ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 5 август 1922 г.

Тъкмо за да разберем какво може да се има предвид с неща като обсъдените вчера, днес ще бъде нужно да вникнем в някои народностопански процеси, които също влияят върху народностопанските оценки и могат да покажат колко трудно всъщност се оценява в народностопански смисъл онова, което произлиза от човешкия дух. Не искам изцяло да измислям един пример, а само да го оформя така, че стоящата зад него действителност да не добавя нищо към стойността, която този пример може да има за нашето разглеждане.

Виждате ли, може да се случи следното: в определено време живее един голям поет, който постепенно, още приживе, а след смъртта му все повече, бива признат за голям поет. Тогава някой от онези, които по някакъв начин се занимават с този поет, било то и само, да речем, като негов почитател, може да си помисли: В близко бъдеще около този поет ще се вдига още повече шум, отколкото сега. Зная съвсем сигурно – поне се осмелявам да го допусна, – че след известно време, да речем, след двадесет години, около този поет ще се вдига много повече шум, отколкото сега. Мога дори да зная, че след двадесет години според мисловните навици на времето, в което живеем, за този поет ще бъде построен архив и че в този архив ще се съберат неговите ръкописи. – Въз основа на различни неща, които е узнал и обмисля в хитрата си глава, той си казва: Да, това ще стане. Сега започвам да купувам автографи, собственоръчни ръкописи на този поет. Засега те все още са извънредно евтини. – Веднъж този човек седи заедно с други. Единият казва: Не съм особено склонен да спекулирам със стойности; искам просто обичайните лихви от спестяванията си. – Вторият казва: Е, не искам да се задоволя с обичайните лихви, ще си купя ценни книжа от тази или онази мина. – Той вече е по-склонен към спекулации, затова си купува ценни книжа. Третият обаче, нашият човек, казва: Купувам си най-добрите книжа, които съществуват сега; купувам си съвсем евтини книжа, но няма да ви кажа какви книжа си купувам – към това се прибавя и още нещо: той не издава тази работа, – купувам си книжа, които обаче в близко бъдеще ще поскъпнат най-много. И си купува само собственоръчни ръкописи на въпросния поет. А след двадесет години продава тези книжа на архива или на хора, които после ги продават на този архив, за сума, многократно по-голяма от похарчената. Така че от тримата той беше най-склонен към спекулации.

Това е напълно реален случай; само не искам да споменавам тук конкретните обстоятелства; но такъв случай наистина е имало. Чрез това обаче настъпва и много значително преразпределяне на народностопански стойности. И въпросът е: кои са факторите, допринесли за това преразпределяне? На първо място той само използва мисълта си, за да се възползва от обстоятелството, че въпросният поет се радва на нарастващо признание, признание, намерило реален израз дори в това, че за него е изграден архив. Но към това се прибавя и още нещо (поне за преразпределянето, при което всичко се събира в едни ръце): той премълчава тази работа, не насочва вниманието на другите към нея и те сами не се досещат. И така прибира огромната печалба.

Споменавам този случай само защото искам да ви обърна внимание колко сложен става въпросът кои фактори се преплитат в областта на стойностите – колко трудно е да се обхванат всички тези фактори. И пред нас трябва да възникне въпросът: напълно невъзможно ли е да обхванем тези фактори по някакъв начин? – Ще си кажете: що се отнася до голяма част, до голям дял от живота, хора със здрав разум, обединени в асоциации, съвсем сигурно ще могат да преценят факторите дотолкова, че да намерят за тях известен числов израз. Но все пак ще има твърде много неща, и то решаващи за оценяването на нещата, които няма да могат да се обхванат по обичайния начин със здравия разум, ако не потърсим други помощни средства.

