ЗА НЯКОИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО

Към основните принципи на истинската тайна наука спада това, че онзи, който се отдава на нея, прави това с пълно съзнание. Той не бива да предприема нищо, да не упражнява нищо, за което не знае какво въздействие има. Един окултен учител, който дава на някого съвет или указание, винаги същевременно ще каже какво настъпва чрез следването му в тялото, душата или духа на онзи, който се стреми към висше познание.

Тук ще бъдат посочени някои въздействия върху душата на окултния ученик. Едва онзи, който познава такива неща, каквито се съобщават тук, може с пълно съзнание да предприеме упражненията, които водят към познанието на свръхсетивни светове. И само такъв е истински окултен ученик. Всяко лутане пипнешком в тъмнината е строго забранено при истинското окултно обучение. Който не иска да извършва обучението си с отворени очи, може да стане медиум; до ясновидец в смисъла на тайната наука той не може да стигне.

У онзи, който в този смисъл прави упражненията, описани в предходните раздели (за придобиването на свръхсетивни познания), най-напред настъпват известни промени в така наречения душевен организъм. Той е възприемаем само от ясновидеца. Може да бъде сравнен с повече или по-малко духовно-душевно светещ облак, в средата на който се намира физическото тяло на човека.* В този организъм нагоните, влеченията, страстите, представите и т.н. стават духовно видими. Сетивното влечение например човек го усеща в него като тъмночервеникави излъчвания с определена форма. Една чиста, благородна мисъл намира израза си като в червеникаво-виолетово излъчване. Острото понятие, което логическият мислител схваща, се усеща като жълтеникава фигура със съвсем определени очертания. Обърканата мисъл на неясния ум се явява като фигура с неопределени очертания. Мислите на хората с едностранчиви, закостенели възгледи изглеждат в очертанията си резки, неподвижни; мислите на такива личности, които са отворени за възгледите на другите, се виждат в подвижни, променящи се очертания и т.н., и т.н.*

* Описание ще се намери в „Теософия“ на автора.

* При всички следващи описания трябва да се обърне внимание на това, че например при „виждането“ на един цвят се има предвид духовно зрение (виждане). Когато ясновидското познание казва: „виждам червено“, това означава: „имам в душевно-духовното едно преживяване, което е равностойно на физическото преживяване при впечатлението от червения цвят.“ Само защото за ясновидското познание в такъв случай е съвсем естествено да каже: „виждам червено“, се употребява този израз. Който не взема това предвид, лесно може да смеси цветно видение с истински ясновидско преживяване.

Колкото повече човек напредва в своето душевно развитие, толкова по-правилно разчленен става неговият душевен организъм. При човек с неразвит душевен живот той е объркан, неразчленен. Но и в такъв неразчленен душевен организъм ясновидецът може да възприеме едно образувание, което ясно се откроява от обкръжението. То се простира от вътрешността на главата до средата на физическото тяло. То изглежда като един вид самостоятелно тяло, което има известни органи. Органите, които тук ще бъдат разгледани най-напред, се възприемат духовно в близост до следните физически части на тялото: първият между очите, вторият в близост до гръкляна, третият в областта на сърцето, четвъртият се намира в съседство с така наречената стомашна ямка, петият и шестият имат своето място в долната част на корема. Тези образувания се наричат от познавачите на окултното „колела“ (чакри) или също „лотосови цветове“. Те се наричат така поради приликата с колела или цветя; но естествено, трябва да е ясно, че такъв израз не е много по-уместен, отколкото когато двете части на белия дроб се наричат „белодробни крила“. Както тук е ясно, че нямаме работа с „крила“, така и там трябва да се мисли само за едно сравнително обозначение. Тези „лотосови цветове“ при неразвития човек са с тъмни багри и спокойни, неподвижни. А при ясновидеца те са в движение и със светещи оттенъци на багрите. И при медиума е налице нещо подобно, но по друг начин. Тук няма да се спираме по-подробно на това. – Когато един окултен ученик започне упражненията си, първото е, че лотосовите цветове изсветляват; по-късно те започват да се въртят. Когато настъпи това последното, започва способността за ясновидство. Защото тези „цветове“ са сетивните органи на душата.* И тяхното въртене е израз на това, че се възприема в свръхсетивното. Никой не може да вижда нещо свръхсетивно, преди неговите астрални сетива да са се изградили по този начин.

* И по отношение на тези възприятия на „въртенето“, дори на самите „лотосови цветове“, важи онова, което бе казано в предишната бележка за „виждането на цветовете“.

Духовният сетивен орган, който се намира в близост до гръкляна, прави възможно ясновидски да се прозре начинът на мислене на друго душевно същество; той позволява и по-дълбок поглед в истинските закони на природните явления. – Органът в съседство със сърцето открива ясновидско познание на нагласата на други души. Който го е изградил, може да познава и определени по-дълбоки сили у животните и растенията. Чрез сетивото в близост до така наречената стомашна ямка човек получава знание за способностите и талантите на душите; може да прозре каква роля играят животните, растенията, камъните, металите, атмосферните явления и т.н. в стопанството на природата.

Органът в близост до гръкляна има шестнадесет „цветни листа“ или „спици на колелото“, онзи в близост до сърцето – дванадесет, а онзи, който се намира в съседство със стомашната ямка – десет.

Известни душевни дейности са свързани с изграждането на тези сетивни органи. И който упражнява тези дейности по съвсем определен начин, той допринася нещо за изграждането на съответните духовни сетивни органи. От „шестнадесетлистния лотосов цвят“ осем листа са били вече изградени на по-ранна степен на развитие на човека в прадалечно минало. За това изграждане човекът сам не е допринесъл нищо. Той ги е получил като природен дар, когато още е бил в състояние на сънно, смътно съзнание. На тогавашната степен на развитието на човечеството те също са били в дейност. Но този вид дейност е бил съвместим само с онова смътно състояние на съзнанието. Когато после съзнанието се прояснило, листата потъмнели и прекратили дейността си. Другите осем човек може да ги изгради сам чрез съзнателни упражнения. Чрез това целият лотосов цвят става светещ и подвижен. От развитието на всеки от шестнадесетте листа зависи придобиването на определени способности. Но както вече бе загатнато, човек може съзнателно да развие само осем от тях; другите осем тогава се появяват сами.

