ОСМА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 31 юли 1922 г.

Днес ще трябва да се заемем и с поправянето на някои съществуващи понятия, които просто пречат на онзи, който иска да разглежда народното стопанство по същество, съобразно с действителността, а след това и да се включи с такъв възглед в хода на народностопанския живот. Науката за народното стопанство, която не може да оплоди и практическия живот, всъщност няма истинска стойност. А понятията, придобити от такава наука за народното стопанство, която само наблюдава, всъщност неизменно трябва да водят до известни неблагополучия.

След като може би вече сме разбрали, че при разглеждането на народното стопанство най-важен е въпросът за цената, сега трябва да разгледаме цената в смисъла, който показах: тя всъщност ни показва дали нещата в народностопанския организъм са в ред, или не – според това дали се повишава, спада или остава стабилна, или пък според известно усещане е прекалено висока или прекалено ниска за определени продукти. Защото именно това трябва да бъде задачата на асоциациите: по барометъра на ценовите равнища да установяват какво трябва да се направи в останалия народностопански живот.

Знаете, че според един възглед, господстващ в много кръгове, по въпроса за цената на практика не може да се направи нищо друго освен онова, което произтича от само себе си под въздействието на така наречените предлагане и търсене. Под натиска не на народностопанските факти, а по-скоро на социалните стремежи, които в по-ново време се проявяват все повече и повече, наистина беше разклатен възгледът, застъпван не само от Адам Смит, а и от твърде много други: че всъщност цената в народностопанския живот се регулира от само себе си под влиянието на предлагането и търсенето. Тук просто се твърди, че ако предлагането е прекалено голямо, това предлагане ще трябва да доведе до намаляването му, до това то да не се поддържа на същото равнище. И така от само себе си ще настъпи регулиране на цените. Също така, ако търсенето е прекалено голямо или прекалено малко, ще трябва да настъпи регулиране сред производителите, за да не се произвежда прекалено малко или прекалено много. И с това се смята, че под влиянието на предлагането и търсенето на пазара цената се приближава, така да се каже, автоматично към известно стабилно състояние.

Въпросът обаче е дали с такъв възглед се движим само в теорията, в система от понятия, или с такъв възглед навлизаме в действителността. С този възглед несъмнено не навлизаме в нея; защото, щом разгледате по-отблизо тези понятия предлагане и търсене, веднага ще видите, че от народностопанска гледна точка изобщо е невъзможно дори да ги формулирате. Можете да ги формулирате от гледната точка на онези, които само наблюдават народното стопанство. Можете да изпратите хора на пазара и да ги оставите да наблюдават как действат предлагането и търсенето; но въпросът е дали с наблюдаваното навлизаме толкова дълбоко в хода на народностопанските процеси, че да можем да си послужим с такива понятия. А в действителност с такива понятия не разполагате с нищо, защото навсякъде пропускате онова, което стои зад процесите, които искате да обхванете с тези понятия. На пазара виждате как протичат предлагането и онова, което се нарича търсене; но това не обхваща нито онова, което стои зад предлагането, с което се срещам тук, нито онова, което на свой ред ще стои пред търсенето, когато то се появи. Именно там се намират действителните народностопански процеси, които на пазара само се струпват, бих казал. А това виждате най-добре по крайно крехкия характер на тези понятия.

Ако искаме да си изградим правилни понятия, тези понятия могат и трябва да бъдат подвижни по отношение на живота. Трябва да можем да разполагаме с такова понятие и да го пренасяме, така да се каже, от една област на действителността в друга, при което то трябва да се изменя; но понятието не бива да е такова, че да взривява само себе си. А понятието за предлагането, също както и понятието за търсенето, взривява само себе си. Защото нека приемем, че нещо е предлагане: Предлагане има, когато някой носи стоки на пазара и ги предлага на определена цена. Това е предлагане. Всеки може да го твърди. Аз обаче твърдя: Не, това е търсене. – Когато някой носи стоки на пазара и иска да ги продаде, за него това е търсене на пари. Защото, щом не се задълбочаваме повече в народностопанската взаимовръзка, няма никаква разлика дали имам предлагане в стоки и търсене в пари, или идвам с търсенето в най-общия смисъл. Ако искам да проявя търсене, имам нужда от предлагане в пари.

