ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 25 юли 1922 г.

Първите понятия и възгледи, които предстои да развием именно в народностопанската област, ще трябва да бъдат малко сложни, и то по една напълно обективна причина. Трябва да си представите, че народното стопанство дори когато го схващаме като световно стопанство, е в непрестанно движение, че – бих казал – както кръвта тече през човека, така благата като стоки текат по всевъзможни пътища през цялото народностопанско тяло. При това като най-важно в този народностопански процес трябва да разглеждаме онова, което се разиграва между покупката и продажбата. Това поне трябва да важи за днешното народно стопанство. Каквото и друго да е налице – а ще трябва да обсъдим най-различните импулси, които се съдържат в народностопанското тяло, – каквото и да е налице: народното стопанство като такова достига до човека, когато той има нещо за продаване или за купуване. Онова, което се разиграва между купувача и продавача, е крайната цел и връхната точка на цялото инстинктивно мислене за народното стопанство у всеки наивен човек и в основата си всичко зависи от онова, което се разиграва между тях.

Разгледайте само онова, което се проявява, когато в народностопанското обращение става дума за покупка и продажба. За човека е важна цената на някаква стока, на някакво благо. В крайна сметка въпросът за цената изобщо е въпросът, до който трябва да стигнат най-важните народностопански разисквания; защото в цената се съсредоточава всичко, което действа в народното стопанство като импулси, като сили. Така че най-напред ще трябва, така да се каже, да разгледаме проблема за цената; но той не е особено прост. Достатъчно е да помислите за най-простия случай: на едно място, А, имаме някаква стока, която там, на мястото А, има определена цена; там тя не се купува, превозват я по-нататък. Трябва да се стремим към цената да се прибави сумата, която е трябвало да се плати за превоза до второто място, Б. Цената се променя по време на обращението. Това е най-простият, бих казал, най-елементарният случай. Но разбира се, има много по-сложни случаи.

Да приемем, да речем, че една къща в по-голям град струва в даден момент толкова и толкова. След петнадесет години същата къща може би струва шест или осем пъти повече. И когато говорим за това повишение на цената, съвсем не е нужно да смятаме, че главната причина може би е обезценяването на парите. Няма изобщо да приемаме това. Повишението на цената може да се дължи просто на това, че междувременно наоколо са построени много други къщи, че наблизо има други сгради, които особено повишават стойността на къщата. Напълно е възможно десет, петнадесет други обстоятелства да са довели до повишението на цената на тази къща. Всъщност никога не сме в състояние да кажем нещо общовалидно за отделния случай, например да кажем: при къщите, железарските изделия или зърното е възможно за дадено място цената да се определи еднозначно въз основа на някакви условия. – Засега всъщност не можем да кажем много повече от това: трябва да наблюдаваме как цената се колебае според мястото и времето. – И може би можем да проследим някои от условията, поради които на едно конкретно място цената се установява именно такава, каквато е. Но обща дефиниция за това как се образува цената, не може да има, тя всъщност е невъзможна. Затова трябва отново и отново да ни изненадва, че в обичайните трудове по национална икономика се говори за цената така, сякаш тя може да се дефинира. Тя не може да се дефинира; защото цената навсякъде е конкретна и тъкмо при народностопанските въпроси всяка дефиниция всъщност ни дава нещо, което дори приблизително не се доближава до същината на въпроса.

Веднъж например бях свидетел на следния случай: в една местност парцелите са доста евтини. Едно общество има сред членовете си един доста прочут човек. Това общество изкупува всички евтини парцели и след това подтиква прочутия човек да си построи къща в тази местност. После парцелите се предлагат за продан. Те могат да се предложат на значително по-висока цена от тази, на която са били купени, само благодарение на това, че прочутият човек е бил подтикнат да си построи там къща.

