ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 27 юли 1922 г.

Вчера избрах един малко краен, бих казал, пример от народностопанския живот, за да онагледя нещо с него. И изглежда, че този малко драстичен пример е затруднил един или друг от вас. Това е примерът с шивача: излиза му по-скъпо да работи за себе си, когато изработва собствения си костюм – когато изработва костюма за самия себе си, – отколкото да купи и собствения си костюм от някой търговец, докато иначе изработва костюми за другите. Разбира се, ужасно лесно е да не разберем този краен пример; защото, когато смятаме по този начин, е съвсем естествено да кажем: търговецът купува костюма от шивача по-евтино, отколкото го продава, понеже все пак трябва да печели нещо; следователно, разбира се, когато купува костюма си, шивачът трябва да плати за него повече, отколкото му струва да го направи сам, като разликата е печалбата на търговеца. Това възражение е толкова очевидно, че непременно трябва да възникне; въпреки това избрах тъкмо този краен пример, за да онагледя колко е необходимо за днешното народно стопанство да мислим от гледна точка на народното стопанство, а не на домашното стопанство – колко е необходимо да отчитаме онова, което възниква чрез разделението на труда.

Въпросът съвсем не е дали шивачът е загубил нещо, да речем, непосредствено след като завърши костюма си, в сравнение със случая, в който би продал този костюм на търговец и след това би си купил друг костюм; въпросът е в кой случай ще бъде в по-добро положение, когато след известно време, след някакво време, да речем, x, направи сметката си: ако е направил собствения си костюм, ако е направил костюма за себе си, или ако се е отказал да направи този костюм за себе си. Защото, когато разделението на труда действа, то поевтинява продуктите по правилния начин; те стават по-евтини чрез разделението на труда, по-евтини именно в общата народностопанска взаимовръзка. А когато се работи против разделението на труда, се предизвиква натиск върху цените на съответните продукти. Този натиск обаче има обратно въздействие в народностопанския процес. С други думи: отделният костюм наистина ще излезе по-евтино на шивача; но отначало той ще свали цените на дрехите в известен смисъл със съвсем малко – ако обаче много шивачи правят това, понижението се умножава. Дрехите стават по-евтини. Тогава трябва да продава и другите по-евтино. И въпросът е само след колко време ще може да провери в баланса колко по-малко е получил за другите дрехи, отколкото би получил, ако не беше свалил цената. Не става дума да примесваме тук малко мислене от гледна точка на домашното стопанство. Не съм имал предвид също, че шивачът няма право или не би могъл да има желание сам да изработи костюма си; само че не бива да смята, че така му излиза по-евтино, защото ще му излезе по-скъпо. След известно време в общия му баланс ще се окаже, че му е излязъл по-скъпо. При такъв краен случай това наистина е от по-малко значение, доколкото разликата, с която се сваля цената, се проявява едва след много дълго време. Той трябва да направи много голям брой други костюми, за да се усети малкият спад в цената. Но някога той ще се появи в общия му баланс. Това трябва да ви покаже, че съвсем не бива, бих казал, да мислим в толкова ужасно тесни граници, когато имаме пред себе си народностопански процес, състоящ се от неизмеримо голям брой взаимодействащи фактори, така че отделното явление е предизвикано от неизмеримо голям брой взаимодействащи фактори.

Естествено, веднага се затруднявате да мислите народностопански, ако свързвате мислите си само с онова, което, бих казал, е непосредствено около хората, заети със стопанска дейност. Така изобщо няма да успеете да разберете народностопанския процес. Трябва да се научите да обхващате с поглед целия социален организъм; а разглеждането му в неговата цялост в крайна сметка ни принуждава да привеждаме такива крайни примери, при които описаното всъщност не се забелязва в рамките на един ден, но може би много силно се усеща в рамките на едно десетилетие.

