ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 2 август 1922 г.

Днес е необходимо тук да обсъдим нещо, за което още вчера бе загатнато пред някои от вас. Това е отношението между народностопанския труд и онова, което лежи в основата на процеса, при който чрез обработване природата се превръща в обект с народностопанска стойност. По-нататък организираният или разчлененият труд бива поет в известен смисъл от капитала, който после се еманципира и преминава изцяло, бихме искали да кажем, в свободната духовност. Оттук можете да заключите, че в труда нямаме нещо с непосредствена народностопанска стойност – това вече обяснихме, – но в труда имаме онова, което движи народностопанската стойност. Природният продукт като такъв влиза в народностопанското обращение чрез това, че се обработва. А обработването, което му придава стойност, всъщност е причината обектът с народностопанска стойност да се движи отначало поне в определена област. По-късно човешкият дух, който действа в капитала, продължава движението. Най-напред имаме работа с привеждането в движение; защото, щом навлезем в сферата на капитала, имаме работа с движението чрез търговския капитал, после чрез заемния капитал и после чрез същинския производствен капитал: чрез промишления капитал.

Когато говорим за това движение, трябва преди всичко да сме наясно, че трябва да има нещо, което въвежда стойностите в народностопанското обращение. И за да се ориентираме тук, днес трябва да се занимаем с един малко заплетен, бих искал да кажа, народностопански въпрос: той не може да се разбере направо, без да се опитваме да търсим още и още в народностопанския опит онова, което може да се каже по този въпрос, и в известен смисъл да проверяваме нещата.

На първо място трябва да разгледаме онова, което можем да наречем народностопанска печалба. Но въпросът за печалбата е извънредно труден въпрос. Защото нека приемем, че се извършва покупка. А купува от Б. Обикновено в неспециализираното мислене понятието за печалба се отнася само до продавача. Очаква се продавачът да печели. Тогава всъщност имаме само размяната между онова, което дава купувачът, и онова, което дава продавачът. Но ако обмислите внимателно нещата, в никакъв случай няма да можете да допуснете, че при покупка или дори при размяна печели единствено продавачът; защото, ако в народностопанската взаимовръзка печелеше единствено продавачът, при обикновена размяна купувачът винаги би трябвало да бъде ощетеният. Купувачът винаги би трябвало да бъде ощетеният. Но още отначало ще признаете, че това не може да бъде. Иначе при всяка покупка бихме имали работа с ощетяване на купувача; а съвсем очевидно това не е така. Защото знаем, че онзи, който купува, иска непременно да купи изгодно, а не неизгодно. Безусловно. Следователно и купувачът може да купува така, че и той да има печалба. И така, имаме странното явление, че двама души си разменят нещо и всъщност всеки трябва да печели – поне при нормалното купуване и продаване. В практическото народно стопанство е много по-важно да се обръща внимание на това, отколкото обикновено се мисли.

И така, нека приемем, че продавам нещо и получавам пари за него; тогава трябва да печеля от това, че давам стоката си и получавам пари за нея. Трябва да желая парите повече от стоката. Купувачът трябва да желае стоката повече от парите. Така при взаимната размяна и онова, което отива в едната посока, и онова, което се връща в другата, придобиват по-голяма стойност. Следователно само чрез размяната онова, което се разменя, придобива по-голяма стойност както от едната, така и от другата страна. Но как всъщност е възможно това?

То е възможно само благодарение на това, че когато продавам нещо и получавам пари за него, парите ми дават възможност да постигна с тях повече от онзи, който ми ги дава; а другият, който получава стоката, трябва да постигне с нея повече, отколкото мога да постигна с нея аз. Следователно всеки от нас – и купувачът, и продавачът – трябва да се намира в различна народностопанска взаимовръзка. Това по-високо оценяване може да възникне само чрез онова, което стои зад продажбата и покупката. Значи, когато продавам, трябва да се намирам в такава народностопанска взаимовръзка, че поради нея парите да имат за мен по-голяма стойност, отколкото за другия, а поради народностопанската взаимовръзка стоката да има за него по-голяма стойност, отколкото за мен.

Но оттук вече ще ви стане ясно, че в народното стопанство не може да е важно само дали изобщо се купува, или продава, а е важно в каква народностопанска взаимовръзка се намират купувачът и продавачът. Следователно, когато разглеждаме внимателно нещата, от онова, което се разиграва непосредствено на едно място, отново стигаме до цялата народностопанска взаимовръзка, както вече неведнъж сме стигали до нея. Но тази народностопанска взаимовръзка ни се разкрива и по друг повод.

