ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 6 август 1922 г.

От разглежданията ни през това време ще сте видели, че тук действително става дума да намерим понятия, по-точно казано, образи за стопанския живот, чрез които наистина да можем да се потопим в този стопански живот. Съвсем не съм убеден, че трябва да бъдат разбити на пух и прах всички налични научни резултати в която и да е от областите, които днес се разработват в антропософското движение и в чието разработване участвам; напротив, убеден съм, че в самите ни науки има много неща, които могат да се използват широко, и че само начинът, по който ги използваме, изисква съществено по-нататъшно развитие както в природната наука, така и в науките за културата. И затова исках да ви дам главно такива понятийни образи, които могат да ви дадат опорни точки, за да използвате правилно онова, което все пак и в стопанската наука може да се използва, да се използва широко. Затова дадох такива образи, които трябваше да бъдат непосредствено живи. Но живото – нека това ви стане съвсем ясно! – винаги е многозначно. Затова може би някои от вас ще си тръгнат от тези разглеждания с чувството, че срещу едно или друго може да се възрази това или онова. В известен смисъл се радвам, ако това чувство е налице, когато то възниква с истинска изследователска сериозност и изследователски дух; защото по отношение на живото това чувство винаги трябва да съществува. Живото не търпи догматична теория. И така трябва да разбирате и понятийните образи, които дадох.

Един, бих казал, извънредно многозначен понятиен образ е този на стареещите или износващите се пари. Но към такива понятийни образи трябва да се отнасяме така, както се отнасяме например, да речем, към един развиващ се човек. Имаме общото чувство: той ще може да извърши това или онова полезно нещо. Тогава може би можем да си изградим представи как ще го извърши. Но не е задължително тези представи как ще го извърши, винаги да са верни. Съответният човек може да го извърши по друг начин. И така, при определени обстоятелства и за понятието за износващите се пари можете да намерите различни начини, по които да става това износване на парите. Опитах се да ви представя онзи начин, който, така да се каже, е замислен с най-малко бюрократични съображения, а по-скоро е замислен така, че да произтича от самия стопански живот.

Тук може да се появят възражения след възражения. Искам да ви обърна внимание колко лесно може да се възрази: а какво би наложило например някой предприемач да вложи тъкмо млади пари в начинанията си, след като може би след кратко време вече няма да е възможно да се знае дали това са били млади пари, или не; защото предприятието продължава да работи? Но тук отново трябва да имате предвид, че той не взема парите от въздуха, а ги заема от някого, взема ги назаем. И тъй като от книгата ми „Същност на социалния въпрос“ виждате, че не смятам, че лихвата като такава върху парите, които имат стойност, трябва да отпадне, а смятам, че до известна степен тя е необходима в стопанския живот, ще си кажете: как като предприемач бих получил пари от хората, които трябва да ми ги дадат назаем, ако им плащах лихва само за извънредно кратко време? Хората ще ми дават пари по такъв начин, че да могат възможно най-дълго да получават лихвите си от моето предприятие. – Тогава може би ще прецените, че това все още изобщо не е достатъчно, за да се оставят парите да стареят по този начин. Тогава можете да продължите да обмисляте начин, при който върху парите, издадени днес, може би се записва не настоящата година, а някоя бъдеща, така че дотогава стойността им да нараства и чак след това да намалява.

Накратко, онова, което живее, може да се осъществява по най-различни начини. Затова, щом самата възможност бъде представена живо, тя веднага може да се осъществи по най-различни начини, както и един човек може да прилага способностите си по най-различни начини. Това е същностното на недогматичното понятие. Но ако усвоите такива понятия, особено в науката за народното стопанство, тогава тепърва ще видите как нещата навлизат в живота и как само на такава основа можете да използвате онова, което все пак днес съществува в така наречената национална икономика въз основа на частични наблюдения.