Става дума именно да изхождаме от такива, бих казал, наполовина абсурдни примери, за да преминем постепенно от обичайното си мислене към мислене, което обхваща широки области и тъкмо защото обхваща широки области, губи по-скоро резките си очертания и така става способно да обхване променливото. Онова, което е в непосредствена близост, може да се обхване в ясно очертани граници; но същественото е с усилие да придобием поглед върху нещата, а този поглед ни дава отделни идеи, които са напълно подвижни. Те не съвпадат с идеите, получени от непосредствено близкото. Искам особено да ви обърна внимание на това днес, за да видите все пак как народностопанският процес постепенно се изгражда от най-разнообразни фактори, макар сега да изхождаме от сравнително по-прости неща. Защото днес, за да се доближаваме все повече и повече до разбирането на проблема за цената, искаме да представим самия народностопански процес от определена гледна точка.

Днес ще започнем с природата. Човешкият труд трябва най-напред да се насочи към природата, да преобразува природните продукти, така че после този преобразуван природен продукт, този преобразуван чрез човешкия труд природен продукт, да придобие народностопанска стойност чрез отпечатването на човешкия труд върху природния продукт. А в народното стопанство всъщност нямаме работа със субстанцията. Като такава тя няма народностопанска стойност. Въглищата, които като въглищна субстанция още лежат под земята в мината, нямат народностопанска стойност и не придобиват народностопанска стойност и когато се придвижват от мината до жилището, до стаята на онзи, който пали печката. Онова, което превръща субстанцията на въглищата в стойност, е отпечатаният върху нея труд, тоест онова, което е трябвало да се извърши, за да се извадят въглищата на повърхността, а още преди това и за да се подготви мината, да се превозят въглищата и така нататък. Едва човешкият труд, отпечатан върху субстанцията на въглищата, им придава народностопанска стойност. И в народното стопанство имаме работа само с нея.

Не можете да разберете никое народностопанско явление, ако не изхождате от такива идеи. Но с напредването на народностопанското развитие от това прилагане на човешкия труд към природата стигаме именно до разделението на труда, до онова разделение на труда, което възниква от това, че хората си сътрудничат, сътрудничат си в нещо, което има значение за народното стопанство.

Нека вземем един съвсем прост пример. Да приемем, че в една област известен брой хора са извършвали определена дейност, като са изминавали пътя от домовете си, тоест, да речем, от различни селища до едно общо работно място, до някакво място за добив на природни продукти. Да приемем, че сме още в много примитивна епоха и работниците нямат друг начин да стигнат до мястото, където обработват природата, освен да отиват пеша. Тогава някому хрумва да построи кола и да използва коне, които да я теглят. Така онова, което първоначално всеки е трябвало да извършва сам, сега всеки извършва заедно с онзи, който предоставя колата. Един труд се разделя. Онова, което се извършва, което е труд в народностопански смисъл, се разделя. И тогава нещата протичат така, че всеки, който използва колата, трябва да плаща определен дял на предприемача, който я предоставя.

С това обаче онзи, който е изобретил колата, е попаднал в категорията на капиталистите. За този човек колата сега е истински капитал. Където и да потърсите, ще видите, че така да се каже, началото на възникването на капитала винаги е в разделението на труда, в разчленяването на труда. Но чрез какво е изобретена колата? Изобретена е именно чрез духа. И всеки такъв процес се състои в това, че духът се прилага към труда, че духът прониква в труда в някакво отношение. Следователно в хода на разделението на труда се появява труд, проникнат от духа. Първоначално нямаме работа с нищо друго освен с труд, проникнат от духа, когато виждаме как в хода на разделението на труда възниква капитал. Първата фаза на капитала всъщност винаги се състои в това, че трудът се организира, разчленява и така нататък, като сега се изхожда от духа, докато преди се е изхождало само от природата.

Необходимо е капиталът, образуването на капитал, да се разглежда ясно от тази гледна точка; защото само от тази гледна точка може да се разбере функцията на капитала в народностопанския процес. Възникването на капитал винаги съпровожда разделението на труда, разчленяването на труда.

