ПРАКТИЧЕСКИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Когато човек премине през своето развитие по отношение на чувства, мисли и настроения така, както това е описано в главите за подготовката, просветлението и посвещението, той предизвиква в своята душа и в своя дух подобно разчленяване, каквото природата е предизвикала в неговото физическо тяло. Преди това развитие душата и духът са неразчленени маси. Ясновидецът ги възприема като преплитащи се, спираловидни вихри от мъгла, които се усещат предимно като матово тлеещи червеникави и червеникавокафяви или също червеникавожълти цветове; след развитието те започват да блестят духовно като жълтеникавозелени, зеленикавосини цветове и показват правилен строеж. Човек стига до такава правилност и с това до висши познания, когато внесе в своите чувства, мисли и настроения такъв ред, какъвто природата е внесла в неговите телесни функции, така че той може да вижда, да чува, да смила храната, да диша, да говори и т.н. – Окултният ученик постепенно се научава да диша и да вижда и т.н. с душата, да чува и да говори и т.н. с духа.

Тук ще бъдат изложени по-подробно само още някои практически гледни точки, които спадат към висшето душевно и духовно възпитание. Те са такива, че по същество всеки може да ги следва, без да се съобразява с други правила, и чрез тях той напредва донякъде в тайната наука.

Особено трябва да се стремим да развием търпението. Всеки порив на нетърпение действа парализиращо, дори убийствено върху дремещите в човека висши способности. Не бива да искаме от днес за утре да ни се открият неизмерими прозрения във висшите светове. Защото тогава те по правило със сигурност не идват; задоволството и от най-малкото, което сме постигнали, покоят и невъзмутимостта трябва все повече да завладяват душата. – Разбираемо е, разбира се, че ученикът нетърпеливо очаква резултатите. Въпреки това той не постига нищо, докато не овладее това нетърпение. Нищо не помага и ако човек се бори с това нетърпение само в обикновения смисъл на думата. Тогава то става само още по-силно. Тогава човек се заблуждава относно него, а в дълбините на душата то се таи само още по-силно. Само когато човек отново и отново се отдава на една съвсем определена мисъл, когато напълно я направи своя, той постига нещо. Тази мисъл е: „Наистина трябва да направя всичко за своето душевно и духовно развитие; но ще чакам съвсем спокойно, докато бъда признат от висши сили за достоен за определено просветление.“ Когато тази мисъл стане в човека толкова мощна, че се превърне в черта на характера, тогава той е на правилния път. Тогава тази черта на характера се отпечатва вече и във външното. Погледът на окото става спокоен, движенията – уверени, решенията – определени, и всичко, което наричаме нервност, постепенно напуска човека. При това имат значение привидно незначителни, малки правила. Например някой ни нанася обида. Преди нашето окултно възпитание насочваме чувството си срещу обидчика. В нас кипва яд. У окултния ученик обаче в такъв случай веднага изплува мисълта: „Такава обида не променя нищо в моята стойност“; и тогава той прави това, което трябва да се предприеме срещу обидата, със спокойствие и невъзмутимост, а не от яд. Разбира се, не става дума просто да приемаме всяка обида, а за това да бъдем толкова спокойни и уверени при наказването на обида, нанесена на собствената ни личност, както бихме били, ако обидата беше нанесена на някой друг, за когото имаме правото да я накажем. – Винаги трябва да се има предвид, че окултното обучение не се извършва в груби външни процеси, а във фини, тихи преобразувания на живота на чувствата и мислите.

Търпението действа привличащо върху съкровищата на висшето знание. Нетърпението действа върху тях отблъскващо. В бързина и безпокойство нищо не може да бъде постигнато в по-висшите области на битието. Преди всичко копнежът и влечението трябва да мълчат. Това са свойства на душата, пред които всяко висше знание плахо се оттегля. Колкото и ценно да е всяко висше познание, не бива да го искаме, ако то трябва да дойде при нас. Който иска да го притежава заради самия себе си, той никога не го постига. – А това изисква преди всичко човек да бъде в най-дълбокото на душата си правдив към самия себе си. Не бива да се заблуждава в нищо относно себе си. Трябва да гледа в лицето своите собствени грешки, слабости и неспособности с вътрешна правдивост. – В мига, в който оправдаеш пред самия себе си някоя от своите слабости, ти си поставил камък на пътя, който трябва да те води нагоре. Такива камъни можеш да премахнеш само като сам си изясниш истината за себе си. Има само един път човек да се освободи от своите грешки и слабости и той е: да ги познае правилно. Всичко дреме в човешката душа и може да бъде събудено. Човек може да подобри също и своя разсъдък и своя разум, ако в покой и невъзмутимост си изясни защо е слаб в това отношение. Такова себепознание е, разбира се, трудно, защото изкушението да се заблуждаваш относно себе си е неизмеримо голямо. Който свикне с правдивост към самия себе си, той отваря за себе си портите към висше прозрение.

