ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 29 юли 1922 г.

Може би знаете, че в моя труд „Същност на социалния въпрос“ се опитах да определя с формула как можем да си изградим представа за правилната цена в народностопанския процес – нека засега я наречем така. Разбира се, една такава формула първоначално не ни дава нищо повече от абстракция. И задачата ни в тези лекции е именно в тази абстракция да вместим, бих казал, цялото народно стопанство поне в общи очертания; мисля все пак, че тези лекции ще се обединят в едно цяло, макар времето да е кратко.

И така, в „Същност на социалния въпрос“ дадох следната формула: правилна цена има тогава, когато човек получава за изработеното от него изделие такава равностойност, че до изработването на следващ такъв продукт да може да задоволява потребностите си, сбора от потребностите си, в който, естествено, са включени потребностите на хората от неговия кръг. Колкото и абстрактна да е, тази формула все пак е изчерпателна. При съставянето на формули става дума именно за това те действително да съдържат всички конкретни подробности. И мисля, че за народностопанската област тази формула е действително толкова изчерпателна, колкото, да речем, Питагоровата теорема е изчерпателна за всички правоъгълни триъгълници. Само че, както в нея трябва да се вместят различията между страните, така в тази формула трябва да се вместят безкрайно повече неща. Но науката за народното стопанство се състои именно в това да разберем как да вместим целия народностопански процес в тази формула.

Днес бих искал да тръгна именно от нещо съвсем съществено в тази формула. То е, че в нея не насочвам вниманието към миналото, а към онова, което всъщност тепърва идва. Изрично казвам: равностойността трябва да задоволява потребностите в бъдеще, докато производителят отново изработи такъв продукт. Това е нещо съвсем съществено в тази формула. Ако за продукта, който вече е готов, се иска равностойност и тази равностойност трябва по някакъв начин да съответства на действителните народностопански процеси, напълно възможно е съответният човек да получи равностойност, която задоволява потребностите му, да речем, само през пет шести от времето, докато произведе нов продукт; защото народностопанските процеси се променят при прехода от миналото към бъдещето. И който вярва, че може да прави някакви изчисления единствено въз основа на миналото, винаги ще греши в народностопанската област; защото стопанисването всъщност се състои в това да се осъществяват бъдещите процеси с онова, което ги е предшествало. Но когато миналите процеси се използват, за да се осъществят бъдещите, при определени обстоятелства стойностите трябва да се изместят съвсем значително; защото те непрекъснато се изместват. Затова същественото в тази формула е, че казвам: когато някой продава чифт ботуши, в народностопанско отношение определящо съвсем не е времето, за което ги е изработил, а времето, за което ще изработи следващия чифт ботуши. Именно това е същественото в тази формула и сега трябва да го разберем в по-широк смисъл в рамките на народностопанския процес.

Вчера си представихме кръговрата (виж рисунка 3): природа – труд – капитал, който следователно се оползотворява от духа (табло 4а). Тук вместо капитал също тъй бих могъл да напиша дух. И първоначално проследихме народностопанския процес в тази посока – обратно на часовниковата стрелка – и установихме, че тук, при природата, не бива да има натрупване, а всъщност трябва да преминава само онова, което като един вид семе може да продължи народностопанския процес, така че чрез закрепването на капитала в поземлената рента да не възниква народностопански застой. Казах ви, че в народностопанския процес по същество доходът от земята при продажбата, тоест оценяването на земята, противоречи на интересите на хората, които произвеждат ценни блага. Който иска с помощта на капитал да произвежда ценни блага, има интерес лихвеният процент да е нисък; защото тогава трябва да плаща по-малко лихва и така може да действа по-свободно с онова, което получава като заемен капитал. Но собственикът, да речем, който има интерес да повиши цената на земята, я повишава именно чрез ниския лихвен процент – мога спокойно да обсъждам тези неща, защото те имат значение в нашето народно стопанство. Ако трябва да плаща ниска лихва, стойността на земята му расте, тя става все по-скъпа; докато онзи, който при производството на ценни стоки трябва да плаща лихва при нисък лихвен процент, може да произвежда стоките по-евтино. Значи при нисък лихвен процент стоките, при които съществен е производственият процес, поевтиняват; земята, която дава доход, без да трябва тепърва да се произвежда, поскъпва при по-нисък лихвен процент. Можете лесно да го пресметнете. Това е народностопански факт.

