СЕДМА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 30 юли 1922 г.

Изяснихме си как протича народното стопанство като цяло и какви двигателни, какви движещи фактори действат в него: покупката, съответно продажбата, даването в заем и дарението. Трябва да ни е ясно, че едно народно стопанство не може да съществува без това взаимодействие на даването в заем, даряването и купуването. Следователно от тези три фактора – от покупката, дарението и даването в заем – ще произтича онова, което в народното стопанство създава стойностите, за които вече говорихме от една гледна точка, онова, което води до ценообразуването. Въпросът е само как тези три фактора участват в ценообразуването. Защото едва когато разберем как тези фактори участват в ценообразуването, ще можем да стигнем до някаква формулировка на проблема за цената.

И така, нужно е действително внимателно да разгледаме в какво се състоят отделните народностопански проблеми. В това отношение изобилстват съвсем неясни представи за народното ни стопанство – представи, които стават неясни главно защото, както вече неведнъж обясних, човек иска да схване в покой онова, което е в движение.

Като изхождаме от предпоставката, че в народностопанското движение участват дарението, покупката и даването в заем, нека разгледаме, бих искал да кажа, най-важните фактори на покоя в народното ни стопанство. Нека разгледаме онова, за което тъкмо днес се говори най-много и чрез което всъщност в науката за народното стопанство проникват най-много заблуди. Говори се за заплатата и се използва такова название за нея, че тя изглежда като цена на труда. Когато на един така наречен наемен работник трябва да се плаща повече, се казва, че трудът е поскъпнал; когато на един така наречен наемен работник трябва да се плаща по-малко, се казва, че трудът е поевтинял; следователно действително се говори така, сякаш се извършва някаква покупка между наемния работник, който продава труда си, и онзи, който купува от него този труд. Но това е само фиктивна покупка. Съвсем не е покупка, която действително се извършва. И тъкмо в това е трудността при народностопанските ни отношения: всъщност навсякъде имаме прикрити, замаскирани отношения, чието протичане не съответства на истинската им същност в по-дълбок смисъл. Това вече го споменах и по-рано.

В народното стопанство стойност може да възникне само при обмена на продуктите, при обмена на стоките или изобщо на народностопанските продукти – това вече можахме да видим. По друг начин стойност не може да възникне. Но лесно можете да разберете: ако стойност може да възникне само по този начин и ако цената на стойността трябва да се образува така, както обясних вчера, като се вземе предвид, че онзи, който е произвел един продукт, трябва да може да получи за него такава равностойност, че да задоволи потребностите си, за да произведе отново същия продукт – ако това трябва да е възможно, то продуктите трябва взаимно да определят стойността си. И в крайна сметка не е трудно да се разбере, че в народностопанския процес продуктите взаимно определят стойността си. Това само се прикрива, защото парите застават между онова, което се обменя. Но не това е същественото. Не бихме проявявали и най-малък интерес към парите, ако те не подпомагаха обмена на продуктите, не го правеха по-удобен и по-евтин. Не бихме имали нужда от пари, ако не беше следното: онзи, който под въздействието на разделението на труда доставя един продукт на пазара, не иска първо да се мъчи да вземе необходимото оттам, където го има, а получава за продукта пари, за да се снабди след това отново с необходимото по съответния начин. Следователно можем да кажем: в действителност тъкмо взаимното напрежение, което възниква между продуктите в народностопанския процес, трябва да е свързано с образуването на цената.

Нека от тази гледна точка разгледаме така нареченото наемно отношение, трудовото отношение. Всъщност изобщо не можем да обменяме труд срещу нещо, защото между труда и каквото и да било друго всъщност няма възможност за взаимно определяне на стойността. Можем да си въобразяваме, че плащаме труда – и да осъществим тази представа, като установим наемното отношение; в действителност не го правим. В действителност се случва нещо съвсем друго. В действителност се случва следното: и при трудовото, или наемното, отношение се обменят стойности. Работникът непосредствено произвежда нещо, работникът доставя продукт; и в действителност предприемачът купува от него този продукт. Предприемачът действително заплаща до последната стотинка продуктите, които му доставят работниците – трябва да разглеждаме нещата правилно, – той купува продуктите от работника. А след това, след като ги е купил, задачата му е чрез предприемаческия си дух да придаде на тези продукти по-висока стойност благодарение на общите отношения в социалния организъм. Именно това в действителност му носи печалбата. Това е, което получава в резултат, това е, което му позволява, след като е купил стоките от своите работници, да повиши стойността им чрез конюнктурата – нека употребим тази дума с лоша слава.