При окултния ученик трябва да изчезне всякакво любопитство. Той трябва колкото е възможно повече да се отучи да пита за неща, които иска да знае само за удовлетворяване на своя личен порив към знание. Той трябва да пита само за онова, което може да му послужи за усъвършенстване на неговото същество в служба на развитието. При това обаче радостта, отдадеността към знанието в никакъв случай не бива да бъдат парализирани в него. Във всичко, което служи на такава цел, той трябва да се вслушва благоговейно и да търси всеки повод за такава благоговейност.

Особено необходимо за окултното развитие е възпитанието на живота на желанията. В никакъв случай не бива да станем лишени от желания. Защото всичко, което трябва да постигнем, трябва, разбира се, и да желаем. И желанието винаги ще се изпълни, ако зад него стои съвсем особена сила. Тази сила идва от правилното познание. „В никакъв случай да не желаеш, преди да си познал правилното в дадена област“ – това е едно от златните правила за окултния ученик. Мъдрият първо опознава законите на света, тогава неговите желания стават сили, които се осъществяват. – Тук ще бъде приведен пример, който говори ясно. Със сигурност мнозина желаят да узнаят от собствено съзерцание нещо за своя живот преди своето раждане. Такова желание е съвсем безцелно и безрезултатно, докато съответният не си е усвоил чрез духовнонаучно изучаване познанието на законите – и то в техния най-съкровен характер – на същността на най-финото, вечното. Но ако той действително си е придобил това познание и иска след това да напредне по-нататък, той ще стигне дотам чрез своето облагородено, пречистено желание. Не помага и да кажеш: Да, искам именно да обхвана с поглед своя предишен живот и тъкмо с тази цел да уча. По-скоро човек трябва да бъде в състояние напълно да изостави това желание, напълно да го изключи от себе си и засега да учи съвсем без това намерение. Трябва да развие радостта, отдадеността към наученото без споменатото намерение. Защото само чрез това човек се научава същевременно да има съответното желание така, че то да води след себе си своето изпълнение.

Когато съм гневен или се ядосвам, издигам в душевния свят стена около себе си и силите, които трябва да развият моите душевни очи, не могат да се приближат до мен. Ако например някой човек ме ядосва, той изпраща душевен поток в душевния свят. Не мога да видя този поток, докато още съм способен да се ядосвам. Моят яд ми го закрива. Но не бива и да вярвам, че веднага ще имам душевно (астрално) явление, когато вече не се ядосвам. Защото за това е необходимо първо в мен да се развие душевно око. Но заложбата за такова око се намира във всеки човек. То остава бездейно, докато човек е способен да се ядосва. Но и когато човек се е борил малко с яда, то още не е налице веднага. По-скоро трябва да продължава тази борба с яда и търпеливо да продължава отново и отново; тогава един ден ще забележи, че това душевно око се е развило. Впрочем ядът не е единственото, срещу което човек трябва да се бори за такава цел. Мнозина стават нетърпеливи или започват да се съмняват, защото години наред са се борили с някои свойства на душата, а ясновидството все пак не настъпва. Те просто са развили тогава някои свойства, а други са оставили да избуят още повече. Дарбата на ясновидството настъпва едва тогава, когато са потиснати всички свойства, които не позволяват на съответните дремещи способности да излязат наяве. Наистина наченки на виждането (или на чуването) се появяват още по-рано; но това са нежни растенийца, които лесно се поддават на всевъзможни заблуди и които лесно и загиват, ако не бъдат по-нататък грижливо отглеждани и обгрижвани.

