ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК

Предвестие за това, че окултният ученик е достигнал описаната в предишната глава степен на развитие или поне скоро ще я достигне, е промяната, която настъпва в неговия живот на сънищата. Преди това сънищата са били объркани и произволни. Сега те започват да приемат правилен характер. Техните образи стават смислено свързани, както представите на всекидневния живот. В тях могат да се разпознаят закон, причина и следствие. И съдържанието на сънищата също се променя. Докато преди човек е възприемал само отзвуци от всекидневния живот, преобразени впечатления от околната среда или от собствените телесни състояния, сега се появяват образи от един свят, който преди не е познавал. Отначало общият характер на живота на сънищата наистина се запазва, доколкото сънят се различава от будното представяне по това, че дава символично онова, което иска да изрази. Тази символичност не може да убегне на онзи, който внимателно преценява живота на сънищата. Човек сънува например, че е хванал грозно животно и изпитва неприятно чувство в ръката. Събужда се и забелязва, че държи стиснат в ръка ъгъла на завивката. Значи възприятието не се изразява неподправено, а чрез посочения символ. – Или човек сънува, че бяга от преследвач; при това изпитва страх. При събуждането се оказва, че по време на съня е бил обзет от сърцебиене. Стомахът, пълен с тежко смилаема храна, предизвиква тревожни образи в съня. Също и процеси в околността на спящия човек се отразяват в съня като символи. Биенето на часовник може да предизвика образа на отряд войници, който минава маршово под барабанен бой. Падащ стол може да стане повод за цяла драма в съня, в която ударът се отразява като изстрел и т.н. – Този символичен начин на изразяване има и подреденият сън на човека, чието етерно тяло започва да се развива. Но той престава да отразява само факти от физическата среда или от собственото сетивно тяло. Както стават правилни онези сънища, които дължат произхода си на тези неща, така се примесват и такива образи на съня, които са израз на неща и отношения от един друг свят. Тук за първи път се придобива опит, който е недостъпен за обикновеното дневно съзнание. – Но в никакъв случай не бива да се мисли, че някой истински мистик вече превръща нещата, които преживява по такъв сънен начин, в основа на каквито и да е меродавни съобщения за един висш свят. Такива преживявания в съня трябва да се разглеждат само като първите признаци на едно висше развитие. – Скоро като по-нататъшна последица настъпва и фактът, че образите на сънуващия окултен ученик вече не убягват, както по-рано, от ръководството на трезвия разсъдък, а той ги урежда и подредено ги обхваща с поглед, както представите и усещанията на будното съзнание. Все повече и повече изчезва разликата между съзнанието в съня и това будно състояние. По време на сънищата сънуващият е буден в пълния смисъл на думата; това означава, че той се чувства господар и водач на своите образни представи.

По време на сънуването човек действително се намира в един свят, който е различен от света на неговите физически сетива. Само че човекът с неразвити духовни органи не е в състояние да си създаде за този свят други представи освен посочените объркани. Този свят съществува за него само така, както сетивният свят би съществувал за същество, което има най-много първите зачатъци на очи. Затова човек и не може да види в този свят нищо друго освен подобията и отраженията на обикновения живот. А тях той може да вижда в съня поради това, че душата му сама рисува своите дневни възприятия като образи във веществото, от което се състои онзи друг свят. Трябва именно да е ясно, че освен своя обикновен съзнателен дневен живот човек води още един, втори, несъзнаван живот в посочения друг свят. Всичко, което възприема и мисли, той врязва като отпечатъци в този свят. Тези отпечатъци могат да се видят само когато лотосовите цветове са развити. У всеки човек обаче винаги има известни оскъдни зачатъци на лотосовите цветове. По време на дневното съзнание той не може да възприеме нищо с тях, защото впечатленията върху него са съвсем слаби. Причината за това е подобна на онази, поради която през деня не се виждат звездите. За възприятието те не могат да се наложат пред мощно действащата слънчева светлина. Така и слабите духовни впечатления не стигат до изява пред могъщите впечатления на физическите сетива. Когато обаче в съня портите на външните сетива са затворени, тези впечатления проблясват объркано. И тогава сънуващият осъзнава опита, придобит в един друг свят. Но както беше казано, отначало този опит не е нищо друго освен онова, което самото представяне, обвързано с физическите сетива, е врязало в духовния свят. – Едва когато лотосовите цветове са развити, става възможно там да се вписват прояви, които не принадлежат на физическия свят. А чрез развитото етерно тяло тогава възниква пълно знание за тези вписвания, произхождащи от други светове. – С това е започнало общуването на човека в един нов свят. И сега човекът трябва – чрез напътствията на окултното обучение – да постигне отначало две неща. Първо трябва да му стане възможно да осъзнава напълно, както в будно състояние, наблюденията, направени в съня. Когато е постигнал това, той бива доведен дотам да прави същите наблюдения и по време на обикновеното будно състояние. Тогава вниманието му към духовните впечатления просто се урежда така, че тези впечатления вече да не е нужно да изчезват пред физическите, а той да може да ги има непрестанно наред с тях и заедно с тях.

