Състоянието на сънуване

Състоянието на сънуване беше охарактеризирано в известно отношение в главата „Сън и смърт“ на тази книга. То трябва да се разбира, от една страна, като остатък от старото образно съзнание, каквото е било присъщо на човека по време на лунното развитие и още през голяма част от земното развитие. Развитието напредва именно така, че по-ранни състояния се намесват в по-късни. И така по време на сънуването в човека сега излиза наяве като остатък онова, което по-рано е било нормално състояние. Но същевременно, от друга страна, това състояние все пак е и различно от старото образно съзнание. Защото, откакто се е образувал Азът, той също се намесва в процесите на астралното тяло, които се извършват в съня по време на сънуването. Така в съновидението се проявява образно съзнание, изменено от присъствието на Аза. Но понеже Азът не упражнява съзнателно своята дейност върху астралното тяло по време на сънуването, то и нищо от онова, което принадлежи към областта на живота на сънищата, не бива да се причислява към онова, което в действителност може да доведе до познание на свръхсетивните светове в смисъла на духовната наука. Същото важи и за онова, което често се нарича видение, предчувствие или „второ зрение“ (деутероскопия). Те възникват поради това, че „Азът“ се изключва и по този начин се появяват остатъци от стари състояния на съзнанието. Те нямат непосредствено приложение в духовната наука; онова, което се наблюдава в тях, не може в истинския смисъл да се смята за неин резултат.