Тези неща ви показват от какви неопределени условия зависи цената на едно нещо в народностопанския процес. Разбира се, можете да кажете: да, но такива неща трябва да се възпират. – Поземлените реформатори и подобни на тях хора се противопоставят на такива неща, искат по определен начин чрез всевъзможни мерки да установят някакъв вид справедлива цена за нещата. Това е възможно; но от народностопанска гледна точка цената не се променя по този начин. Например, да речем, когато се случи нещо такова и после парцелите бъдат продадени по-скъпо, парите могат отново да се отнемат от хората под формата на висок поземлен данък. Тогава държавата прибира онова, което се получава в повече. Но с това все пак не сме обхванали действителността. В действителност нещото все пак е поскъпнало. Значи можете да предприемете противодействия, но те само прикриват същината на въпроса. Цената все пак е такава, каквато би станала без тези мерки. Извършва се само преразпределение; и не мислим народностопански, когато после казваме, че след десет години парцелите не са поскъпнали, след като с мерки сме прикрили същината на въпроса. Става дума за това, че народното стопанство трябва да стои с двата крака в действителността и че в него винаги можем да говорим само за отношенията, които съществуват тъкмо в дадена епоха и тъкмо там, където говорим. На онзи, който иска напредъка на човечеството, разбира се, ще стане ясно, че нещата могат да бъдат други; но най-напред трябва да ги разглеждаме такива, каквито действително са в момента. Оттук виждате колко невъзможно е всъщност да се пристъпи към нещо като най-важното понятие в народното стопанство – цената – и да се иска тази цена да се обхване с ясно очертано понятие. По този начин в науката за народното стопанство не може да се постигне нищо. Трябва да се тръгне по съвсем други пътища. Трябва да се разгледа самият народностопански процес.

Въпреки това проблемът за цената е най-важният и трябва да се насочим към него, тоест да разгледаме народностопанския процес и да се опитаме, така да се каже, да уловим точката, в която някъде или някога от недрата на народното стопанство възниква цената на някакво нещо.

Ако проследите обичайните изложения на науката за народното стопанство, обикновено ще намерите там изброени три фактора, като се предполага, че целият народностопански процес протича чрез взаимодействието им. Ще намерите изброени: природата, човешкият труд и капиталът. Разбира се, най-напред може да се каже: ако проследим народностопанския процес, ще открием в хода му онова, което произхожда от природата, онова, което се постига чрез човешкия труд, и онова, което се предприема или урежда чрез капитала. Но ако, бих казал, просто разглеждаме природата, труда и капитала един до друг, няма да обхванем народностопанския процес като жив процес. Тъкмо такова разглеждане ще ни доведе до най-разнообразни едностранчивости. А това го показва историята на науката за народното стопанство. Докато едни смятат, че цялата стойност се съдържа в природата и че чрез човешкия труд към веществото на природните обекти всъщност не се прибавя някаква особена стойност, други са на мнение, че цялата народностопанска стойност всъщност се отпечатва върху някакво благо, върху някаква стока чрез труда, който, както също се казва, е кристализирал в нея. От своя страна щом поставите капитала и труда един до друг, от едната страна ще намерите хора, които казват: всъщност единствено капиталът прави труда възможен и заплатата се изплаща от капиталовата маса. От другата страна се казва: не, трудът е онова, което произвежда всички стойности, а онова, което капиталът придобива, е само принадената стойност, приспадната от резултата на труда.

Нещата стоят така: ако разглеждаме нещата от едната гледна точка, единият е прав; ако ги разглеждаме от другата гледна точка, другият е прав. Съотнесено с реалността, подобно разглеждане всъщност наистина прилича на някои видове счетоводство: ако запишем перото тук, получава се това; ако го запишем там, получава се онова и така нататък. С много силни привидни основания напълно може да се говори за принадена стойност, която всъщност е приспадната от заплатата и която капиталистът присвоява. Със също толкова добри основания може да се твърди, че в народностопанската взаимовръзка всъщност всичко се полага на капиталиста и той плаща на работниците си само от онова, което може да използва за заплата. И за двете има много добри, както и много лоши основания. Всъщност всички тези разсъждения изобщо не могат да се доближат до народностопанската действителност. Тези разсъждения са добри като основа за агитация, но съвсем не са нещо, което може да се вземе под внимание в сериозната наука за народното стопанство. Първо трябва да има други основи, ако изобщо искаме с известно право да говорим за по-нататъшно развитие на народностопанския организъм. Разбира се, всички подобни твърдения са до известна степен оправдани; и когато например Адам Смит вижда същинския първичен стойностообразуващ фактор в труда, вложен в нещата, за това също могат да се приведат извънредно добри основания. Човек като Адам Смит съвсем не е мислил безсмислено; но и тук неизменно се изхожда от схващането, че може да се обхване нещо в покой и после да му се даде дефиниция, докато в народностопанския процес всичко непрестанно се движи. Относително лесно е да се изграждат понятия за природните явления, дори за най-сложните, в сравнение с възгледите, нужни за една наука за народното стопанство. Явленията в народното стопанство са безкрайно по-сложни, по-неустойчиви, по-променливи от тези в природата, колебаят се много повече и могат да бъдат обхванати с определени понятия в много по-малка степен.