Вземете например разсъжденията за цената и ще откриете, че там ви се казва, че условията, определящи размера на цената от страна на продавача, са следните: каква е потребността му от пари, каква стойност имат парите, какви производствени разходи трябва да се направят и каква конкуренция има от страна на купувачите. Но ако след това анализирате тези понятия, навсякъде ще откриете, че макар да можете съвсем правилно да размишлявате върху тях, с тези понятия не можете да навлезете в стопанската действителност по простата причина, че първо трябва да се запитате: здраво ли е стопанското състояние, при което тъкмо един определен предприемач в определено време има потребност от пари и поради това цените спадат или се повишават в посоката, определена от потребността му от пари, и може ли също да действа здравословно онова, което може да се нарече потребителна стойност на парите? – И двете могат да действат както здравословно, така и патологично. И отново, ако мислите за производствените разходи, за установяването на здравословна цена може да е желателно да размишлявате не как се определят цените, когато производствените разходи се приемат за нещо абсолютно, а как би трябвало да се намалят производствените разходи за един артикул, за да има той здравословна цена на пазара. Следователно става дума да имате такива понятия, които действително могат да започнат от собственото си начало. Както не бихме оставили един жив човек да започне да живее на двадесет и пет години, така не би трябвало да оставяме понятията, които участват в живота, да започват от произволно място. Не би трябвало народностопанските понятия да се оставят да започват само, да речем, от конкуренцията между купувачите или продавачите; защото въпросът е дали при определени предпоставки основната стопанска грешка не се състои тъкмо в това, че е налице прекомерна конкуренция между продавачите или също между купувачите. Това са нещата, които трябва да се вземат предвид с извънредно голямо внимание именно при основните положения.

И съвсем независимо дали някой смята едно или друго за правилно в разсъжденията, които проведохме, през цялата поредица от разглеждания се стремяхме към това понятията да бъдат живи. Тогава в конкретния случай те сами показват къде трябва да бъдат изменени. Въпросът е да бъдем насочени по пътя на тези живи понятия. И така, можем да си кажем: ако от едната страна имаме износващите се пари, тоест стареещите пари, то се опитах да покажа как, ако парите действат безпрепятствено и по чисто стопански начин, от само себе си, просто чрез възникващите тогава потребности, на едно място ще възникне потребност от млади пари, а на друго място – потребност от стари пари; опитах се да го покажа тъкмо чрез това, че парите влизат в обращение и се явяват като покупателни пари, заемни пари и дарствени пари, тъкмо чрез тези особени свойства на парите.

Разбира се, би трябвало да мога да доразвивам всичко това седмици наред и тогава бихте видели, че то напълно се вписва в една здрава национална икономика, а ако някъде в стопанското тяло се появи болест, би се видяло, че именно чрез наблюдението на тези неща тя може да бъде излекувана.

Но какво всъщност възниква тогава, ако в този ред на мисли си представим, че в парите в обращение действително имаме един вид отражение на онова, което подлежи на износване и в най-различните стоки за потребление (защото в стопански смисъл духовните постижения също са стоки за потребление)? В износващите се пари имаме течение, успоредно на течението на износващите се стоки, блага, стойности, тоест вещни стойности. И така, какво всъщност имаме, когато обхванем с поглед този паралелизъм между знаковата стойност и вещната стойност (можем веднага да го разпрострем върху цялото световно стопанство)? По същество имаме онова, което би могло да се нарече водене на сметки, счетоводство, разпростряно върху цялото световно стопанство. Това е световното счетоводство; защото действието, което се извършва, когато някоя позиция преминава насам или натам, не означава нищо друго освен записването на една позиция на друго място. Но в реалността това се осъществява чрез преминаването на пари и стока от едни ръце в други. По същество е напълно все едно дали се създава възможност в едно гигантско счетоводство, което обхваща цялото световно стопанство, да поставяме позициите на правилното място и след това да направляваме цялото така, че само да се прехвърлят наличностите по сметките, или да изписваме съответния запис отделно и да го даваме на съответния човек, така че нещата да се осъществят реално. Следователно в паричния оборот имаме световното счетоводство. И тъкмо към това всъщност трябва да се стремим, както по същество всеки може да разбере. Защото така отново сме върнали парите към онова, което единствено могат да бъдат: външното средство за обмен. Защото иначе, ако погледнем в дълбините на народното стопанство, парите все пак не са нищо друго освен средство за взаимна размяна на постиженията. Защото в действителност хората живеят от постиженията, а не от знаците на тези постижения.

Наистина тъкмо защото парите в известен смисъл изопачават постиженията, може да се случи чрез един вид посредническа търговия с пари да се изопачи и цялото стопанство. Но тогава това е именно изопачаване, което е възможно, когато на парите не се придава истинският им характер.

