КЪМ ГЕРМАНСКИЯ НАРОД И КЪМ КУЛТУРНИЯ СВЯТ!

Март 1919

Германският народ вярваше, че сградата на неговата империя, издигната преди половин век, е здраво изградена за неограничено време. През август 1914 г. той смяташе, че военната катастрофа, в чието начало се оказа поставен, ще докаже, че тази сграда е непобедима. Днес той може само да гледа нейните развалини. След такова преживяване трябва да настъпи самоосмисляне. Защото това преживяване разкри мнението на половин век, разкри особено господстващите мисли от годините на войната като трагично действаща заблуда. Къде са причините за тази пагубна заблуда? Този въпрос трябва да внесе самоосмисляне в душите на членовете на германския народ. От това дали сега е налице силата за такова самоосмисляне, зависи възможността за живот на германския народ. Неговото бъдеще зависи от това дали той е в състояние сериозно да си постави въпроса: как изпаднах в заблудата си? Ако той си постави днес този въпрос, тогава пред него ще просветне познанието, че преди половин век е основал империя, но е пропуснал да постави на тази империя задача, произтичаща от същностното съдържание на германската народност. – Империята беше основана. В първите периоди на нейното съществуване се полагаха усилия вътрешните ѝ възможности за живот да се уредят според изискванията, които година след година се проявяваха чрез стари традиции и нови потребности. По-късно се премина към това да се укрепва и увеличава външното положение на власт, основано на материални сили. С това се свързваха мерки относно социалните изисквания, родени от новото време, които наистина отчитаха някои неща, оказали се необходимост на деня, но на които все пак липсваше голяма цел, каквато би трябвало да произтече от познанието на силите на развитието, към които по-новото човечество трябва да се обърне. Така империята беше поставена в световната взаимовръзка без същностна цел, която да оправдава съществуването ѝ. Ходът на военната катастрофа разкри това по печален начин. До избухването ѝ светът извън Германия не можеше да види в поведението на империята нищо, което да събуди у него мнението: управниците на тази империя изпълняват световноисторическа мисия, която не бива да бъде пометена. Това, че тези управници не намериха такава мисия, по необходимост породи в света извън Германия онова мнение, което за действително прозорливия е по-дълбоката причина за германския крах.

За германския народ сега неизмеримо много зависи от неговата непредубедена преценка на това положение. В нещастието би трябвало да изплува прозрението, което през последните петдесет години не пожела да се покаже. На мястото на дребното мислене за най-близките изисквания на настоящето би трябвало сега да застане голям размах на възгледа за живота, който се стреми да познае със силни мисли силите на развитието на по-новото човечество и който със смела воля се посвещава на тях. Би трябвало да престане дребнавият порив, който обезврежда като непрактични идеалисти всички онези, които насочват погледа си към тези сили на развитието. Би трябвало да престанат самонадеяността и високомерието на онези, които се мислят за практици и които все пак със своя тесногръд ум, маскиран като практика, са докарали нещастието. Би трябвало да се вземе предвид онова, което обявените за идеалисти, но в действителност истински практици имат да кажат за потребностите на развитието на новото време.

„Практиците“ от всички направления наистина отдавна виждаха надигането на съвсем нови изисквания на човечеството. Но те искаха да отговорят на тези изисквания в рамките на стари, предадени по традиция мисловни навици и институции. Стопанският живот на по-новото време породи тези изисквания. Удовлетворяването им по пътя на частната инициатива изглеждаше невъзможно. Прехвърлянето на частния труд в обществен се налагаше на едната класа хора в отделни области като необходимо; и то беше осъществено там, където на тази класа хора според нейния възглед за живота изглеждаше полезно. Радикалното превръщане на всеки индивидуален труд в обществен стана цел на друга класа, която поради развитието на новия стопански живот няма интерес от запазването на наследените частни цели. В основата на всички стремежи, които досега са се появили с оглед на по-новите изисквания на човечеството, лежи нещо общо. Те се стремят към обобществяване на частното и разчитат при това частното да бъде поето от общностите (държава, община), които произлизат от предпоставки, нямащи нищо общо с новите изисквания. Или пък се разчита на по-нови общности (например кооперации), които не са възникнали изцяло в духа на тези нови изисквания, а под влиянието на предадени по традиция мисловни навици са изградени по подобие на старите форми.