Трябва да се възприеме съвсем друг метод. Този метод ще ви бъде труден само през първите няколко часа; но ще видите, че от него ще се получи онова, което може да се постави в основата на една действителна наука за народното стопанство. Може да се каже: в този народностопански процес, който трябва да разгледаме, се вливат природата, човешкият труд и – засега, ако гледаме чисто външната страна на народното стопанство – капиталът. Засега!

Но ако веднага насочим поглед към средния фактор, към човешкия труд, нека се опитаме да си изградим възглед, като слезем в света на животните и вместо народното стопанство разгледаме стопанството на врабчетата, стопанството на лястовиците – още вчера направих такива намеци. Там природата е основата на стопанството. Врабчето също трябва да извършва един вид труд. Трябва най-малкото да подскача насам-натам и да скача дотам, където намира зрънцето си, а понякога му се налага да подскача наистина много през деня, докато го намери. Лястовицата, която строи гнездото си, също трябва да извършва един вид труд. И това ѝ отнема много усилия. Въпреки това в народностопански смисъл не можем да наречем това труд. Няма да напреднем в изграждането на народностопански възгледи, ако го наречем труд; защото, ако погледнем по-внимателно, трябва да кажем: врабчето и лястовицата всъщност са устроени точно така, че да извършват тъкмо онези действия, които, така да се каже, трябва да извършват, за да намират храната си. Те изобщо не биха могли да бъдат здрави, ако не можеха да се движат по този начин. Това е продължение на тяхната телесна организация, което им принадлежи, както им принадлежат краката или крилата. Така че в този случай всъщност можем напълно да оставим настрана онова, което тук би могло да се нарече привиден труд, ако искаме да изграждаме народностопански понятия. Там, където природата се използва непосредствено и отделното същество извършва съответния привиден труд само за да задоволи своите потребности или тези на най-близките си, всъщност трябва да изключим този привиден труд от разглеждането, ако искаме да определим онова, което в народностопански смисъл е стойност, представлява стойност. А засега става дума да се приближим до един възглед за народностопанската стойност.

И така, ако се огледаме в стопанството на животните, можем да кажем само: то е такова, че единствено самата природа образува стойност за него. Единствено самата природа образува стойност за стопанството на животните. Но щом се издигнем до човека, тоест до народното стопанство, наистина изходната точка за природната стойност е в природата; обаче, щом хората започнат да се грижат не само за себе си или за най-близките си, а един за друг, веднага трябва да се вземе под внимание човешкият труд. И онова, което човекът трябва да прави, щом вече не използва природните продукти само за себе си, а е в някакви отношения с други хора и обменя блага с тях, става труд по отношение на природата. Тук имаме едната страна на стойността в народното стопанство. Тази страна възниква благодарение на това, че в природните продукти се влага човешки труд и в народностопанското обращение пред нас стоят природни продукти, изменени чрез човешки труд. Всъщност чак тогава възниква действителна народностопанска стойност. Докато природният продукт стои недокоснат на мястото, където се намира, той няма друга стойност освен онази, която има например и за животното. В мига, в който направите първата стъпка, за да включите природния продукт в процеса на народностопанското обращение, чрез изменения природен продукт възниква народностопанската стойност. В този случай можем да характеризираме тази народностопанска стойност, като изкажем следното положение: от тази страна народностопанската стойност е природен продукт, преобразуван чрез човешки труд. – Дали този човешки труд се състои в това да копаем, да сечем или да пренасяме природния продукт от едно място на друго, няма значение. Ако засега искаме да определим стойността в общ вид, трябва да кажем: стойност образува човешкият труд, който изменя един природен продукт така, че той да може да влезе в процеса на народностопанското обращение.

