ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 4 август 1922 г.

Вчера ви формулирах един много важен въпрос, възникнал, когато народното стопанство се подготвяше все повече и повече да преминава в световно стопанство. Но тъкмо поради това въпросът за цената придобива съществено различно значение от онова, което имаше преди в стопанския живот. И трябва да разгледаме още някои неща, преди да можем да си съставим представа за факторите, които всъщност определят цената; защото цената, която накрая се появява на пазара или изобщо в обращението на благата – бих казал, видимата цена, – всъщност има много по-малко народностопанско значение от онова, което стои зад ценообразуването, което чак накрая води до ценообразуването и което е в основата и на колебанията на цената.

Всичко, което предхожда ценообразуването както от страна на купувача, така и от страна на продавача, е свързано със социални отношения, от които зависи в какво положение изобщо се намира купувачът и дали трябва да приписва на определена парична сума по-голяма, или по-малка стойност – стойност съвсем не само в субективен смисъл. От народностопанска гледна точка субективното има значение само доколкото е добре обосновано чрез обективни процеси, доколкото почива на правилна преценка на обективните процеси. Но стойността на парите преди всичко има значение и в обективно отношение. Защото днес стопанският въпрос не може да се разглежда напълно отделно от социалния въпрос. Само ако действително се вземе предвид взаимодействието между двата, може да се стигне до обоснована преценка. И затова трябва да се има предвид, че недоволството, социалното недоволство, което после е в основата на социалните вълнения, е свързано преди всичко с онова, което предхожда ценообразуването и накрая се изявява в него. След като ви показах, че и при заплащането – тоест при онова ценообразуване, което в днешното стопанство накрая се изразява в размера на заплатата, – всъщност става дума за покупка и продажба, ще разберете, че всичко, което води до борби за заплатите, по същество почива на социалните връзки, в които се намират и работникът, и предприемачът и които намират завършек в онова ценообразуване, което определя заплащането. Така че преди всичко трябва да знаем: по какъв начин и доколко въздействат върху ценообразуването в стопанския процес парите като такива, които днес вече играят голяма роля и при покупката и продажбата, и при заплащането, и в останалото народно стопанство? – Трябва да различаваме онова, което накрая се получава като парична цена, от онова, което всъщност съставлява стойността на парите в нечии ръце, бих казал – както в ръцете на продавача, така и в тези на купувача. Затова днес трябва да разгледаме малко парите.

В народностопанските разсъждения за същността на парите ще намерите какви ли не красиви неща. Така например в народностопанските изложения за същността на парите ще намерите изброени свойствата, които парите трябва да имат, ако изобщо ще са годни да служат за пари. Трябва все пак да разгледаме тези изброени свойства малко критично, за да видите как трябва да си пробием път от разни съвременни представи в науката за народното стопанство към нещо различно. Посочва се, първо, че парите трябва да имат общопризната стойност. Тук въпросът е кой в този случай я признава, кой правилно я признава. Защото, ако се каже, че парите трябва да имат общопризната стойност, с това още нищо не е казано, а само е посочено, че трябва да имат едно свойство; но не е казано как могат да придобият това свойство. Второто свойство е още по-забележително. Например казва се: парите трябва да могат да имат малък обем и все пак, понеже са много редки, да могат да имат висока стойност при малък обем. Това е най-доброто средство за забогатяване (още Ликург го е разбрал, като е въвел по-обемисти пари като средство срещу неправомерното забогатяване): това свойство прави парите особено удобни за съхраняване и само поради тази причина вече създава известен подтик към забогатяване, защото, ако монетите от двадесет марки бяха големи колкото маса, щеше да е по-трудно да се съхраняват. Забогатяването нямаше да става толкова удобно, както сега; то щеше по-лесно да се забелязва и така нататък. Следователно трябва да се има предвид, че в крайна сметка това може да се казва само по твърде външни съображения. После се казва, че парите трябва да могат да се делят произволно. И това намерих в един учебник по национална икономика. Но и то не може да се осъществи другояче освен чрез някакво признаване, чрез нещо, което тепърва трябва да се извърши. Следователно и това е нещо доста мъгляво. После се казва, че парите трябва лесно да се съхраняват. Именно това свойство, лесното съхраняване, ще ни се разкрие в цялото си значение чак когато разгледаме днешната тема.