Но с това нещо се откъсва от непосредственото взаимодействие на човека с природата, когато той я обработва. Докато имаме работа само с обработването на природата, можем да говорим само за природни продукти, които са преобразувани чрез човешкия труд и така са получили стойност; но в мига, когато говорим, че духът организира труда, труда като такъв, настъпва освобождаване от природата – защото на този човек, който създава капитал под формата на своята кола, нали всъщност му е безразлично за какво, с каква цел превозва хората си от едно място на друго. Навсякъде тук, бих казал, природата още прозира през човешкия труд. Макар стойността да не се създава от въглищата като субстанция, а от човешкия труд, отпечатан върху въглищата, все пак природният продукт прозира през човешкия труд. Това е едната страна на възникването на стопански стойности. Другата страна е, че онова, което духът организира в труда, напълно се освобождава от природата, напълно се отделя от нея. Накрая стигаме до капиталиста, на когото може да е съвсем безразлично как трудът, който разчленява, се отнася към природата. Това може да стане съвсем просто. На този човек може да му хрумне следното: досега е превозвал хора от най-различни места, да речем, за някаква полска работа, а сега, ако му харесва повече, изтегля колата си оттам и вече осигурява превоз на хора до друго място, за съвсем друга работа. Ще установите, че човешкото разчленяване на труда напълно се освобождава от природната основа при прилагането на духовното. А с това е налице и освобождаването на капитала от природната основа.

От различни народностопански гледни точки е изказван възгледът, че капиталът е натрупана работна сила; но всъщност това е само определение, което е подходящо само за определен стадий, защото самият предмет се променя. Докато при организирането чрез духа оставаме обвързани в най-тесен смисъл с някакъв вид труд, природата все още ще прозира. В мига, когато се освободим, когато мислим вече само как чрез прилагането на духа да направим плодотворно онова, което печелим, забелязваме и как трудът постепенно губи ясните си очертания в притежаваната от нас капиталова маса, как изчезва особеното му своеобразие. Да приемем, че известно време сте натрупвали капитал и така сте придобили капитал, който вече действително работи в народното стопанство. Онзи, който отначало има една кола, може да продължи да работи в народното стопанство, като придобие две коли и така нататък. Неговият капитал работи в народното стопанство. Но всъщност в него вече не е останало нищо от естеството на труда. Ако погледнете един миньор, ще видите много от естеството на труда; но в капитала виждате все по-малко от труда; а ако дори приемете, че човекът прехвърля цялата работа на друг, това прехвърляне при определени обстоятелства ще доведе дотам, че за новия получател ще има значение само дали онова, което е постигнато чрез духа, дава плодове; но естеството на организирания труд ще му бъде крайно безразлично. Единственото изискване е изобщо да се организира.

С други думи: тук имаме реален процес на абстрахиране. Това е съвсем същото, което иначе извършваме вътрешно чрез абстракцията в логическото мислене. Тук го извършваме външно. В капиталовите маси постепенно изчезва особеното – особеното на природната субстанция и особеното на видовете труд. Ако след това продължим да проследяваме народностопанския процес, ще видите, че вече съвсем нищо не е останало от труда, който първоначално е бил организиран. Защото, ако разгледате по-нататъшното развитие на народностопанския процес, то ще се представи приблизително така: човекът, който е построил колата, все пак е отпечатал духа си поне върху цялото това изобретение; но сега печели, печели по-голяма стойност, отколкото изобщо може сам да оползотвори. Нима сега тези стойности трябва да останат неизползвани за народното стопанство? Не бива да останат такива. Трябва да дойде друг, който да може да се справи с тези стойности чрез друг вид духовност, който да ги оползотвори по съвсем друг начин.

Така можете да си представите следното: след известно време онова, което изобретателят на колата е създал като стойности, би преминало – тоест онова, което се е получило като плод, – би преминало у един майстор на художествено ковачество. Този ковач притежава духа, с който да създаде работилница за художествено ковачество; но засега само с духа не може да направи нищо. Другият обаче вече е създал стопански стойности. Той трябва да ги прехвърли на ковача. Тук вече имате най-пълен процес на абстрахиране във външната реалност.