Видяхме как природата трябва да бъде преобразувана чрез човешкия труд, тоест в известен смисъл трябва да се свърже с човешкия труд, за да получи народностопанска стойност. В една стопанска организация, която се основава на разделението на труда, природният продукт първоначално все още няма същинска стойност. Ако мислено си представим картината, в която стойностите възникват чрез съединяването, да речем, на природна вещественост и труд, тогава ще можем да се доближим до функционалната страна на стойностообразуването, макар първоначално може би само чрез един вид алгебрична формулировка. Лесно ще можем да си представим, че това стойностообразуване не протича просто като съединяване на труда с природния елемент, а трудът променя природния елемент; следователно ще имаме по-сложна функция, отколкото би могло да бъде едно просто събиране. Но все пак ще можем да се придържаме към вече изказаното: виждаме как стопанската стойност възниква, когато природният продукт най-напред бъде поет от човешкия труд.

Най-първата степен, на която човешкият труд поема природния продукт, е непосредствената работа, бих искал да кажа, върху земята. Именно това ни кара все пак да разглеждаме обработването на земята като изходна точка за всяка стопанска дейност. Това обработване на земята е предпоставката за всяка друга стопанска дейност. Но ако преминем към другата страна на стопанската дейност – днес вече не е нужно да ви обяснявам, че когато някой осъществява преразпределяне на стойности, и това се намесва в стопанското движение на стойностите, защото това съвсем сигурно следва от предходните лекции, – как ще трябва да постъпим, ако искаме да открием какво в такива случаи всъщност може да се сравни с първата страна? Ако, да речем, приемем, че стойността, която се движи от едната страна, е „природа по труд“ или пък някаква функция, както казах още в началото, тогава все пак би трябвало да намерим в нея нещо сравнимо. Несъмнено няма да е възможно да сравняваме духа с природата; защото едва ли ще намерите някаква точка за сравнение, особено чрез народностопански разсъждения, дори само поради това, че тук се намесва нещо извънредно субективно.

Представете си едно просто стопанство на село, което, да речем, е затворено в себе си. Такива действително можеше да се видят, поне отчасти. То ще се състои – да речем, че мислено изключваме дори пазара и града – от онова, което произвеждат селяните, обработващите земята, отделни занаятчии, които обличат хората и така нататък, и някои други занаятчии, а по същество не и от произведеното от отделни пролетарии – такива още изобщо няма да има, но когато разсъждаваме така, засега не е нужно да насочваме вниманието си към това, защото, като проследим нещата по-нататък, ще можем да забележим онова, което се отнася до тях. После в това стопанство на село ще има учител и свещеник или няколко учители и няколко свещеници; ако имаме чисто стопанство на село, те ще трябва да живеят от онова, което другите им отстъпват от своето. А онова, което се развива като свободен духовен живот, ще трябва да протича главно между свещениците и учителите – евентуално към тях ще се прибави и общинският управител, – но именно там, между тези хора, ще протича главно свободният духовен живот. И ще трябва да се запитаме: как всъщност стигаме до оценяване в този прост стопански кръговрат?

Няма да има много друг свободен духовен живот. Трудно можем да си представим, че учителят или свещеникът ще стане романист; защото, ако стопанството на селото е затворено в себе си, той едва ли ще може да продава много. Бихме могли да разчитаме, че един романист ще може да печели нещо само ако същевременно успее да събуди у селяните, шивачите и обущарите особено любопитство към романите си. Тогава действително веднага би могъл да създаде една малка индустрия, нали? Това наистина би струвало извънредно скъпо. Но във всеки случай не можем да си представим, че подобно нещо би съществувало просто така в това малко стопанство на село. Следователно виждаме, че свободният духовен живот трябва първо да изчака да са налице определени условия. Но може би можем да си представим как самото наличие на свещеници, учители и един общински управител всъщност води до оценяване на онова, което извършват тези умствени работници – защото в народностопански смисъл те са умствени работници.

Каква е предпоставката тези умствени работници изобщо да могат да живеят в селото? Предпоставката е хората да изпращат децата си на училище и да имат религиозна потребност. Духовните потребности са основната предпоставка. Без тях там изобщо нямаше да има дори тези умствени работници. И ще трябва да се запитаме: как на свой ред тези умствени работници ще оценят народностопански своите продукти, да речем, проповедта – защото в народностопански смисъл и тези продукти трябва да се разбират народностопански – и училищното обучение, как ще ги оценят народностопански? Как ще се оцени това народностопански в цялото обращение? Това е основополагащ въпрос.