Следователно предлагането в стоки е търсене в пари, а предлагането в пари е търсене в стоки. Това са народностопански реалности. Защото народностопанският процес, доколкото е размяна или търговия, изобщо не може да протича другояче освен така, че и при купувача, и при продавача да има предлагане и търсене; защото парите, с които купувачът разполага и които предлага, също трябва първо да се създадат в народностопанския процес, който стои зад самия купувач или зад търсенето, точно както трябва да се създаде стоката, която се явява като предлагане.

Следователно нямаме пред себе си реални понятия, ако вярваме, че цената се развива от взаимното отношение между онова, което обикновено наричаме предлагане и търсене:

Защото при такова разглеждане цената изобщо не се развива така, както я определят; тя несъмнено се развива и под влиянието на това дали онзи, който търси, може да предложи пари, или например в някакъв момент, според състоянието на народностопанския процес, не може да ги предложи за даден продукт. В народностопанския процес става дума не само за това да има известен брой стоки като предлагане, а и да има известен брой хора, които могат да предложат пари тъкмо за тези стоки. Това е нещо, което веднага ще ви покаже, че изобщо не може да се говори за взаимодействие на предлагането и търсенето.

И все пак, ако сега погледнем не понятията, които могат да бъдат образувани погрешно, а фактите, факта на пазара или дори факта на извънпазарната размяна на стоки и пари, тогава отново е несъмнено, че цената се развива между предлагането и търсенето – но и от двете страни. И това отново е така; ако се придържаме само към факта, отново е така.

Само че предлагането, търсенето и цената са три фактора, които са първични и трите. Не става дума да запишем цена = функция на предлагането и търсенето и така, ако говоря математически, да разглеждаме a и n като променливи величини, а p, цената, като величина, която се получава от двете променливи; напротив, трябва по същия начин да разглеждаме a и n, предлагането и търсенето, и p, цената, като независими една от друга променливи и трябва да се приближим към някаква величина x – виждате, приближаваме се към една формула, – трябва да се приближим към една величина x. Не бива да вярваме, че имаме независими променливи само в a и n, а цената е функция на двете; имаме три независими една от друга величини, които влизат във взаимодействие помежду си и дават нещо ново. Цената се намира между предлагането и търсенето; но тя присъства по съвсем своеобразен начин.

Трябва да започнем цялото разглеждане от друга страна. Ако някъде на пазара видим, че тъкмо за тази област предлагането и търсенето са свързани така, както ги е видял например Адам Смит, това важи приблизително – и то не съвсем – за обращението на стоките от гледната точка на търговеца. Но съвсем не е вярно от гледната точка на потребителя и от гледната точка на производителя. Защото от гледната точка на потребителя важи нещо съвсем друго. Гледната точка на потребителя се определя от онова, с което той разполага. И между онова, с което потребителят разполага, и онова, което дава, се развива отношение, подобно на отношението, което се развива за търговеца между предлагането и търсенето: При потребителя има взаимодействие между цената и търсенето. Той търси по-малко, когато цената е прекалено висока за джоба му, и търси повече, когато цената е достатъчно ниска за джоба му. Като потребител той изобщо има предвид само цената и търсенето.

Така че казваме: При потребителя трябва да обръщаме повече внимание на взаимодействието между цената и търсенето. При търговеца трябва да обръщаме повече внимание на взаимодействието между предлагането и търсенето. А при производителя сега трябва да обръщаме внимание на взаимодействието между предлагането и цената. Защото по отношение на предлагането той се ръководи първоначално от цените, които са възможни в целия народностопански процес. Така че можем да наречем първото уравнение уравнение на търговеца:

Адам Смит го обяви за валидно за цялото народно стопанство; за цялото народно стопанство то е погрешно. Защото можем да образуваме и следното уравнение: можем да разглеждаме предлагането, a, като функция на цената и търсенето; а търсенето можем да го разглеждаме като функция на предлагането и цената. Тогава в това уравнение n = функция на предлагането и цената имаме уравнението на производителя:

А в третото уравнение – предлагането е функция на цената и търсенето – имаме уравнението на потребителя:

Но все пак направихме тези уравнения качествено различни: тук a при потребителя е предлагане в пари, при производителя е предлагане в стоки, а при търговеца имаме работа с нещо, което всъщност се намира между парите и стоката.