Към свойствата, които например трябва да бъдат преборени също както гневът и ядът, спадат страхливостта, суеверието и склонността към предразсъдъци, суетата и честолюбието, любопитството и ненужната страст към споделяне, правенето на разлика между хората според външни признаци на ранг, пол, племе и т.н. В наше време доста трудно ще се разбере, че борбата с такива свойства има нещо общо с повишаването на способността за познание. Но всеки познавач на тайната наука знае, че от такива неща зависи много повече, отколкото от разширяването на интелигентността и от изпълняването на изкуствени упражнения. Особено лесно може да възникне недоразумение по този въпрос, когато някои вярват, че човек трябва да стане безразсъдно смел, понеже трябва да бъде безстрашен, че трябва да се затвори пред различията между хората, понеже трябва да се бори със съсловните, расовите и т.н. предразсъдъци. По-скоро човек се научава да познава правилно едва когато вече не е пленен от предразсъдъци. Още в обикновения смисъл е вярно, че страхът от дадено явление ми пречи да го преценя ясно, че расовият предразсъдък ми пречи да погледна в душата на даден човек. Този обикновен усет окултният ученик трябва да развие у себе си с голяма тънкост и острота.

Камък на пътя на окултното възпитание хвърля пред човека и всичко, което той казва, без да го е пречистил основно в своята мисъл. И при това трябва да се вземе предвид нещо, което тук може да бъде пояснено само с пример. Ако например някой ми каже нещо и аз трябва да му отговоря, трябва да се стремя да обърна повече внимание на мнението, чувството, дори на предразсъдъка на другия, отколкото на това, което самият аз в момента имам да кажа по обсъждания въпрос. С това е посочено фино развиване на такта, на което окултният ученик трябва грижливо да се посвети. Той трябва да си изгради преценка доколко за другия има значение, ако противопостави на неговото мнение своето собствено. Не че поради това човек трябва да премълчава своето мнение. За това не може и дума да става. Но човек трябва да се вслушва в другия толкова точно, колкото е изобщо възможно, и от онова, което е чул, да оформи образа на собствения си отговор. В такъв случай у окултния ученик отново и отново изплува една мисъл; и той е на правилния път, когато тази мисъл живее в него така, че е станала черта на характера. Тази мисъл е: „Не е важно това, че аз мисля нещо различно от другия, а това, че другият ще намери правилното от самия себе си, ако аз допринеса нещо за това.“ Чрез такива и подобни мисли характерът и начинът на действие на окултния ученик се изпълват с отпечатъка на кротостта, която е главно средство на всяко окултно обучение. Суровостта прогонва около теб душевните образувания, които трябва да събудят твоето душевно око; кротостта премахва за теб пречките и отваря твоите органи.