Как се оценява това, ще разберем само ако първо си изясним съвсем нагледно: какво трябва да правят другите хора? Те трябва да полагат физически труд. Чрез това, че полагат физически труд, създават народностопански стойности. Ако нямаше потребност от проповеди и от училищно обучение, свещениците и учителите също щяха да трябва да работят физически, тогава всички щяха да работят физически и духовният живот изобщо би отпаднал. Тогава, разбира се, нямаше да има нужда да говорим за оценяване на духовните постижения. До това оценяване стигаме, когато обърнем внимание, че тъкмо този физически труд трябва да бъде спестен на свещениците и учителите; защото, ако искат да вършат своята работа, която все пак също се търси, други трябва да поемат физическия им труд. Така в разсъждението действително може да бъде въведено нещо, което поне отново може да се схване в общ смисъл. Защото да предположим, че има потребност само от по половин проповед и от половината училищно обучение – тоест от половин проповед на един свещеник и половината обучение на един учител, – какво би трябвало да настъпи тогава? Тъй като не може да се назначи половин свещеник и половин учител, свещеникът и учителят ще трябва да отделят известно време и за физически труд. Следователно оценката, която трябва да получат двамата, ще произтича от това колко физически труд могат да си спестят. Това дава мярката за оценяване на тяхната работа. Единият влага физически труд, другият си го спестява и оценява духовното си постижение според това колко физически труд си спестява с него. В тези две различни полета на стопанския живот намираме – ако обмислим нещата народностопански, тогава за нас и една проповед трябва да има народностопанска стойност, – намираме онова, което ни показва как проповедта получава народностопанска стойност. Получава я чрез това, че се спестява труд, докато от другата страна трябва да се влага труд.

Но това важи за целия духовен живот. Какво означава в народностопански смисъл някой да рисува картина, върху която, да речем, работи дори десет години? Означава, че картината получава стойност за него чрез това, че отново може да рисува картина в продължение на десет години. Но може да прави това само ако си спести физическия труд за десет години. Картината ще трябва да струва толкова, колкото е стойността, която физическият труд създава в други продукти за десет години. И дори да вземете такива сложни случаи като онзи, който изложих днес в началото на часа, все пак получавате същия резултат. Навсякъде, където става дума за духовни постижения, ако искаме да намерим понятието за стойност, получаваме другото понятие – понятието за спестения труд, за труда, който си спестяваме.

Голямата грешка на марксистите беше, че разглеждаха всичко само откъм физическата страна и говореха, че в капитала трябва да виждаме кристализирал труд, продукт, с който е свързан труд. Когато някой рисува картина, духът, който той влага в нея чрез рисуването в продължение на десет години, наистина е свързан с нея; но това могат да изчислят най-много онези, които вярват, че духът е преобразуван вътрешен човешки труд. Това е безсмислица. Духовното не може направо да се сравнява с природното. Но при едно мое духовно постижение тук не става дума за това, че в него по някакъв начин е натрупан труд. Натрупаният труд не може да се обхване народностопански. Като физически труд той може да е съвсем малко. А онова, което представлява физически труд, спада към другото понятие за физическия труд. Онова, което придава стойност на постижението, е трудът, който вече мога да си спестя чрез него.

И така, от едната страна на народностопанския процес стойностообразуващата сила възниква чрез това, че се осигурява труд, той се насочва към продукта, влага се в продукта – продуктът привлича труда. От другата страна продуктът излъчва труда, предизвиква труда; стойността съществува първоначално и тя предизвиква труда.

Но по този начин сме в състояние – понеже тук вече имаме нещо сравнимо, а именно труд в единия случай и труд в другия случай, – сме в състояние изобщо да свържем нещата едно с друго в реалността. Ако в единия случай можем да кажем: стойността е равна на „природа по труд“, $\text{w = n · a}$, в другия случай трябва да кажем: „дух минус труд“, $\text{w = g − a}$. Посоката е точно противоположна. Физическият труд има смисъл само ако онзи, който иска да го включи в народното стопанство, сам го полага. Онова, което в духовната област влиза във връзка с постижението, е труд, който единият извършва за другия – следователно действително е онова, което трябва да бъде включено с отрицателен знак в народностопанския процес.