Следователно всъщност би било необходимо лихвеният процент да се определя в два различни смисъла: би трябвало да има възможно най-нисък лихвен процент за организирането на труда, на производството на ценни стокови блага, и възможно най-висок лихвен процент за земята. Това следва непосредствено от казаното. Би трябвало да има възможно най-висок лихвен процент за земята. Това е нещо, което не е лесно да се осъществи направо на практика. За заемен капитал, даван срещу земя, един малко по-висок лихвен процент, който би могъл да се прилага и на практика, не би помогнал извънредно много, а един съществено по-висок лихвен процент също би бил извънредно трудно приложим направо на практика – имам предвид например лихвения процент, който просто като лихвен процент би поддържал земята винаги на една и съща стойност, лихвения процент от сто процента. Сто процента за заем срещу земя веднага биха подобрили положението; но както казах, това е практически неосъществимо. При такива неща обаче е важно да виждаме ясно и отчетливо какво става в народностопанския процес; тогава забелязваме, че именно системата от асоциации е единственото, което може да оздрави народностопанския процес, защото, когато го разглеждаме правилно, народностопанският процес все пак води дотам да можем и да го направляваме правилно. При народностопанския процес трябва да говорим за производство и потребление, както загатнах още вчера. Значи трябва да виждаме произвеждането и потребяването. Това е противоположност, която изигра голяма роля особено в многобройните по-нови обсъждания в народностопанската област, преминали впоследствие и в агитацията. Особено много се спореше дали умственият труд – просто умственият труд като такъв – изобщо създава стойност в стопанската област.

Умственият работник със сигурност е потребител. Много се е обсъждало дали той е и производител в смисъла, в който това трябва да се разглежда в народностопанската област; а най-крайните марксисти например отново и отново са давали за пример злополучния индийски счетоводител и отричат способността му да произвежда каквото и да било: той трябва да води счетоводните книги на своята община, следователно не обработва нивите и не върши друг производителен труд, а само регистрира този производителен труд. Така заявяват, че той се издържа единствено от принадената стойност, която производителите изработват. И така, имаме този великолепен счетоводител, когото винаги привеждат като пример, също както във формалната логика в гимназиите имаме и Кай, който все трябва да доказва смъртността на хората. Знаете: всички хора са смъртни, Кай е човек, следователно Кай е смъртен! – Понеже непрекъснато трябваше да доказва смъртността на човека, този Кай стана безсмъртна логическа личност. Така е и с индийския счетоводител, който се издържа само от принадената стойност на производителите; така е представен той в марксистката литература, където го намираме, така да се каже, в чист вид.