Защото трябва да си изясним не само че онова, което е природа, всъщност получава народностопанска стойност чак когато влезе в обращението на народното стопанство и в него се вложи труд; трябва да си изясним не само че и трудът получава народностопанска стойност чрез начина, по който е организиран, по който е разчленен, и че и капиталът получава стойност само когато човешкият дух го обхване и чрез работа го включи в народностопанския процес, а трябва да си изясним и че парите като такива също получават стойност чрез самото обращение. И така, трябва да обмислим как парите се променят в хода на обращението. Предпоставките за това вече се съдържат в онова, което ви изложих.

При парите най-напред имаме работа с обикновени покупателни пари, тоест с парите, които използваме, за да си купим нещо за потребление. Но след това имаме работа и със заемни пари – това също вече видяхме. Пита се дали чрез народностопанските връзки, в които се намират, заемните пари са напълно същото като покупателните пари. Ако разгледате покупателните пари, ще трябва да се запитате: как възникват покупателните пари сред останалите елементи на покупката и продажбата? Те възникват, когато този, който си служи с парите, дава чрез тях не само нещо, което осъществява непосредствен обмен, а нещо, което посредничи при обмена, което се намесва в обмена. Така че пари е всичко онова – както вече обясних през тези дни, – което се намесва като посредник в обмена. Казах ви, че от тази гледна точка грахът би могъл да бъде пари. Ако придобивам не само толкова грах, колкото мога сам да изям, а го придобивам, за да го използвам и да получа срещу него отново някакъв предмет за собствена употреба, тогава просто чрез посредническата дейност превръщам в пари онова, което иначе напълно може да бъде предмет за употреба. В това отношение Шпенглер казва нещо много остроумно: особено през един определен период от римското развитие хората, а именно робите, са се превърнали в пари от народностопанска гледна точка – той обръща всички неща в полза на една негодна идейна насока, но има и някои напълно верни прозрения. Докато сам се нуждая от роба, тоест като древен римлянин придобивам само толкова роби, колкото използвам в стопанството си, робът, разбира се, е средство за производство; но в мига, в който робът се дава и в заем, той става пари, както е било през определен период от римското господство, когато са разполагали с такава армия от роби, че са можели да ги дават в заем и да ги използват, за да получават в замяна най-различни доходоносни неща, така че за онези времена може да се каже: хората станаха пари. Това е едно напълно вярно прозрение на Шпенглер. Но от него можем да разберем как онова, което действа като покупателни пари, се образува от онова, което иначе подлежи само на размяна. И тогава онова, което се използва като пари, ще бъде най-годно да служи за пари, ако не се колебае, бих казал, между това да бъде изядено и това да бъде предадено нататък, както би било с граха, при което и стойността би се колебала съществено в процеса на обращение, а се употребява единствено за размяна, за посредничество; за това е необходима известна, макар и мълчалива договореност между хората, които си служат с парите. Същественото е, че то се използва само за посредничество, за размяна, а не за изяждане.

Но виждате, заемните пари съществено се различават от тези покупателни пари; защото при покупателните пари нямате друго основание за стойността им, за преценката им, тоест за оценяването им, освен това колко получавате срещу тях; при оценяването им е нужно да вземете предвид само това. И времето не променя съществено това; защото, независимо дали днес си купувате един фунт месо, или си го купувате след известно време, трябва да преценявате фунта месо според стойността му за потреблението; и по отношение на фунта месо парите може и да са придобили друга стойност, но за човека, който се храни, фунтът месо всъщност не може да придобие друга стойност с течение на времето. Само че същественото е, че фунтът месо може да се яде само известно време, че следователно може да има стойност само в рамките на определено време, понеже се разваля. И това е част от народното стопанство: всички неща, които са действителни предмети за употреба, се развалят.