Много е забележително: когато проследим историята на науката за народното стопанство, всъщност навсякъде намираме верни неща, но по същество само в една отделна област. Има определени представители на науката за народното стопанство, които са напълно убедени: трудът придава стойност на нещата – школата на Смит, марксистката школа и така нататък. Но има и други школи с другото определение, което пък е вярно за определена област: нещо става капитал, изходна точка на стойността, чрез това, че спестява труд. И двете са верни. Само че едното важи за всичко, което по някакъв начин е свързано с природата, със земята; другото важи за онова, което по някакъв начин е свързано с духа. Между двете крайности има и нещо трето. Можем да кажем: всъщност нито една от тези крайности не съществува в съвсем чист вид, а само приблизително; защото в крайна сметка вече има умствен труд, когато от двама берачи на къпини – нали и брането на къпини получава стопанска стойност само чрез това, че берачите отиват и полагат труд, – когато от двама берачи на къпини единият не е съобразителен и се труди на места, където растат малко къпини; тогава неговите къпини имат по-малка стойност, защото за същото количество се плаща само толкова, колкото при другия, който избира място, добре обрасло с къпини, и затова добива повече. Следователно никъде нещата не съществуват в чист вид. Още при брането на къпини има умствен труд – не би трябвало да го наричаме така, – защото трудът на комбинирането създава стойност също както при колекционерите на автографи, поне създава стойност чрез преразпределяне.

Така че можем да кажем: действително в едната посока имаме труда, а в другата посока също имаме труда. Но така получаваме възможност изобщо по някакъв начин да сравняваме народностопанските стойности. Самото сравняване обаче го извършва народностопанският процес. Можем само по определен начин да го издигнем на равнището на разума. Така и всичко, което казвам през тези дни, се състои в това определени инстинктивни процеси да бъдат издигнати на равнището на разума.

И така, както казах, нищо от това не съществува в чист вид. От другата страна винаги имаме следното: ако художникът изобщо иска да създаде нещо, което има значение за народното стопанство, той трябва да вложи в него и малко труд, колкото и да комбинира и колкото и да постига чрез комбинирането си и да речем, чрез ясновидска сила, която изобщо по никакъв начин не може да бъде обхваната в народностопанската област. Големият му гений може да му позволява да бъде страшен мързеливец, но от време на време все пак ще трябва да взема четката в ръка. Следователно и при него ще трябва да се влага някакъв труд, както дори при брането на къпини се влага известна комбинативна сила. Не можем количествено да обхванем в чист вид нещата, които действат в действителността, а трябва да ги обхванем в тяхното протичане. Затова всъщност можем да ги задържим в понятията си само ако осъзнаем, че тези понятия са в непрекъснато движение.

Между тези две крайности обаче е онази област, в която по-ясно се възприема как физическият труд и умственият труд действително си взаимодействат непосредствено в предприятието, където има движение насам-натам. Бих искал да кажа: както в някоя машина, да речем, един управляващ механизъм се движи насам-натам, така и в предприятието има движение насам-натам: физическият труд – в едната посока, а умственият труд – в обратната. И тогава ще става дума за онова трето, което действа между тези две страни в народностопанския процес и се съдържа в реалното им взаимно противодействие, тоест, с други думи, за случая, когато някой трябва да работи физически, а благодарение на умствената си способност да комбинира, си спестява част от физическия труд, значи когато върши и двете заедно, което всъщност винаги е реалният случай. Но този реален случай се приближава ту повече до първата формула: $\text{w = n · a}$, ту повече до втората формула: $\text{w = g − a}$. Всъщност онова, което се съдържа във втората формула, би се осъществило по същество само ако сред потребителите се появи някой, който би си спестявал труда единствено чрез духовното. Но това би могъл да бъде само някой, който се ражда на Земята като възрастен.