Развитието протича по следния начин. Човек трябва да насочи внимание и грижа към известни душевни процеси, които обикновено извършва безгрижно и невнимателно. Има осем такива процеса. Първият е начинът, по който човек усвоява представи. Обикновено в това отношение човек се оставя изцяло на случайността. Той чува това и онова, вижда едно и друго и според това си образува своите понятия. Докато постъпва така, неговият шестнадесетлистен лотосов цвят остава съвсем бездеен. Едва когато вземе в ръцете си самовъзпитанието си в тази посока, цветът започва да става действен. За тази цел той трябва да внимава за представите си. Всяка представа трябва да придобие значение за него. Той трябва да вижда в нея определено послание, известие за неща от външния свят. И не трябва да се задоволява с представи, които нямат такова значение. Той трябва да ръководи целия си живот на понятията така, че този живот да стане вярно огледало на външния свят. Стремежът му трябва да бъде да отстрани неправилните представи от душата си. – Вторият душевен процес се отнася в подобна насока до решенията на човека. Той трябва да се решава дори на най-незначителното само след обоснован, пълен размисъл. Всяко необмислено действие, всяко лишено от значение правене той трябва да държи далеч от душата си. За всичко трябва да има добре претеглени основания. И трябва да се въздържа от онова, към което не го подтиква никакво значимо основание. – Третият процес се отнася до говоренето. Само онова, което има смисъл и значение, трябва да излиза от устата на окултния ученик. Всяко говорене заради самото говорене го отклонява от пътя му. Обикновения вид разговор, при който безразборно и пъстро се говори за всичко едно през друго, окултният ученик трябва да го избягва. При това обаче той в никакъв случай не бива да се изключва от общуването със своите ближни. Тъкмо в общуването говоренето му трябва да се развие до значимост. Той отговаря на всекиго, но го прави обмислено, премислено във всяко отношение. Никога не говори необосновано. Опитва се да не казва нито твърде много, нито твърде малко думи. – Четвъртият душевен процес е уреждането на външното действие. Окултният ученик се опитва да устрои действията си така, че те да съответстват на действията на неговите ближни и на процесите в обкръжението му. Той се въздържа от действия, които са смущаващи за другите или които са в противоречие с онова, което става около него. Стреми се да устрои делата си така, че те да се вписват хармонично в обкръжението му, в житейското му положение и т.н. Където бива подтикнат от нещо друго да действа, там той внимателно наблюдава как би могъл най-добре да отговори на подтика. Където действа по свой почин, там претегля възможно най-ясно въздействията на начина си на действие. – Петото, което тук се има предвид, се състои в устройването на целия живот. Окултният ученик се опитва да живее в съгласие с природата и с духа. Той не прибързва с нищо и не е муден. Прекомерната припряност и небрежността са му еднакво чужди. Той гледа на живота като на средство за работа и се устройва съответно на това. Грижата за здравето, навиците и т.н. той ги урежда за себе си така, че последицата да е хармоничен живот. – Шестото се отнася до човешкия стремеж. Окултният ученик изпитва своите способности, своите умения и постъпва в съответствие с такова себепознание. Опитва се да не прави нищо, което е извън силите му; но и да не пропуска нищо, което е в техните граници. От друга страна, той си поставя цели, които са свързани с идеалите, с великите задължения на човека. Той не се вписва само необмислено като колело в човешкия механизъм, а се стреми да разбере задачите си, да погледне отвъд всекидневното. Стреми се да изпълнява задълженията си все по-добре и по-съвършено. – Седмото в душевния му живот се отнася до стремежа да научи колкото е възможно повече от живота. Нищо не минава покрай окултния ученик, без да му даде повод да събере опит, който му е полезен за живота. Ако е извършил нещо неправилно и несъвършено, това става повод по-късно да направи подобно нещо правилно или съвършено. Ако вижда другите да действат, той ги наблюдава с подобна цел. Опитва се да събере богата съкровищница от опит и винаги грижливо да се съветва с нея. И не прави нищо, без да хвърли поглед назад към преживявания, които могат да му бъдат от помощ при решенията и действията му. – Осмото най-сетне е: окултният ученик трябва от време на време да хвърля погледи във вътрешността си; той трябва да се вглъбява в себе си, грижливо да се съветва със себе си, да образува и да проверява житейските си принципи, да преминава в мислите си през знанията си, да претегля задълженията си, да размишлява върху съдържанието и целта на живота и т.н. Всички тези неща вече бяха разгледани в предходните раздели. Тук те само се изброяват с оглед на развитието на шестнадесетлистния лотосов цвят. Чрез упражняването им цветът става все по-съвършен и по-съвършен. Защото от такива упражнения зависи изграждането на ясновидската дарба. Колкото повече например онова, което човек мисли и говори, съвпада с процесите във външния свят, толкова по-бързо се развива тази дарба. Който мисли или говори неистинно, убива нещо в зародиша на шестнадесетлистния лотосов цвят. Правдивостта, искреността, честността са в това отношение изграждащи сили; лъжливостта, фалшът, непочтеността са разрушителни сили. И окултният ученик трябва да знае, че тук не става дума само за „доброто намерение“, а за действителното дело. Ако мисля и казвам нещо, което не съвпада с действителността, разрушавам нещо в своя духовен сетивен орган дори ако при това вярвам, че имам и най-доброто намерение. Това е като с детето, което се изгаря, когато бръкне в огъня, дори ако това става от незнание. – Устройването на разгледаните душевни процеси в описаната посока кара шестнадесетлистния лотосов цвят да засияе във великолепни багри и му дава закономерно движение. – Но при това трябва да се има предвид, че означената ясновидска дарба не може да се появи, преди да е постигната определена степен на изграждане на душата. Докато още е трудно да се води животът в тази посока, дотогава тази дарба не се показва. Докато човек още трябва особено да внимава за описаните процеси, той не е зрял. Едва когато е стигнал дотам, че да живее по посочения начин така, както иначе човек прави нещо по навик, тогава се показват първите следи на ясновидството. Тогава нещата вече не бива да изискват усилие, а трябва да са станали естествен начин на живот. Човек не бива да има нужда непрекъснато да се наблюдава, да се подтиква, за да живее така. Всичко трябва да е станало навик. – Има известни указания, които довеждат шестнадесетлистния лотосов цвят до разгръщане по друг начин. Всички такива указания истинската тайна наука ги отхвърля. Защото те водят до разрушаване на телесното здраве и до морална поквара. Те са по-лесни за изпълнение от описаното. То е продължително и изисква усилия. Но води до сигурна цел и може само да укрепи морално. Изкривеното изграждане на един лотосов цвят има за последица не само илюзии и фантастични представи в случай на поява на известна ясновидска дарба, но и заблуди и неустойчивост в обикновения живот. Чрез такова изграждане човек може да стане страхлив, високомерен, завистлив, суетен, своенравен и т.н., докато преди това не е имал никое от тези качества. – Бе казано, че осем от листата на шестнадесетлистния лотосов цвят са били вече развити в прадалечно минало и че при окултното обучение те отново се появяват сами. И така, при стремежа на окултния ученик цялата грижа трябва да бъде насочена към другите осем листа. При погрешно обучение лесно се появяват само по-рано развитите, а новите, които трябва да се изградят, остават закърнели. Особено ще е така, когато при обучението се обръща твърде малко внимание на логичното, разумно мислене. От най-голямо значение е окултният ученик да бъде разсъдлив човек, който държи на ясното мислене. И по-нататък е важно той да се стреми към най-голяма яснота в говоренето. Хората, които започват да предчувстват нещо от свръхсетивното, лесно стават приказливи за тези неща. Така те задържат правилното си развитие. Колкото по-малко човек говори за тези неща, толкова по-добре. Едва онзи, който е стигнал до известна степен на яснота, би трябвало да говори. – В началото на обучението окултните ученици по правило се учудват колко малко „любопитен“ е вече духовно обученият към съобщенията за техните преживявания. Най-целебно за тях би било тъкмо да премълчават съвсем преживяванията си и да не искат да обсъждат нищо друго освен колко добре или колко зле им се удава да изпълняват упражненията си или да следват указанията. Защото вече духовно обученият има съвсем други източници за преценка на напредъка, отколкото техните преки съобщения. Осемте въпросни листа на шестнадесетлистния лотосов цвят винаги донякъде се втвърдяват от такива съобщения, докато би трябвало да бъдат запазени меки и гъвкави. Ще бъде приведен един пример, за да се поясни това. Нека той бъде взет не от свръхсетивния, а заради яснотата от обикновения живот. Да приемем, че чувам една новина и веднага си образувам преценка за нея. Кратко време след това получавам за същото нещо друга новина, която не се съгласува с първата. Така съм принуден да преобразувам вече образуваната преценка. Последицата от това е неблагоприятно влияние върху моя шестнадесетлистен лотосов цвят. Съвсем иначе би било положението, ако отначало бях сдържан с преценката си, ако по цялата работа бях „мълчал“ вътрешно в мислите и външно в думите, докато имах съвсем сигурни опорни точки за преценката си. Предпазливостта при образуването и изказването на преценки става постепенно особен отличителен белег на окултния ученик. Затова пък расте възприемчивостта му за впечатления и опит, които той мълчаливо оставя да минат покрай него, за да си създаде колкото е възможно повече опорни точки, когато трябва да съди. Чрез такава предпазливост в листата на лотосовия цвят се появяват синкаво-червеникави и розови нюанси, докато в другия случай се появяват тъмночервени и оранжеви нюанси.

