга страна, които вече са по-умни. Те могат да допринесат за по-нататъшното развитие на обработването на земята. Или пък, ако повече хора се издигат до други съсловия, които не принадлежат към съсловието на производителите на храна, в страната могат да се повикат хора, да се повикат работници. Всички тези неща стават в народните стопанства на области, които граничат с други, а и отвъд тях.

Всички разсъждения по тези въпроси могат да се изразят с въпроса: как да се помогне, ако от едната страна, A, възникне потребление, по-голямо от онова, което B може да произведе? – Онова, което може да се мисли по този въпрос от гледна точка на народното стопанство, вече не може да се мисли, когато възникне световното стопанство и отношенията в известен смисъл вече са се приспособили към него. И просто трябва да си изградим представи за това какво трябва да бъде различно, когато имаме затворена стопанска област.

Това всъщност може най-напред да се изучава емпирично, ако вземем малкото стопанство, при което до голяма степен можем да се абстрахираме от износа и вноса – все пак е имало такива стопанства. Можем емпирично да изучим какви отношения всъщност съществуват в един затворен стопански кръг. В затворения стопански кръг нещата стоят така: вземаме основата, земята. След това в онова, което идва от земята, се влага труд: то се обработва и така получава стойност. После трудът се организира: тук вече навлизаме сред хората, които не принадлежат към съсловието на производителите на храна, а по отношение на хранителните продукти потребяват, но вече не произвеждат. И особено когато стигнем до умствените работници, сред тях имаме потребители, а не производители на хранителни продукти. Така че по отношение на изхранването в затворената стопанска област трябва да различаваме една производствена част, която, бих казал, много настойчиво държи да бъде само производствена част, и една потребителска част. Разбира се, тези неща са съвсем относителни. Преходът е постепенен. Но ако си представите целия човешки живот в такава затворена стопанска област, непременно трябва да е изпълнено онова, което ви обясних преди няколко дни: там, където при образуването на капитала духовният живот е най-развит (разбира се, това се разпростира върху цялата стопанска област), придобитите, изработените излишъци не бива да се вливат в земята – там те биха се задръстили, – за да не застоява капиталът, за да не се получава задръстване, а трябва да се погрижим там вече да няма излишъци и в земята да не се задръства никакъв капитал, тоест още по-рано да е предотвратено възникването на такова задръстване, като изработеното се дарява на духовните институции, с изключение на онова, което обозначих като семе. Ето че понятието за дарение се изправя пред нас в цялата си необходимост. Това дарение трябва да съществува.

Ако изучавате такива затворени стопански области, появявали се в историята, ще видите също: тези дарения вече са налице навсякъде. По същество духовният живот зависи от дарения – дарения в стопански смисъл. Тези дарения се простират от простия случай, в който Карл Плешиви дори издържа придворния си философ Скот Ериугена с онова, което може да дари – при определени обстоятелства подобен философ би могъл да се смята дори за съвсем излишна мебел, – чак до Обола на свети Петър, чрез който католиците от цял свят предоставят на църквата своите дарения в съвсем малки суми. Навсякъде, където стопанството представлява затворена стопанска област, макар и да се превръща в гигантско стопанство, обхващащо определени области, изработеният капитал се превръща в дарствен капитал, когато става дума за издръжката на духовните институции.

С други думи: когато по необходимост съществува затворена стопанска област, каквато е световното стопанство, би трябвало да се има предвид, че в народностопански смисъл всичко онова, което иначе се задръства в земята, би могло единствено да изчезне в духовните институции. То би трябвало да изчезне в духовните институции, би трябвало да действа като дарение. Тоест за днешната действителна стопанска наука трябва да потърсим отговора на въпроса: как трябва да купуваме и продаваме в стопански смисъл, за да изчезват в духовната област онези стойности, които се създават в чисто материалната област като стойности за изхранването? – Това е големият въпрос. Формулирам го още веднъж: към какъв вид плащане в стопанския обмен трябва да се стремим, за да изчезва винаги в духовните институции онова, което се създава чрез обработената природа там, където производството работи за изхранване на човечеството? – Това е големият народностопански въпрос, към чийто отговор ще искаме да пристъпим утре.