Обаче трябва да видим – и това показах особено вчера, – че постиженията трябва да бъдат преценявани по най-различни начини по отношение на онова, което циркулира като стойности в стопанския живот. Вчера можахме да обърнем внимание как онова, което най-напред се добива от природата и върху което се прилага човешки труд, действително съответства на образа, при който трудът се съединява с природния обект, така че, така да се каже, на едно място стопанският процес може да започне с думите: стойността се създава чрез труда, който прибавям към един природен продукт. Но в народностопанския процес съществува и насрещното течение, което настъпва, когато се появят духовни постижения. Появата на духовни постижения налага да се въведе друга формула за оценяване, ако мога така да се изразя. Тя е следната: едно духовно постижение струва толкова, колкото труд спестява на своя създател. Следователно, ако изобщо създаването на тази картина и съществуването на художника трябва да се вписват в едно здраво народно стопанство, онзи, който създава картина и с това предоставя стойност – стойност, към която има интерес, иначе тя не би била стойност, – трябва да я оцени така, че да му се спести толкова труд, колкото е необходим за собствената му издръжка, докато отново успее да създаде нова картина по същия начин. Така че можем да видим как в народностопанския процес духовните постижения се изправят срещу постиженията, които почиват само върху обработване на природата, тоест върху ръчен труд, съответно върху обработване на природата със средства за производство, и как това поражда този стопански кръговрат с две противоположни течения, които трябва да се компенсират по здравословен начин: от едната страна е необходим труд, обвързан със средствата за производство, а от другата страна трябва да се спестява труд.

Възниква обаче въпросът: как трябва да се компенсират те? Нали отначало действително е достатъчно да помислим само за общото счетоводство на цялото световно стопанство; защото в това общо счетоводство би се показало онова, което трябва взаимно да се уравновесява. И там би възникнала цената. Но въпросът е, че позициите в това общо счетоводство би трябвало да означават нещо. Позициите би трябвало да означават нещо. Една позиция, която вписвам в общото си счетоводство: A, трябва да съответства на онова, което мога да нарека „труд, свързан с природата“, или друга позиция: B, трябва да съответства на „толкова труд се спестява чрез това постижение“. Следователно всяка такава позиция трябва да означава нещо. Тя може да означава нещо само ако представя нещо, което е сравнимо или поне става сравнимо чрез народното стопанство; защото не може просто така да се попита: колко ореха струва един картоф? – Това не може да се попита просто така. Трябва да се запитаме: орехът означава природен продукт, свързан с човешки труд; картофът означава природен продукт, свързан с човешки труд; как се съпоставят двете стойности?

Тук ще трябва да се намери нещо, което действително дава възможност народностопанските стойности да се оценяват взаимно една спрямо друга. Нещата стават още по-трудни, когато например се пише статия, която в народностопански смисъл трябва да струва толкова, колкото физически труд спестява тя при работа с някакво средство за производство, като се приспадне съвсем малкото труд, изразходван за писането. Но във всеки случай можете да си представите, че не е особено лесно да се изчисли как тези неща трябва да се сравняват, да се оценяват едно спрямо друго. И все пак, ако подходим към стопанския процес от другия му край, стигаме до възможността да направим такава оценка. От едната страна имаме физическия труд, приложен към средствата за производство – следователно към тях спада и природата, – като в определен момент този труд е съвсем определен; тоест, с други думи: в определен момент е необходим определен човешки труд, да речем, за да се произведе пшеница върху площ от a квадратни метра и тя да стигне до търговеца или някъде другаде – следователно за да се произведе пшеница. Това безусловно е дадена величина, величина, която в известно отношение дори може да бъде установена; защото в основата на всяко човешко стопанско постижение, когато го обхванем с поглед, все пак стои природата. Не може да бъде другояче: проследяването му назад все някъде ни отвежда до нея. Земеделецът работи непосредствено върху природата; онзи, който, да речем, се грижи за облеклото, не работи непосредствено върху природата, но в основата на труда му стои природата. Трудът му вече ще съдържа нещо от спестения труд, доколкото прилага дух към своята работа. Но във всеки случай в основата на труда му стои природата. Всичко, чак до най-сложните духовни постижения, в крайна сметка се проследява назад до природата, съответно до работата със средства за производство. Можете да размишлявате толкова непредубедено, колкото искате: винаги ще стигате до извода, че проследяването на всичко народностопанско назад в крайна сметка все пак отвежда до физическата работа върху природата и че онова, което започва да образува стойности при работата върху природата – изразходването на труд до определена точка, възможно най-близка до природата, – представлява стойностите, които след това трябва да се разпределят в цялата област на затвореното в себе си народно стопанство.