Ако вземете това под внимание, веднага ще видите, че стойността на едно благо, което се намира в народностопанското обращение, е напълно колеблива. Защото трудът, който се влага в народностопанското благо, е постоянно налице. Така че всъщност изобщо не можете да кажете какво е стойност, а можете само да кажете: стойността се появява на определено място, в определено време чрез преобразуването на един природен продукт от човешкия труд. – Там се появява стойността. Засега изобщо не можем и не искаме да дефинираме стойността, а искаме само да посочим мястото, където тя се появява. Искам да ви представя това схематично, искам да ви го представя схематично така: имаме, така да се каже, на заден план природата (вж. рисунка 2, вляво); имаме и човешкия труд, който се приближава към природата; а онова, което сякаш се появява чрез взаимодействието на природата и човешкия труд и става видимо там, е стойността, погледната от едната страна. Съвсем не е погрешен образ, ако например си кажете: гледате черна повърхност, нещо черно през нещо светло – виждате го синьо. Но синьото е различно според това дали светлото нещо е дебело, или тънко. Според това как го премествате, плътността му е различна. То се колебае. Така стойността в народното стопанство, която всъщност не е нищо друго освен явлението, което виждаме, когато гледаме природата през човешкия труд, навсякъде се колебае.

Засега с тези неща не получаваме много повече от няколко абстрактни указания; но през следващите дни те ще ни ориентират в търсенето на конкретните неща. Свикнали сте във всички науки да се започва с онова, което най-напред е най-просто. Виждате ли, трудът сам по себе си изобщо няма определеност в народностопанската взаимовръзка. Защото човек може да извърши едно и също количество труд както когато цепи дърва, така и когато, понеже е дебел, застава на едно колело – има такива колела – и отслабва, като непрекъснато стъпва от едно стъпало на друго – стъпалото слиза надолу. Колосална безсмислица е трудът да се разглежда така, както го разглежда например Маркс, който казва, че като еквивалент трябва да се търси онова, което трудът изразходва в човешкия организъм; защото се изразходва едно и също, когато човекът подскача нагоре по колелото и когато цепи дърва. В народностопански смисъл няма значение какво става с човека. Видяхме, че народното стопанство граничи с нещо извън народното стопанство. От чисто народностопанска гледна точка – поне засега, за да представим понятието за труд в народностопански смисъл – няма основание да се посочва, че трудът изхабява човека. Това има косвено значение, защото отново трябва да се погрижим за потребностите на човека. Начинът, по който Маркс е разсъждавал, представлява колосална безсмислица.

И така, какво е необходимо, за да обхванем труда в народностопанския процес? Необходимо е най-напред напълно да се абстрахираме от човека и да разгледаме как трудът се включва в народностопанския процес. Трудът на такова колело изобщо не се включва в него, той остава изцяло свързан с човека; цепенето на дърва се включва в народностопанския процес. Единственото, което е от значение, е как трудът се включва в народностопанския процес. И тук при всичко, което трябва да се вземе под внимание, всъщност става дума за това, че човешкият труд навсякъде изменя природата. И само доколкото човешкият труд изменя природата, от тази страна произвеждаме народностопански стойности. Ако например, да речем, смятаме, че за телесното ни здраве е правилно да работим върху природата, а междувременно от време на време да потанцуваме малко или да се занимаваме с евритмия, това може да се преценява от друга гледна точка; но онова, което правим между отделните периоди на работа, не бива да се нарича народностопански труд и не бива да се смята, че то по някакъв начин образува народностопанска стойност. От друга страна, то може да образува стойност; но първо трябва да си изградим ясни понятия за народностопанските стойности като такива.

