Жизненият път на човека

Животът на човека, както той се проявява в последователността на състоянията между раждането и смъртта, може да бъде напълно разбран само ако се вземе предвид не само сетивно-физическото тяло, но и онези промени, които стават със свръхсетивните членове на човешката природа. – Тези промени могат да се разглеждат по следния начин. Физическото раждане се представя като отделяне на човека от физическата майчина обвивка. Сили, които човешкият зародиш преди раждането е имал общи с тялото на майката, след раждането са налице вече само като самостоятелни в самия него. Но в по-късния живот за свръхсетивното възприятие протичат подобни свръхсетивни събития, каквито са сетивните при физическото раждане. Защото приблизително до смяната на зъбите (на шестата или седмата година) човек е обгърнат по отношение на своето етерно тяло от етерна обвивка. Тя отпада в този период от живота. Тогава се извършва „раждане“ на етерното тяло. Но човек остава все още обгърнат от астрална обвивка, която отпада във времето от дванадесетата до шестнадесетата година (по времето на половата зрялост). Тогава се извършва „раждането“ на астралното тяло. А още по-късно се ражда същинският „Аз“. (Плодотворните гледни точки, които произтичат от тези свръхсетивни факти за практиката на възпитанието, са изложени в моята малка книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Там могат да се намерят и по-нататъшни изложения за онова, което тук може само да се загатне.) След раждането на „Аза“ човек живее така, че се включва в условията на света и живота и проявява дейност в тях съобразно с членовете, които действат чрез „Аза“: сетивната душа, разсъдъчната душа и съзнаващата душа. После настъпва време, в което етерното тяло отново претърпява обратно развитие, в което то отново преминава, в обратен ред, през образуването на своето разгръщане от седмата година нататък. Докато преди това астралното тяло се е развило така, че най-напред е разгърнало в себе си онова, което е било налице в него като заложба при раждането, и после, след раждането на „Аза“, се е обогатило чрез преживяванията от външния свят, от определен момент нататък то започва да се храни духовно от собственото етерно тяло. То живее за сметка на етерното тяло. А в по-нататъшния ход на живота и етерното тяло започва да живее за сметка на физическото тяло. С това е свързан упадъкът на последното в старческа възраст. – Така жизненият път на човека се разпада на три части: на време, в което се разгръщат физическото тяло и етерното тяло, после на онова, в което се развиват астралното тяло и „Азът“, и накрая на онова, в което етерното тяло и физическото тяло отново претърпяват обратно превръщане. Но астралното тяло участва във всички процеси между раждането и смъртта. Понеже то всъщност се ражда духовно едва между дванадесетата и шестнадесетата година и в последната жизнена епоха трябва да живее за сметка на силите на етерното тяло и на физическото тяло, онова, на което то е способно чрез своите собствени сили, ще се развива по-бавно, отколкото ако не беше във физическо и етерно тяло. Затова след смъртта, когато физическото и етерното тяло са отпаднали, развитието във времето на пречистването (вж. „Сън и смърт“) протича приблизително така, че то трае една трета от продължителността, която заема животът между раждането и смъртта.