Ето защо е необходимо да има нещо абстрактно по отношение на особеното, което живее в народното стопанство, за да могат изобщо нещата да продължат – иначе не биха могли да продължат, защото как строителят на колата ще прехвърли стойностите си на ковача на художествени изделия? И това са преди всичко парите. Парите не са нищо друго освен външно изразената стойност, която е създадена чрез разделението на труда и се прехвърля от един на друг.

И така, виждаме как вследствие на разделението на труда се появява капитализмът, а вследствие на капитализма, и то доста скоро, виждаме да се появява паричното стопанство. В сравнение с отделните стопански събития парите са пълна абстракция. Ако имате пет франка в джоба си, с тях можете както да си купите обяд и вечеря, така и да си купите част от костюм. За парите е без значение какво се купува с тях, срещу какво се разменят в народностопанския процес. Парите са онова, което е абсолютно безразлично към отделните фактори на народното стопанство, доколкото те все още са под влиянието на природата. Затова обаче парите стават изразът, начинът, средството, чрез което духът се намесва в народностопанския организъм, основан на разделението на труда.

Когато говорим за разделението на труда, без създаването на парите изобщо не е възможно духът да се намеси в народностопанския организъм. Така можем да кажем: онова, което първоначално е събрано на едно място при даденото състояние на народното стопанство, онова, което всеки отделен човек изработва, воден от своя егоизъм, се разпределя между всички. – Така е при разделението на труда. В капитала отделните неща отново се обединяват в общ процес. Образуването на капитал е синтез, напълно е синтез. Така онзи, който по този начин се е проявил като създател на капитал и който поради необходимата поява на парите може да превърне капитала си в паричен капитал, става заемодател на някого, който няма нищо друго освен дух. Той получава парите. Те са истинският представител на стопанските стойности, създадени чрез духа.

Трябва да разглеждаме нещата изцяло от народностопанска гледна точка. Колкото и лоши да са парите от религиозна и етична гледна точка, в народностопански смисъл те са духът, действащ вътре в народностопанския организъм. Не е иначе. Следователно в народностопанския процес трябва да се създадат парите, за да може духът изобщо да напредва от изходната точка, в която се насочва само към природата. Той би останал на примитивно равнище, ако се прилагаше само към природата. За да влее отново в народностопанския процес и постигнатото чрез духовното, духът трябва да се реализира като пари. Парите са реализиран дух. Но веднага отново се появява конкретното. Първоначално парите са абстракция, за която можем да кажем: все едно е дали за пет франка ще си купя част от костюм, или ще се подстрижа – може и да не е само едно подстригване, – имам предвид, че за парите е безразлично. Но в мига, когато парите се върнат към личността на човека, а с това и към човешкия дух, те отново започват да действат в народното стопанство като конкретен, особен факт. Тоест: в парите духът действа в народното стопанство.

Но тук възниква едно съвсем особено отношение. Онзи, който първоначално е придобил парите, става заемодател, кредитор. Другият, който получава парите и има само духа, става длъжник. Ето че вече имате отношението между двама души. Същото отношение може да възникне и когато заемодателите са известен брой хора, които дават излишъците си на един човек, така че той осъществява чрез духа си още по-висш синтез; но остава длъжник. Той работи изцяло на почва, която вече се е освободила напълно от природната основа, защото дори онова, което още получава от самите първи капиталисти, за него всъщност не представлява нищо; след известно време трябва да го върне, то не му принадлежи. – Всъщност, от една страна, той работи в народното стопанство само като длъжник, а от друга страна, носи народностопанска отговорност като духовен творец. Може би дори едно от най-здравите отношения е именно това един умствен работник да работи за общността, като общността му дава и парите за това – защото за него това е общността; трябва особено да имаме предвид това, когато разглеждаме социалния въпрос. Как се намесват тук притежанието и собствеността и така нататък, тепърва ще видим. Тук става дума само да проследим народностопанския процес. Напълно безразлично е дали разглеждате заемодателя като собственик, или не, и дали разглеждате длъжника така, както го разглежда правната наука, или не. За нас сега е важно как протича народностопанският процес.