Оттук виждате, че е възможно да вникнем в народностопанския процес и от тази гледна точка – на оценяването на природното от едната страна и на духовното от другата страна. И тогава получаваме възможност да си кажем: там, където положително и отрицателно си взаимодействат, трябва да се получи някакво средно състояние. Може да преобладава положителното, а може да преобладава отрицателното. Да предположим, че преобладава положителното. В случая със стопанството на село съвсем сигурно ще преобладава положителното; защото в това стопанство съвсем сигурно няма да има голям интерес към нещо повече от най-необходимия умствен труд; но колкото повече се усложнява животът или – както се изразяват и сантиментално – колкото повече напредва културата, толкова по-високо се оценяват като цяло духовните постижения, както знаете от опит. Тоест спестява се толкова повече труд, следователно толкова повече отрицателното противодейства на положителното. Помислете, че като характеризираме нещата така, действително обхващаме един реален процес. Тук не става дума физическият труд да се влага от едната страна, а от другата страна евентуално да се унищожава – това не би означавало реален процес в народностопански смисъл, а би могло да означава най-много природен процес, – а става дума за това, че целият извършван физически труд създава стойност, че нищо от него не се унищожава, че онова, което противодейства – спестеният труд, – противодейства само числово, тоест влияе само числово върху стойността на физическия труд. Но чрез това числово влияние получаваме изобщо възможност по някакъв начин да изразим реално онова, което всъщност се случва. Следователно действат физическите работници, действат хората на духа и при онова, което се постига, в единия случай става дума за положително вложен труд, а в другия – за труд, който всъщност означава спестен труд. Едва чрез това се поражда окончателната оценка.

И така, бих казал: по този начин нещата получават наименованието си и става възможно да бъдат обхванати числово именно защото едно и също нещо идва от две страни и се променя само оценяването. Следователно, както казах, с напредъка на културата проявата на духовна дейност придобива все по-голямо и по-голямо значение. Това обаче води дотам, че от този момент нататък физическият труд участва в оценяването с по-малка сила. И така, физическа сила се изразходва; с напредъка тя дори трябва да се изразходва все повече. Нали с напредъка на културата и обработването на земята трябва да става по-плодотворно. Трябва да се работи повече в положителния смисъл. Но всъщност на физическия труд се отнема силата да определя оценяването, а тази сила може да му се отнеме само ако човекът, който извършва този физически труд, все повече и повече развива потребност от онова, което трябва да бъде постигнато в духовната област. Така че тук отново в народното стопанство участва нещо напълно човешко. Изобщо не можете да заобиколите човешкото, което участва тук; но това човешко, което участва тук, с напредъка на духовния живот отново възниква и като обективна необходимост.

Вярно е, че отначало, ако в селото има само свещеник и учител, духовният живот няма да е особено богат; но да приемем, че има две села: в едното село свещеникът и учителят са доста посредствени хора. Там нещата ще продължат както досега. В другото село свещеникът или учителят, или и двамата са отлични хора. Те ще могат да събудят всевъзможни духовни интереси у следващото поколение и може би дори ще е по силите им да осигурят на следващото поколение още една личност, която твори в духовната област и която да се установи в селото като трети член на техния съюз. В това отношение духовното безусловно притежава сила, която се проявява и отново въздейства върху народното стопанство. Но какво означава целият този процес? По същество целият този процес не означава нищо друго освен следното: в чисто материалната народностопанска дейност трудът, тоест стойностообразуващата сила в труда, има направо безкрайно голяма стойност; под въздействието на онова, което идва насреща му, той все повече и повече се обезценява – не мога да кажа така, но числовото му изражение все повече и повече се свежда до по-малка величина, така че всичко, което представлява обработване на земята, и онова, което се извършва от духовната страна, при взаимодействието си в известен смисъл се компенсират взаимно в народностопанско отношение. И единствено известна компенсация ще бъде правилното решение.

И тук обаче отново възникват доста сложни отношения; защото напълно възможно е да се окаже, че някъде има прекалено много хора, които произвеждат в духовната област, тоест че насреща действа прекалено голяма сила, спестяваща труд. Тогава получаваме отрицателна стойност, тогава всички тези хора заедно не могат да живеят, ако не се поглъщат взаимно. Така че в тази съществуваща компенсация имаме известна граница. Тази граница обаче се определя от това, че за всяка народностопанска област самото естество на нещата просто задава балансово съотношение между производството от земята от едната страна и духовното производство от другата страна.