И заедно с кротостта скоро ще се развие в душата и друга черта: спокойното внимание към всички тънкости на душевния живот в обкръжението при пълно мълчание на собствените душевни движения. И когато човек е стигнал до това, душевните движения на неговото обкръжение въздействат така върху него, че собствената му душа расте и растейки, се разчленява, както растението вирее в слънчевата светлина. Кротостта и мълчаливостта в истинско търпение отварят душата към душевния свят, духа – към царството на духовете. – „Пребъдвай в покой и уединение, затвори сетивата за онова, което са ти предавали преди твоето окултно обучение, спри всички мисли, които според предишните ти навици са се надигали и спадали в теб, стани съвсем тих и мълчалив в своята вътрешност и чакай търпеливо, тогава висши светове ще започнат да изграждат твоите душевни очи и духовни уши. Не бива да очакваш, че веднага ще виждаш и чуваш в душевния свят и в света на духовете. Защото това, което правиш, само допринася да се изградят твоите висши сетива. А душевно ще виждаш и духовно ще чуваш едва когато имаш тези сетива. Когато си пребъдвал известно време така в покой и уединение, захвани се с обичайните си ежедневни занимания, като преди това още дълбоко си запечатал в себе си мисълта: някога ще ми бъде дадено онова, което трябва да ми бъде дадено, когато узрея за това. И строго се въздържай да привличаш към себе си чрез своя произвол нещо от висшите сили.“ Това са указания, които всеки окултен ученик получава от своя учител в началото на пътя. Ако ги спазва, той се усъвършенства. Ако не ги спазва, всякакъв труд е напразен. Но те са трудни само за онзи, който няма търпение и твърдост. Няма други пречки освен онези, които всеки сам си хвърля на пътя и които всеки може и да избегне, ако наистина иска. Това трябва да се подчертава отново и отново, защото мнозина си създават съвсем погрешна представа за трудностите на окултния път. В известен смисъл е по-лесно да се преминат първите степени на този път, отколкото без окултно обучение да се справиш с най-обикновените трудности на живота. – Освен това тук можеха да бъдат съобщени само такива неща, които не са придружени от никакви опасности за телесното и душевното здраве. Има, разбира се, и други пътища, които водят по-бързо до целта; но с тях онова, което се има предвид тук, няма нищо общо, защото те могат да имат известни въздействия върху човека, към които опитният познавач на окултното не се стреми. Тъй като все пак нещо от такива пътища прониква отново и отново в публичността, трябва изрично да се предупреди да не се тръгва по тях. По причини, които само посветеният може да разбере, тези пътища никога не могат да бъдат публично оповестени в истинския им вид. А откъслеците, които се появяват тук и там, не могат да доведат до нищо благотворно, но затова пък могат да доведат до подкопаване на здравето, щастието и душевния мир. Който не иска да се довери на съвсем тъмни сили, за чиято истинска същност и произход не може да знае нищо, нека избягва да се занимава с такива неща. Може да се каже още нещо за обкръжението, в което трябва да се извършват упражненията на окултното обучение. Защото от него зависи немалко. Но при почти всеки човек въпросът стои различно. Който се упражнява в обкръжение, изпълнено само със себични интереси, например със съвременната борба за съществуване, той трябва да съзнава, че тези интереси не остават без влияние върху изграждането на неговите душевни органи. Наистина вътрешните закони на тези органи са толкова силни, че това влияние не може да стане прекалено вредно. Както една лилия не може да стане магарешки бодил, колкото и неподходящо да е обкръжението ѝ, така и душевното око не може да се образува в нещо друго освен в онова, за което е предназначено, дори ако себичните интереси на съвременните градове въздействат върху него. Но при всички обстоятелства е добре, ако окултният ученик от време на време прави свое обкръжение тихия мир и вътрешното достойнство и прелест на природата. Особено благоприятно стои въпросът при онзи, който може да извършва своето окултно обучение изцяло сред зеления растителен свят или между слънчеви планини и милото тъкане на простотата. Това кара вътрешните органи да израстват в хармония, която никога не може да възникне в съвременния град. Малко по-добре от чисто градския човек е поставен вече и онзи, който поне през детството си е могъл да диша елов въздух, да гледа снежни върхове и да наблюдава тихия живот на горските животни и насекомите. Никой от онези обаче, на които е отредено да живеят в града, не бива да пропуска да доставя на своите душевни и духовни органи, които се намират в процес на изграждане, като храна вдъхновените учения на духовното изследване. Онзи, чието око не може всяка пролет ден след ден да проследява горите в тяхната зеленина, би трябвало вместо това да доставя на своето сърце възвишените учения на „Бхагавад Гита“, на „Евангелието на Йоан“, на Тома Кемпийски и изложенията на духовнонаучните резултати. Много пътища водят към върха на прозрението; но правилният избор е задължителен. – Познавачът на окултното може да каже за такива пътища немалко неща, които на непосветения изглеждат странни. Някой например може да е стигнал много далеч на окултния път. Той може, така да се каже, да стои непосредствено пред отварянето на душевните очи и духовните уши; и тогава има щастието да направи пътуване по спокойното или може би и по бурно развълнуваното море, и една превръзка пада от душевните му очи: изведнъж той прогледва. – Друг също е стигнал толкова далеч, че е достатъчно само тази превръзка да падне; това става чрез силен удар на съдбата. Върху друг човек този удар навярно би имал влиянието да парализира силата му, да подкопае енергията му; за окултния ученик той става повод за просветление. – Трети чака търпеливо; години наред е чакал така, без забележим плод. Изведнъж, докато спокойно седи в тихата стая, около него става духовно светло, стените изчезват, стават душевно прозрачни, и нов свят се разстила пред неговото око, което е прогледнало, или зазвучава за неговото духовно ухо, което е започнало да чува.