Това можем да забележим, ако най-напред тръгнем от разменната търговия. Всъщност тъкмо едно разсъждение като току-що направеното може да ви покаже: разменната търговия не е напълно преодоляна дори с въвеждането на пари в някое народно стопанство; защото просто се разменят стоки срещу пари. И тъкмо поради това, че всеки печели, ще видим, че е важно нещо съвсем друго, а не обстоятелството, че единият има стоката, а другият – парите. Най-важното е какво може да направи всеки с полученото благодарение на народностопанската взаимовръзка, в която се намира.

Но за да разберем по-точно този въпрос, нека се върнем към най-примитивната разменна търговия. Тя най-напред ще ни изясни онова, което става в една по-сложна народностопанска взаимовръзка. Да приемем, че купувам грах. Когато купувам грах, мога да правя с този грах най-различни неща. Мога да го ям. Нека приемем, че при разменна търговия получавам грах срещу нещо друго, което съм произвел и което следователно е стока. Значи получавам грах в замяна. Мога да го ям; но мога да получа в замяна и много грах, много, много грах, толкова много, че после не мога да го изям, не мога да го изям дори заедно с едно голямо семейство. Тогава се обръщам към някого, който може да използва този грах, и получавам от него в замяна нещо, което на свой ред мога да използвам. Давам му грах срещу онова, което на свой ред мога да използвам. Като вещество грахът си е останал същият; в народностопанско отношение съвсем не е останал същият. В народностопанско отношение грахът се е променил поради това, че не съм го потребил сам, а съм го пуснал по-нататък в обращението и съм осигурил само преминаването му през мен в народностопанския процес. В резултат на подобен процес в какво се е превърнал сега при мен този грах в народностопанско отношение? Виждате ли, биха били нужни само, да кажем, определени предпоставки и освен това законово постановление всичко да се разменя срещу грах – тогава би трябвало да се произвежда достатъчно грах и да има законова разпоредба всичко да може да се разменя срещу грах – и тогава грахът би бил пари. Следователно в народностопанския процес грахът е станал пари – точно така, в истинския смисъл на думата грахът е станал пари. Значи нещо става пари не поради това, че е, да кажем, нещо различно от останалото в народностопанския процес, а поради това, че на определено място в народностопанския процес претърпява превръщане от стока в пари. И всички пари са претърпели това. Всички пари някога са се превърнали от стока в пари. И оттук отново можем да видим, че с народностопанския процес стигаме до човека, че следователно не можем да постъпим другояче, освен да поставим човека в народностопанския процес. И без това човекът вече е поставен в народностопанския процес като потребител. Така той още отначало се намира в него. И тъкмо когато човекът извършва в народното стопанство дейност извън областта на потреблението, благодарение на народностопанската взаимовръзка, в която се намира, той влиза в отношение, съвсем различно от онова, в което влиза само като потребител. Всички тези неща трябва да се вземат предвид, ако искаме да стигнем до народностопанска преценка. А народностопанските преценки трябва да се формират в онова, което наричам асоциации. Следователно в асоциациите непременно трябва да има хора, които въз основа на практиката формират преценката си, като изхождат от такива гледни точки. И когато в народностопанския процес имаме някаква обработена природа или разчленен труд, трябва да изследваме какво, така да се каже, привежда тези народностопански елементи в движение, в обращение. Вчера на друго място бе обърнато внимание, че в народностопанското мислене би трябвало да се включи трудът, който действа в стопанския процес, също както например физикът включва работата във физическото си мислене. Тук трябва да се каже: физикът включва работата във физическото си мислене, като създава формула, в която има маса и скорост. – Но нали масата е нещо, което определяме с везната. Следователно имаме възможност да определяме масата с везната. Ако не можехме да определяме масата с везната, нямаше да имаме нищо, което да се придвижва във физическия процес на работа. Трябва да си зададем въпроса: има ли нещо подобно и в народностопанския процес, така че трудът да придава стойност на нещата, а по-късно и духовната намеса отново да придава стойност на нещата? Има ли в народностопанския процес нещо, което, така да се каже, може да се сравни с теглото на някакъв предмет, когато искаме да говорим за физическа работа с този предмет? Когато просто начертая схематично хода на отделните народностопански процеси, схемата ми показва, че трябва да има нещо, което привежда всичко в движение, което, така да се каже, тласка народностопанските елементи оттук (виж рисунка 6) нататък. И това би се очертало още по-определено, ако народностопанските елементи не само се тласкаха оттук нататък, а освен това от другата страна се упражняваше и засмукващо действие, ако следователно цялото се придвижваше от сила, която се намира в народностопанския процес. Тогава в този народностопански процес би трябвало да има нещо, което тласка напред.