По подобен начин както шестнадесетлистният* се оформя и дванадесетлистният лотосов цвят в близост до сърцето. И от него половината листа са били вече налице и в дейност в минало състояние на развитието на човека. Затова тези шест листа не е нужно да бъдат особено изграждани при окултното обучение; те се появяват сами и започват да се въртят, когато се работи върху другите шест. – Отново, за да подпомогне това развитие, човек трябва да даде съзнателно определена посока на известни душевни дейности.

* Познавачът ще разпознае в условията за развитието на „шестнадесетлистния лотосов цвят“ указанията, които Буда е дал на своите ученици за „Пътя“. Но тук не става дума да се преподава „будизъм“, а да се опишат условия за развитие, които произтичат от самата духовна наука. Това, че те съвпадат с някои учения на Буда, не може да попречи да ги намираме сами по себе си за истинни.

Сега трябва да си изясним, че възприятията на отделните духовни или душевни сетива имат различен характер. Лотосовият цвят с дванадесет листа предава друго възприятие, отколкото шестнадесетлистният. Последният възприема образи. Начинът на мислене, който има една душа, законите, по които се извършва едно природно явление, се явяват за шестнадесетлистния лотосов цвят в образи. Но това не са застинали, спокойни образи, а подвижни, изпълнени с живот форми. Ясновидецът, у когото се е развило това сетиво, може за всеки начин на мислене, за всеки природен закон да назове форма, в която те се изразяват. Мисълта за отмъщение например се облича в стрелоподобна, назъбена фигура, доброжелателната мисъл често има образа на разтварящо се цвете и т.н. Определените, значими мисли са оформени правилно, симетрично; неясните понятия имат накъдрени очертания. – Съвсем други възприятия излизат наяве чрез дванадесетлистния лотосов цвят. Начинът на тези възприятия може да се характеризира приблизително, ако се обозначат като душевна топлина и душевен студ. Ясновидец, надарен с това сетиво, усеща как от фигурите, които възприема чрез шестнадесетлистния лотосов цвят, струи такава душевна топлина или душевен студ. Нека си представим, че някой ясновидец е развил само шестнадесетлистния, но не и дванадесетлистния лотосов цвят. Тогава при една доброжелателна мисъл той би видял само описаната по-горе фигура. Друг, който е изградил двете сетива, забелязва освен това и онова излъчване на тази мисъл, което може да се обозначи именно само като душевна топлина. – Само мимоходом трябва да се отбележи, че при окултното обучение никога не се изгражда едното сетиво без другото, така че горното трябва да се разглежда само като предположение за пояснение. – Чрез изграждането на дванадесетлистния лотосов цвят на ясновидеца се разкрива и дълбоко разбиране за природните процеси. Всичко, което се основава на растеж, на развитие, излъчва душевна топлина; всичко, което е обхванато от отмиране, разрушение, гибел, се явява с характера на душевния студ.

Изграждането на това сетиво се подпомага по следния начин. Първото, на което окултният ученик обръща внимание в това отношение, е регулирането на хода на мислите си (така нареченият контрол на мислите). Както шестнадесетлистният лотосов цвят се развива чрез истинни, значими мисли, така дванадесетлистният – чрез вътрешно владеене на протичането на мислите. Блуждаещите мисли, които не са свързани помежду си по смислен, логичен начин, а чисто случайно, развалят формата на този лотосов цвят. Колкото повече една мисъл следва от друга, колкото повече се избягва всичко нелогично, толкова повече този сетивен орган получава съответстващата му форма. Ако окултният ученик чуе нелогични мисли, той веднага премисля правилното. Той не бива без любов да се оттегля от може би нелогично обкръжение, за да подпомогне развитието си. Не бива и да чувства в себе си порива веднага да поправя всичко нелогично в обкръжението си. По-скоро той ще насочва съвсем тихо във вътрешността си мислите, които нахлуват в него отвън, в логична, смислена посока. И се стреми да спазва навсякъде тази посока в собствените си мисли. – Второто е да внесе същата последователност в действията си (контрол на действията). Всяко непостоянство, всяка дисхармония в действията водят до разваляне на въпросния лотосов цвят. Когато окултният ученик е направил нещо, той урежда следващото си действие така, че то да следва по логичен начин от първото. Който днес действа в друг смисъл, отколкото вчера, никога няма да развие описаното сетиво. Третото е възпитанието в постоянство. Окултният ученик не позволява на едни или други влияния да го отклонят от цел, която си е поставил, докато може да смята тази цел за правилна. Пречките са за него подкана да ги преодолее, но не и причини да се откаже. – Четвъртото е търпимостта (толерантността) към хората, към другите същества и също към фактите. Окултният ученик потиска всяка излишна критика към несъвършеното, злото и лошото и се стреми по-скоро да разбере всичко, което го среща. Както слънцето не отнема светлината си от лошото и злото, така и той не отнема своето изпълнено с разбиране участие. Сполети ли окултния ученик някаква неприятност, той не се впуска в пренебрежителни съждения, а приема необходимото и се стреми, доколкото му стигат силите, да обърне нещата към доброто. Другите мнения той не ги разглежда само от своята гледна точка, а се стреми да се постави в положението на другия. – Петото е непредубедеността спрямо явленията на живота. В това отношение се говори също за „вяра“ или „доверие“. Окултният ученик посреща всеки човек, всяко същество с това доверие. И се изпълва с такова доверие при действията си. Той никога не си казва, когато му се съобщава нещо: не вярвам в това, защото противоречи на досегашното ми мнение. По-скоро той във всеки миг е готов да провери и да поправи своето мнение и възглед, като ги съпостави с нов. Той остава винаги възприемчив за всичко, което го среща. И вярва в действеността на онова, което предприема. Плахостта и склонността към съмнение той ги прогонва от своето същество. Ако има някакво намерение, той има и вяра в силата на това намерение. Сто неуспеха не могат да му отнемат тази вяра. Това е онази „вяра, която може да премества планини“. – Шестото е придобиването на известно житейско равновесие (невъзмутимост). Окултният ученик се стреми да запазва равномерното си настроение, независимо дали го сполетява страдание, или нещо радостно. Той се отучва от люшкането между „ту до небесата ликуващ, ту до смърт печален“. Нещастието, опасността го намират също така въоръжен, както щастието, сполуката.

Читателите на духовнонаучни съчинения намират описаното изброено като така наречените „шест качества“, които трябва да развие у себе си онзи, който се стреми към посвещението. Тук трябваше да се изложи връзката им с душевното сетиво, което се нарича дванадесетлистен лотосов цвят. – Окултното обучение може отново да даде особени указания, които довеждат този лотосов цвят до узряване, но и тук изграждането на правилната форма на този сетивен орган зависи от развитието на изброените качества. Ако това развитие бъде пренебрегнато, тогава този орган се оформя в изкривен образ. И при изграждането на известна ясновидска дарба в тази посока изброените качества могат вследствие на това да се обърнат към лошото вместо към доброто. Човек може да стане особено нетърпим, плах, отхвърлящ обкръжението си. Той може например да получи усещане за нагласите на други души и затова да ги отбягва или да ги мрази. Може да се стигне дотам, че поради душевния студ, който го облива при възгледи, които са му противни, той изобщо да не може да слуша или да се държи по отблъскващ начин.