И така, накрая виждаме една част от народностопанския процес, в която се работи вече само въз основа на духовно постигнатото, на онова, което вече се е освободило. Но това духовно постижение преди е възникнало от организацията на труда. Сега обаче сме на втория етап. Ако на този втори етап, когато един умствен работник работи като длъжник, все още искате да наречете получения от него дългов капитал, да речем, кристализиран труд, бихте изрекли огромна народностопанска безсмислица, защото за народностопанския процес няма значение как е възникнал капиталът, който той дължи, а има значение какъв е духът на човека, който сега разполага с парите, и как този човек може да ги превърне в плодотворни народностопански процеси. Първоначалният труд, чрез който е възникнал капиталът, вече няма народностопанска стойност; народностопанска стойност има единствено онова, което той внася като дух, за да оползотвори парите. Представете си, че в капитала е натрупано колкото щете много труд: идва някой глупак и пропилява всичко; тогава имате различен процес от този, при който идва умен човек и поставя началото на плодотворен процес.

Следователно на този втори етап, на който имаме работа със заемодател и длъжник, трябва да кажем: имаме работа с капитал, от който трудът вече е изчезнал.

В какво се състои сега народностопанското значение на този капитал, от който трудът е изчезнал, в какво се състои то? Народностопанското му значение се състои единствено в това, че първо, е създадена възможност да се набере такъв дългов капитал, да се събере; и второ, че може да бъде оползотворен чрез духа. В това се състои народностопанското значение на този капитал.

Реалното, което възниква от това, е отношението между длъжника и хората, които му предоставят парите. И длъжникът стои в средата на народностопанския процес, чието начало поставя. От едната страна имаме онова, което се насочва към длъжника, а от другата страна – онова, което изхожда от човека, който произвежда чрез духа, от длъжника. И можем да кажем: в този случай онова, което, от една страна, е заемен капитал, се преобразува във втория етап на народностопанския процес само поради това, че става дългов капитал.

Тук нямате нищо друго освен обращение на капитала; но това обращение на капитала е включено в дейността, която социалният организъм проявява, също както кръвта участва в дейността, която човешкият или животинският организъм проявява, когато тя тече през главата и се използва за онова, което главата произвежда.

И бих казал: какво се предизвиква от появата на заемодатели и длъжници, с които имаме работа? Това е нещо много подобно на онова, което във физическата област срещате като един вид разлика в нивата. Ако тук горе имате вода, тя стига долу поради разликата в нивата. По същия начин просто съществува социална разлика в нивата между първото и второто място, където се намира капиталът, между мястото на заемодателя, който не знае какво да прави с него, и мястото на длъжника, който може да го оползотвори. Това предизвиква разликата в нивата.

Но трябва да помислим какво действа в тази разлика в нивата. Тук дори не действа онова, което се изразява като дух в събитията; напротив, при тази разлика в нивата определящи са различните заложби на хората. Ако капиталът е у някого, който е глупав, тогава в един здрав народностопански процес глупавият ще бъде горе, а умният – долу. Така възниква разлика в нивата. Капиталът се стича надолу към умния. И всъщност разликата в нивата между човешките заложби привежда капитала в движение. Всъщност дори не проявата на човешка дейност, а качествата на хората, свързани помежду си в социалния организъм, предизвикват разликата в нивата и едва след това поддържат по-нататъшния ход на народностопанския процес.