А какво е онова, което тласка напред? Току-що ви показах, че непрекъснато възникват определени сили както у купувача, така и у продавача; за всеки, който има някакви отношения с другия в народностопанския процес, възникват изгода и печалба, съвсем не в морален, а в чисто народностопански смисъл. Така че в народностопанския процес няма място, където да не трябва да говорим за изгода и печалба. А тази печалба не е нещо само абстрактно; непосредственото стопанско влечение на човека е свързано с тази печалба и трябва да бъде свързано с нея. Независимо дали съответният човек е купувач, или продавач, неговото стопанско влечение е свързано с тази печалба, с тази изгода. И тази привързаност към изгодата е онова, което всъщност поражда целия народностопански процес, което е силата в него. То е онова, което представлява масата във физическия процес на работа.

Помислете: с това всъщност посочихме нещо извънредно значимо в народностопанския процес, бихме искали да кажем, нещо, което действително има тежест. Нали теглото се проявява най-силно при чисто материалните продукти, при продуктите, които стомахът желае. Затова стомахът заявява, че в момента на размяната за купувача, да кажем, плодовете наистина са по-изгодни от парите. Следователно този двигател, който тласка напред, се намира в самия човек. Но този двигател, който тласка напред, го има и при други неща, а не само при чисто материалните блага. Помислете само, че тази нагласа да се стремим към изгода, към печалба, съществува и когато продавам и получавам пари: знам, че със способностите си сега мога да направя с тези пари повече, отколкото със стоките, които имам. Тук вече се намесвам с духовните си способности. А сега отнесете това към общата сума на заемния капитал в едно народностопанско тяло и много скоро ще можете да видите, че за онези, които искат да предприемат или осъществят нещо и за целта се нуждаят от заемен капитал, самата потребност от заемен капитал е точно същият двигател, който действа в стремежа към печалба. Само че заемният капитал всъщност сякаш засмуква, ако разглеждам печалбата като тласкане; той засмуква, но в същата посока, в която тласкат и печалбите. Така че в печалбите и в заемния капитал наистина имаме онова, което тласка и засмуква в народностопанския процес.

Така ясно виждаме, че навсякъде трябва да включваме човека в народностопанския процес, да поставяме човека в него, доколкото този процес всъщност се състои само в движение и целта всъщност е чрез движението в народностопанския процес да се осъществи всичко, което може да се осъществи чрез него. За обективното народно стопанство това може да е донякъде неудобно, защото човекът е един вид несъизмерима величина, защото е изменчив, защото трябва да го отчитаме по различен начин; но това е факт и трябва да го отчитаме по различен начин.

Вече виждаме обаче, че при даването в заем в народностопанския процес се извършва един вид засмукващо действие. Знаете, че е имало времена, когато вземането на лихва за даденото в заем се е смятало за неморално. За морално се е смятало само безлихвеното даване в заем. Тогава в даването в заем не би имало изгода. Действително: първоначално даването в заем всъщност не се е основавало на изгодата от него, тоест лихвата; при по-примитивни условия от днешните то се е основавало на следната предпоставка: ако дам нещо назаем на някого и той може да направи с него нещо, което аз не мога да направя – да кажем само: той е в нужда и може да излезе от нея, ако съм в състояние да му дам нещо назаем, – той сега няма да ми плаща висока лихва, а когато на свой ред ми потрябва нещо, също ще ми помогне. Където и да погледнете назад в историята, ще видите, че предпоставката за даването в заем е другият на свой ред да даде назаем, когато е необходимо.