Във всеки случай обаче виждате колко по-сложно трябва да се разглежда ходът на народното стопанство, отколкото се прави обикновено. Понеже хората искат, бих казал, толкова набързо да схващат понятията, днес всъщност изобщо няма истинска наука за народното стопанство. Но за да навлезем в реалността, в действителността, сега трябва да се запитаме: Кои са всички неща, които всъщност живеят в този народностопански ход, кои са всички неща, които всъщност живеят там?

Можем да кажем: При условията, в които живеем днес, онова, което придобивам за своите потребности, първо преминава в моята сфера – за притежанието и собствеността искам да говоря чак по-късно; сега искам да се изразя възможно най-неопределено, защото и така казаното обхваща нещата. – Давам пари или нещо, което съм произвел срещу пари – така обикновено протичат нещата, – но изчерпали ли сме с това всъщност пълната действителност на народностопанския ход? Бих могъл да придобия пари и стоки и по друг начин, освен като давам стока срещу пари или пари срещу стока. Да приемем, че ги открадна. Крада: тогава също бих придобил нещо. И ако можех да крада в голям мащаб, както някога разбойническите главатари понякога са правили в продължение на десетилетия, за такъв случай би трябвало да се изгради съвсем друга наука за народното стопанство, различна от онази, която трябва да се изгради за нашето нравствено учение като цяло. Може да ви се стори твърде гротескен пример, когато казвам: Крада. – Но какво всъщност означава да крадеш? Да крадеш, означава: Да отнемеш нещо от някого, без той да е в състояние да се защити срещу това и без крадецът да сметне за полезно да вземе нещото срещу заплащане, срещу възнаграждение. – Сравнете сега например това понятие за кражба, което е придобило неблагороден смисъл, с онова, което на немски се обозначава с чуждица, с думата реквизирам. При определени обстоятелства се реквизира, отнема се нещо от хората, без да им се даде възнаграждение за него. И другаде в народностопанския процес се случва да се отнеме нещо от хората и те да не получат възнаграждение за него. Това са неща, които е достатъчно само да се посочат, иначе хората смятат, че искаме да агитираме. Тук обаче искам само да се занимавам с наука, да не агитирам. Да приемем, че някъде установя социален ред в една по-малка област и там премахна парите, като просто организирам набези с необходимите въоръжени сили; а хората, които имат нещо, биват поваляни и след това нещата им биват отнемани. Какво възпира това да се случи? Възпира го това, че другите може би биха се защитили – тогава трябва да имат средствата да се защитят срещу него, – или пък това, че не бих го сметнал за полезно. Ако областта ми не беше голяма, не бих го сметнал за полезно.

Тук в народностопанския процес трябва да се намеси нещо друго. Не мога просто така да отнема нещо от някого. Защо не? Защото моите ближни трябва по някакъв начин да признаят, че имам право да го задържа. А по никакъв начин не се признава, че имам право да задържа онова, което съм придобил, като съм избил ближните си в околността. Какво се намесва тук? Тук се намесва правото. И изобщо не можете да разглеждате народностопанския процес, без навсякъде в него да се намесва правото. Онова, което се цели, изобщо не може нито да се обмисли от народностопанска гледна точка, нито да се осъществи народностопански, без правото да се намеси в народното стопанство. И ако вместо разменната търговия вземете търговията, улеснявана от парите, непосредствено виждате, че правото се намесва в народното стопанство. Защото как иначе изобщо би било възможно да дам срещу един чифт обувки не цилиндър, а да речем, двадесет марки, каквато и да е сумата – така че да имам обувките си, а той да има двадесет марки, – ако никой не признаваше тези двадесет марки, дори и да са в злато, за стойност, срещу която на свой ред се получава нещо? Ако те не бъдат влети в народностопанския процес в правилната форма, колкото и да сме натрупали от тях, никога не бихме имали никаква полза от тях. Следователно в мига, в който парите се появяват в народностопанския обмен, съвсем нагледно виждаме появата на правните фактори. Извънредно важно е да вземем това предвид; защото тук виждате, че всъщност първоначално целият социален организъм може да се разглежда само ако постепенно преминаваме от онова, което се извършва чисто стопански, към онова, което се извършва под влиянието на правото.