Следователно при трудовото отношение имаме действителна покупка. И не бива да казваме, че непосредствено в трудовото отношение възниква принадена стойност. Можем само да кажем, че поради съществуващите отношения цената, която предприемачът плаща, не е онази, за която говорих вчера. Но и по-нататък в народностопанския процес ще виждаме, че продуктите наистина взаимно определят стойностите си, имат своите действителни стойности, но тези стойности не се заплащат при обмена. Не се заплащат при обмена. Невероятно лесно можете да разберете, че при обмена не се заплащат всички стойности. Помислете само: ако някой, да кажем, е фабрикант, дребен фабрикант, и внезапно получи богато наследство, а цялата история с фабриката му омръзне, той може да реши да продаде невероятно евтино стоките, които още има. От това стоките не губят стойността си, само че не се плаща действителната цена. Цената в народностопанския обмен се изкривява. Трябва да обръщаме внимание на това, че цената в народностопанския обмен може да бъде изкривена навсякъде. Но въпреки това тя съществува. Стоките, които този фабрикант продава, не струват по-малко от същите стоки, които произвежда друг.

След като се опитахме да си изясним, че при наемното отношение всъщност имаме покупка, нека се запитаме с какво имаме работа при поземлената рента, при цената на земята. Първоначално цената на земята не произтича от отношението, което съществува във вече изграденото народно стопанство. За да посочим едно, бих искал да кажа, съвсем радикално отношение, достатъчно е да напомним, че например чрез завоевание, тоест чрез упражняване на власт, едни или други хора са получили възможност да се разпореждат със земята. И тук вероятно в основата ще има нещо като размяна. Например онзи, който има помощници при завоеванието, ще отстъпи на тези помощници отделни части от земята. Следователно тук, в изходната точка на народното стопанство, нямаме нищо стопанско в същинския смисъл на думата. Целият процес не е стопански в същинския смисъл на думата. Целият процес, който протича тук, е такъв, че можем да употребим само думата „власт“ или „право“. Чрез власт се придобиват права, права върху земята. Така действително народностопанската област от едната страна граничи с отношенията на право и власт.

Но какво става под въздействието на такива отношения на право и власт? Под въздействието на такива отношения на право и власт човекът със свободно право на разпореждане със земята непрекъснато заделя за себе си повече, отколкото заделя за другите, които привлича да работят, които чрез труда си му доставят продуктите. Следователно сега не говоря за труда, а за продукта на труда. Защото именно тези продукти на труда трябва да се вземат предвид. Трябва да му се предава повече – така само се продължава отношението, основано на неговото завоевание, отношението, основано на правото му, – трябва да му се предава повече, отколкото той дава на другите. Какво е онова, което му се предава в повече, отколкото той дава на другите, което следователно изкривява ценовото отношение, какво е то? Та това не е нищо друго освен принудително дарение. Следователно тук несъмнено възниква отношение на дарение, само че онзи, който трябва да направи дарението, не го прави доброволно, а е принуден. Възниква принудително дарение. Именно това е положението тук по отношение на земята. Но принудителното дарение съществено повишава цената, която произведените върху тази земя продукти всъщност би трябвало да имат като разменна цена.