И така, когато искаме да разгледаме в народностопанско отношение въпроса доколко умственият труд, умствената работа, е стопански производителен или дали изобщо е производителен, попадаме, бих казал, в извънредно много всевъзможни примки от този вид. – Виждате ли, тук извънредно много зависи от това да различаваме миналото от бъдещето. Защото, ако имате предвид само миналото и разсъждавате статистически само върху миналото, ще можете да докажете, че по отношение на миналото и на всичко, което е само негово непосредствено продължение, умственият труд всъщност е непроизводителен. При прехода от миналото към бъдещето и в народностопанския процес можем да смятаме за производителен в материално отношение само чисто материалния труд с неговото продължение. Съвсем друго е, когато имате предвид бъдещето – а да стопанисваме, означава именно чрез работата да навлизаме от миналото в бъдещето. Тук е достатъчно да помислите за простия пример: да речем, някакъв занаятчия изработва нещо в едно село и се разболява. Да речем, при определени обстоятелства, ако попадне на неумел лекар, ще трябва да лежи три седмици и няма да може да изработва изделията си. Така той много съществено ще наруши народностопанския процес; защото в продължение на три седмици, ако съответният човек, да речем, е изработвал обувки, обувките няма да излизат на пазара – разбирам пазара в най-широк смисъл. Но да допуснем, че попадне на много умел лекар, който го излекува за осем дни, така че след осем дни отново да може да работи; тогава можете да дадете сериозен отговор на въпроса: кой в такъв случай е произвеждал обувките през тези четиринадесет дни? Обущарят или лекарят? Всъщност лекарят е произвеждал обувките. И е съвсем ясно: щом от някаква точка нататък имате предвид бъдещето, вече не можете да кажете, че духовното не е производително за бъдещето. По отношение на миналото духовното, тоест хората, които работят в духовната област, само потребяват; по отношение на бъдещето те са напълно производителни, дори са по-производителни. При днешното строителство на тунели виждате например, да речем, че тези хора са по-производителни и в смисъл, че преобразуват целия производствен процес и в народностопанско отношение го правят съвсем различен: тунелите не могат да се строят, ако диференциалното смятане не е било открито. С този вид труд Лайбниц и днес участва в строежа на всички тунели и това напрягане на умствените сили до голяма степен е определило какви са цените при строежа им. Така че при народностопанското разглеждане никога не можете да отговорите на тези въпроси, като разглеждате миналото в същия смисъл, в който и бъдещето. Но животът не върви към миналото, не продължава и миналото, а навлиза в бъдещето.

Затова не е реално никое народностопанско разглеждане, което не взема предвид онова, което се постига именно чрез умствения труд – ако искаме така да го наречем, – тоест всъщност чрез мисленето. Но този умствен труд наистина е много труден за обхващане; защото има съвсем определени особености, които първоначално извънредно трудно могат да бъдат обхванати в стопанско отношение. Умственият труд започва още с това, че чрез организиращо мислене трудът се организира, разчленява. Но той става все по-самостоятелен и по-самостоятелен. Когато разглеждате този умствен труд при човек, който ръководи някакво предприятие в материалната култура, виждате, че той влага голямо количество умствен труд, но все още работи с онова, което народностопанският процес му доставя от миналото. Но дори и по чисто практически съображения е неизбежно в духовната работа да се появи и напълно свободна дейност – вместо за труд искам да говоря за проява на духовна дейност. Още когато се открива диференциалното смятане, а още повече когато се рисува картина, се проявява напълно свободна духовна дейност. Можем поне в относителен смисъл да говорим за проява на свободна духовна дейност, защото онова от миналото, което се използва (боите и други подобни), вече няма същото значение за онова, което се създава, каквото има например закупуването на суровини при материалното производство.

Като преминем нататък тук (виж рисунката), навлизаме в областта на напълно свободния духовен живот и в тази област на свободния духовен живот намираме преди всичко обучението и възпитанието. Хората, които трябва да се занимават с обучение и възпитание, всъщност принадлежат към напълно свободния духовен живот. По отношение на миналото особено тези свободни умствени работници са изцяло потребители, абсолютно само потребители, що се отнася до чисто материалния ход на народностопанския процес. Можете да кажете: те все пак произвеждат нещо и за онова, което са произвели – ако са например художници, – дори получават заплащане. – Значи привидно протича същият народностопански процес, както когато произвеждам масата и я продавам. И все пак той е съществено различен, щом престанем да гледаме покупката и продажбата на отделния човек, а започнем да мислим народностопански и да насочваме вниманието си към целия народностопански организъм – а при толкова напредналото днес разделение на труда трябва да правим това.

Освен това обаче в един социален организъм има и чисти потребители от друг вид. Това са младите хора, децата и старите хора. Първите до определена възраст първоначално са чисти потребители. А онези, които сами са се пенсионирали или са били пенсионирани, отново са чисти потребители.

Достатъчно е малко да помислите и много скоро ще си кажете: без чисти потребители, които не са производители, народностопанският процес изобщо не може да напредва, защото, ако народностопанският процес изобщо трябва да продължи, тогава, ако всички произвеждаха, не би могло и да се потребява всичко произведено – поне така, както стоят нещата в човешкия живот. А човешкият живот не е само народно стопанство, а трябва да се взема като цяло. Така напредъкът на народностопанския процес е възможен само ако в него има чисти потребители.