Ако сега използваме парите като еквивалент в чистата размяна, тогава в тях наистина имаме един нелоялен конкурент на нетрайните предмети, един съвсем нелоялен конкурент, защото при обикновени обстоятелства парите, изглежда, не се развалят – изрично казвам: изглежда, не се развалят. Ето тук виждаме какво внася нещо нездраво в народното стопанство, когато оставяме в него да действат други отношения, различни от онези, които действат в действителността. От едната страна имаме такова устройство на обществото, при което парите при всички обстоятелства имат своята числова стойност, независимо от останалото им положение в обществото – парите имат своята числова стойност и привидно я запазват. Но в действителност не я запазват. Всички други неща са честни. Месото започва да мирише тогава, когато според качествата си може да започне да мирише; парите не правят това, с каквото и качество да се появяват. Парите не го правят явно. И все пак трябва да си кажем: самият артикул по силата на качествата си трябва да запази същата стойност в човешкия живот; обстоятелствата налагат да я запази, тъй като трябва да бъде употребен навреме и да се появи нов; ако вследствие на някакви обстоятелства артикулът е поскъпнал или поевтинял в определено време, а парите не запазват стойността си, тогава парите като такива, чисто като разменно средство, са нелоялен конкурент, понеже по никакъв начин не показват, че всъщност също претърпяват промени. Ако днес трябва да си купя един фунт месо за определена парична сума, а след четиринадесет дни същия фунт месо за друга парична сума, тогава причината за това, че например следващия път трябва да похарча повече пари, не е във фунта месо, а в парите. Тя е единствено в парите. И ако тогава парите продължават да носят същото число, те всъщност започват да лъжат; защото стойността им е намаляла. Ако трябва да дам повече в замяна на един фунт месо, стойността им е намаляла. Това се разбира напълно от само себе си. Следователно чрез обращението на парите внасям в процеса нещо, което от народностопанска гледна точка всъщност изобщо не съществува. От народностопанска гледна точка нещата стоят съвсем другояче. От народностопанска гледна точка парите просто претърпяват промени чрез самия стопански процес.

И сега трябва да потърсим случаите, в които парите претърпяват промени. Освен обикновените покупателни пари имаме заемните пари, тоест парите, които някой получава, за да започне някакво начинание, които за него не са покупателни пари, а стават предприемачески пари. Тези предприемачески пари, тези заемни пари имат съществено различна стойност, съществено различно свойство. Всъщност по същество тези заемни пари са нещо съвсем различно от покупателните пари. Когато покупателните пари станат заемни пари, не остава много друго освен, да речем, това, че златото, среброто или хартията са пренесени в другата област на живота. Тези пари придобиват стойност чрез съвсем други неща. Защото сега, когато заемните пари влязат в обращение, се намесва човешкият дух, намесва се човешкото мислене и чрез тази намеса на човешкото мислене заемните пари получават същинската си стойност. Много по-важно би било върху дадената в заем банкнота да се напише дали човекът, който предприема нещо, е гений в стопанските дела, или е идиот, и това да стане в мига, когато той започне да я използва; защото сега при даденото народностопанско положение стойността на тези заемни пари зависи от начина, по който той се разпорежда с тях.

И ако сега преминем от заемните пари към онова, което ви посочих като трети вид и което днес обикновено изобщо не се обсъжда, но играе възможно най-голямата роля в народностопанския процес, ако преминем от заемните пари към дарствените пари, ако разгледаме тези дарствени пари, трябва да кажем: за онзи, който в живота си зависи от покупателни пари, тези дарствени пари просто стават без стойност – по същество дарствени пари са всички средства, които се изразходват за възпитанието, а това играе огромна роля в народностопанския живот; дарствени пари са също всички средства, които се изразходват за фондации, и всички средства, които не позволяват капиталът да се задръства по вреден начин в земята чрез капитализирането на земята, при което се съсипва народното стопанство. Те губят стойността си. Дарствените пари са именно противоположното на покупателните пари, което се вижда и от това, че онзи, който получава дарение, може да купува, докато онзи, който не получава дарение, не може да купува с тези пари.

Следователно имате три вида пари, които са съвсем различни по качество: покупателни пари, заемни пари, дарствени пари. Но за отношенията между покупателните, заемните и дарствените пари можем да съдим само ако разгледаме народностопански връзки, да речем, от областта на частното стопанство – такива, за които вчера хипотетично приехме, че в известен смисъл представляват един вид затворена област. Тогава ще установим, че след определено време всичко, което е заемни пари, преминава в дарствени пари. В затворената стопанска област, каквато е световното стопанство, и не може да бъде другояче. Заемните пари трябва постепенно изцяло да преминат в дарствени пари. Заемните пари, така да се каже, не бива да се връщат и натрупват в сферата на покупателните пари и така да нарушават действието им. Заемните пари преминават в дарствените пари. Така трябва да се развиват нещата в затворения стопански кръговрат. Какво правят те в областта, в която действат дарствените пари? Там се обезценяват. Така че можем да кажем: в областта на покупателните пари парите ще представляват определена стойност. В областта на даряването парите имат отрицателна стойност за всичко онова, което съществува в областта на покупката, карат тази покупателна стойност да изчезне. А между двете преходът се осъществява при заемните пари. Заемните пари постепенно изчезват в дарствените пари.