Ако към всичко казано се прибави и спазването на известни предписания, които окултните ученици могат да получат от окултните учители само устно, тогава настъпва съответно ускоряване в развитието на лотосовия цвят. Но и дадените тук указания безусловно въвеждат в действителното окултно обучение. Устройването на живота в посочената посока обаче е полезно и за онзи, който не иска или не може да премине през окултно обучение. Защото въздействието върху душевния организъм настъпва във всеки случай, макар и бавно. А за окултния ученик спазването на тези принципи е непременно необходимо. – Ако той се опита да премине окултно обучение, без да ги спазва, той би могъл да влезе във висшите светове само с несъвършено мисловно око; и вместо да познае истината, тогава би бил подвластен само на измами и илюзии. Той би станал в известно отношение ясновиждащ; но всъщност би бил подвластен само на по-голяма слепота от преди. Защото по-рано той поне стоеше твърдо в сетивния свят и имаше в него определена опора; а сега той вижда зад сетивния свят и се обърква по отношение на него, преди да стои сигурно в един висш свят. Тогава той може би изобщо вече не може да различава истината от заблудата и губи всякаква посока в живота. – Тъкмо по тази причина търпението е толкова необходимо в тези неща. Винаги трябва да се има предвид, че духовната наука не бива да отива с указанията си по-далеч, отколкото е налице пълна готовност за правилно уредено развитие на „лотосовите цветове“. Биха се развили истински изкривени образи на тези цветове, ако те бъдат доведени до зрелост, преди по спокоен начин да са придобили полагащата им се форма. Защото особените указания на духовната наука предизвикват узряването, а формата им се дава чрез описания начин на живот.

Особено фина е грижата за душата, която е необходима за развитието на десетлистния лотосов цвят. Защото тук става дума човек да се научи да владее по съзнателен начин самите сетивни впечатления. За начинаещия ясновидец това е особено нужно. Само така той може да избегне един източник на безброй илюзии и духовни своеволия. Човек обикновено изобщо не си дава сметка какви неща владеят неговите хрумвания, неговите спомени и от какво са предизвикани те. Да вземем следния случай. Някой пътува с влак. Той е зает с една мисъл. Изведнъж мисълта му взема съвсем друга посока. Той си спомня за едно преживяване, което е имал преди години, и го вплита в сегашните си мисли. Но той изобщо не е забелязал, че окото му е било насочено през прозореца и погледът му е бил устремен към една личност, която е приличала на друга, замесена в преживяването, което си е спомнил. До съзнанието му изобщо не стига онова, което е видял, а само въздействието му. Така той вярва, че нещото му е „хрумнало от само себе си“. Колко много неща в живота се случват по такъв начин. Как в нашия живот се намесват неща, които сме преживели и прочели, без човек да осъзнава връзката. Някой например не може да понася определен цвят; но изобщо не знае, че причината за това е, че учителят, който го е мъчил преди много години, е носил дреха в този цвят. Безброй илюзии почиват на такива връзки. Много неща се отпечатват в душата, без да бъдат приобщени и към съзнанието. Може да се случи следното. Някой чете във вестника за смъртта на една известна личност. И ето че той твърдо уверява, че още „вчера“ е предчувствал тази смърт, макар да не е чул, нито видял нещо, което би могло да го наведе на тази мисъл. И наистина „вчера“ в него сякаш „от само себе си“ е изплувала мисълта: въпросната личност ще умре. Само едно той не е взел предвид. Няколко часа преди „вчера“ да го осени мисълта, той е бил на гости у един познат. На масата лежал вестник. Той не го е чел. Но несъзнателно окото му все пак е паднало върху съобщението за тежкото заболяване на въпросната личност. Той не е осъзнал впечатлението. Но въздействието е било „предчувствието“. – Ако човек обмисли такива неща, той може да прецени какъв източник на илюзии и фантазьорства се крие в такива обстоятелства. И този източник трябва да запуши онзи, който иска да развие своя десетлистен лотосов цвят. Защото чрез този лотосов цвят могат да се възприемат дълбоко скрити свойства на душите. Но на тези възприятия може да се приписва истинност само тогава, когато човек се е освободил напълно от описаните заблуди. За тази цел е необходимо човек да стане господар над онова, което въздейства върху него от външния свят. Трябва да стигне дотам, че наистина да не приема впечатленията, които не иска да приема. Такава способност може да се възпита само чрез силен вътрешен живот. Човек трябва да постигне с волята си да оставя да му въздействат само нещата, към които насочва вниманието си, и наистина да се изплъзва от впечатленията, към които не се обръща по своя воля. Онова, което вижда, човек трябва да иска да го види; а онова, към което не насочва внимание, действително трябва да не съществува за него. Колкото по-жива, по-енергична става вътрешната работа на душата, толкова повече човек ще постигне това. – Окултният ученик трябва да избягва всяко разсеяно оглеждане и ослушване наоколо. За него трябва да съществува само онова, към което насочва ухото или окото си. Той трябва да се упражнява така, че сред най-голямата суматоха да не му се налага да чува нищо, ако не иска да чува; той трябва да направи окото си невъзприемчиво за неща, към които не гледа нарочно. Той трябва да бъде обграден сякаш с душевна броня срещу всички несъзнавани впечатления. – В тази насока той трябва да полага грижа особено за самия мисловен живот. Той си поставя една мисъл и се опитва да продължи да мисли само онова, което може съвсем съзнателно, в пълна свобода, да свърже с тази мисъл. Произволни хрумвания той отхвърля. Ако иска да постави мисълта във връзка с някоя друга, той грижливо си припомня откъде му е дошла тази друга мисъл. – Той отива и още по-далеч. Ако например изпитва определена антипатия към нещо, той се бори с нея и се стреми да установи съзнателно отношение към въпросното нещо. По този начин в душевния му живот се примесват все по-малко несъзнавани елементи. Само чрез такава строга самодисциплина десетлистният лотосов цвят придобива формата, която трябва да има. Душевният живот на окултния ученик трябва да стане живот във внимание, а от онова, към което не иска или не бива да насочва внимание, човек трябва наистина да умее да се държи настрана. – Ако към такава самодисциплина се прибави медитация, която отговаря на указанията на духовната наука, тогава лотосовият цвят, който се намира в областта на стомашната ямка, узрява по правилния начин, и онова, което чрез описаните по-рано духовни сетивни органи имаше само форма и топлина, получава духовно светлина и цвят. И така се разкриват например таланти и способности на душите, сили и скрити свойства в природата. Така става видима цветната аура на живите същества; така онова, което е около нас, възвестява своите душевни свойства. – Човек ще признае, че тъкмо при развитието в тази област е нужна най-голямата грижливост, защото играта на несъзнаваните спомени тук е неизмеримо оживена. Ако това не беше така, много хора биха имали тъкмо разглежданото тук сетиво, защото то се появява почти веднага, щом човек действително държи впечатленията на своите сетива така изцяло в своята власт, че те са подчинени вече само на неговото внимание или невнимание. Това душевно сетиво остава бездейно само докато мощта на външните сетива го държи заглушено и притъпено.