Вземете още веднъж хипотетичния пример, който приведох вчера: едно затворено селско стопанство! В това затворено селско стопанство имате физическите работници, а от умствените работници посочих само учителя и свещеника, може би още и общинския управител. Това е съвсем просто стопанство. Повечето хора там ще работят физически, ще работят физически върху земята; само че трябва допълнително да полагат и онзи физически труд, който е необходим на учителя, свещеника и общинския управител за храна, облекло и така нататък. Трябва да полагат и този труд; защото учителят, свещеникът и общинският управител не извършват сами своята работа върху природата. Представете си (табло 12), че това затворено селско стопанство има тридесет селяни и тримата – е, как да ги наречем? – първенци, че тези трима са там. Тези трима предоставят духовните си постижения. Те се нуждаят от спестения труд на другите. Да приемем: всеки от тези тридесет селяни дава на трите лица, или на всяко поотделно, знак, листче, на което пише, да речем, толкова и толкова a = пшеница, като се има предвид пшеницата, която вече е обработена по определен начин. Друг дава листче, на което пише нещо друго, което може да се сравни с пшеницата по отношение на потреблението. Тези неща могат да бъдат намерени. Свещеникът, учителят и общинският писар събират всичко това. Вместо сами да отидат на полето, за да си набавят пшеницата, житото, говеждото месо, те предават листчетата на хората. Хората извършват и този труд и в замяна им дават продукта. Това е процесът, който трябва да се развие от само себе си. Процесът изобщо не може да бъде друг дори ако на някой хитър ум хрумне вместо листчетата да въведе метални пари. Процесът е именно този: трябва да се създаде възможност да се издават разпореждания за получаване въз основа на натрупания материален труд, на труда, положен със средствата за производство, тоест на труда, вложен в народностопанските стойности, който се предава, за да могат онези, които имат нужда от това, да си спестят труд с тези листчета.

Оттук ще видите, че никакъв вид пари не може да бъде нещо друго освен единствено израз на сумата от използваемите средства за производство, които съществуват в някоя област, като използваемите средства за производство в тази област са сведени до онова, чрез което най-лесно могат да бъдат изразени (разбира се, сред тези средства най-вече и на първо място ще бъде земята). И тогава това ще сведе целия народностопански процес до нещо, което все пак може да бъде обхванато.

Онова, което трябва да се каже за това, е свързано с обстоятелството, че никъде на Земята не може да се създаде народностопански рай. В това могат да вярват онези, които изграждат утопии, несвързани с действителността. Много лесно е без особено усилие да се каже, че стопанството трябва да бъде устроено така и така; но едно стопанство, а и цялото земно стопанство, тоест онова, което можем да наречем световно стопанство, не може да бъде устроено по някакъв начин в абсолютен смисъл, а само в относителен смисъл. Защото представете си, че в някоя затворена стопанска област имаме земна площ: Fl. Ако всички хора върху тази земна площ действително извършват дейностите, които са по човешките възможности, онова, което се получава за потребление, ще бъде различно според това дали върху тази земна площ има, да речем, население от B милиона, или върху същата тази площ има население от ${\text{B}}^{\text{1}}$ милиона.