Може би ще кажете: това е трудно да се разбере. – Така е; но е жалко, че тук не можем с месеци да даваме сведения за отделните случаи, при които може да се наблюдава как при оценяването и обезценяването на парите нещата действително стоят така, както сега казах. Но тъкмо това би била задачата: да разглеждате, така да се каже, онова, което може да се каже тук в този съвсем кратък курс, като основа за по-нататъшна народностопанска работа. Разбира се, в рамките на четиринадесет дни могат да се дадат само подтици. Но ще установите, че чрез отделните изследвания изложените тук народностопански твърдения навсякъде се превръщат в народностопански истини, които после могат да се използват научно, а и практически.

В действителност става именно това: в народностопанския процес парите просто се преобразяват, получават различни качества, когато стават заемни или дарствени пари. Но прикриваме това, когато просто оставяме парите да бъдат пари и по отношение на паричната единица и други подобни неща се ръководим от написаното върху тях число – прикриваме това, слагаме му маска. Действителността си отмъщава, като показва това отмъщение в колебанията на цените, които просто съществуват в народностопанския процес и които изобщо не успяваме да проследим с разума си, а именно с разума трябва да ги обхванем. Бих казал, не бива просто да оставяме парите да се вливат така в обращението и да им даваме пълната свобода да правят каквото искат; защото така всъщност вършим нещо много своеобразно в народното стопанство. Нали когато, да речем, ни трябват животни за някаква работа, ги опитомяваме и после ги използваме като опитомени животни. Помислете колко дълго трябва да се обучава един кон за езда, преди да може да се използва, и така нататък. Помислете само какво би станало, ако не опитомявахме животните, а ги използвахме диви, ако изобщо не полагахме усилия да ги опитомим! А парите оставяме да циркулират съвсем диви в народностопанския процес. Оставяме ги, бих казал, ако им хрумне, да придобият онази стойност, която имат като заемни пари, която имат като дарствени пари, и после изчакваме да видим какво ще стане: когато някъде някой индустриалец разполага с пари, които неправилно са се превърнали от негови заемни пари в дарствени пари, и плаща с тях на работниците си, положението изглежда различно, отколкото ако им плащаше, да речем, с чисти покупателни пари. Колкото повече някой е принуден да плаща на работниците си с чисти покупателни пари, толкова по-малко може да им дава, тоест толкова по-евтино трябва да му дават своите продукти; колкото повече може да плаща с вече преобразени пари, с пари, които вече са преминали в сферата на заемните или дарствените пари, толкова по-голяма заплата може да им дава, толкова по-скъпо могат да предлагат изделията си на пазара. Следователно трябва да обхванем този въпрос с разума.

При съществуващото положение функцията на парите трябваше непрестанно да се коригира. Да приемем едно народно стопанство, което граничи с друго: то много лесно може да има затруднения с цената на някакво благо, на нещо, от което има нужда, защото оставя парите да действат като такова диво същество, без да подхожда разумно към това. Докато народното стопанство съществува сред други народни стопанства и срещу него не се предприемат ответни мерки, съответният артикул просто се внася, вносът се увеличава. Така нещата се коригират. В световното стопанство няма корекция, защото от Луната не могат да се внасят артикули. Иначе и световното стопанство би било само едно народно стопанство, ако можеше да се внася от Луната или Венера и така нататък и да се изнася натам; но тъкмо в това се състои големият въпрос: какво става с науката за народното стопанство поради това, че Земята се превръща в затворена стопанска област.

Да приемем сега, че поемете задачата да оставяте парите да остаряват. Имате някаква монета – независимо от какъв материал е и какво число носи, да речем, 1910 – и вземате друга монета, на която е отбелязана годината 1915 (Табло 10); да приемем, че при разумно боравене с монетата, на която е отбелязана 1915 г. и която тогава е възникнала като народностопански пари, стане същото като с другите продукти на обмена: след известно време тези пари ще бъдат обезценени. Да речем, че тези пари се обезценят – нали числата, които сега посочвам, са второстепенни, те могат само да поясняват; онова, което трябва да се прояви в действителността, тепърва ще се определя чрез безкрайно много изчисления, които обаче могат да се извършат, както още ще видим, – но да приемем, че през 1940 г. тази монета бъде обезценена за народностопанския обмен. Следователно тази монета би имала определена стойност само между 1915 и 1940 г. Тогава би имала стойност, която, както веднага ще видим, може да се определи. Следователно, ако след двадесет и пет години парите губят стойността си в народностопанския процес, монетата с годината 1910 е изгубила стойността си през 1935 г. Така, когато нося пари у себе си, им придавам определено свойство, придавам им един вид възраст. Тези пари тук, от 1910 г., са по-стари, те ще умрат по-рано от другите тук, парите от 1915 г. Можете да кажете: това е програма. – Не, това съвсем не е програма, а онова, което сега ви обясних, е действителността. Така иска и народностопанският процес. Той сам прави така, че парите да остаряват. А само маска е това, че привидно не остаряват, че привидно с пари от 1910 г. може да се купува и през 1940 г. Защото тогава в действителност не се купува с тези пари, а само с въображаема стойност на парите.