Разгледайте конкретно този народностопански процес и ще си кажете: тръгнахме от природата, която още няма никаква стойност. Че няма никаква стойност, личи от това, че врабчето не плаща нищо, когато задоволява потребностите си с онова, което природата му дава. Следователно природата като такава още няма народностопанска стойност. Това показва врабчовото стопанство за разлика от народното стопанство. Следователно народностопанската стойност започва там, където човешкият труд се свързва с природата. Стопанският процес продължава с разчленяването, с разделянето на труда. Нека засега съвсем неопределено наречем онова, което имаме тук: труд, приложен към природата. За да придобива всичко това постепенно напълно народностопански смисъл, ще означа онова, което се появява тук, с Na = природа, обхваната от човешкия труд. Какво е в народностопански смисъл природата, обхваната от човешкия труд? Както видяхме, тя е стойност; в народното стопанство тя е стойност. И така, ще кажа: природа, обхваната от човешкия труд, станала стойност: ${\text{Na}}^{\text{w}}$. Това е едното.

Сега идва разделението на труда. Но какво означава разделение на труда в този смисъл? В този смисъл разделение на труда означава разделяне на онези процеси, които първоначално сме извършвали като трудови процеси върху природата и които след това продължават да живеят. Нали ако първоначално изработя цяла печка, с това съм извършил най-различни трудови процеси; когато разделя труда, с това съм обособил тези трудови процеси. Разделям. Ако тук ${\text{Na}}^{\text{w}}$ означава природен продукт, преобразуван чрез труда и станал стойност, тогава резултатът от разделението на труда, при което това ${\text{Na}}^{\text{w}}$ се разчленява – бих могъл да го запиша и другояче, – трябва да бъде: = ${\text{Na}}^{\text{w1}}$, ${\text{Na}}^{\text{w2}}$ и така нататък.

Ако това действително преминава през реален процес, как трябва да се изрази този процес, когато настъпи разделението на труда? Чрез деление, чрез дроб. Онова, което съществува в реалността, когато записаната тук стойност преминава в разделението на труда, трябва по някакъв начин да бъде разделено. Въпросът сега е само на какво се дели то? Кое е онова, което дели? Какво разделя този процес? Тук трябва да погледнем другата страна. Нали в чистата математика е достатъчно да вземем даденото като числа; но когато трябва да открием изчислителни процеси в самата действителност, трябва да потърсим онова, което действително дели. А от другата страна открихме труда, обхванат от духа. Следователно на ${\text{Na}}^{\text{w}}$ можем да противопоставим труда, обхванат от духа, който сега от другата страна става стойност: ${\text{Ag}}^{\text{w}}$, записано под дробната черта. Но вече стигнахме дотам да разберем нещо за този труд, обхванат от духа: видяхме вече какво всъщност застава на мястото на това ${\text{Ag}}^{\text{w}}$, труда, организиран чрез духа и станал стойност, ако този труд трябва да продължи да действа в народностопанския процес – а той трябва да продължи да действа, – когато това ${\text{Na}}^{\text{w}}$ е разделено:

Появяват се парите. Но сега парите – отначало те са абстрактни – не се появяват, бих казал, в цялата си абстрактност като субстанцията, върху която действа духът; те обаче силно се индивидуализират и придобиват съвсем определен характер, когато духът ги обхване и ги използва за едно или друго. И като върши това, духът като такъв определя стойността на парите. Тук парите започват да придобиват определена конкретна стойност. Защото това дали някой е глупак и прахосва парите за нещо, което не дава плод, или ги използва по определен начин, сега се проявява като съвсем реална стойност в народностопанския процес. Така че за този знаменател ще получите онова, което има нещо общо с парите. За числител, разбира се, не мога да получа нищо друго освен онова, което е свързано с нещото пред мен, в което се е превърнала субстанцията на природата. Но когато една природна субстанция се преобразува чрез труд и след това присъства в народностопанския процес, тя е стока; във формулата това се записва: над дробната черта = стока. А онова, което тук е организираният труд, е пари; във формулата това се записва: под дробната черта = пари.