Онова, за което става дума, зависи изцяло от съотношението между броя на населението и земната площ, следователно и от това колко могат да добият определен брой хора от земната площ – в крайна сметка всичко идва от земната площ. Сега приемете хипотетичния случай, че някоя стопанска област, табло 12, има, да речем, тридесет и пет милиона жители – напълно безразлично е колко са. Онова, което тук важи за една затворена стопанска област, важи и за световното стопанство. В определен момент една стопанска област има тридесет и пет милиона жители. И приемете хипотезата, че за тези тридесет и пет милиона жители трябва да се създадат възможно най-справедливи народностопански условия. Това не е изразено съвсем точно и ясно, но веднага ще видите какво разбирам под него. Какво би трябвало да се направи, ако изобщо се желае сред тридесет и петте милиона в тази област да господства онова, което води до възможните цени? Тогава, в момента, в който започнете да оздравявате стопанския живот, би трябвало да дадете на всеки отделен човек дял от земната площ, равен на цялата земна площ, върху която е възможно производство, разделена на тридесет и пет милиона – но сега площта трябва да е изчислена според средните показатели за плодородие и възможност за обработване. Представете си, че при раждането си всяко дете просто получава толкова земна площ за непрекъснато обработване: ако при раждането си всеки човек получаваше толкова и толкова, тогава биха възникнали цените, които изобщо могат да възникнат върху такава площ; защото тогава нещата имат разменната стойност, която следва от само себе си.

Но онова, което ви представям тук като хипотеза, която ви се струва странна, е самата действителност. Независимият от човека народностопански процес действително прави именно това. Той го прави – нали няма да помислите, че разбирам онова, което сега казвам, другояче освен образно, – като действително разпределя цялата земна площ между толкова и толкова хора, тъй като условията за това са налице, а след това хората трябва съответно да обработват по-нататък всичко онова, което се отделя от земята; можете да си представите цялата земна площ разпределена според броя на жителите; и като реален факт това разпределение дава на всяко отделно нещо неговата разменна стойност; и можете да запишете някъде разменните стойности, а чрез опита може да се стигне много близо до тези стойности. Но ако след това сравните това с днешната ни действителност, ще откриете, че едното има цена далеч под разменната си стойност, а другото – далеч над разменната си стойност. Ако си представите, че някъде възниква някаква Утопия, в която можете да пренесете само новородени деца, за които отначало се грижат ангели – но давате на всяко неговото парче земя, – тогава можете да постигнете това: щом станат способни да започнат работа, да възникнат разменните стойности, които следват от само себе си. Ако след известно време има други цени, тогава единият трябва да е отнел съответното нещо от другия. И тъкмо това поражда различните недоволства: смътното чувство, че тук в народностопанския процес може да се намеси нещо, което изобщо не съответства на реалните цени.

Но онова, което посочих, ще се постигне чрез самите мерки тъкмо благодарение на това, че в народностопанския организъм прониква начин на мислене, който следва духа, възприет тук в тези разглеждания. Това е, което има значение. И така ще открием, че върху тези пари, които, бих казал, представляват подвижното счетоводство на световното стопанство, ще трябва да пише нещо подобно на: пшеница, която може да се произведе върху земна площ от толкова и толкова квадратни метра и която след това се сравнява с другите неща. Най-лесно могат да се сравняват помежду им продуктите на земята. И така, виждате от какво трябва да се изхожда. Трябва да се изхожда от нещо, числата трябва да означават нещо. Просто се отдалечаваме от действителността, когато върху парите ни пише толкова и толкова златно съдържание; но се приближаваме към действителността, когато върху тях пише: това означава толкова и толкова труд върху определен природен продукт. Тогава бихме могли да кажем: да приемем например, че върху тях пише X-пшеница, върху всички пари пише X-пшеница, Y-пшеница, Z-пшеница – и би било ясно до какво се свежда цялото народно стопанство. С това сте свели валутата до използваемите средства за производство, с които се полага физически труд – средствата за производство на някоя стопанска област, – и това е единствената здрава валута: сумата от използваемите средства за производство.

За онзи, който може непредубедено да се вгледа в действителността, от видяното става ясно, че нещата стоят така, макар че може би някой ще каже: и с подобно нещо не може съвсем точно да се сравни някаква друга стойност. Сравнението ще може да се направи с висока степен на точност. Защото при тази оценка в крайна сметка всичко се оценява чрез потреблението и затова стойностите на постиженията общо взето не се различават твърде много. – Колкото и духовен да е трудът ми, всяка година се нуждая от толкова спестен труд, колкото ми е необходим, за да се поддържам като човек. И чрез нещо такова веднага ще стане ясно по какъв начин един умствен работник се нуждае и от нещо в добавка към онова, от което се нуждае един физически работник. И когато нещата са толкова прозрачни, това ще бъде признато навсякъде именно защото е прозрачно. В затворените стопанства все пак има случаи, в които умствените работници всъщност получават в изобилие онова, от което се нуждаят, в които хората с готовност им го дават, без първо да го записват върху листчета – случаи, които стават все по-редки и по-редки, но все пак съществуват и днес. Казвам това не защото искам да сведа нещо народностопанско до нещо сантиментално, а го казвам, защото и то принадлежи към реалностите на народното стопанство и защото навсякъде в народното стопанство все пак се натъкваме на човека.