Съществува обаче и една съвсем друга възможност да възникне народностопанска стойност. Тя се състои в това да насочим поглед към труда като такъв и най-напред да го приемем като нещо дадено. Тогава, както току-що видяхте, този труд най-напред е нещо напълно неутрално, без значение за народното стопанство. Но той във всички случаи започва да произвежда народностопанска стойност, ако го направляваме чрез духа, чрез интелигентността на човека – тук трябва да се изразя малко по-различно отпреди. Дори в най-крайните случаи бихте могли да си представите, че човешкият дух превръща в труд нещо, което иначе съвсем не е труд. Ако някому хрумне да използва онова колело и да го постави в стаята си, с желанието да отслабне, в това няма никаква народностопанска стойност. Но ако някой прекара въже около колелото и това въже се захваща по някакъв начин, за да задвижи машина, тогава чрез духа сте оползотворили онова, което съвсем не е труд. Страничният ефект е, че онзи действително ще отслабне; но същественото тук всъщност е, че духът, интелигентността, обмислянето, може би и спекулацията насочват труда в определена посока, че отделните видове труд се свързват така, че да взаимодействат по определен начин, и така нататък. Така че можем да кажем: тук имаме втората страна на онова, което образува стойност в народното стопанство. Там, където трудът стои на заден план, а духът отпред го направлява, през духа пред нас прозира трудът и отново произвежда народностопанска стойност.

Ще видим, че тези две страни са налице навсякъде. Ако тук съм начертал схемата така (вж. рисунка 2, вляво), че народностопанската стойност се появява именно когато природата ни се явява през труда, тогава би трябвало да начертая онова, което току-що обясних, така: отзад да поставя труда, а отпред най-напред онова, което е духовно и изменя труда по определен начин (вж. рисунка 2, вдясно).

Това са в общи линии двата полюса на народностопанския процес. Няма да намерите други начини за произвеждане на народностопански стойности: или трудът изменя природата, или духът изменя труда; при това във външния свят духът често се изявява в капиталовите образувания, така че по отношение на народното стопанство духът трябва да се търси в конфигурацията на капиталите. Поне външният му израз е там. Но това ще ни се изясни, когато разгледаме капитала като такъв и след това капитала като парично средство.

Така виждате, че не можем да говорим за възможността да се получи дефиниция на народностопанската стойност. Защото помислете отново само от какво зависи всичко това, от колко глупави и умни хора зависи духът някъде да изменя труда. Тук има само променливи условия. Затова пък винаги важи онова, което е съобразено с непосредственото съзерцание: стойностообразуващите моменти в народностопанския процес трябва да се търсят в тези две полярни противоположности.

Щом е така, имаме следното: когато се намираме някъде в народностопанския процес и той, бих казал, се разиграва някъде при покупката и продажбата, по същество в покупката и продажбата се осъществява обмен на стойности, размяна на стойности. Няма да намерите друга размяна освен тази на стойности. Всъщност е погрешно да се говори за размяна на блага. В народностопанския процес благото, независимо дали е изменен природен продукт, или изменен труд, е стойност. Разменят се стойности. Това е важното. Така че трябва да си кажете: когато някъде се извършват покупка и продажба, се разменят стойности. – А онова, което се получава в народностопанския процес, когато стойност и стойност, така да се каже, се сблъскат, за да се разменят, е цената. Никога няма да видите цената да се появява по друг начин, освен чрез сблъсъка на стойност със стойност в народностопанския процес. Затова изобщо не можем да разсъждаваме за цената, ако мислим например за размяна просто на блага. Ако купите една ябълка за, е, не зная, да речем, пет пфенига, можете да кажете, че разменяте едно благо срещу друго благо, ябълката срещу пет пфенига. Но по този начин никога няма да стигнете до народностопанско разглеждане. Защото ябълката е откъсната някъде, след това е превозена, а може би около нея са се случили и някои други неща. Това е трудът, който я е изменил. Имате работа не с ябълката, а с природния продукт, който е изменен чрез човешки труд и представлява стойност. А в народното стопанство винаги трябва да се изхожда от стойността. Също така при петте пфенига имате работа със стойност, а не с благо; защото тези пет пфенига всъщност са само знак, че у човека, който трябва да си купи ябълката, е налице друга стойност, която той разменя срещу нея.

И така, за мен е важно следното: днес да стигнем до разбирането, че е погрешно в народното стопанство да се говори за блага, че трябва да говорим за стойностите като за нещо основополагащо и че е погрешно да искаме да обхванем цената по друг начин освен като разгледаме играта на стойностите. Стойност срещу стойност дава цената. Щом самата стойност вече е нещо колебливо, което не може да се дефинира, то цената, която възниква, когато разменяте стойност срещу стойност, е, така да се каже, нещо колебливо на квадрат.