Ето защо цената на всичко, което може да бъде подчинено на подобни правни отношения, има тенденцията да се покачва над истинското си равнище. Когато хора, живеещи от горите, ловци, живеят заедно със земеделци, хората, живеещи от горите, са в по-изгодно положение от земеделците. Земеделците, които живеят сред хората, препитаващи се от горите, трябва да им плащат по-високи цени за доставеното, отколкото биха били чистите разменни цени между продуктите на горското стопанство и тези на земеделието, по простата причина, че горското стопанство може в най-голяма степен да бъде предоставено на разпореждане на онзи, който определя цените, само чрез правното отношение. При земеделието вече трябва да се положи действителен труд; при горското стопанство все още сме много близо до оценяването без труд, което произтича единствено от отношенията на право и власт. И ако сред земеделци живеят занаятчии, цените отново имат тенденцията при земеделието да се покачват над истинското си равнище, а при занаятите да спадат под истинското си равнище. Занаятчиите сред земеделци живеят по-скъпо; земеделците сред занаятчии, когато следователно става дума за малцинството, живеят сравнително по-евтино. Занаятчиите сред земеделци живеят сравнително по-скъпо. Така степените на тази тенденция цените да се покачват над истинското си равнище или да спадат под истинското си равнище, следват този ред: най-силно това се проявява в горското стопанство, след това идва земеделието, после занаятите и накрая проявата на напълно свободна дейност. Така трябва да търсим ценообразуването в народностопанския процес.

Но народностопанският процес има тенденция, присъща му тенденция да създава поземлена рента: така да се каже, от само себе си се проявява склонност да се отстъпва пред принудата да се плаща по-скъпо за земеделието, отколкото за останалото. Тази тенденция съществува, когато има разделение на труда; а всичките ни разяснения се отнасят до социалния организъм, в който има разделение на труда. Тази тенденция се поражда просто защото при земеделието не може да настъпи онова положение, за което преди няколко дни трябваше да кажа следното два пъти (с което, бих искал да кажа, създадох мисловни затруднения на немалък брой от уважаемите слушатели): самозадоволяващият се производител действително живее по-скъпо, следователно трябва да иска повече за продуктите си, всъщност трябва да ги оценява за себе си по-високо от онзи, който придобива нужните му продукти от други хора в свободния обмен. По отношение на занаятите това има известен смисъл, макар че може би ще го разберете напълно чак след дълъг размисъл. Но по отношение на земеделието и горското стопанство то няма смисъл. Именно това трябва да се знае, когато имаме работа с действителните неща: понятията винаги са валидни само за определена област и се изменят, когато става дума за друга област. Така е и в други случаи в действителността. Онова, което е лечебно средство за главата, е средство, което вреди на стомаха, средство, което го разболява, и обратно. И точно така е и в народностопанския организъм. Защото, ако изобщо можеше земеделецът да не бъде самозадоволяващ се производител, то и за него щяха да важат правилата, които иначе трябва да се посочат за обращението на стоките. Но той не може да бъде друго освен самозадоволяващ се производител; защото в народностопанския процес цялото земеделие на един социален организъм от само себе си се обединява в едно цяло, макар да има отделни собственици. И при всички обстоятелства земеделецът просто трябва да задържа от общото количество на продуктите си онова, с което се самозадоволява. Ако го вземе от другия, той също го задържа. В действителност той е самозадоволяващ се производител, следователно трябва да оценява благата си по-скъпо. А последицата е, че в тази посока цените трябва да се повишават.

Тоест в народностопанския процес просто съществува тенденцията да се създава поземлена рента. Въпросът е само как тази поземлена рента да се обезвреди в народностопанския процес. Но е необходимо да се знае, че съществува тенденцията да се създава поземлена рента. Можете да премахнете поземлената рента, тя отново и отново ще се създава под някаква форма по простата причина, която току-що обясних.