Сега трябва да ви обясня от съвсем друга гледна точка това, че в народностопанския процес има чисти потребители.

Можем да придадем всевъзможни свойства на този кръг тук (виж рисунка 4), който може да бъде много поучителен (табло 5), и винаги ще стои въпросът как да вместим отделните народностопански процеси, народностопански факти в този кръг, който за нас е именно кръговратът на народностопанския процес. – Има един факт, който се осъществява непосредствено на пазара при продажбата и покупката, когато веднага плащам полученото. Дори не е важно да го платя веднага с пари; при разменна търговия мога да го платя и със съответната стока, която другият е готов да приеме. Важното е първоначално да плащам веднага, тоест изобщо да плащам. И тук отново е необходимо да преминем от обикновеното всекидневно разглеждане към народностопанското разглеждане (виж рисунка 4). Защото в народното стопанство отделните понятия непрекъснато се преплитат и общото явление, общият факт възниква от взаимодействието на най-различни фактори. Можете да кажете: би било мислимо чрез някаква мярка изобщо никой да не плаща веднага – тогава не би имало незабавно плащане. Значи винаги ще се плаща чак, да речем, след един месец или след някакъв срок. Само че изграждаме съвсем погрешни понятия, ако кажем: днес някой ми предава един костюм и го плащам след месец. След месец вече не плащам само този костюм, а в онзи момент плащам и нещо друго: плащам онова, което при определени обстоятелства поради повишаване или понижаване на цените е станало нещо различно, плащам и за нещо от идейно естество. Значи понятието за плащане на момента непременно трябва да съществува и при простата покупка то съществува. И нещо става пазарна стока с това, че го плащам веднага. Така е по същество със стоките, които представляват обработена природа. Там плащам, там плащането играе съществената роля. Това плащане непременно трябва да съществува; защото плащам тогава, когато отварям кесията си и давам пари, а стойността се определя в момента, когато давам парите или разменям стоката си срещу друга. Тогава се плаща. Едното е това: в народностопанския процес трябва да се плаща.

Второто е онова, на което обърнах внимание още вчера и което играе роля, подобна на плащането. Това е даването в заем. Както казах, то не засяга плащането като такова; даването в заем е отново съвсем друг факт, който обаче съществува. Ако получа пари в заем, мога да приложа духа си към този заемен капитал. Ставам длъжник; но ставам производител. Тук даването в заем играе действителна народностопанска роля. Трябва да е възможно, ако имам духовната способност да направя едно или друго, да получа заемен капитал, все едно откъде; но трябва да го получа, просто трябва да има заемен капитал. Следователно към плащането трябва да се добави даването в заем (виж рисунка 4). И с това имаме два съвсем важни фактора в народностопанския процес: плащането и даването в заем.

И сега действително чрез една проста дедукция – трябва само да я проверим тук (виж рисунка 4) – можем да намерим третото (табло 5). Нито за миг няма да се усъмните кое е това трето. Плащане, даване в заем – а третото е даряване. Плащане, даване в заем, даряване: това действително е троица от понятия, която принадлежи на едно здраво народно стопанство. Има известна неприязън към включването на даряването в народностопанския процес; но ако някъде няма даряване, народностопанският процес изобщо не може да продължи. Защото помислете какво бихме правили с децата, ако не им дарявахме нищо. Непрекъснато даряваме на децата и ако мислим в рамките на народностопанския процес, даряването присъства в него именно когато разглеждаме този процес изцяло, когато го разглеждаме като непрекъснат процес. Така че преминаването на стойности, които представляват дарение, всъщност съвсем несправедливо се разглежда като нещо недопустимо в народностопанския процес. Затова – за ужас на твърде много хора – в моя труд „Същност на социалния въпрос“ ще намерите разработена именно тази категория: стойностите, например средствата за производство, по същество чрез процес, тъждествен с даряването, преминават към онзи, който е способен да ги управлява занапред. Трябва да се вземат мерки това дарение да не се извършва безредно; но в народностопански смисъл това е дарение. Тези дарения са напълно необходими.