Това означава, че сега пред нас се появиха нови стойности: стоковата стойност и стойността на парите. И в един народностопански процес, който почива върху разделението на труда, трябва да разберем следното: ако разглеждаме парите като онова, което духът на хората обхваща, а не като онова, което броим в касите, то частното от наличната в народностопанския организъм стока и наличните в него пари представлява взаимодействие, в което парите са делителят. И всъщност здравето на народностопанския процес се състои в това взаимодействие – но във взаимодействие, което в никакъв случай не може да се изрази чрез изваждане, а именно чрез деление. И за да разберем постепенно здравето на народностопанския процес, ще трябва да разберем какво всъщност действа в числителя и какво – в знаменателя:

Все повече ще трябва да разбираме в какво се състои същинската същност на стоката, от една страна, и в какво се състои същинската същност на средството за обращение, на парите, от друга страна. Най-значимите народностопански въпроси изобщо не могат да се решат, ако не се вникне точно по този начин в нещата, но и ако не ни е ясно, че каквото и да се появява в народното стопанство, то винаги трябва да е нещо подвижно. В мига, в който стоката бъде само пренесена от едно място на друго, числителят става друг и така нататък. И всъщност мога все да доказвам само колко подвижно е всичко в народностопанския процес. Има много съществена разлика между кесията, която имам в джоба си и в която има пет франка, и кесията, която има някой друг и в която също има пет франка. Не е безразлично дали петте франка са в единия джоб, или в другия; защото всичко това непременно трябва да бъде обхванато в реалния стопански процес. Иначе получавате само няколко заковани на място абстрактни понятия за цена и стойност, за стока, производство и потребление и така нататък, а не получавате онова, което действително води до разбиране на народностопанския процес.

Безкрайно тъжното в нашето съвремие е, че не сме в състояние да изпълним онова, което днес така настойчиво се изправя пред нас като изискване – да приведем понятията си в движение, за да проникнем в народностопанските процеси, – просто защото в продължение на векове човечеството е привикнало към понятия с резки очертания, които са неприложими в процеса. Ето какво трябва да се извоюва: подвижността на мисленето, за да можем вътрешно да промислим един процес като такъв. Разбира се, и в природната наука се промислят процеси, но така, както се наблюдават отвън. Това обаче не помага. Би трябвало да се издигнете високо с въздушен балон и да наблюдавате народностопанския процес така, както химикът наблюдава своите процеси отвън. Отличителното за народностопанските процеси е, че се намираме вътре в тях. Следователно трябва да ги наблюдаваме отвътре. Трябва да се усещаме вътре в народностопанските процеси така, както, да речем, едно същество, което би се намирало в реторта. Тук се вари нещо, като се отделя топлина. Това същество, което би се намирало в ретортата и което искам да сравня с нас, не може да е химикът, а би трябвало да е същество, което участва в загряването и самò ври заедно с останалото. Химикът не може да прави това, за химика то е нещо външно. В природната наука стоим извън процесите. Химикът не би могъл да участва в това, ако тук се развие температура от сто и петдесет градуса. А в народностопанския процес навсякъде участваме отвътре и трябва да го разбираме също отвътре. Затова може би един математик ще каже: Ето че сега ни написа нещо като формула. Не сме свикнали математическите формули да се изграждат така. – Разбира се, защото сме свикнали математическите формули да се изграждат само когато наблюдаваме процесите отвън! Трябва да развием у себе си поглед върху тези процеси, за да получим числител и знаменател и за да разберем, че нещо трябва да е деление и не може да е изваждане. Трябва да се опитаме мислено да навлезем в народностопанския процес. Затова, разбира се, вчера избрах и този драстичен пример, като не ви представих единия шивач и търговеца, разглеждани отвън, както ги разглежда природоизследователят; защото така не може да се разбере за какво става дума. Ако искаме да навлезем вътре, това ни се струва обезпокоително, когато в мисленето си наблюдаваме само отвън, както изследователят наблюдава ретортата само отвън. Трябва да си представим отвътре цялата съвкупност от процеси, които протичат между шивача и всички въздействия, настъпващи в народното стопанство.

Не бих бил верен на истината при изпълнението на онова, което поискахте, ако представях нещата по друг начин, а не така, както ги представям. Затова още от самото начало работата е донякъде трудна.