По същата причина, по която в народностопанския процес съществува тенденцията да се създава поземлена рента, в другата посока съществува тенденцията предприемачите да обезценяват капитала, да го правят все по-евтин и по-евтин. Най-добре ще разберем тази тенденция, ако си изясним, че капитал не може да се купува. Разбира се, с капитал се търгува. Купува се капитал. Но всяка покупка на капитал отново е само прикрито отношение. В действителност не купуваме капитал, а в действителност капиталът само се дава в заем; дори когато привидно съществува друго отношение, винаги ще можете да откриете заемния характер на предприемаческия капитал. Изрично казвам „на предприемаческия капитал“; защото, ако разширите понятието и върху поземлената рента, това не важи за нея, но важи напълно за предприемаческия капитал; и то по простата причина, че онова, което зависи от човешката воля, непрестанно има тенденцията да се обезценява в сравнение с останалото – тук виждате (вж. рисунка 4) занаятчийската дейност и проявата на свободна дейност. Табло 6. Предприемаческият капитал е изцяло вплетен в проявата на свободна дейност. Той непрекъснато се обезценява, така че можем да кажем: докато създаваме поземлената рента, в народностопанския процес в тази посока (вж. рисунка 4) имаме тенденцията да понижаваме стойността на предприемаческия капитал, да я правим все по-ниска и по-ниска, да го оценяваме все по-ниско и по-ниско. И така, както в едната посока, към поземлената рента, става все по-скъпо, така в посоката на капитала става все по-евтино. Народностопанската стойност на капитала, или всъщност цената му, има тенденцията непрекъснато да спада, а цената на поземлената рента има тенденцията непрекъснато да се покачва.

Има и още една причина, която ви позволява да разберете, че предприемаческият капитал трябва да поевтинява. Ако си изясните, че в земеделието човек може да бъде само самозадоволяващ се производител и че именно самозадоволяването поражда това покачване на оценката на земеделските продукти (вж. рисунка 4), тогава можете да видите: при предприемаческия капитал, където господства принципът на даването в заем, не можем да бъдем самозадоволяващи се производители. Човек не може да се самозадоволява с капитал. Ако днес искаме да съставим правилен баланс, трябва да изчисляваме в баланса онова, с което можем да се самозадоволяваме, точно по същия начин, както онова, което вземаме в заем. Следователно, тъй като тук (вж. рисунка 4) не можем да се самозадоволяваме, естествено, съществува и противоположната тенденция, тенденцията цените да спадат.

Тъкмо разбирането на тези отношения в народностопанския процес е същественото; защото от тях ще разберете, че установяването на правилни цени не е нещо толкова просто. Установяването на правилни цени непрекъснато се затруднява, защото, от една страна, на пазара се появяват неща, които всъщност искат да имат твърде висока цена, бих искал да кажа, а от друга страна, се появяват неща, които искат да имат твърде ниска цена. Но тъй като цената се получава чрез обмена, онова, което е по средата, също е непрекъснато изложено на смущения. Това действително можете да наблюдавате и в народностопанския процес: в същата степен, в която земеделските продукти и продуктите на горското стопанство поскъпват, поевтиняват продуктите, произведени чрез проява на свободна човешка дейност. Именно така възникват онези отношения на напрежение, които предизвикват социалните вълнения, които пораждат онова, което е неудовлетворително в социално отношение. И затова най-важният въпрос за ценообразуването е: как да стигнем дотам да уравновесим напрежението, което съществува при образуването на цените между оценяването на благата, възникващи от свободната човешка воля, и оценяването на онези блага, в чието създаване участва природата? Как да се справим с това напрежение? Как да уравновесим едната тенденция надолу с другата тенденция нагоре?

