III. Духовната същност на човека

Душевното у човека не се определя само от тялото. Човек не блуждае без посока и без цел от едно сетивно впечатление към друго; той не действа и под впечатлението на всяко произволно дразнение, което се упражнява върху него отвън или чрез процесите в неговото тяло. Той размишлява върху своите възприятия и върху своите действия. Чрез размишлението върху възприятията той придобива познания за нещата; чрез размишлението върху своите действия внася разумна връзка в своя живот. И той знае, че изпълнява достойно задачата си като човек само тогава, когато се оставя да го ръководят правилни мисли както в познанието, така и в действието. Следователно душевното стои пред двойна необходимост. От законите на тялото то бива определяно по природна необходимост; от законите, които го водят към правилно мислене, то се оставя да бъде определяно, защото свободно признава тяхната необходимост. На законите на обмяната на веществата човек е подчинен от природата; на законите на мисленето той се подчинява сам. – По този начин човек се причислява към по-висш ред от онзи, към който принадлежи чрез своето тяло. И този ред е духовният. Колкото телесното е различно от душевното, толкова и то на свой ред е различно от духовното. Докато се говори само за частиците въглерод, водород, азот и кислород, които се движат в тялото, не се има предвид душата. Душевният живот започва едва там, където в рамките на такова движение се появява усещането: аз вкусвам сладко или аз чувствам удоволствие. Също така не се има предвид духът, докато се разглеждат само душевните изживявания, които преминават през човека, когато той се отдава изцяло на външния свят и на своя телесен живот. Това душевно е по-скоро едва основата за духовното, както телесното е основата за душевното. – Природоизследователят има работа с тялото, изследователят на душата (психологът) – с душата, а духовният изследовател – с духа. Чрез размисъл върху собственото Себе да си изясни човек разликата между тяло, душа и дух – това е изискване, което трябва да бъде поставено пред онзи, който иска чрез мислене да си изясни същността на човека.