Но сега помислете за онова, което все повече ще откривате като народностопанска необходимост: че троицата от плащане, даване в заем и даряване присъства в народностопанския процес; тогава ще си кажете: тя трябва да присъства във всеки народностопански процес – иначе той изобщо не би могъл да бъде такъв, иначе навсякъде би стигал до абсурд, – тя трябва да присъства във всеки народностопански процес.

Временно можем да се борим срещу нея; но днес народностопанските познания не са особено големи и именно онези, които искат да преподават науката за народното стопанство, всъщност би трябвало да са съвсем наясно, че днес народностопанските познания не са особено големи, че преди всичко няма особена склонност да се вниква в действителните народностопански връзки. Това, бих казал, направо се вижда с просто око. Дотолкова се вижда с просто око, че ако днес прочетете „Базлер Нахрихтен“, колкото и да е странно, ще намерите в него обсъждане как днес нито правителствата, нито частните лица имат склонност да развиват народностопанско мислене. Не вярвам тъкмо в „Базлер Нахрихтен“ да се обсъждат неща, които днес не се виждат с просто око! Това наистина се вижда с просто око. И все пак е интересно, че се обсъжда по този начин; статията е интересна с това, че започва да хвърля ярка светлина върху абсолютната народностопанска импотентност; а също и с това, че казва: сега това трябва да се промени, правителствата и частните лица най-после трябва да започнат да мислят другояче. – Но с това и завършва. Как трябва да мислят другояче, за това, разбира се, в „Базлер Нахрихтен“ не може да се намери нищо. Това, разбира се, също е много интересно.

Можем да нарушим народностопанския процес, ако именно в тази троица не установим правилните отношения между отделните ѝ елементи. Днес има много хора, които особено се въодушевяват от идеята, че например наследствата, които също са дарения, трябва да се облагат с високи данъци. Но това не означава нещо народностопански съществено; защото всъщност не обезценяваме наследството: ако, да речем, то има стойност = W и разделим тази стойност = W на две части, W 1 и W 2 (табло 5), дадем тази W 2 на някой друг и оставим на единия само W 1, тогава двамата просто стопанисват заедно тази стойност W. И въпросът е дали онзи, който има W 2, ще стопанисва също толкова успешно, колкото онзи, който евентуално би получил W 1 и W 2 заедно. Нали всеки може сам да реши според вкуса си следното: дали един умен човек, ако получи сам цялото наследство, ще стопанисва по-добре, или ще стопанисва по-добре онзи, който получава само част от цялото наследство, докато държавата получава другата част, и който следователно трябва да стопанисва заедно с държавата.

Това са нещата, които решително ни отклоняват от чисто народностопанското мислене; защото това е мислене, продиктувано от озлобление, мислене, което изхожда от чувството. Просто се завижда на богатите наследници. Това може да е основателно; но ако искаме да мислим народностопански, не можем да говорим само за такива неща. Важно е какво трябва да мислим в народностопански смисъл, защото от това тепърва трябва да зависи какво друго следва да се предприеме. Така, разбира се, можете да си представите един социален организъм, който се разболява поради това, че плащането взаимодейства неорганично с даването в заем и даряването, като се предприемат мерки срещу едното или другото или се насърчават едното и другото. Те все пак взаимодействат по някакъв начин. Защото само премахнете даряването от едната страна и просто ще го преместите. И решаващият въпрос не е дали трябва да се премества, а дали преместването винаги е благоприятно; защото дали отделният наследник получава наследството сам, или заедно с държавата, е въпрос, който трябва първо да се реши народностопански. Важното е дали едното, или другото е по-благоприятно.