При разделението на труда възникват все по-разнообразни и по-разнообразни продукти. Достатъчно е да си спомните колко прости са продуктите, които се създават, да кажем, сред един народ от ловци, живеещ изцяло от горското стопанство. Тук всъщност трудностите на ценообразуването все още не играят голяма роля. Но когато към горското стопанство се прибави земеделието, тогава вече започват трудностите. Защото трудността е в разнообразието. И колкото повече и повече се разпространява разделението на труда и с това се създават нови потребности, толкова повече нараства разнообразието на продуктите и толкова повече се натрупват трудностите на ценообразуването; защото, колкото повече продуктите, изделията се различават едни от други, толкова по-трудно е да се осъществи взаимното определяне на стойността им – а то може да бъде само взаимно. Това можете да го разберете от взаимното определяне на стойността при не особено разнообразни продукти, да кажем, при пшеницата, ръжта и други земеделски продукти. Проследете много дълъг период от време: ще установите, че съотношението при взаимното определяне на стойността между пшеницата, ръжта и други видове зърно остава доста стабилно. Ако пшеницата поскъпва, поскъпват и другите видове зърно; ако пшеницата поевтинява, поевтиняват и другите. Това се дължи на обстоятелството, че между тези продукти има съвсем малко различия. Ако разнообразието стане по-голямо, това вече съвсем не е така: поради събития в социалния организъм цената на някой продукт, който някой е свикнал да разменя срещу друг продукт, може рязко да скочи нагоре, а цената на другия може би да спадне. Представете си какво преразпределение в народностопанските отношения предизвиква това. Защото онова, което изобщо се извършва в народното стопанство, се основава много повече на взаимното покачване и спадане на цените, отколкото на каквото и да било друго. Именно на взаимното покачване и спадане на цените се основава онова, което внася трудностите на живота в народното стопанство. Дали в крайна сметка продуктите поскъпват, или поевтиняват като цяло – ако всички поскъпваха или поевтиняваха равномерно, това всъщност би интересувало хората твърде малко. Онова, което ги интересува, е, че продуктите поскъпват или поевтиняват в различна степен. Това е нещо, което сега, бихме искали да кажем, се проявява по трагичен начин чрез съвременните стопански отношения; понастоящем се стига до пълно размесване на човешкото общество, защото продуктите поскъпват и поевтиняват по най-различни начини – особено стойностите на самите пари се покачват и спадат, а в тях просто е съхранена предишна действителна стойност.

Но това ни води до разбирането, че трябва да разгледаме действащите в народностопанския организъм фактори и по друг начин. Изходихме от онова, което обичайната наука за народното стопанство изброява, когато се говори за факторите в един народностопански организъм, но видяхме, че всъщност нищо не може да се постигне с изброяването на природа, капитал и труд. Защото, ако към казаното по-рано добавите и днешното, ще видите, че ценовото оценяване на природните продукти не се осъществява при чисто народностопански отношения, а чрез правни отношения; че в оценяването на предприемаческия капитал участва свободната човешка воля с всичко онова, което тя разгръща, когато проявява дейност в обществения живот. Помислете само какво е нужно, за да се събере действително предприемачески капитал за нещо. Тук участва свободната човешка воля. В даването в заем участва свободната човешка воля. Може би не пряко. Разбира се, онзи, който иска да разполага със спестени средства, иска да ги вземе в заем; но дали някой изобщо спестява, или не, това вече е израз на волята. Свободната човешка воля участва тук по съвсем съществен начин. Но ако вземем това предвид, ще намерим и друго разчленяване на народностопанските фактори, различно от онова, което разглеждахме досега.

Досега ви дадох схематично разчленяване, в което ви показах: природата е налице, но стойност възниква чак чрез обработената природа, когато природата се движи към труда. А чрез труда стойност възниква чак когато той се движи към капитала или духа. И така възниква тенденцията за повторно връщане към природата, което може да се предотврати, като излишният капитал се пренасочва към свободни духовни начинания вместо към земята, където се фиксира; в тези начинания той изчезва, като от него остава само онази част, която, така да се каже, трябва да продължи да съществува като семе, за да може народностопанският процес да се поддържа.

Има и още едно движение освен това, което тук (виж рисунка 5) върви отляво надясно и чрез което възникват обработена природа, организиран или разчленен труд и освободен капитал, който присъства и действа само в духовните начинания. Това е движението, което не води към оползотворяване така, че следващото да поема предходното, а върви в противоположната посока. Едното движение върви обратно на часовниковата стрелка, другото – по часовниковата стрелка. При едното движение нещо възниква, като предходният член, така да се каже, се намесва в следващия; при другото – като това, което тече насам (виж рисунка 5), поема онова, което тече натам, и сякаш го обгръща. Веднага ще разберете какво имам предвид. Ако вземете под внимание, че капиталът всъщност е осъществен дух в народностопанския процес, вместо капитал мога да напиша и дух, така че да имаме: природа, труд и дух.