Но да приемем, че съм придобил от обущаря един чифт обувки и съм му дал двадесет марки. Тъкмо сега, точно след като ми е продал обувките си, този обущар би могъл да си спомни, че понякога по света обущарите са били и нещо друго освен обущари – Ханс Закс, Якоб Бьоме; и сега, след като е получил двадесетте марки, би могъл да помисли да направи с тях нещо съвсем друго, вместо да изработи един чифт нови ботуши. Би могъл да направи с тях нещо, в което да вложи дарбата си, така че тези двадесет марки изведнъж да имат за него съвсем друга стойност от стойността на един чифт обувки. Защото в мига, в който сме превърнали стоката в пари, тоест всъщност в право, мога или да запазя правото – с двадесетте марки си купувам нещо равностойно на чифта обувки, – или с дарбата си да направя с парите нещо, чрез което се произвежда нещо съвсем ново в народностопанския процес. Тук се намесват човешките способности, тези човешки способности, които свободно израстват сред хората и се включват в онова, което съм придобил с парите като право, точно както парите като осъществяване на правото – в този смисъл – получават външно въплъщение в стоката. Но така въведохме правото и способностите на човека в целия този органичен процес, който досега предварително разглеждахме с думите: природа, обработена природа, после труд, разчленен от духа.

Следователно в самия народностопански процес намерихме разчленяване, което е тричленност. Само че след това ще трябва да мислим за тази тричленност по правилния начин.

Но когато разглеждаме народното стопанство, виждаме, че именно понеже току-що описаното са факти, в народното стопанство възникват известни реални невъзможности. Защото до едно право може да се стигне и чрез завоевание и други подобни действия, като имаме властта да си вземем правото. До едно право не винаги се стига само чрез размяна, а и като имаме възможността, властта да си вземем правото. Но тогава в правото, доколкото то съществува, имаме нещо, което изобщо не може да се сравнява със стоката. Между стоката и правото няма допирна точка. Но в нашия народностопански процес непрестанно се разменят стоки или паричната стойност на стоките срещу права. Именно когато плащаме, да речем, за земята – дори когато само с наема си заплащаме и стойността, която земята има днес, – заплащаме едно право със стока, съответно с парите, които сме получили за една стока, тоест във всеки случай заплащаме стойността на едно право със стокова стойност. И когато назначим учител, на когото даваме определена заплата, при известни обстоятелства заплащаме духовни способности със стокова стойност, със стойността на една стока или със съответната парична стойност. Така че в народностопанския процес непрестанно се извършват размени между права и стоки, между способности и стоки, а също и между способности и права.

В народностопанския процес се разменят неща, които изобщо не са сравними помежду си. Помислете само за някого, който получава заплащане за изобретение, получава патент: първоначално получава стокова стойност като заплащане за една чисто духовна стойност. Няма абсолютно нищо, което би могло да служи тук като основа за сравнение. Тук се докосваме до един елемент, с който народностопанският процес добива още повече живот. А нещата стават особено сложни, когато въведем понятието труд.

Вече говорих, че в действителност наемният работник всъщност не получава онова, което обикновено се разбира под понятието заплата, а всъщност продава на предприемача резултата от своя труд до последната стотинка и получава заплащане за него; а предприемачът чак чрез конюнктурата придава на онова, което е купил от работника, същинската му стойност, една по-висока стойност. От народностопанска гледна точка печалбата тук не се извлича от труда като принадена стойност. По народностопански път не може да се стигне до такава преценка, може най-много да се стигне до нея чрез морална преценка. Печалбата се извлича благодарение на това, че работникът е в по-неблагоприятно социално положение и затова резултатите от труда му, които той продава, имат по-малка стойност на мястото, където ги продава, отколкото когато предприемачът, който е в друго положение, ги препродава. Той просто познава условията по-добре, може да продава по-добре. За отношението между работника и предприемача важи същото, което и за онзи, който отива на пазара и купува там някаква стока на някаква цена. Той трябва да я купи там. Защо? По простата причина, че условията му не позволяват, да речем, да си я купи някъде другаде. Някой друг може да я купи някъде другаде много по-евтино. Няма никаква разлика. От народностопанска гледна точка онова, което съществува между предприемача и наемния работник, е просто един вид пазар.