Но важното е именно това, че сме изправени пред факта, че свободният духовен живот възниква с известна необходимост от навлизането на духа изобщо в стопанския живот. А този свободен духовен живот – казах го по-рано – води дотам да има чисти потребители по отношение на миналото. Но как стоят нещата с този свободен духовен живот по отношение на бъдещето? В известен смисъл той е косвено производителен, но извънредно производителен. Защото, ако си представите този свободен духовен живот и като действително освободен в социалния организъм, така че способностите действително винаги да могат да се развиват напълно, именно този свободен духовен живот ще може да упражнява извънредно оплодотворяващо влияние върху полусвободния духовен живот, върху онзи духовен живот, който участва в материалното творчество. И като разгледаме това, започва да изпъква една съвсем народностопанска страна на въпроса. Който може непредубедено да разглежда живота, ще си каже: съвсем не е безразлично дали някъде в една област са изтребени всички, които проявяват дейност в свободния духовен живот – може би с това, че вече не могат да получават нищо за потребление и правото да съществуват се признава само на онези, които участват в материалния процес, – или в социалния организъм действително могат да съществуват свободни духовни хора. Защото тези свободни духовни хора имат свойството да освобождават у другите „грици“ – духовността – и да правят мисленето им по-подвижно, така че другите да могат по-добре да участват в материалните процеси. Само че трябва да са хора. Затова в никакъв случай не бива да се опитвате да опровергаете онова, което искам да кажа сега, като посочите Италия и кажете: в Италия наистина има толкова много свободен духовен живот, но народностопанските процеси, които изхождат от духа, все пак не бяха особено стимулирани от това. – Наистина това е свободен духовен живот, но свободен духовен живот, който произхожда от миналото. Това са паметници, музеи и така нататък. Но те не са решаващото. Решаващо е онова, което е живо. И това е онова, което свободният духовен човек излъчва към другите духовно произвеждащи хора. Това е онова, което действа в бъдещето и като производителен фактор в народностопанско отношение. Следователно можем да кажем: има пълна възможност да се въздейства оздравително върху народностопанския процес, като на свободните умствени работници се даде тяхното поле за дейност, като полето се освободи за тях.

Представете си, че в една социална общност имате здрав асоциативен живот. При този здрав асоциативен живот е важно производственият процес да се уреди така, че ако някъде в една област работят твърде много хора, те да се насочат към нещо друго. Важно е това живо договаряне с хората, важно е да оставим целия социален ред да възникне от прозренията на асоциациите. И ако един ден тези асоциации започнат да разбират нещо от влиянието на свободния духовен живот върху народностопанския процес, тогава ще може да им се даде едно добро средство – за това вече е загатнато и в моя труд „Същност на социалния въпрос“, – едно добро средство за регулиране на стопанския кръговрат. Асоциациите ще установят, че когато свободният умствен труд намалява, тогава се дарява твърде малко, и от това, че се дарява твърде малко, ще разберат връзката. Ще разберат връзката между твърде малкото даряване и недостига на свободен умствен труд. Когато свободният умствен труд е твърде малко, ще забележат, че се дарява твърде малко. Ще забележат, че свободният умствен труд намалява, когато се дарява твърде малко.

Най-голямата възможност за повишаване на лихвения процент за собствеността върху природата направо до сто процента се състои в това възможно най-голяма част от тази собственост да се предоставя като свободно дарение на духовните производители. Така имате възможност да свържете въпроса за земята непосредствено с онова, което действа най-силно в бъдещето. С други думи, за капитала, който търси къде да бъде вложен и затова е склонен да поеме с маршова стъпка към ипотеките, трябва да се отвори път, по който да потече към свободни духовни институции. Така изглежда това на практика. Оставете асоциациите да се погрижат парите, които имат тенденцията да отиват в ипотеки, да намерят пътя към свободните духовни институции! Ето връзката на асоциативния живот с общия живот. Оттук виждате, че ако просто се опитаме да проникнем в реалностите на стопанския живот, едва тогава действително ни се изяснява какво трябва да се направи, как да се постъпи с едно или друго. Съвсем не искам да агитирам, като казвам, че трябва да стане това или онова, а искам само да посоча какво е налице. И действително чрез асоциативното устройство постигаме онова, което никога не можем да постигнем само със законодателни мерки, а именно да задържим излишния капитал далеч от природата, като го отвеждаме към свободни духовни институции. Казвам само: ако е налице едното, налице е и другото. – Нали науката посочва условията, при които нещата са свързани помежду си.