Когато духът поеме обработената природа, когато не я въведе просто в народностопанския процес с движението напред, обратно на часовниковата стрелка, а я поеме, тогава възниква средството за производство. Защото средството за производство е нещо друго: всъщност то се движи в посока, съвсем противоположна на движението на природния продукт, обработен за потребление. То е природен продукт, който духът приема, природен продукт, който духът трябва да има. От перото за писане, което имам като свое средство за производство, до най-сложните машини във фабриката средствата за производство са, така да се каже, природа, обхваната от духа. Природата може да бъде обработена и насочена в тази посока: тогава тя става капитал; или да бъде насочена в другата посока: тогава тя се превръща в средство за производство.

Но също така онова, което се образува тук с помощта на средството за производство, може да продължи движението си и на свой ред да бъде прието от труда. Точно както тук духът приема природата, така и трудът може да приеме онова, което например е средство за производство в най-широкия смисъл. Когато трудът приеме средството за производство, когато следователно възникне връзка между средството за производство и труда, в тази връзка се намира предприемаческият капитал. Това е предприемаческият капитал. Така че, ако проследите този процес (виж рисунка 5), се получава движение, което съчетава средството за производство и предприемаческия капитал.

И ако това движение продължи, така че природата непрестанно да поема онова, което се произвежда с помощта на средство за производство и предприемачески капитал – сега обаче го поема друга част от природата, различна от онази при процеса на потребление, – чак тогава в народностопанския процес възниква онова, което всъщност е стоката. Защото стоката вече се поема от природния процес. Тя или се изяжда – тогава природата я поема в много голяма степен, – или загива, изразходва се – накратко, нещо става стока, като отново се връща към природата.

Така че можете да кажете: Сега проследихме движението, което се съдържа в целия народностопански процес и включва факторите: средство за производство, предприемачески капитал, стока. Тук (виж рисунка 5), на това място, разграничаването ще бъде извънредно трудно; защото при същинската размяна, тоест при покупката и продажбата, е извънредно трудно да се различи дали онова, което преминава от едната страна към другата, се движи в едната, или в другата посока, дали е стока, или нещо, което не може да се нарече стока в истинския смисъл на думата. Защото как едно благо става стока? Ако исках да бъда съвсем точен в названията, всъщност би трябвало тук да напиша благо при движението в тази посока – обратно на часовниковата стрелка, – а при обратното движение би трябвало да напиша стока; защото благото е стока само в ръцете на търговеца, на продавача, който го предлага и сам не го използва.

И така, днес за мен беше важно преди всичко да усвоим понятия, които насочват към истинските отношения в народностопанския процес; под влияние на изопачените процеси тези отношения непрестанно започват да действат така, че народностопанският процес действително непрестанно търпи смущения. Непрестанното компенсиране на тези смущения е съществена част от задачата на народното стопанство. Днес хората много говорят, че би трябвало да се премахнат недъзите на народното стопанство, и донякъде таят мисълта: Тогава всичко ще бъде добре, тогава на Земята ще настъпи нещо като рай. – Но това е все едно да кажем: Иска ми се да изям толкова много, че после изобщо да няма нужда повече да ям. – Не мога да го направя, защото съм организъм, защото в него непрестанно трябва да се развиват възходящи и низходящи процеси. Тези възходящи и низходящи процеси трябва да съществуват в народното стопанство; от едната страна трябва да съществува тенденцията цените да се изопачават чрез образуването на рента, от другата страна трябва да съществува тенденцията цените да се понижават в посока към предприемаческия капитал. Тези тенденции непрестанно съществуват и трябва да бъдат обхванати, за да се постигат по възможност такива цени, при които изопачаванията винаги да са минимални.

За целта е необходимо чрез непосредствения човешки опит да схващаме народностопанския процес, така да се каже, в момента на възникването му и винаги да участваме в него. Това никога не може да направи отделният човек, нито пък общност, надхвърляща определена големина, например държавата; това могат да направят само асоциации, които израстват от самия стопански живот и затова могат и да действат въз основа на непосредствения жив стопански живот. Именно когато разглеждаме народностопанския процес от подчертано техническа гледна точка, стигаме до признанието, че от самия стопански процес трябва да се образуват институциите, които обединяват хората така, че те да участват асоциативно в непосредствения жив процес и да могат да наблюдават какви тенденции съществуват и как може да им се противодейства.