Но от всичко това можете да заключите, че е напълно напразно да се опитваме по някакъв начин да обхванем стойности и цени с цел да стоим на здрава почва в народното стопанство и евентуално дори с намерение да се намесим в един народностопански процес. Онова, което трябва да се вземе под внимание тук, трябва да бъде нещо съвсем друго. То трябва да стои зад тях и действително стои зад тях. Това го показва едно съвсем просто разсъждение.

Представете си само: природата ни се явява през човешкия труд. Ако, да речем, на едно място добиваме желязо при извънредно трудни условия, онова, което се получава като стойност, е природен обект, изменен чрез човешки труд. Ако на друго място се предвижда желязото да се произвежда при по-леки условия, възможно е да се получи съвсем друга стойност. Виждате, значи, че за да обхванем въпроса, не бива да оставаме при самата стойност, а трябва да проникнем зад стойността. Трябва да се върнем към онова, което образува стойността, и там постепенно може би да стигнем до по-постоянните отношения, върху които после можем да оказваме непосредствено влияние. Защото в мига, в който сте въвели стойността в народностопанското обращение, трябва да я оставите да се колебае според народностопанския организъм. Както при разглеждането на по-финия състав на кръвното телце, което е различно в главата, различно в сърцето и различно в черния дроб, нямате основание да казвате, че задачата е да намерим дефиниция на кръвта – това не може да бъде целта, целта може да бъде само да се установи кои хранителни продукти са по-благоприятни в един или друг случай, – така и тук никога не може да става дума за празни приказки относно стойността и цената, а само за връщане към първичните фактори, към онова, което при правилно оформяне дава съответната цена, която после сама се установява така.

Напълно невъзможно е народностопанското разглеждане да остане в областта на дефинициите за стойност или цена; навсякъде трябва да се връщаме към изходните точки, тоест, така да се каже, към онова, от което народностопанският процес черпи своята храна от едната страна, и към онова, чрез което се регулира от другата страна: значи към природата от едната страна и към духа от другата.

Тъкмо това беше трудността при всички народностопански теории от по-ново време: че най-напред винаги се искаше да се обхване онова, което се колебае. Затова за онзи, който прониква в същината на въпроса, всъщност почти не се получиха погрешни дефиниции, а само правилни. Трябва наистина много да се заблудим, за да кажем: трудът съответства на онова, което отново трябва да се възстанови в човешкия организъм, той е изразходвано вещество. – За това трябва много да се заблудим и да не виждаме най-обикновените неща. Но става дума за това, че и наистина доста умни хора са се препънали при изграждането на своята народностопанска теория, защото са искали да наблюдават в покой нещата, които се движат. Това може да се прави с природните неща и често трябва да се прави; но там е достатъчно по съвсем друг начин да се наблюдава онова, което е в покой. В изследването на природата сме стигнали само дотам, че когато разглеждаме движението, го смятаме за съставено от малки състояния на покой, които след това се придвижват със скокове. Като интегрираме, също разглеждаме движението като нещо, съставено от състояния на покой.

Народностопанският процес не може да се разглежда по образеца на такова познание. Така че трябва да кажем: важно е най-напред да подходим към науката за народното стопанство, като разгледаме как се появява стойността: от едната страна чрез преобразуването на природата от труда, чрез виждането на природата през труда, а от другата страна чрез виждането на труда през духа. И тези два начина на възникване на стойностите са съвсем полярно различни, както в спектъра единият полюс, светлият полюс, жълтият полюс, е различен от синия, виолетовия полюс. Така че можете да запазите в ума си този образ: както от едната страна в спектъра се появяват топлите цветове, така от едната страна се появява природната стойност, която ще се прояви повече в образуването на рента, когато възприемаме природата преобразувана чрез труда; от другата страна, когато виждаме труда изменен чрез духа, в по-голяма степен ни се явява стойността, която се превръща в капитал. Тогава цената наистина може да възникне от сблъсъка на стойности от единия полюс със стойности от другия полюс или от взаимодействието между стойности в рамките на единия полюс. Но всеки път, когато изобщо става дума за образуване на цена, стойност влиза във взаимодействие със стойност. Това означава, че трябва напълно да оставим настрана всичко друго, което е налице, самото вещество – всичко това трябва да оставим настрана и най-напред да видим как се образуват стойности от едната страна и как се образуват стойности от другата страна. Тогава ще можем да проникнем в проблема за цената.