Това се пренася дори върху по-сложните социални отношения. Така е например, когато някой, да речем, вземе заем от заемна институция и за целта са му нужни двама поръчители, които трябва да дойдат и да поръчителстват за него; тогава заемните институции винаги са установявали от опит нещо своеобразно: дори при тази услуга взаимността играе извънредно голяма роля. Защото, когато А дойде в заемна институция и доведе Б и В, които са поръчители, тоест вписват имената си като поръчители, заемните институции винаги разчитат, че след това ще дойде Б и ще доведе А и В, а когато Б изплати заема, ще дойде В и ще доведе А и Б като поръчители. И сред определени хора това се смята за нещо съвсем естествено. Така че икономисти твърдят, че да се заяви подобна закономерност, е също толкова основателно, колкото и да се заяви нещо, установено чрез математически формули. Разбира се, тези неща трябва да се приемат с познатата доза предпазливост; винаги трябва да се прави нужната уговорка. Но и възможността да вземем това предвид, всъщност е част от подвижността на народностопанския процес.

Така че можем да кажем: първоначално възнаграждението за даването в заем се състои само в предпоставката, че онзи, който е получил заем, на свой ред ще даде назаем или, ако не даде назаем, поне ще помогне на заемодателя да получи заем, ако заемодателят му е помогнал да получи заем. Тъкмо когато става дума за даване в заем, човешката взаимност навлиза в народностопанския процес по съвсем очевиден начин.

Ако нещата стоят така, какво тогава е лихвата? Лихвата – това впрочем вече е било забелязано от отделни икономисти, – лихвата е онова, което получавам, когато се откажа от взаимността, когато следователно дам нещо назаем на някого и се уговоря с него, че той никога няма да е длъжен да ми дава нещо назаем; тогава, когато следователно се откажа от тази взаимност, той ми плаща за това лихвата. Лихвата е направо откупуване на нещо, което се разиграва между човек и човек, тя е възнаграждението за онова, което действа в народностопанския процес като човешка взаимност. Тук виждаме да се появява нещо, което трябва само да поставим по правилния начин в целия народностопански процес. При това, разбира се, винаги трябва да имаме предвид, че днес има смисъл да разглеждаме само такива народностопански процеси, които протичат изцяло под знака на разделението на труда; защото предимно с такива имаме работа. Когато трудът се разделя, хората започват да зависят от взаимността в много по-голяма степен, отколкото ако всеки не само си отглежда зелето, но и сам си изработва ботушите и шапките. С разделението на труда идва зависимостта от взаимността. И така, в разделението на труда виждаме процес, който всъщност протича така, че отделните потоци се раздалечават.

Но виждаме как в целия народностопански процес всички тези потоци отново се стремят да се съединят, само че по друг начин, чрез съответната размяна, която в сложния народностопански процес се извършва с помощта на парите. Следователно на определен етап разделението на труда прави необходима взаимността, тоест същото явление в човешките отношения, което намираме например при даването в заем. Там, където много се дава в заем, присъства този принцип на взаимността, който обаче може да бъде заместен с лихвата. Тогава в лихвата имаме осъществената взаимност. Само сме я превърнали в абстрактната форма на парите. Но силите на взаимността са просто лихвата, те са се преобразили, станали са нещо друго. А онова, което съвсем ясно виждаме при плащането на лихва, се извършва навсякъде в народностопанския процес.

В това се корени голямата трудност при изграждането на народностопански представи; защото не можете да изграждате народностопански представи по друг начин освен като схващате нещата образно. Понятията изобщо не ви позволяват да обхванете народностопанския процес, трябва да го обхванете в образи. Тъкмо това днес е извънредно неудобно за целия учен свят, когато някъде се изисква да се премине от чисто абстрактни понятия към образност. Но никога няма да можем да създадем действителна наука за народното стопанство, без да преминем към образни представи, тоест без да станем способни да си представяме образно отделните частични народностопански процеси и да си ги представяме така, че в самия образ да има нещо динамично и да знаем как действа един такъв частичен народностопански процес, когато е устроен по един или друг начин.

Ще разберете правилно какво всъщност е от значение тук, ако си кажете, че в народностопанския процес, макар и на по-примитивните му степени, в края на краищата също участват хора, които всъщност не могат да мислят така, както сте се научили или поне е трябвало да се научите да мислите по време на следването си. Тези хора понякога могат да бъдат отлични стопани, понякога могат отлично да усещат дали нещо все още може да се купи, или не може да се купи, дали ще има изгода, или няма да има изгода, ако купят нещо. Така при определени обстоятелства един селянин ще разбира съвсем правилно, ще разбира съвсем добре, без да се опира на понятия, какво означава образът, когато дава определена сума пари за кон или за плуг: той няма и най-малка представа от народностопански понятия – дори и това е много казано, – а достигнал определена възраст, има зад себе си само наблюдения върху пазарните отношения тук или там в околността си; разбира се, може да се заблуди, но това е възможно и за онзи, който се е занимавал с народностопанска логика, важното е само заблудите да не преобладават. Този образ, който се оформя у него – определена сума пари и един плуг, – непосредствено поражда у него усещането: все още може да даде толкова пари или вече не може да ги даде. Черпи това непосредствено от опита си, основан на усещане. И в най-сложния народностопански процес този опит, основан на усещане, не може да бъде изключен. А това е образно изграждане на представи.