Когато парите остаряват в портмонето ми по такъв начин, че годината на възникването им означава нещо – под остаряване разбирам все по-голямото приближаване към смъртта им, – тъкмо чрез това остаряване на парите се придава стойност, както чрез остаряването се придава стойност и на човека. На всяко живо същество се придава стойност; парите изведнъж оживяват, придава им се стойност. Защо? Да вземем млади пари, тоест за тази година – тазгодишни пари, значи действително пари от 1922 г.; тези пари от 1922 г., естествено, ще бъдат добри покупателни пари; но ако някой е предприемач и се запита: Как ще се снабдя с пари за своето предприятие? Със стари или с млади пари ще се снабдя за своето предприятие, което според изчисленията ми може би трябва да бъде разчетено, да речем, за двадесет години? Ако взема стари пари, те евентуално ще се обезценят след пет или две години; значи не мога да се съглася да използвам стари пари, а когато трябва да правя изчисления за дълъг срок, имам нужда от млади пари. – И така, под влияние на дългосрочните начинания младите пари получават особена народностопанска стойност, много по-голяма народностопанска стойност от старите пари. Тогава тази народностопанска стойност е налице, това сега е тяхната стойност. Но да предположим, че трябва да предприема начинание, за което по всяка вероятност искам да направя необходимите изчисления само за срок от три години. Тогава бих бил лош икономист, ако взема съвсем млади пари; защото това прави младите пари най-ценни и най-скъпи. Следователно ще си набавя по-евтини пари, ако са ми нужни за по-кратко време. И така виждате, че по този начин възрастта на парите ще започне да играе роля за онзи, който трябва да прилага духа към парите, и той ще осъзнае тази роля.

Но моля ви, имайте предвид, че това не е нещо, което иначе не съществува. Само че иначе съществува в диво състояние и нещата само си пречат взаимно, а това поражда нездрави народностопански условия. Напротив, ако опитомите парите, ако действително им определите възраст и оставите младите пари да бъдат по-ценни като заемни пари от старите, тогава придавате на парите онази реална стойност, с която те се проявяват и която имат благодарение на мястото си в народностопанския процес. Тази стойност съществува по същество само доколкото парите са заемни пари; защото дори когато са заемни пари, като покупателни пари те запазват предишната си стойност. Съвсем не е нужно и чак толкова много да обмисляте дали за онова, което потребявате като предприемач, трябва да си набавите още и други пари и така нататък – това се коригира от само себе си.

Но сега си представете, че се правят онези дарения, които също имат съвсем определено значение в народностопанския процес, онези дарения, за които вече говорих в много отношения. Дарение е всичко, което се влага например в образователното дело, особено когато става дума за свободен духовен живот. Но така е и сега, само че хората не го забелязват. Когато дарявате пряко, в това участва разумът ви. И сега дарявате, само че това се извършва чрез данъците и така нататък, потъва в общата мъгла на стопанската дейност и никой не забелязва какво става. Но тъкмо затова нещата се развиват необуздано, иначе в тях би навлязъл разум. Помислете обаче какви пари ще използвате за даренията, ако действително започнете да мислите народностопански? За даренията ще използвате стари пари, които губят стойността си възможно най-скоро след дарението, така че получилият дарението все още да успее да купи с тях.