Преди всичко така се постига действително обозримо съотношение между отделните членове на едно стопанско цяло. Създава се възможност всеки във всеки момент да запазва връзката си с природата дори в парите. Защото тъкмо това прави всички наши отношения толкова нездрави: те толкова се откъсват от природата, че връзката с нея вече изобщо я няма. Ако успеем върху нашите книжни пари действително да стои природната стойност вместо неопределимата стойност на златото – а отговорът на този въпрос е само въпрос на техника, която може да се разработи в асоциативния живот, – тогава непосредствено ще разбираме, ще разбираме в обикновения обмен колко струва и всяко духовно постижение; защото тогава ще знам: ако нарисувам една картина, поради това, че съм я нарисувал, толкова и толкова земеделски работници, да речем, трябва да работят толкова и толкова месеци или години, за да отглеждат пшеница, овес и тъй нататък. Представете си колко обозрим би станал по този начин стопанският процес. Според днешния начин на изразяване тогава би се казало: вместо златна валута имаме природна валута. Това би било и тъкмо правилното. То би било онова, което действително създава едно стопанско състояние.

Ето че отново ви е представен такъв образ. Трябва да говоря в такива образи, защото тези образи дават действителността; защото онова, което хората обикновено имат в главите си при стопанския обмен, не е действителност. Нещо действително има в ума си само онзи, който знае: ако за нещо получи монета с такава и такава стойност, това означава толкова и толкова труд по обработването на земята, към който трябва да се причисли и трудът с други средства за производство; те обаче стават равностойни на природата, понеже в момента, в който бъдат изработени и следователно отпаднат от областта на стоките, преминават в състояние, в което се обезценяват и не могат да се купуват или продават; така те стават равни на средствата за производство, които имаме в природата. Когато казваме, че средствата за производство трябва да се третират по този начин, това е само продължение на процеса, който имаме в природата. Едва така се създава ясно понятие и за самата природа като средство за производство; защото срещу понятията за земята, които иначе срещате, винаги може да се възрази по нещо, ако не въведете понятието за средство за производство така, както се опитах да го направя в „Същност на социалния въпрос“. Защото е достатъчно само да помислите: при определени обстоятелства и един участък от природата трябва първо да бъде обработен, преди да стане използваема земя, така че до момента, когато природата бъде разчистена, когато някой участък от природата бъде разчистен и може да бъде предаден за ползване – дотогава за него също трябва да се полага труд, – тоест до края на тази работа, докато тя бъде завършена, дотогава и едно парче земя с основание е стока, стопанска стойност в смисъл на благо, свързано с труд.

И така, само ако действително формулирате понятията си по този начин, както направихме, ще схванете понятието за средство за производство в чисто нагледна форма; тогава ще можете да го приложите в най-различни области; тогава в подходящия момент съвсем ясно ще разберете, че когато някой представи една статия, основната част от стойността ѝ се състои в спестения труд и че трябва да се приспадне само малкото, което съставлява непосредствения физически труд на писането. Ако правилно изграждате понятията си от живота, те веднага се диференцират пред вас в най-различни посоки така, че да се вписват правилно в живота. Следователно, ако по някакъв начин искате да разглеждате въпроса за цената, непременно трябва да го проследите назад не само до производствените разходи, а чак до първичното производство и да видите какви са условията за образуване на цените още от първичното производство нататък. Едва тогава ще можете да проследите образуването на цените до която и да е точка в народностопанския процес.