Абстрактното изграждане на представи би било плодотворно, ако можехме да кажем: Нещо е стока, нещо е пари и разменяме стока за пари и пари за стока. – Ако можехме да кажем това, работата щеше да е проста; но току-що ви показах: дори грахът би могъл да стане пари. Изобщо не е вярно, че в народностопанския процес имаме полза, ако влагаме в него понятия. Имаме полза чак когато влагаме в него онова, което имаме пред очи. И така, ако имаме пред очи как грахът от пазарната маса отива само в устата на хората, тогава имаме определен образ. Ако имаме пред очи другия случай, в който грахът се използва като пари, тогава имаме друг образ.

И към такива образи – образи, почерпени от онова, което виждаме непосредствено, – трябва да се стремим и в народното стопанство. Но с други думи, това означава: Ако искаме правилно да се занимаваме с народно стопанство, трябва да си направим труда да вникнем в събитията в производството, търговията и потреблението, като си ги представяме образно. Трябва изцяло да вникнем в реалния процес; тогава получаваме приблизителни представи – наистина само приблизителни представи, но все пак такива приблизителни представи, които ни носят известна полза, когато трябва да действаме като преки участници в стопанския живот, и които преди всичко ни носят известна полза, когато другите, свързани с нас в асоциации, ни поправят там, където сами не познаваме нещата по усет и сами не сме си изградили чрез усет образи за тях. Няма друга възможност освен стопанската преценка да се основава на живата асоциация, където преценките, основани на човешкия усет, действат реално и където въз основа на непосредствения опит асоциацията може да установи каква може да бъде стойността на нещо, вместо тази преценка да се основава на теория.

Колкото и странно да звучи това, нека не се казва: Може теоретично да се определи в какво може да се състои стойността на един продукт, – а нека се казва: Един продукт навлиза в народностопанския процес чрез народностопанските събития и асоциацията трябва да прецени каква е стойността му на определено място.

На какво се основава възможността да се изграждат такива преценки, които действително са и верни, когато възникват по правилния начин в народностопанския процес – на какво се основава това? Можете най-добре да го разберете чрез аналогия с някой човешки или животински организъм. Този човешки или животински организъм преработва хранителните вещества, които постъпват в него. Ако например трябва да насоча вниманието ви към нещо научно в тази област, бих казал: Човек приема храната, смесва я с птиалин, с пепсин, прекарва я през стомаха си, прекарва я през червата си. Независимо дали храната е месо, или растения, необходимо е най-напред да се умъртви, да се обезсили онова, което се вкарва там. Животът трябва да е отстранен от онова, което имаме в червата. След това онова, което имаме в червата, се всмуква от лимфните жлези и отново се оживява в самите нас, така че онова, което после преминава от лимфните жлези през лимфните съдове в кръвта, представлява отново оживени мъртви природни продукти от животински или растителен вид. Ако поискате само теоретично да определите колко от тази храна трябва да поеме една лимфна жлеза, за да я оживи отново, няма да можете; защото у един човек една лимфна жлеза трябва да поеме повече, у друг човек една лимфна жлеза трябва да поеме по-малко. Но не само това, а и у един и същ човек една лимфна жлеза, разположена на едно място, трябва да поеме повече, а една лимфна жлеза, разположена на друго място, – по-малко. Храносмилането е извънредно сложен процес. Никоя човешка наука не би могла да достигне тази мъдрост на лимфните жлези, които така хубаво си разпределят работата. Тук имаме работа именно не с изказаните преценки, а с реално действащи преценки. Действително между червата ни и кръвоносните ни съдове се проявява толкова много разум, че още дълго няма да намерите в човешката наука нещо, което може да се сравни с него.