Тогава, разбира се, в народностопанския процес трябва да настъпи подмладяване, парите трябва да имат потомство. Но лесно ще разберете за какво става дума тук: това не бива да протича произволно или чрез общия стопански хаос, който стопанската държава разпростира над всичко (тя внася объркване в стойностите именно като смесва заемни пари, покупателни пари и така нататък, докато в действителност те все пак се обособяват); лесно ще разберете, че ако не оставяте нещата на произвола, а внесете разум в тях, е нужно само да установите необходимите асоциативни връзки между покупателните пари, заемните пари, дарствените пари и обновяването на парите. Просто не бива да оставяте, да речем, онзи, който дава пари в заем, да го прави безсмислено, а той трябва да е във връзка със своята асоциация. Тя му посочва най-разумния начин да дава в заем и му посочва най-разумния начин да дарява. Когато се дарява – при което всеки може да бъде свободен сам да реши дали да дарява, – парите обаче преминават през същия процес именно ако имат стойност според годината си. Въпросът е само в крайна сметка в народностопанския процес да се осъществи разумно онова, което и без това става, но само се прикрива, а именно парите просто да се събират, когато са изпълнили предназначението си. И в началото на процеса на покупка и продажба те отново получават първоначалната си стойност, тоест получават новото означение на годината си; но преминават у онзи, който отново трябва да обработва природен продукт, природен продукт, върху който тъкмо започва да се полага труд – там, където става дума само за покупка и продажба. Това е посредничеството по асоциативен път.

Трите вида пари трябва да се третират по различен начин. Трябва да се третират така: като тръгнете от дарствените пари, които ще бъдат най-старите пари, трябва да възложите на една асоциация да върне отново в процеса парите без стойност, и то там, където природният продукт започва да се съединява с труда; това съвсем не може да представлява народностопанска трудност. И така, в какво всъщност се състои онова, което би било различно от сегашното положение? Състои се в това, че по отношение на парите в тази затворена стопанска област – която не е едно народно стопанство, граничещо с друго и позволяващо износ и внос, – възникват три области: област на заемните пари, област на покупателните пари, област на дарствените пари. И ако някъде настъпи нещо, което иначе трябва да се коригира чрез износ и внос със съседните стопанства, сега то ще се коригира от трите области. Ако покупателните пари предизвикат смущение, тогава има съответен приток или отлив на пари към или от тези сфери: сферата на покупателните пари, сферата на заемните пари – както иначе от други страни – или сферата на дарствените пари. Но това се регулира от само себе си по следната причина: когато се появят нередности – те се появяват и трябва да се коригират: животът не може да се състои в това да няма нередности; когато сте напълнили стомаха си, това просто е нередност: трябва отново да смелите храната, – тогава непрекъснато трябва да възникват условия, при които покупателните пари са твърде скъпи или твърде евтини за определени стоки; тогава евтините пари се вливат в другата област, така че от другата страна те отново стават по-скъпи като покупателни пари. Онова, което иначе непрекъснато се коригира само чрез износ и внос, се коригира от само себе си в рамките на областта. Нужно е само действително да се прояви човешки разум. Той се внася чрез наличието на асоциациите, които въз основа на своя опит могат да наблюдават и според наблюденията си да предприемат съответните действия.

Така че можем да кажем: днес действително става дума преди всичко правилно да се разбере същността на парите. Тази същност на парите не се разбира просто защото парите винаги стоят пред нас като нещо, по което изобщо не личи какво всъщност е; защото в социалния организъм не съществуват пари като такива, а само тези три вида пари, и при това всеки вид става онова, което е, едва в момента, когато навлезе в народностопанския процес или премине от един вид народностопански процес в друг. В самия процес парите също непрекъснато се променят. Въпросът е първо добре да опознаем парите, преди да можем да кажем каква роля играят, когато стават израз на цената на нещо друго. Защото народностопанският процес може да бъде разбран само ако не оставаме на повърхността му и не гледаме единствено как изглеждат нещата там. Погледната повърхностно, една монета от десет франка днес, разбира се, е монета от десет франка, независимо дали на нея пише 1910, 1915 или 1920; външно погледнато, тя винаги е същата монета от десет франка, а и при обикновената покупка изглежда така. Забелязвам това само когато имам по-малко – тогава забелязвам, че е настъпила разлика, – или когато нещата са поскъпнали. Но тъкмо в това, че имаме по-малко или че нещата са поскъпнали, се съдържа онова, което ви показах тук чрез по-голямата и по-малката възраст на парите. Следователно, ако искаме да разберем народностопанския процес, ще трябва не да говорим за скъпи или евтини пари, или за скъпи или евтини стоки, а преди всичко първо да познаем парите в тяхната същност, понеже парите са онова, чрез което днес се справяме с народностопанския процес – за това, че паричните заместители трябва да се третират по подобен начин, ще говорим още утре. Това е най-важното от всичко. Тук не бива да се боим да проникнем под повърхността, в дълбочина, за да видим какво всъщност лежи в основата. И трябва да се откажем да говорим в народното стопанство за евтини и скъпи пари по отношение на стоките, а трябва да сме наясно, че в жизнения процес на народното стопанство трябва да говорим за стари и за млади пари.