И докато науката за народното стопанство не вземе предвид съотношението между производството от земята, разбира се, в най-широкия смисъл, и духовното производство, докато не се заеме съвсем сериозно с този проблем, с който почти изобщо не се е заела, дотогава изобщо не можем да имаме наука за народното стопанство, която да отговаря на днешните потребности.

Тук преди всичко е необходимо да се правят изследвания въз основа на данни, които могат убедително да ни покажат по какъв начин, да речем, една област изпада в нездраво народностопанско състояние поради наличието на прекалено много хора, дейни в духовната област, без при това да се намесват недобросъвестност и агитация. И с каква сила за по-нататъшно културно развитие разполага една такава област, в която още не е достигната границата, за която току-що говорих. Защото в една определена област напредък е възможен само дотогава, докато още не е достигната тази граница, зададена от компенсацията. Тук най-напред ще трябва да се потърсят елементите, които и днес са останали от затворени стопанства – навсякъде има части от тях, бавно навлизаме в световното стопанство, – да се потърсят тези елементи там, където в някоя област още има затворени стопанства; ще трябва да се изследва, така да се каже, общото благосъстояние в областите, където живеят сравнително малко поети и художници, и хитри индустриалци, и така нататък, а земеделието или други дейности, свързани със земята, са все още силно застъпени; и ще трябва да се изследват други области, в които е налице обратното. Така от достъпното ни трябва по емпиричен път да изведем известни закономерности, които дават основа за теоретично установяване на баланс между земеделието, обработването на земята в по-широк смисъл и духовната дейност в другия смисъл. Действително ще бъде необходимо просто в някоя област да се подберат умствените работници със средни показатели, които не изопачават целия баланс, а от другата страна да се подберат и физическите работници със средни показатели и да се състави баланс за двете групи, за да се установи как едното компенсира другото.

Тук именно стои въпрос с извънредно голямо значение за всеки, който днес иска по някакъв начин да допринесе за по-нататъшното развитие на науката за народното стопанство; защото действително този проблем, който трябва да лежи в основата на всяко размишление върху цената и стойността, днес почти никъде не се разбира правилно.

На някои от вас още вчера казах: в народностопанското мислене хората все се оставят да бъдат подведени да мислят за частите, а не за цялото. – Шпенглер несъмнено прави съвсем отлични народностопански наблюдения в края на втория том на своята книга „Залезът на Запада“; но този човек разваля блестящите си наблюдения с това, че не успява да преосмисли от гледна точка на съвременното народно стопанство онова, което до известна степен обхваща с поглед исторически. Той посочва по изключително сполучлив начин как в античното стопанство все още е преобладавала стопанската дейност, произлизаща от земята, и как днес преобладава стопанската дейност, която се състои в мислене в парични категории и следователно всъщност е умствен труд; но не вижда, че двете степени на стопанска дейност, които установява в исторически план, и днес все още съществуват една до друга, че исторически не са се сменили една друга, а и днес все още съществуват една до друга, както днес примитивното присъства в най-напредналото. Нали навън, в свободната природа, намираме амебите, които просто пълзят насам-натам, и същите тези амеби намираме в собствената си кръв, в белите кръвни телца. Нещата, които съществуват в хода на историята, включително и в природата, днес стоят едни до други – така е и в народното стопанство. Най-различни отношения съществуват едни до други. Понякога дори в едно, да речем, културно развито стопанство тъкмо най-високо развитото се връща към най-примитивното, така че действително може да се каже: стойности, които се създават благодарение на живота в една високо развита култура, по известен начин се връщат към разменната търговия, като, така да се каже, онези, които си осигуряват спестен труд, при определени обстоятелства действително взаимно си разменят този спестен труд, за да задоволят помежду си известна потребност. – Това действително се среща, така че на най-високата степен на развитие често отново намираме най-примитивните дейности, които служат тъкмо на най-висшето.

Това исках да вмъкна днес, за да мога утре да ви дам поне някакъв, макар и непълен завършек.