Когато окултният ученик е придобил тази способност, тогава пред духовните му очи се появява нещо от картината, която беше описана в предишната глава. Сега той може да възприема онова, което е налице в духовния свят като причина за физическия. И преди всичко той може да познае своето висше Себе в този свят. – Неговата следваща задача сега е да врасне, така да се каже, в това висше Себе, тоест действително да го смята за своята истинска същност и също така да се държи съобразно с това. Сега той все повече получава представата и живото чувство, че неговото физическо тяло и онова, което преди е наричал свой „Аз“, вече са само оръдие на висшия Аз. Спрямо нисшето Себе той придобива усещане, каквото човекът, ограничен до сетивния свят, има спрямо някое оръдие или превозно средство, с което си служи. Както този не причислява към своя „Аз“ колата, в която пътува, макар и да казва „Аз пътувам“ така, както казва „Аз вървя“, така и развитият човек, когато каже: „Аз влизам през вратата“, всъщност има представата: „Аз внасям тялото си през вратата.“ Само че това трябва да бъде за него толкова естествено понятие, че той нито за миг да не губи твърдата почва на физическия свят и поради това никога да не възниква чувство на отчуждение от сетивния свят. За да не стане окултният ученик мечтател или фантазьор, той трябва чрез висшето съзнание не да обеднява, а да обогатява своя живот във физическия свят, така както го обогатява онзи, който, за да измине някакъв път, си служи с влак вместо с краката си.

Когато окултният ученик е стигнал до такъв живот в своя висш Аз, тогава – или по-скоро още докато усвоява висшето съзнание – му става ясно как може да пробуди за съществуване духовната сила за възприятие в органа, създаден в областта на сърцето, и да я води чрез теченията, описани в предишните глави. Тази сила за възприятие е елемент от по-висша вещественост, който излиза от споменатия орган и тече в сияйна красота през движещите се лотосови цветове, а също и през другите канали на изграденото етерно тяло. Оттам той излъчва навън в заобикалящия духовен свят и го прави духовно видим, както слънчевата светлина, която пада отвън върху предметите, ги прави физически видими.

Как се създава тази сила за възприятие в сърдечния орган, това може да се разбере само постепенно, в самото изграждане.

Духовният свят става ясно възприемаем като предмети и същества всъщност едва за човек, който по такъв начин може да изпраща описания орган за възприятие през своето етерно тяло и към външния свят, за да осветява с него предметите. От това се вижда, че пълно съзнание за един предмет от духовния свят може да възникне само при условие, че самият човек хвърля върху него светлината на духа. В действителност обаче „Азът“, който създава този орган за възприятие, изобщо не живее във физическото човешко тяло, а както беше показано, извън него. Сърдечният орган е само мястото, където човек отвън разпалва този духовен светлинен орган. Ако той би го запалил не тук, а на друго място, то духовните възприятия, постигнати чрез него, не биха имали връзка с физическия свят. Но човекът трябва именно да отнася всичко висше духовно към физическия свят и да го оставя чрез себе си да действа в него. Сърдечният орган е именно онзи, чрез който висшият Аз прави сетивното Себе свое оръдие и откъдето се управлява то.

Усещането, което развитият човек има към нещата от духовния свят, е различно от онова, което е присъщо на сетивния човек по отношение на физическия свят. Последният се чувства на определено място в сетивния свят и възприетите предмети са за него „извън“. Духовно развитият човек, напротив, се чувства като съединен с духовния предмет на своето възприятие, като „във вътрешността“ му. Той действително странства в духовното пространство от място на място. Затова на езика на тайната наука го наричат също „Странникът“. Отначало той никъде не е у дома си. – Ако би останал само при това странстване, той не би могъл действително да определи нито един предмет в духовното пространство. Както предмет или място във физическото пространство се определя, като се тръгне от определена точка, така трябва да бъде и в достигнатия друг свят. И там човек трябва да си потърси някъде място, което отначало да изследва съвсем точно и да завладее духовно за себе си. На това място той трябва да си основе духовна родина и после да постави всичко останало в отношение към тази родина. И човекът, който живее във физическия свят, вижда всичко така, както го налагат представите на неговата физическа родина. Берлинчанин неволно описва Лондон иначе, отколкото парижанин. Само че с духовната родина все пак е иначе, отколкото с физическата. В последната човек е роден без свое участие, в нея през младостта си е възприел инстинктивно редица представи, които оттам нататък неволно осветяват всичко. Духовната родина обаче човек сам си е изградил с пълно съзнание. Затова, изхождайки от нея, той съди и в пълна, светла свобода. – Това изграждане на духовна родина се нарича на езика на тайната наука „да построиш колиба“.