По-трудно от развитието на описания лотосов цвят е развитието на шестлистния, който се намира в средата на тялото. Защото за това развитие трябва да се търси пълното овладяване на целия човек чрез самосъзнанието, така че у него тяло, душа и дух да бъдат в пълна хармония. Функциите на тялото, склонностите и страстите на душата, мислите и идеите на духа трябва да бъдат приведени в пълно съзвучие помежду си. Тялото трябва да бъде така облагородено и пречистено, че органите му да не тласкат към нищо, което не се извършва в служба на душата и на духа. Душата не бива да бъде тласкана от тялото към влечения и страсти, които противоречат на едно чисто и благородно мислене. Духът пък не бива да е принуден да властва над душата като робовладелец със своите повели на дълга и закони; а тя трябва по собствена свободна склонност да следва дълга и повелите. Дългът трябва да витае над окултния ученик не като нещо, на което той неохотно се подчинява, а като нещо, което той изпълнява, защото го обича. Окултният ученик трябва да развие свободна душа, която стои в равновесие между сетивност и духовност. Той трябва да стигне дотам, че да може да се отдаде на своята сетивност, защото тя е така пречистена, че е загубила силата да го тегли надолу към себе си. Той вече не трябва да има нужда да обуздава страстите си, защото те от само себе си следват правилното. Докато човек има нужда да се самоизтезава, той не може да бъде окултен ученик на определена степен. Добродетел, към която човек трябва тепърва да се принуждава, е все още без стойност за окултното ученичество. Докато човек още има някое влечение, то смущава ученичеството дори ако той се старае да не му угажда. И все едно е дали това влечение принадлежи повече на тялото, или повече на душата. Ако някой например избягва определено възбуждащо средство, за да се пречисти чрез лишаването от наслаждението, това му помага само тогава, когато тялото му не търпи никакви неразположения от това въздържание. Ако е налице последното, това показва, че тялото желае възбуждащото средство, и въздържанието е без стойност. В такъв случай е напълно възможно човек засега просто да трябва да се откаже от преследваната цел и да чака, докато за него настъпят по-благоприятни сетивни условия – може би едва в друг живот. В определено положение разумният отказ е много по-голямо постижение от стремежа към нещо, което при дадените обстоятелства просто не може да се постигне. Нещо повече, такъв разумен отказ подпомага развитието повече от противоположното.

Който е развил шестлистния лотосов цвят, той стига до общуване със същества, които принадлежат на висшите светове, но само тогава, когато тяхното съществуване се проявява в душевния свят. Окултното обучение обаче не препоръчва развиването на този лотосов цвят, преди ученикът да е напреднал много по пътя, по който може да издигне своя дух в един още по-висш свят. Защото това навлизане в същинския духовен свят трябва винаги да съпровожда развитието на лотосовите цветове. Иначе ученикът изпада в обърканост и несигурност. Той наистина би се научил да вижда, но би му липсвала способността да преценява видяното по правилния начин. – Още в онова, което се изисква за развитието на шестлистния лотосов цвят, се крие известна гаранция срещу обърканост и липса на опора. Защото онзи, който е постигнал пълното равновесие между сетивност (тяло), страст (душа) и идея (дух), трудно ще може да бъде доведен до такава обърканост. Все пак е нужно още повече от тази гаранция, когато чрез развитието на шестлистния лотосов цвят за човека станат възприемаеми същества с живот и самостоятелност, които принадлежат на свят, толкова коренно различен от света на неговите физически сетива. За да има сигурност в тези светове, не му стига развитието на лотосовите цветове, а той трябва да има на свое разположение още по-висши органи. Сега ще се говори за развитието на тези още по-висши органи; след това може да стане дума и за другите лотосови цветове и за останалата организация на душевното тяло*.

* Разбира се, по смисъла на думите изразът „душевно тяло“ (както някои подобни изрази на духовната наука) съдържа противоречие. Все пак този израз се употребява, защото ясновидското познаване възприема нещо, което в духовното се преживява така, както във физическото се възприема тялото.

Развитието на душевното тяло, както току-що беше описано, дава на човека възможност да възприема свръхсетивни явления. Но който иска действително да се ориентира в този свят, той не бива да спира на тази степен на развитие. Само подвижността на лотосовите цветове не е достатъчна. Човек трябва да бъде в състояние самостоятелно, с пълно съзнание да регулира и да владее движението на своите духовни органи. Иначе той би станал играчка на външни сили и власти. Ако не иска да стане такава, той трябва да придобие способността да чува така нареченото „вътрешно слово“. За да стигне дотам, трябва да бъде развито не само душевното тяло, но и етерното тяло. Това е онова фино тяло, което се показва на ясновидеца като един вид двойник на физическото тяло. То е, така да се каже, междинно стъпало между това тяло и душевното тяло.* – Ако човек е надарен с ясновидски способности, той може с пълно съзнание да заличи чрез самовнушение физическото тяло на човек, който стои пред него. На по-висша степен това не е нищо друго освен онова, което на по-нисша степен е упражнение на вниманието. Както човек може да отклони вниманието си от нещо, което е пред него, така че то да не съществува за него, така ясновидецът е в състояние напълно да заличи за своето възприятие едно физическо тяло, така че то да стане за него физически съвсем прозрачно. Ако направи това с човек, който стои пред него, тогава пред душевното му око остава още така нареченото етерно тяло, а освен него и душевното тяло, което е по-голямо от двете и също ги прониква. Етерното тяло има приблизително големината и формата на физическото тяло, така че изпълва горе-долу същото пространство, което заема и физическото тяло. То е изключително нежно и фино организирано образувание.** Основният му цвят е различен от седемте цвята, съдържащи се в дъгата. Който може да го наблюдава, опознава един цвят, който за сетивното наблюдение всъщност изобщо не съществува. Той най-добре може да се сравни с цвета на младите прасковени цветчета. Ако човек иска да разглежда етерното тяло съвсем отделно, само по себе си, той трябва да заличи и явлението на душевното тяло за наблюдението чрез упражнение на вниманието, сходно по вид с описаното по-горе. Ако човек не направи това, тогава видът на етерното тяло се променя под влиянието на душевното тяло, което изцяло го прониква.

* Да се сравни с това изложение описанието в „Теософия“ на автора.

** Моля физиците да не се спъват в израза „етерно тяло“. С думата „етер“ трябва само да се посочи фиността на въпросното образувание. Изложеното тук засега изобщо не е нужно да се свързва с „етера“ на физическите хипотези.

А при човека частиците на етерното тяло са в непрекъснато движение. Безброй течения го пронизват във всички посоки. Чрез тези течения животът се поддържа и регулира. Всяко тяло, което живее, има такова етерно тяло. Растенията и животните също го имат. Дори при минералите за внимателния наблюдател са доловими следи. – Споменатите течения и движения отначало са съвсем независими от волята и съзнанието на човека, както дейността на сърцето или на стомаха във физическото тяло не зависи от произвола. – И докато човек не вземе в свои ръце своето развитие в смисъл на придобиване на свръхсетивни способности, тази независимост си остава. Защото тъкмо в това се състои висшето развитие на определена степен: към независимите от съзнанието течения и движения на етерното тяло да се прибавят такива, които човек сам предизвиква по съзнателен начин.

Когато окултното обучение стигне дотам, че описаните в предходните раздели лотосови цветове започнат да се движат, тогава ученикът вече е извършил и някои неща от онова, което води до предизвикването на съвсем определени течения и движения в неговото етерно тяло. Целта на това развитие е в областта на физическото сърце да се образува един вид средоточие, от което излизат течения и движения в най-разнообразни духовни цветове и форми. Това средоточие в действителност не е просто точка, а твърде сложно образувание, един чудесен орган. Той свети и прелива духовно в най-различни цветове и показва много правилни форми, които могат бързо да се променят. И други форми и цветни течения се движат от този орган към частите на останалото тяло, а и отвъд него, като пронизват и просветляват цялото душевно тяло. Най-важните от тези течения обаче отиват към лотосовите цветове. Те пронизват отделните им листа и регулират тяхното въртене; после изтичат навън при върховете на листата, за да се изгубят във външното пространство. Колкото по-развит е един човек, толкова по-голям става кръгът, в който се разпространяват тези течения.