Но действително има известна разлика дали напълно осъзнавам, че това е така, или вярвам, че заплащам на работника труда му. Може би бихте сметнали това за чисто теоретична разлика; но оставете един такъв възглед или два такива възгледа, оставете и единия, и другия да станат реалност, тогава ще видите как реалните народностопански отношения се променят при единия и при другия възглед; защото онова, което се извършва между хората, е и резултат от възгледите. Възгледите променят онова, което се извършва, според това как се променят самите те. Днес целият пролетариат изгражда агитацията си върху това, че трудът трябва да се заплаща подобаващо; но никъде не се заплаща труд, а винаги се заплащат само резултатите от труда. И ако това бъде разбрано в правилния смисъл, то би намерило израз и в действителните цени. Не може да се каже: Безразлично е дали нещо се нарича цена на стока, или заплата; защото в мига, в който се заговори за заплата, се вярва, че действително се заплаща труд. И тогава се стига до всички онези по-нататъшни вторични понятия, които свързват труда като такъв с други народностопански процеси, създаващи стойност, и социалните смутове възникват на погрешна основа. Социалните смутове имат основание дотолкова, доколкото възникват от усещания, от чувства. Чувствата и усещанията винаги в известно отношение имат право; но не можем да поправим онова, което трябва да поправим, ако нямаме правилните понятия. И фаталното в социалния живот е, че разминаванията често възникват по съвсем основателен начин, но поправките се извършват при погрешни понятия. И в най-дребните подробности хората развиват такива погрешни понятия, които след това се пренасят и върху цялостния възглед за народното стопанство и причиняват опустошения.

Вземете един съвсем прост пример: Един господин – искам да разкажа този пример от живота – веднъж ми каза: Много обичам да пиша картички с изгледи на приятелите си, доста много пощенски картички с изгледи. – Казах: Никак не обичам да пиша пощенски картички с изгледи, и то – това беше още по времето, когато нямах толкова много работа, колкото сега, – и то, казах, по народностопански причини. – Защо? – попита той. Казах: При всяка пощенска картичка с изглед, която пиша, неволно трябва да си помисля, че може би някой пощальон се изкачва чак до четвъртия етаж. Накратко, предизвиквам преразпределение в народностопанския процес. Въпросът не е в труда на пощальона, но при пощальона е трудно да се разграничи извършената услуга от положения труд. А услугата трябва да се оцени. Следователно, ако обичам да пиша на приятелите си много пощенски картички с изгледи, увеличавам по неикономичен начин броя на услугите, които пощальоните трябва да извършват. – Той каза: Това не е народностопанско мислене; защото, ако се постанови, че един пощальон трябва да извършва само толкова и толкова услуги, тогава за многото пощенски картички с изгледи, които многото хора пишат, ще се назначат много нови пощальони и толкова и толкова пощальони ще получават своята заплата, своето заплащане. Следователно всъщност съм, каза той, благодетел на хората, които биват назначени. – Можах само да възразя: Но произвеждате ли и всичко онова, което ще ядат хората, назначени по този начин? Нали не увеличавате средствата за потребление; само извършвате преразпределение. Като се назначават повече пощальони, не се увеличават средствата за потребление.

Това е, което в отделния случай често поражда най-фрапиращите заблуди. Защото, ако някъде общинският съвет е събрание на такива господа – и това може да се случи; такива господа биха могли дори да станат министри и тогава това събрание би могло да бъде министерски съвет, – просто би се казало: Има толкова и толкова безработни, следователно строим нови сгради и други подобни неща и така хората получават работа. Така за следващите пет крачки сме се отървали от проблема, но не сме произвели нищо ново. Всички работници заедно нямат повече за ядене, отколкото са имали преди. Ако оставя едното блюдо на везните да се спусне, другото трябва да се вдигне. Следователно от другата страна трябва да е настъпила народностопанска беда, понеже съм предизвикал нещо само с една отделна мярка, а не чрез взаимносвързан народностопански процес. И ако умеехме да наблюдаваме, бихме могли да пресметнем: Ако провеждам социална реформа така, че просто давам хляб на хората без препитание, като нареждам да се строят нови сгради, оскъпявам едни или други артикули за известен брой други хора. Така че тъкмо в стопанската област се вижда как не бива да се мисли само за непосредственото, а всичко трябва да се мисли във взаимната му връзка. И така, трябва да си кажем: Наистина е важно нещата да се мислят във взаимната им връзка.

Да мислим нещата във взаимната им връзка, съвсем не е толкова лесно в народностопанския процес просто защото народностопанският процес е нещо различно от научна система. Научната система може да присъства в своята цялост в отделния човек – може би присъства само в общи очертания, но може да присъства в отделния човек, – народностопанският процес никога не може да протече в своята цялост в отделния човек, а може да се отрази единствено там, където си взаимодействат преценките на хората, които участват в най-различните области.