Също и народностопанският процес може да бъде в здраво състояние само ако по този начин в него се проявява самостоятелно действащ разум. Но това е възможно единствено ако се обединят хората, които действително обхващат в образи народностопанския процес част по част и благодарение на обединението си в асоциациите взаимно се допълват, взаимно се поправят, така че в народностопанския процес да може да протича правилно обращение.

Разбира се, за такова нещо е нужна нагласа, но само нагласата не е достатъчна. Ако щете, можете да основете асоциации със задълбочено разбиране на стопанските въпроси; ако в тези асоциации липсва нещо, и това разбиране няма да помогне особено. В такива асоциации трябва да има усет за общото – нещо, което и ще има в тях, стига изобщо да се признае необходимостта от такива асоциации; в тези асоциации ще трябва да има действителен усет за целия ход на целия народностопански процес. Защото отделният човек, който непосредствено потребява онова, което купува, може да удовлетворява само егоистичните си наклонности. Всъщност би се справял много зле, ако не удовлетворяваше егоистичните си наклонности. Когато участва като отделен човек в народното стопанство, той не може да каже на някого, който му предлага палто, да речем, за четиридесет франка: Това не ме устройва, давам ти шестдесет франка. – Това не става. Тук отделният човек не може да направи нищо в народностопанския процес. Напротив, в мига, в който асоциативното начало навлезе в народностопанския процес, непосредственият личен интерес няма да е налице, а преценката ще се ръководи от погледа върху народностопанския процес като цяло; в народностопанската преценка ще присъства и интересът на другия. А без това народностопанска преценка не може да се формира, така че народностопанските събития ни издигат до взаимността между човек и човек и до онова, което по-нататък се развива от взаимността между човек и човек: обективния усет за общото, който действа в асоциациите – усет за общото, който не произтича от някаква морализаторска киселина, а от познанието за необходимостите на народностопанския процес.

Тъкмо това бих искал да се забелязва в такива разяснения като започнатите например в „Същност на социалния въпрос“. Днес не липсват хора, които ходят насам-натам и казват: Народното ни стопанство ще стане добро, ужасно добро, ако вие, хората, станете добри. Вие, хората, трябва да станете добри! – Представете си такива хора като Фьорстер и подобни на него, които ходят навсякъде и проповядват, че ако хората само станат безкористни, ако изпълнят категоричния императив на безкористието, стопанството вече ще стане добро! Но подобни преценки всъщност не струват много повече от следното: Ако тъща ми имаше четири колела и отпред един теглич, щеше да е омнибус, – защото действително предпоставката и следствието са свързани също толкова слабо, колкото в този пример, само че тук това е изразено малко по-рязко.

„Същност на социалния въпрос“ се основава не на тази морализаторска киселина, която в друга област може да играе голяма роля, а на стремежа въз основа на самото естество на народното стопанство да се покаже как безкористието трябва да присъства в самото обращение на народностопанските елементи. Това е така дори при примерите. Ако някой е в състояние да получи заемен капитал на кредит и с него да създаде предприятие, да създаде институция и с помощта на тази институция да произвежда, той произвежда дотогава, докато собствените му способности са свързани със съответната институция. След това онова, което е действало там, преминава по най-разумния начин чрез дарение към онзи, който има необходимите способности за това – дарение, което не се извършва от човек към човек, а се осъществява в хода на народното стопанство. И трябва само да се обмисли как чрез тричленност на социалния организъм в това дарение може да се внесе разум. Тук народностопанското граничи с онова, което в най-широкия смисъл изобщо е социалното у човека и което трябва да се осмисли с оглед на целия социален организъм.

Можете да си представите това и от другата страна. Показах ви как при простата размяна, когато все повече става дума за пари или когато размяната изобщо се признава, народното стопанство непосредствено навлиза в областта на правото. В мига, в който трябва да се внесе разум в народното стопанство, е необходимо отново да можем да позволим в него да се влее онова, което присъства в свободния духовен живот. За целта трите члена на социалния организъм трябва да се намират в правилно съотношение, за да си въздействат по правилния начин. Това всъщност се имаше предвид с тричленността, а не разцепването на три члена! Разцепването всъщност винаги е налице; необходимо е само да се намери как трите члена могат да се съчетаят, така че действително да действат в социалния организъм с такъв вътрешен разум, с какъвто, да речем, нервно-сетивната система, системата на сърцето и белите дробове и системата на обмяната на веществата действат в естествения човешки организъм. За това става дума. Утре ще продължим да говорим за него.