В особено близка връзка с описаното средоточие стои дванадесетлистният лотосов цвят. В него непосредствено се вливат теченията. И през него от едната страна минават течения към шестнадесетлистния и двулистния, а от другата (долната) страна – към осем-, шест- и четирилистния лотосов цвят. В това разположение се крие причината, поради която при окултното обучение трябва да се полага съвсем особена грижа за развитието на дванадесетлистния лотосов цвят. Ако тук нещо бъде сбъркано, цялото изграждане на апарата непременно би било безредно. – От казаното може да се прецени от какво нежно и интимно естество е окултното обучение и колко точно трябва да се процедира, ако всичко трябва да се развие по правилния начин. Оттук е съвсем ясно също, че за указания за развитието на свръхсетивни способности може да говори само онзи, който сам е изпитал върху себе си всичко, което трябва да развие у другиго, и който е напълно в състояние да познае дали указанията му наистина водят до съвсем правилния резултат.

Когато окултният ученик изпълнява онова, което му е предписано чрез указанията, той внася в етерното си тяло такива течения и движения, които са в хармония със законите и развитието на света, към който принадлежи човекът. Затова указанията винаги са отражение на великите закони на световното развитие. Те се състоят в споменатите и подобни упражнения за медитация и концентрация, които, приложени правилно, имат описаните въздействия. Духовният ученик трябва в определени периоди изцяло да прониква душата си със съдържанието на упражненията, така да се каже, вътрешно изцяло да се изпълва с него. Започва се с нещо просто, което преди всичко е подходящо да задълбочи, да направи по-вътрешно разсъдъчното и разумно мислене на главата. Така това мислене става свободно и независимо от всички сетивни впечатления и опит. То, така да се каже, се събира в една точка, която човек държи изцяло в своята власт. Така се създава предварително средоточие за теченията на етерното тяло. Това средоточие отначало още не е в областта на сърцето, а в главата. На ясновидеца то се показва там като изходна точка на движения. – Пълен успех има само такова окултно обучение, което първо създава това средоточие. Ако още от самото начало средоточието бъде пренесено в областта на сърцето, начинаещият ясновидец би могъл наистина да хвърли известни погледи във висшите светове; но не би могъл да придобие правилно прозрение за връзката на тези висши светове с нашия сетивен свят. А за човека на сегашната степен на световното развитие това е безусловна необходимост. Ясновидецът не бива да става мечтател; той трябва да запази твърдата почва под краката си.

Средоточието в главата, когато е добре укрепено, се пренася след това по-надолу, а именно в областта на гръкляна. Това се постига при по-нататъшното прилагане на упражненията за концентрация. Тогава описаните движения на етерното тяло се излъчват от тази област. Те осветяват душевното пространство в обкръжението на човека.

По-нататъшното упражняване прави окултния ученик способен сам да определя положението на своето етерно тяло. Преди това положението зависи от силите, които идват отвън и излизат от физическото тяло. Чрез по-нататъшното развитие човек става в състояние да върти етерното тяло на всички страни. Тази способност се осъществява чрез течения, които протичат приблизително покрай двете ръце и които имат своето средоточие в двулистния лотосов цвят в областта на очите. Всичко това се дължи на това, че лъченията, които излизат от гръкляна, се оформят в кръгли форми, от които известен брой отиват към двулистния лотосов цвят, за да продължат оттам като вълнообразни течения по пътя покрай ръцете. – По-нататъшна последица е, че тези потоци се разклоняват и разделят по най-фин начин и образуват един вид плетеница, която като мрежа (мрежница) се преобразува в граница на цялото етерно тяло. Докато преди то не беше затворено навън, така че жизнените потоци от всеобщото море на живота непосредствено изтичаха и се вливаха, сега въздействията отвън трябва да минават през тази ципица. Така човек става чувствителен към тези външни течения. Те му стават възприемаеми. – Сега е дошъл и моментът да се даде на цялата система от течения и движения средоточието в областта на сърцето. Това става отново чрез продължаването на упражнението за концентрация и медитация. И с това е достигната и степента, на която човек бива надарен с „вътрешното слово“. Сега всички неща получават за човека ново значение. Те стават в известен смисъл духовно чуваеми в своята най-вътрешна същност; те говорят на човека за своята истинска същност. Описаните течения го свързват с вътрешността на света, към който той принадлежи. Той започва да съпреживява живота на своето обкръжение и може да го остави да отеква в движението на своите лотосови цветове.

С това човек навлиза в духовния свят. Стигне ли дотам, той придобива ново разбиране за онова, което са казали великите учители на човечеството. Беседите на Буда и Евангелията например сега му въздействат по нов начин. Те го пронизват с блаженство, каквото преди не е подозирал. Защото тонът на техните слова следва движенията и ритмите, които той сега сам е изградил в себе си. Сега той може непосредствено да знае, че човек като Буда или евангелистите изрича не своите откровения, а онези, които са се вляли в него от най-вътрешната същност на нещата. – Тук трябва да се обърне внимание на един факт, който вероятно може да се разбере само от предходното. За хората от нашата сегашна степен на образованост многобройните повторения в беседите на Буда не са съвсем разбираеми. За окултния ученик те стават нещо, върху което той с удоволствие почива с вътрешното си сетиво. Защото те отговарят на определени ритмични движения в етерното тяло. Отдадеността на тях в пълен вътрешен покой предизвиква и съзвучие с такива движения. И понеже тези движения са отражение на определени световни ритми, които в определени точки също представляват повторение и правилно връщане към предишното, човек, като се вслушва в напева на Буда, се вживява във връзката със световните тайни.

В духовната наука се говори за четири качества, които човек трябва да придобие на така наречения път на изпитанието, за да се издигне до висше познание. Първото от тях е способността в мислите да отделя истинното от явлението, истината от простото мнение. Второто качество е правилната оценка на истинното и действителното в сравнение с явлението. Третата способност се състои в упражняването – споменато вече в предишната глава – на шестте качества: контрол на мислите, контрол на действията, постоянство, търпимост, вяра и невъзмутимост. Четвъртото е любовта към вътрешната свобода.

Самото разсъдъчно разбиране на онова, което се крие в тези качества, изобщо не помага. Те трябва да бъдат така приобщени към душата, че да създадат вътрешни навици. Да вземем например първото качество: различаването на истинното от явлението. Човек трябва така да се възпита, че при всяко нещо, което застава пред него, съвсем като от само себе си да различава между онова, което е несъществено, и онова, което има значение. Човек може да се възпита така само ако в пълен покой и с търпение при своите наблюдения на външния свят отново и отново прави опити в тази насока. Накрая погледът по естествен начин се задържа върху истинното точно така, както по-рано се е задоволявал с несъщественото. „Всичко преходно е само подобие“: тази истина става за душата самоочевидно убеждение. И така ще трябва да се постъпва и с другите от споменатите четири качества.

Под влиянието на тези четири душевни навика действително се преобразява финото етерно тяло на човека. Чрез първия, „различаването на истинното от явлението“, се създава описаното средоточие в главата и се подготвя онова в гръкляна. За действителното изграждане обаче са необходими упражненията за концентрация, за които беше говорено по-горе. Те изграждат, а четирите навика довеждат до зрялост. – Подготвено ли е средоточието в областта на гръкляна, тогава споменатото свободно владеене на етерното тяло и неговото обвиване и ограничаване с плетеницата на мрежницата се постига чрез правилната оценка на истинното в сравнение с несъщественото явление. Ако човек стигне до такава оценка, тогава постепенно духовните факти му стават възприемаеми. Но той не бива да мисли, че трябва да извършва само действия, които изглеждат значими пред разсъдъчната оценка. Най-малкото действие, всяко дребно движение на ръката има нещо значимо в голямото стопанство на световното цяло, и всичко зависи само от това да имаш съзнание за това значение. Важно е не подценяването, а правилната оценка на всекидневните дейности на живота. – За шестте добродетели, от които се състои третото качество, вече беше говорено. Те са свързани с развитието на дванадесетлистния лотосов цвят в областта на сърцето. Натам наистина, както беше показано, трябва да бъде насочен жизненият поток на етерното тяло. Четвъртото качество, копнежът по освобождение, служи след това да доведе до зрялост етерния орган в близост до сърцето. Стане ли това качество душевен навик, човек се освобождава от всичко, което е свързано само със способностите на неговата лична природа. Той престава да разглежда нещата от своята отделна гледна точка. Границите на неговото тясно Себе, които го приковават към тази гледна точка, изчезват. Тайните на духовния свят получават достъп до неговата вътрешност. Това е освобождението. Защото онези окови принуждават човека да гледа нещата и съществата така, както отговаря на неговия личен начин. От този личен начин на разглеждане на нещата окултният ученик трябва да стане независим, свободен.