Духовното виждане на тази степен се простира отначало върху духовните противообрази на физическия свят, доколкото тези противообрази се намират в така наречения астрален свят. В този свят се намира всичко онова, което по своята същност е еднакво с човешките нагони, чувства, влечения и страсти. Защото към всички сетивни неща, заобикалящи човека, спадат и сили, които са сродни с тези човешки сили. Кристалът например се отлива в своята форма от сили, които за висшето съзерцание изглеждат като нагон, действащ в човека. Подобни сили прекарват сока през съдовете на растението, карат цветовете да се разтварят, а семенните кутийки – да се пукат. Всички тези сили придобиват форма и цвят за развитите духовни органи за възприятие, както предметите на физическия свят имат форма и цвят за физическото око. На описаната степен на своето развитие окултният ученик вижда не само кристала, растението, но и посочените духовни сили. И той вижда животинските и човешките нагони не само чрез физическите жизнени прояви на техните носители, а също и непосредствено като предмети, както във физическия свят вижда маси и столове. Целият свят на инстинктите, нагоните, желанията, страстите на едно животно или на един човек се превръща в астралния облак, в който е обвито съществото, в аурата.

По-нататък ясновидецът на тази степен от своето развитие възприема и неща, които почти или напълно убягват на сетивното схващане. Той може например да забележи астралната разлика между едно помещение, изпълнено в по-голямата си част с хора с низки помисли, и такова, в което присъстват личности с възвишени помисли. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази в една танцова зала. Търговският град има различен астрален въздух от университетския град. Отначало способността за възприятие на човека, станал ясновиждащ, ще бъде развита само слабо за такива неща. Тя ще се отнася към първо споменатите предмети така, както съзнанието в съня на сетивния човек се отнася към неговото будно съзнание. Но постепенно той ще се пробуди напълно и на тази степен.

Най-висшето постижение на ясновидеца, който е достигнал описаната степен на виждане, е онова, при което пред него се показват астралните обратни въздействия на животинските и човешките нагони и страсти. Действие, изпълнено с любов, има различно астрално съпътстващо явление от действие, което произтича от омразата. Безсмисленото влечение представя освен самото себе си още и грозен астрален противообраз, а усещането, насочено към възвишеното – красив. По време на физическия човешки живот тези противообрази се виждат само слабо. Защото тяхната сила бива намалявана от живота във физическия свят. Желанието за някакъв предмет например създава такъв огледален образ освен онова, като което самото това желание се явява в астралния свят. Но ако желанието бъде удовлетворено чрез придобиването на физическия предмет или ако поне е налице възможността за такова удовлетворение, противообразът ще бъде само много слабо сияние. До пълната си сила той стига едва след смъртта на човека, когато душата, по своята природа, все още трябва да храни такова желание, но вече не може да го удовлетвори, защото липсват предметът, а също и физическият орган за това. Сетивно настроеният човек например и след смъртта си ще изпитва жажда за наслада на небцето. Но сега му липсва възможността за удовлетворение, понеже той вече няма небце. Последицата е, че желанието създава особено силен противообраз, който тогава измъчва душата. Този опит, който човек има след смъртта чрез противообразите на нисшата душевна природа, се нарича преживявания в царството на душите, особено в мястото на влеченията. Те изчезват едва когато душата се е пречистила от всички влечения, насочени към физическия свят. Едва тогава тази душа се издига във висшата област (духовния свят). – Макар и тези противообрази да са слаби у човека, който още живее физически, те все пак са налице и го придружават като негова заложба на влеченията, както опашката придружава кометата. И ясновидецът може да ги вижда, когато е достигнал съответната степен на развитие.

В такъв опит и във всичко, което е сродно с него, живее окултният ученик в стадия, който беше описан. На тази степен на развитие той още не може да стигне до още по-висши духовни преживявания. Оттук нататък той трябва да се изкачва още по-нагоре.