Истината е, че никоя общност, образувана в духа на тези стари мисловни навици, не може да поеме онова, което се иска тя да поеме. Силите на времето напират към познанието на такава социална структура на човечеството, която има предвид нещо съвсем различно от онова, което обикновено се има предвид днес. Социалните общности досега са се образували в по-голямата си част от социалните инстинкти на човечеството. Задача на времето става техните сили да бъдат проникнати от пълно съзнание.

Социалният организъм е разчленен като природния. И както природният организъм трябва да осъществява мисленето чрез главата, а не чрез белите дробове, така и за социалния организъм е необходимо разчленяването в системи, от които нито една не може да поеме задачата на другата, но всяка трябва да взаимодейства с другите, като запазва своята самостоятелност.

Стопанският живот може да процъфтява само ако се изгражда като самостоятелен член на социалния организъм според собствените си сили и закони и ако не внася объркване в своята структура, като се оставя да бъде погълнат от друг член на социалния организъм, от политически действащия. Напротив, този политически действащ член трябва да съществува в пълна самостоятелност редом със стопанския, както в природния организъм дихателната система съществува редом със системата на главата. Тяхното благотворно взаимодействие не може да се постигне, като двата члена се обслужват от един-единствен законодателен и управленски орган, а като всеки има собствено законодателство и управление, които взаимодействат живо. Защото политическата система непременно ще унищожи стопанството, ако иска да го поеме; а стопанската система губи своите жизнени сили, ако иска да стане политическа.

Към тези два члена на социалния организъм трябва да се присъедини трети, образуван в пълна самостоятелност и от собствените си възможности за живот: този на духовното производство, към който спада и духовният дял на другите две области, който трябва да им бъде предаван от третия член, снабден със собствено законово уреждане и управление, но който не може да бъде управляван от тях и не може да бъде повлияван иначе освен така, както съществуващите един до друг организми-членове на един природен цялостен организъм си влияят взаимно.

Още днес казаното тук за необходимостите на социалния организъм може да бъде напълно научно обосновано и разработено във всички подробности. В това изложение могат да бъдат очертани само насоките за всички онези, които искат да проследят тези необходимости.

Основаването на Германската империя попадна във време, в което тези необходимости застанаха пред по-новото човечество. Управлението ѝ не съумя да постави на империята задача, като насочи поглед към тези необходимости. Този поглед не само би ѝ дал правилното вътрешно устройство; той би придал и на външната ѝ политика оправдана насока. С такава политика германският народ би могъл да живее заедно с народите извън Германия.

Сега от нещастието би трябвало да узрее прозрението. Би трябвало да се развие волята за възможния социален организъм. Не една Германия, която вече не съществува, би трябвало да застане пред външния свят, а една духовна, една политическа и една стопанска система със собствените си управления би трябвало да работят за това отново да се установи възможно отношение с онези, от които беше повалена онази Германия, която не разпозна, че за разлика от други народностни организации тя е първата, която има нужда да придобие силата си чрез тричленността на социалния организъм.

Мислено чуваме практиците, които се впускат в приказки за сложността на казаното тук, които намират за неудобно дори само да мислят за взаимодействието на три корпорации, защото не желаят да знаят нищо за действителните изисквания на живота, а искат да оформят всичко според удобните изисквания на своето мислене. На тях трябва да им стане ясно: или човек ще благоволи да подчини мисленето си на изискванията на действителността, или няма да е научил нищо от нещастието, а ще умножава до безкрай вече докараното нещастие с ново, което ще възниква по-нататък.

Авторът на Призива: Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР

Комитетът:

ПРОФ. Д-Р В. ФОН БЛУМЕ, ТЪРГОВСКИ СЪВЕТНИК Е. МОЛТ, Д-Р ИНЖ. К. УНГЕР – СЪЮЗ ЗА ТРИЧЛЕННОСТ НА СОЦИАЛНИЯ ОРГАНИЗЪМ

Канцелария: Щутгарт, ул. „Шампини“ 17