От това се вижда, че предписанията, които произлизат от духовната наука, действат определящо дълбоко в най-вътрешната човешка природа. И предписанията за споменатите четири качества са такива предписания. Те се срещат в една или друга форма във всички светогледи, които държат сметка за духовния свят. Основателите на такива светогледи не са дали на хората такива предписания от някакво смътно чувство. Те са го направили по-скоро поради това, че са били велики посветени. Те са оформили своите нравствени предписания въз основа на познанието. Знаели са как тези предписания действат върху по-фината природа на човека и са искали последователите им постепенно да развият тази по-фина природа. Да живееш в духа на такива светогледи, означава да работиш за своето собствено духовно усъвършенстване. И само когато човек прави това, той служи на световното цяло. Да се усъвършенстваш, в никакъв случай не е егоизъм. Защото несъвършеният човек е и несъвършен служител на човечеството и на света. Човек служи на цялото толкова по-добре, колкото по-съвършен е самият той. Тук важи: „Когато розата сама се украсява, тя украсява и градината.“

Основателите на значимите светогледи са по този начин великите посветени. Това, което идва от тях, се влива в човешките души. И така заедно с човечеството напредва целият свят. Съвсем съзнателно посветените са работили върху този процес на развитие на човечеството. Съдържанието на техните указания се разбира само тогава, когато се има предвид, че те са почерпени от познанието на най-дълбоката вътрешна човешка природа. Велики познавачи са били посветените и от своето познание те са изковали идеалите на човечеството. Човек обаче се приближава до тези водачи, когато в собственото си развитие се издигне до техните висини. Когато у някой човек развитието на етерното тяло е започнало по начина, описан в предходното, пред него се разкрива един съвсем нов живот. И чрез окултното обучение той трябва да получи в правилния момент разясненията, които ще го направят способен да се ориентира в този нов живот. Например чрез шестнадесетлистния лотосов цвят той вижда духовно образи от един висш свят. Сега той трябва да си изясни колко различни са тези образи в зависимост от това дали са предизвикани от тези или онези предмети или същества. Първото, към което може да насочи вниманието си, е, че върху определен вид от тези образи той може чрез собствените си мисли и усещания да упражнява силно влияние, а върху други – никакво или във всеки случай само в малка степен. Един вид от фигурите се променя веднага, ако наблюдаващият при появата им има мисълта: „това е красиво“, и после в хода на съзерцанието промени тази мисъл в мисълта: „това е полезно“. – Особено образите, които произхождат от минерали или от изкуствено направени предмети, имат тази особеност, че се променят от всяка мисъл или всяко чувство, които наблюдаващият насочва към тях. В по-малка степен това вече е така при образите, които принадлежат на растенията, и още по-малко – при онези, които съответстват на животни. И тези образи са подвижни и пълни с живот. Но тази подвижност произтича само отчасти от влиянието на човешките мисли и усещания, а отчасти се предизвиква от причини, върху които човек няма влияние. Но ето че в целия този свят на образите се появява една разновидност от форми, които отначало са почти изцяло недостъпни за въздействие от страна на самия човек. Окултният ученик може да се убеди, че тези образи не произхождат нито от минерали, нито от изкуствени предмети, нито пък от растения или животни. За да си изясни напълно нещата, той трябва сега да разгледа образите, за които може да знае, че са предизвикани от чувствата, нагоните, страстите и т.н. на други хора. Но и по отношение на тези образи той може да установи, че неговите собствени мисли и усещания все още имат известно, макар и сравнително малко влияние. В света на образите винаги остава един остатък, върху който това влияние е изчезващо малко. – Нещо повече, този остатък в началото на попрището на окултния ученик съставлява дори много голяма част от онова, което той изобщо вижда. За природата на тази част той може да си изясни нещата само ако наблюдава самия себе си. Тогава той открива кои образи са предизвикани от самия него. Онова, което той самият прави, иска, желае и т.н., намира израз в тези образи. Един нагон, който живее в него, едно влечение, което има, едно намерение, което таи, и т.н.: всичко това се показва в такива образи. Дори целият му характер се отпечатва в такъв свят от образи. Така човек може чрез своите съзнателни мисли и чувства да упражнява влияние върху всички образи, които не излизат от самия него; но върху онези фигури, които предизвиква чрез собственото си същество във висшия свят, той вече няма никакво влияние, щом веднъж са създадени от него. От казаното следва също, че във висшето съзерцание вътрешното в човека, собственият свят на нагоните, влеченията и представите, се показва във външни фигури точно така, както другите предмети и същества. За висшето познание вътрешният свят става част от външния свят. Както би било, ако човек във физическия свят беше обграден от всички страни с огледала и така можеше да съзерцава своя телесен образ, така във висшия свят душевната същност на човека застава пред него като огледален образ.

На тази степен на развитие за окултния ученик е настъпил моментът, в който той преодолява илюзията, произтичаща от личната ограниченост. Сега той може да наблюдава онова, което е вътре в неговата личност, като външен свят, както по-рано е разглеждал като външен свят онова, което въздействаше на сетивата му. Така чрез опита той постепенно се научава да се отнася към себе си така, както по-рано се е отнасял към съществата около себе си.

Ако погледът на човека се отвореше за тези духовни светове, преди той да е подготвен в достатъчна степен за тяхната същност, той отначало би стоял пред описаната картина на собствената си душа като пред загадка. Образите на собствените му нагони и страсти застават там пред него във форми, които той усеща като животински или – по-рядко – и като човешки. Наистина животинските образи на този свят никога не са съвсем еднакви с тези на физическия свят, но все пак имат далечна прилика. Неопитни наблюдатели вероятно ги смятат и за еднакви. – Когато навлиза в този свят, човек трябва да усвои съвсем нов начин на съждение. Защото, освен че нещата, които всъщност принадлежат на вътрешното в човека, се явяват като външен свят, те се появяват и като огледален образ на онова, което наистина са. Ако например човек види там едно число, той трябва да го прочете обърнато, като огледален образ. 265 например в действителност означава тук 562. Едно кълбо човек вижда така, като че ли се намира в неговия център. Тогава той трябва тепърва да преведе по правилния начин този изглед отвътре. Но и душевните свойства се явяват като огледален образ. Едно желание, което се отнася до нещо външно, се появява като образ, който се движи към самия желаещ. Страсти, които имат своето място в нисшата природа на човека, могат да приемат формата на животни или подобни образувания, които се нахвърлят върху човека. В действителност тези страсти, разбира се, се стремят навън; те търсят предмета на своето задоволяване във външния свят. Но това търсене навън се представя в огледалния образ като нападение срещу носителя на страстта.

Ако окултният ученик, преди да се издигне до висше виждане, сам е опознал собствените си качества чрез спокойно, безпристрастно самонаблюдение, тогава и в мига, когато вътрешният му свят застане пред него във външен огледален образ, той ще намери смелост и сила, за да се държи по правилния начин. Хора, които чрез такава самопроверка не са се запознали достатъчно със собствения си вътрешен свят, няма да се разпознаят в своя огледален образ и тогава ще го смятат за чужда действителност. Освен това гледката ще ги изплаши и понеже не могат да понесат това, ще си внушат, че всичко е само плод на фантазията, който не може да доведе до нищо. И в двата случая човекът, като е стигнал незрял до определена степен на развитие, би се изпречил пагубно на пътя на собственото си висше изграждане.