За онова, което току-що ви изложих, изобщо няма друга възможност да се стигне до реална преценка освен по асоциативен път – не до теоретична, а до реална преценка. С други думи: ако имате тези три уравнения (вж. с. 114), то онзи, който познава единствено и само практиките на търговеца, винаги ще има в ума си първото уравнение, ще действа под влиянието на това уравнение и следователно ще може да познава онова, което е под влиянието на това уравнение. Също така потребителят, който следи потреблението с разсъдъка си, ще знае всичко, което е под влиянието на второто уравнение. А производителят ще знае всичко, което е под влиянието на третото уравнение. Но ще кажете: хората все пак не са толкова глупави, че да не могат да мислят и отвъд своя кръгозор; дори някой да е само потребител или само търговец, той все пак може да мисли и отвъд своя кръгозор – нали не сме хора с тесен местен кръгозор, както не сме и политици с тесен местен кръгозор. – Това дори трябва да се прави, доколкото става дума за светогледа. Но за да имате надеждни познания за онова, което се случва, да речем, в търговията, няма друг път освен да участвате в търговията и да търгувате. Няма друг път. За това няма теории. Теориите могат да бъдат интересни – но въпросът не е да знаете как се търгува изобщо, а да знаете как продуктите се движат насам-натам в Базел и околността му. И ако знаете това, то още не означава, че знаете как продуктите се движат насам-натам в Лугано. И така, въпросът не е да знаете нещо за нещата изобщо, а да знаете нещо в определена област. И също така, дори да можете да си изградите обоснована преценка за това на каква по-висока или по-ниска цена могат да се произвеждат коси или други земеделски машини, с това все още далеч не знаете на какви цени могат да се произвеждат, да речем, винтове или други подобни неща.

Преценката, която трябва да се състави в стопанския живот, трябва да се състави въз основа на непосредствената конкретна действителност. А това може да стане само ако се създадат асоциации за определени области, чийто размер – както видяхме – произтича от народностопанския процес, като в тях участват в равномерно съотношение представители на най-различните отрасли и от трите области на стопанския живот: производството, потреблението и обращението. Бих искал да кажа, че всъщност е извънредно тъжно как в наше време не се намира разбиране за нещо, което по същество е толкова просто и толкова съобразено с естеството на нещата. Защото щом действително се намери разбиране, това може да се осъществи не чак до вдругиден, а още до утре. Защото не става дума да се извършват радикални преобразувания, а в отделните случаи да се търси асоциативното обединение. За целта е нужно само да се прояви воля и да се постигне разбиране. Тъкмо това в действителност ни засяга толкова болезнено и тъкмо тук народностопанското мислене по определен начин съвпада с моралното и бих искал да кажа, с религиозното; защото например ми е съвсем непонятно как едно такова народностопанско разглеждане е могло да остане незабелязано, да речем, от онези, които официално се грижат за религиозните потребности на света. Защото няма съмнение, че през по-новото време се оказа, че хората вече не са се справяли с народностопанските ни отношения и че фактите са надхвърлили онова, с което са можели да се справят, така че пред нас стои преди всичко въпросът: как можем да се справим с това? – Но с него трябва да се справят хора и трябва да се справят хора в асоциации. В края на едно сравнително сериозно разглеждане не искам да се шегувам, а бих искал да кажа: нашата наука за народното стопанство се е развила така, че в своите възгледи не е извървяла онзи път, който е изминат от разменното стопанство към паричното стопанство и към стопанството на способностите. С понятията си тя все още се движи в разменното стопанство и все още разглежда парите така, сякаш те са само един вид заместител на размяната. Хората не признават това; но то се съдържа в действителните теории. И така се получава, че в по-старите стопански системи, макар днес те вече да не могат да ни бъдат симпатични, се е извършвала размяна, после са дошли парите и тогава само чрез промяна на гласната немската дума за размяна се е превърнала в немската дума за заблуда – както казах, не искам да се шегувам, тук действа геният на езика, – и всичко е станало неясно: днес се заблуждаваме относно всевъзможни народностопански процеси. От размяната е станала заблуда. Не умишлено измамване, а помътняване на всички процеси. И тепърва трябва отново да разберем как народностопанските процеси протичат отвътре.