С това може би успях да ви дам поне една представа, която да ви насочи към онова, което всъщност трябва да се вземе предвид при основния въпрос на стопанството – образуването на цените. Защото стопанската дейност означава тъкмо продуктите да се включват в обмена между хората; а обменът между хората намира израз в образуването на цените. Именно това образуване на цените трябва най-напред да е главното. А че при това не е нужно да се връщаме към нещо съвсем неопределено, ще разберете, ако проследите всичко назад до онова стойностно съотношение, което при труда по обработването на земята се създава от съотношението между числеността на населението и използваемата земна площ. В това съотношение намирате онова, което първоначално стои в основата на образуването на стойността, защото целият труд, който може да бъде извършен, може да бъде положен само от населението в зависимост от неговата численост, а всичко, с което този труд може да се свърже, трябва да дойде от земята; защото всеки се нуждае от това и за онези, които си спестяват този труд поради духовното си постижение, другите трябва да го извършват наред със своя труд; затова тук стигаме до онова, което стои в основата на народното стопанство.

Ако разгледаме нещата така, трябва да кажем: в днешното ни толкова сложно стопанство продължава да присъства и онова, което е съществувало напълно и при най-първобитните стопански отношения, когато в общи линии е ставало дума, да речем, само за стокообмен. Само че вече не сме в състояние да прозрем навсякъде тази връзка. Винаги веднага ще я виждаме пред себе си, ако върху нашите банкноти е изразена тази връзка с природата. Защото в действителност тя все пак е налице. Никога не забравяйте това! Тя е реалността. Бих искал да кажа – отново говоря образно: докато съвсем без да се замислям, давам своя франк за нещо, винаги има едно малко демонче, което всеки път записва върху него на колко труд, извършен върху природата, съответства той. Това е реалността. И тук, за да стигнем до действителността, не бива да се ограничаваме до външната повърхност.

Наистина през тези четиринадесет дни не беше възможно да се даде нищо друго освен няколко насоки, които трябваше да посочат пътя, насоки, за които знам, че би трябвало да се доразвият във всички отношения и че може би най-важното в тях е да разберете как образните понятия, развити тук, представляват нещо живо в сравнение с онова, което иначе се развива. Ако сте приели в себе си онова, което е живо в тези образни понятия, тогава все пак няма да сте прекарали напразно тези четиринадесет дни тук.

И тъкмо това тежи толкова на душата днес: огромни пречки стоят пред хората, когато става дума да придобият свободен поглед към онова, което е необходимо за излекуването на някои недъзи на културата. Ужасно много се приказва за това какво трябва да се направи. Но има малко воля да се потопим в действителността и от самата действителност да извлечем и словото за онова, което трябва да се направи. Наистина днес постепенно сме излезли от сферата на истината, на действителното право, което произтича от човешката природа, и на житейската практика – на онова, което трябва да се развие в човека, за да има той стойност за своите ближни; а именно от истинното слово сме преминали към фразата, от чувството за правото – към условностите и от житейската практика – към нищо повече от житейска рутина. И няма да излезем от тази тройна неистинност, от фразата, условностите и рутината, ако не развием волята да се потопим в нещата, да погледнем как всъщност се оформят те в своята действителност. Тогава ще намерим възможност – именно като хора, които искат да разглеждат такива неща от изследователска гледна точка, – тогава ще намерим възможност да бъдем разбрани. Днес в света има много неща, които като агитационни фрази причиняват страшни вреди, защото са толкова малко хората, които сериозно искат да се вгледат в действителните неща.

Затова изпитах дълбоко удовлетворение, че дойдохте тук и пожелахте в продължение на четиринадесет дни заедно с мен да обмисляте въпросите в областта на народното стопанство. Сърдечно ви благодаря за това; защото имам право да изкажа тази благодарност, понеже смятам, че знам какво значение има това, че тъкмо хората с академично образование в областта на народното стопанство, които днес участват в живота, ще могат извънредно много да допринесат за оздравяването на културния ни живот, за възстановяването на живота на човечеството.

И действително трябва да се стремим науката за народното стопанство да не бъде само теория, а самата тя наистина да се прояви и като народностопанска стойност, за да може трудът, който спестяваме, действително да се използва плодотворно от онези, които ни го спестяват, за по-нататъшното развитие на човечеството. Вярвам, че когато взехте решението да дойдете тук, съзнавахте тази важна задача на икономиста, и бих се радвал, ако онова, което успяхме да постигнем с общата си работа, макар и по несъвършен начин, ви даде сили.

Дано имаме възможност някой път да продължим работата по тези въпроси.