Напълно необходимо е окултният ученик да премине през духовната гледка на собствената си душа, за да проникне до по-висшето. Защото в собственото си Себе той все пак има онова духовно-душевно, което най-добре може да прецени. Ако отначало си е придобил солидно познание за своята личност във физическия свят и ако пред него най-напред застане образът на тази личност във висшия свят, тогава той може да сравни двете. Той може да отнесе висшето към нещо, което му е познато, и така е в състояние да тръгне от здрава почва. Ако пък пред него застанат други духовни същества, колкото и много да са те, той все пак отначало не би могъл да си изясни тяхното своеобразие и тяхната същност. Скоро би почувствал как почвата изчезва под краката му. Затова никога не може да се подчертае достатъчно често, че сигурният достъп до висшия свят е онзи, който води през задълбоченото познание и преценка на собствената същност.

И така, духовни образи са онова, което човек среща отначало по своя път към висшия свят. Защото действителността, която съответства на тези образи, е в самия него. Следователно окултният ученик трябва да е зрял, за да не иска на тази първа степен груби реалности, а да смята образите за правилното. Но в този свят на образите той скоро опознава нещо ново. Неговото нисше Себе е налице пред него само като огледална картина; но насред тази огледална картина се явява истинската действителност на висшето Себе. От образа на нисшата личност става видим обликът на духовния Аз. И едва от него се изпридат нишките към други, висши духовни действителности.

И сега е дошло времето да се използва двулистният лотосов цвят в областта на очите. Когато той започне да се движи, човекът намира възможността да свърже своя висш Аз с по-висши духовни същества. Потоците, които излизат от този лотосов цвят, се движат към висшите действителности така, че човекът напълно съзнава съответните движения. Както светлината прави физическите предмети видими за окото, така тези течения правят видими духовните същества на висшите светове. Чрез вглъбяване в представи, произхождащи от духовната наука, които съдържат основни истини, ученикът се научава да привежда в движение и да насочва теченията на лотосовия цвят при очите.

Какво значат здравата способност за преценка и ясното, логическо обучение, това проличава с особена сила на тази степен на развитието. Трябва само да се има предвид, че тук висшето Себе, което досега е дремело в човека в зародиш, несъзнавано, се ражда за съзнателно битие. Не само в образен, а в съвсем действителен смисъл тук става дума за раждане в духовния свят. И роденото същество, висшето Себе, трябва да дойде на света с всички необходими органи и заложби, ако трябва да бъде жизнеспособно. Както природата трябва да се погрижи детето да дойде на света с добре оформени уши и очи, така законите на собственото развитие на човека трябва да се погрижат неговото висше Себе да встъпи в битието с необходимите способности. А тези закони, които осигуряват изграждането на висшите органи на самия дух, не са други освен здравите закони на разума и морала във физическия свят. Както детето узрява в утробата на майката, така духовният човек узрява във физическото Себе. Здравето на детето зависи от нормалното действие на природните закони в майчината утроба. Здравето на духовния човек по същия начин е обусловено от законите на обикновения разсъдък и на действащия във физическия живот разум. Никой, който не живее и не мисли здраво във физическия свят, не може да роди здраво висше Себе. Животът в съгласие с природата и разума е основата на всяко истинско духовно развитие. – Както детето още в утробата на майката живее според природните сили, които след раждането си възприема със сетивните си органи, така и висшето Себе на човека живее според законите на духовния свят още по време на физическото битие. И както детето, водено от смътно чувство за живот, си усвоява съответните сили, така може да постъпва човекът със силите на духовния свят, преди да се роди неговото висше Себе. Нещо повече, той трябва да прави това, ако то трябва да дойде на света като напълно развито същество. Не би било правилно, ако някой каже: не мога да приема ученията на духовната наука, преди сам да виждам. Защото без задълбочаване в духовното изследване той изобщо не може да стигне до истинско висше познание. Тогава той би бил в същото положение като дете в утробата на майката, което би отказало да използва силите, идващи до него чрез майката, и би искало да чака, докато може само да си ги набави. Както детският зародиш изпитва в жизненото чувство правилността на онова, което му се поднася, така и още невиждащият човек изпитва истинността на ученията на духовната наука. Има прозрение в тези учения, изградено върху чувството за истина и върху ясния, здрав, всестранно преценяващ разум, дори когато човек още не вижда духовните неща. Мистичните познания трябва първо да се научат и именно чрез това учене човек трябва да се подготви за виждането. Човек, който би стигнал до виждането, преди да е учил по този начин, би приличал на дете, родено наистина с очи и уши, но без мозък. Пред него би се разстилал целият свят на цветовете и звуците; но то не би знаело какво да прави с него.

И така, това, което преди е било ясно за човека чрез неговото чувство за истина, чрез разсъдък и разум, на описаната степен на окултното ученичество става собствено преживяване. Сега той има непосредствено знание за своето висше Себе. И той стига до познанието, че това висше Себе е свързано с духовни същества от по-висш вид и образува единство с тях. Така той вижда как нисшето Себе произхожда от един висш свят. И му се показва, че неговата висша природа надживява нисшата. Сега той сам може да различи преходното в себе си от трайното. Това не означава нищо друго, освен че той се научава от собствено съзерцание да разбира учението за въплъщаването (инкарнацията) на висшето Себе в едно нисше. Сега му става ясно, че той се намира вътре в една висша духовна взаимовръзка, че неговите качества, неговите съдби са причинени от тази взаимовръзка. Той се научава да познава закона на своя живот, кармата. Той разбира, че неговото нисше Себе, такова, каквото понастоящем съставлява неговото битие, е само един от образите, които неговото висше същество може да приеме. И пред себе си той съзира възможността да работи върху себе си, изхождайки от своето висше Себе, за да става все по-съвършен и по-съвършен. Сега той може да разбере и големите различия между хората по отношение на степените на тяхното съвършенство. Той осъзнава, че има хора, които стоят над него и вече са достигнали степените, които за него тепърва предстоят. Той разбира, че ученията и делата на такива хора произтичат от вдъхновенията от един висш свят. Това той дължи на своя пръв собствен поглед в този висш свят. Онова, което се нарича „велики посветени на човечеството“, сега ще започне да става за него факт.

Това са даровете, които окултният ученик дължи на тази степен от своето развитие: прозрение във висшето Себе, в учението за въплъщаването или инкарнацията на това висше Себе в едно нисше, в закона, по който животът във физическия свят се урежда според духовни взаимовръзки – закона на кармата, – и накрая в съществуването на велики посветени.

Затова за ученик, който е достигнал тази степен, се казва също, че съмнението у него напълно е изчезнало. Ако преди е можел да си усвои вяра, изградена върху разумни основания и здраво мислене, сега на мястото на тази вяра застават пълното знание и прозрението, което нищо не може да разклати.

Религиите са дали в своите церемонии, тайнства и обреди външно видими отражения на висши духовни процеси и същества. Само който още не е прозрял дълбините на великите религии, може да не ги разбере правилно. Но който гледа в самата духовна действителност, той ще разбере и голямото значение на онези външно видими действия. И за него тогава самото религиозно служение става отражение на неговото общуване с духовно по-висшия свят.

Вижда се по какъв начин окултният ученик, като е достигнал тази степен, действително е станал нов човек. Сега той може постепенно да узрее дотам, че чрез теченията на своето етерно тяло да насочва същинския висш жизнен елемент и с това да постигне голяма свобода от своето физическо тяло.